Владимир Гаджев гостува в предаването Код Спорт по ТВ+. Той

Владимир Гаджев гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той прекара осем години в първия състав на Левски. С обичания си клуб записа 210 мача и осъществя 27 попадения. С негов гол " сините " завоюваха последната си шампионска купа преди 11 години. Заслужи уважението на почитателите на отбора със сърцатата си игра. Неслучайно бе и капитан на вековния тим. Преди това натрупа усещания и от гръцкия футбол, като се докосна даже до колоса Панатинайкос. Футболът го води за малко в Англия и на Острова на Афродита – Кипър. След това се завърна на родна земя и носи екипите поредно на Берое и Хебър. Бившият национал неотдавна се раздели със състава от Пазарджик и е подготвен за идващото предизвикателство в кариерата си.

- Влади, здравей! Благодаря ти, че одобри поканата да гостуваш на предаването " Код Спорт "! Първо по какъв начин си? Как ти въздейства рецесията с ковид? Страхуваш ли се?

- Да кажем, че съм добре за момента. Съчетавам почивката с тренировки. Страх? За мен няма, по-скоро за близките и най-много за татко ми, тъй като аз си пребивавам в Пазарджик. Но да чукна дърво, той е здрав мъж и към този момент нямаме проблеми. Но почтено казано мен не ме е изключително боязън от вируса.

- Наскоро се раздели с Хебър. Защо се стигна до раздялата? Мнозина имаха вяра, че съставът има шансове да играе в елита…

- Ние също мислехме, че можем да стигнем до елита. Смея да настоявам, че имахме много положителни футболисти като характерности. Според мен обаче не успяхме да създадем тим, което във футбола е много по-важно от самостоятелните качества на играчите. Може би не съумяхме да създадем добър колектив и да заиграем като тим. За мен това беше най-главната причина. Да, нещата бяха извънредно добре първоначално, имаше всички предпоставки, само че това не се получи. Относно това, че се разделихме с Хебър, тези неща се случват във футбола. Имахме уверението, че нещата ще бъдат трайни и няма да се скапват, само че уви се скапаха и се случи това, което се случи. Десет индивида от тима си тръгнахме по един или по различен метод. Смениха концепцията, взеха по-млади футболисти и ще работят с тях.
Официално: Гаджев и Васев напуснаха Хебър - А кое те накара да подпишеш с Хебър?

- Именно този план, тъй като се твърдеше, че ще е дългогодишен и ще се поставят старания тимът да се развива. Базата е извънредно добра за стандартите на нашата страна и на футбола ни. Виждах всички предпоставки, даже и да не успеем да влезем през първата година, втората или третата да се борим в действителност за промоция. Но за жал това не се случи. Единствено мога да им пожелая триумф и да се надявам, че ще се оправят.

- Какво е равнището на футбола във втория ешелон?

- В интерес на истината равнището е много ниско. 90% от терените, на които са играе, са извънредно неприятни. За мен първоначално беше като културен потрес. Не чаках да е толкоз ниско равнището. Футболът е по-биткаджийски.

- Мечтаеше ли да играеш за отбора от Пазарджик две десетилетия след татко ти Георги Гаджев?

- Моите фантазии постоянно са били по-смели, в случай че би трябвало да бъда почтен. Но пък животът ми даде опция да отида и да играя.

- Какво сподели татко ти, когато му показа, че ще играеш за Хебър?

- Той беше доста удовлетворен, защото сме дружно и ще ме гледа от близко. Беше благополучен и удовлетворен. За жал той има повече триумфи с Хебър, в сравнение с реализирах аз.

- Ще те забележим ли в някой от родните тимове през новия сезон?

- Интересен въпрос. Надявам се – подкрепям форма и чакам включване от тимовете. Аз съм на линия, изчаквам, не съм изгубил самообладание. Здрав съм, в добра кондиция. Очаквам позвъняване, уповавам се да има интерес от страна на родните тимове и естествено да продължа да играя, тъй като това обичам най-вече.

- Ти си един от любимците на почитателите на Левски. Следиш ли какво се случва на „ Герена “?

- Разбира се, няма по какъв начин. Доста дълъг интервал прекарах в Левски. 7,5 години в първия тим, 3,5 години в школата. Мога да кажа, че животът ми е обвързван с Левски и го проследявам.

- Има ли по какъв начин Наско Сираков да избави „ сините “ или корабът от дълго време е потопен?

- Сам съгласно мен няма да може да успее. Трябва да му се помогне. Сираков взе нещата в свои ръце в извънредно внимателен миг за клуба. Мненията са доста и разнообразни. Едни споделят, че ще се избави, други споделят, че тимът ще банкрутира. Надяваме се да не се стига до такава степен, само че Наско Сираков има потребност от помощ – от хора, които да оказват помощ финансово и да го оставят той да ръководи клуба, тъй като всички знаем и не е загадка, че той може да направи Левски още веднъж мощен тим. Наистина да се бори за трофей и на терена, а освен на приказки.

- Защо съгласно теб марката Левски позагуби цената си?

- Защото съгласно мен в последните години ръководството на клуба не беше от най-правилните. Естествено по неофициални информации, само че ние сме дребна страна и почти нещата се знаят, са изразходвани ужасно доста пари. Играта, която показваше тимът, не отговаряше на финансовото положение, за което се приказва в пространството. Въпреки че разполагаш с доста пари, в случай че нямаш хора, които да управляват вярно клуба, това значи, че няма да стигнеш до триумф. В предишното Левски е посочил, че даже и с по-малък бюджет, може да реализира по-добри резултати. Така че за мен неприятното ръководство в последните 4-5 години докара Левски в това положение да се бори да оцелее.

@@@
- Имал си достойнството да бъдеш капитан на Левски - какво е да извеждаш с лентата древен клуб?

- Колкото и клиширано да звучи, то не може да се опише с думи. Чувства се от вътрешната страна, би трябвало просто да го изпиташ. Трудно се изяснява, още повече, когато играеш в тима на сърцето си, когато си минал през школата и си откърмен с тази концепция. Чувството е в действителност неописуемо. Само скърбя, че по мое време триумфите бяха много по-малко от неуспехите. Това е единствената ми болежка, която ми тежи и до ден-днешен.

- Помниш ли датата 31 май 2009 година?

- Разбира се! Това е миг, който в никакъв случай няма да се не помни!

- Това ли е най-славният момент в кариерата ти – продобиване на шампионска купа?

- Да, може да се каже, защото завоювахме трофей. Голът ми против Миньор се оказа решителен, макар че не беше надвит, той ни донесе купа, която за жал до ден-днешен клубът не може да завоюва. Наистина това е един от най-стойностните моменти в кариерата ми. Имал съм и други хубави моменти, естествено – и с Левски, и с националния тим, и на открито. Но може би това е донесло най-голяма наслада освен на мен, а и на хората, които обичат Левски.

- Минавало ли ти е през главата, че след този успех ще настъпи такава „ суша “ за „ сините “ и обичаният ти клуб 11 години ще бъде без трофей?

- Не, в никакъв случай. Дори това беше годината, в която бях чартърен от Панатинайкос. Печелейки трофея, взех решение да остана за непрекъснато. Подписах непрестанен контракт за три години. За момент не ми е минавало през мозъка, че толкоз дълъг интервал от време Левски няма да завоюва било то шампионска купа или купа. Наистина не мога да си го обясня, почтено казано. Имахме опцията да спечелим три трофея по мое време, само че и трите ги загубихме за жал.

@@@
- Замислял ли си се къде са юношите на клуба? Получават ли те съгласно теб задоволително късмет да се изявят в първия тим?

- Това е деликатна тематика, коментирал съм я с доста хора. В този живот няма нищо безплатно. Това се пробвам да им го обясня и на тях, тъй като те считат, че не са получили задоволително късмет, само че в тим като Левски шансът се извоюва, а не се дава безплатно. Смея да настоявам, че в последните години, макар компликациите, които има клубът, залага на юноши. Но знаете, че и от доста по-предни генерации, доста мъчно се постановяваха юноши в Левски. Така че всичко би трябвало да се извоюва с доста труд и да искаш да се развиваш непрекъснато, да тренираш, да се бориш.

- Да, само че виждаме какво повече ги вълнува…

- За жал, да. Но съм споделил, че има време и за едното, и за другото. Но преди всичко би трябвало да си фокусиран напълно върху футбола. Разбирам, че в днешно време има доста изкушения и доста елементарно младите се подвеждат по тях, а не би трябвало да е по този начин. Просто би трябвало работа и естествено да има човек, който да има вяра в тях, тъй като те би трябвало да усещат поддръжка, би трябвало да бъдат уверени.

- В края на предишния месец капитанът на Левски Живко Миланов реши да постави завършек на кариерата си. Какво си сподели като видя прочувственото му прощаване с обичаната игра?

- Понеже съм доста сензитивен, очите ми незабавно се изпълниха със сълзи. Познавайки Живко, знаейки какъв брой е предан освен на футбола, а и на Левски, за мен беше доста тъжно да схвана, че Живко ще спре да играе. Първо, че е левскар е ясно, само че също има голям темперамент, има качествата да оказва помощ на младите, а сега те имат потребност от тъкмо такива футболисти като Живко. Но за жал, както постоянно сме казвали, здравето е на първо място. Левски загуби огромен престиж в лицето на Живко.

- Защо Пепе Мурсия ти взе капитанската лента? Как реагира на това негово решение?

- Бях не запомнил, в този момент ме подсещаш. Беше един от моите прословути интервали, в които желаех да направя трансфер на открито. Не започнах подготовка с Левски, тъй като избирах, избирах… Имаше договаряния, отводи и така нататък Нещата още веднъж не ми се получиха да изляза на открито и се причислих към Левски много по-късно. Предполагам, че това е била една от аргументите да не бъда капитан по това време.

- Някога бил ли си афектиран на Левски?

- Не, чак афектиран не мога да кажа. Имало е моменти, в които съм се чувствал по-скоро подценен. И по мое време се взимаха чужденци – изцяло обикновено, нямам нищо срещу тях, само че футболисти много под моето равнище и класа, а в същото време получаваха много повече пари. В пъти повече. Не мога да го скрия – това ме е изнервяло и съм се чувствал леко подценен в това отношение. Но тъй като съм виновен човек, който обича клуба си, в никакъв случай не съм правил проблем в договарянията сред нас. Но няма по какъв начин да бъда афектиран на клуб, който ми е дал толкоз доста.

- Беше част от школата на гръцкия исполин Панатинайкос – по какъв начин попадна там?

- Доста забавно. Бяхме на един шампионат с юношите на Левски в Кавала с Ираклис, ПАОК и локалния тим. Победихме всички и станахме първи. Томас Лафчис беше на този шампионат. Явно е имало хора, които са следили и по-късно се заприказва за възможен интерес от страна на Панатинайкос. В един малко по-късен стадий отидох за три дни в Гърция да упражнявам с юношеския тим. Бях на 16 години и почтено казано не желаех да оставам, а да се прибера в България.

@@@

- Защо?

- Аз съм малко по-емоционален и по-трудно се натъкмявам. Не знаех език, не знаех какво ми приказват. Беше доста странна обстановка и може би това ме потискаше. След първата подготовка взех решение да се върна назад, при което Лафчис ми даде обещание, че ще ми купи билет. И аз към този момент спокоен на идващия ден на тренировката, която трябваше да бъде последна, упражнявах това, което върша по принцип, нищо по-различно. Просто демонстрирах на тези хора кой съм. Благодарение на Лафчис, който по този начин и не ми купи билет, идващите няколко дни към този момент се приспособих и нещата станаха от единствено себе си и останах.

- Защо не можа да стигнеш до първия състав на гранда от Атина?

- Много са аргументите. Може би съм бил прекомерно млад, незадоволително добър. Бях шест месеца във втория им тим, играех там и станахме първенци. След това пристигна Алберто Малезани, италианският треньор, който ме качи незабавно в първия тим. Проведох подготовка напълно с тях, само че почтено казано имаше доста по-добри футболисти от мен. Тогава бях едвам на 17 години. На моето място в средата на терена играеха Игор Бишчан, идвайки от триумфалния Ливърпул и печелейки КЕШ, както и Флавио Консейсао от Реал (Мадрид). Така че шансът да играя тогава беше извънредно най-малък. Но работата, която имах всекидневно с подобен вид футболисти, ми оказа помощ да израсна, даже и без да играя мачове.

- Каза, че мъчно се адаптираш – какво се случи в Англия, където беше част от Ковънтри?

- Там съумях да се приспособявам, в полза на истината. Много е друга като страна, просто няма по какъв начин да не ти допадне. Още повече, че имах потребност тъкмо от това успокоение, тъй като малко по-рано отново имах проблеми с възможен мой трансфер с Кубан, в случай че си спомняте. Нещата отново се разминаха, упражнявах самичък към два месеца. В един миг ми се появи опция да отида в Ковънтри при Тони Моубри. Искаха да ме видят два-три дни, направих две тренировки, два дни медицински проучвания, с цел да видят дали съм здрав и от малко малко кондиционно добре. Така подписах контракт за 1+1 години. Прибрах се като свърши шампионата, даже последните два мача играх по 30 минути. Прибрах се, имахме 50 дни пауза, самоподготовка тук. Отивайки там всичко беше наред, просто тимът ни беше една концепция по-слаб. Тони Моубри се опита да направи тим, само че не ни се получиха нещата и за жалост след 11-ия кръг реши да напусне. Дотогава изиграх 10 мача, т.е. стартирах добре при него. След това пристигна различен треньор със лични визии и за жал футболът, който практикуваха те, не беше моят, да кажем почтено. Но все пак аз бях спокоен, давах всичко от себе си на подготовка. Имаше интервали, в които играех един мач, а в три не играех. Общо взето чаках повече от себе си в действителност и нещата да се развият, само че въпреки всичко и оттова имам безценен спомен, печелейки трофей за Чектрейд Трофи, който се играе сред Лига 1, Лига 2 и част от вторите тимове на Висшата лига. Това си е важен трофей, въпреки всичко си бил на край на „ Уембли “. Въпреки че не взех присъединяване, бях в групата. Купата си е купа в последна сметка.

- За страдание травмите са част от кариерата на футболиста. Тежките контузии не те подминаха. Кога ти е било най-трудно и мислел ли си в този интервал за отричане?

- Никога не съм мислел за отричане, макар че съм претърпял едни от най-тежките травми във футбола. Още като млад във втората ми година в Левски скъсах предна кръстна връзка, през менискус, странична връзка… В Стара Загора скъсах ахилес, само че за него може би виновността беше моя. Не бях задоволително настойчив самичък да се погрижа за себе си, тъй като в България огромна част от тимовете куцат откъм здравна част. Играх с болки в ахилеса сред четири и шест месеца. В един миг, колкото и неуместно да звучи от моя страна, молех се да се скъса! След като се скъса и се оперирах, знаех, че ще се възстановя. Нямаше безусловно никакъв проблем с възобновяване. Просто желаех тези страдания да свършат. Така че го регистрирам като нехайство от моя страна. Въпреки че поставих много старания, не се получи. Много е необичайно, че при мен травмите са тежки. Нямам доста мускулни контузии – три или четири за цялата ми кариера, а в същото време имам шест интервенции.

- Каква равносметка си правиш за живота до момента?

- Равносметката е, че кариерата ми не се случи по този начин, както съм си мечтал. До един стадий това, което си мечтаех стана, само че не можах да стигна идващия. Имам разочарования в себе си за непостигнати неща, тъй като дръзвам да настоявам, че имах качествата и капацитета да направя доста повече, в сравнение с реализирах в действителност. Равносметката съм я направил, тъпо, че не мога да върна времето обратно.

@@@
- Мислил ли си с какво ще се занимаваш, когато спреш с обичания си спорт?

- При всички положения ще е обвързвано с футбола. Дали ще бъде в областта на треньорството, дали в областта на това да съм сътрудник, само че допускам, че ще бъде във футбола. Няма по какъв начин отдавайки толкоз доста време и години на футбола, да се насоча в напълно друга посока. За момента това са ми двете цели, които ще опитвам, пък по какъв начин ще завършат и по какъв начин ще се случат, към момента не знам.

- Кажи нещо за себе си отвън терена. Как почиваш? Кои места обичаш да посещаваш? Имаш ли си занимание? Продължаваш ли да играеш тенис?

- Много се бях запалил по тениса в действителност, само че поради травмите, които имам, изключително на едното коляно, стопирах да го упражнявам, тъй като натоварването е много. Реших да си го спестя, с цел да мога да удължа малко повече кариерата си. Ако би трябвало да съм почтен, обичам повече спокойствието. 7,5 години в Левски, живеейки в София, напрежението на моменти ми идваше малко допълнително. Това, че тимът не вървеше в огромна част от времето, също ми идваше допълнително, излизайки по улиците, непрекъснато говорейки с хора. Просто последните години открих успокоение и в този момент ми е по-добре. Не давам толкоз постоянно изявленията. Не че нямам какво да кажа, в противен случай, имам доста какво да кажа и икономисвам доста неща. Но просто нуждая се от успокоение. Последните ми години във футбола какъв брой ще са? Две-три, нямам визия. Да се опитам да се насладя като за последно, тъй като по-късно няма да имам опцията да играя още веднъж.

- Нещо за край на нашия диалог?

- Благодаря за поканата, предаването ви е ужасно! Искам да пожелая на всички хора да бъдат здрави, по-добри, да се обичаме, тъй като въпреки всичко живеем в дребна страна и в случай че ние сами не си помогнем, няма по какъв начин да разчитаме някой различен да ни помогне във време на рецесия. Просто да бъдем по-отговорни и по-добри един към различен!