Владимир Дубов – Сърцатият Херкулес
Владимир Дубов е едвам вторият наш герой след Серафим Бързаков, който за трети път заслужи „ Златния пояс на Дан Колов “, най-престижният трофей в свободния жанр у нас. В кариерата си бесарабският българин има сребро от международно и европейско състезание, само че до момента не е печелил купа от огромен шампионат. И се надява следващото самопризнание от шампионата „ Дан Колов “ да е трамплин към заветното злато още на шампионата на континента Русия в края на април.
Един ден желая и моята фотография да е на стената паралелно с тези на Валентин Йорданов, Серафим Бързаков, Армен Назарян, споделя Владимир Дубов, който е окуражен да реализира тази своя фантазия. 30-годишният национал към този момент е водач в тима ни по свободна битка и най-опитният играч на селекционера Бързаков. До предходната година се бори в най-леката категория до 57 кг, а от този сезон се състезава при 61-килограмовите. Има 3 медала от огромни шампионати, като на последните олимпийски игри Рио 2016 остана на крачка от отличието– пети.
Родом е от украинското село Дмитровка, само че през 2009-а избира да пристигна в България. Тогавашният титуляр Василий Федорюшин, притежател на два олимпийски медала, е на гребена на вълната в отбора на Украйна. И младият гений би трябвало да избира – да изчака или да се хвърли в ново предизвикателство. Затова избира да опитва шанса си в България. Избира страната ни и поради своето родословие – майка му Ана е потомка на българи, а татко му Володимир – украинец.
Преди да се утвърди в тима е заставен да живее спартански живот. Но не се оплаква. Обстоятелствата го карат да стане по-силен.
„ Дойдох без никакви подкрепи и предстоящо никой в националния не ми обръщаше изключително внимание “, спомня си Дубов.
Съдбата обаче е благосклонна към него. Отива в Полски Градец, побратимен с Дмитровка, и търси помощта на кмета Тончо Тончев. Той пък го среща с някогашния селекционер на националния ни тим Желязко Димитров, който е от същото село. Наставникът е впечатлен от качествата му и го взема под крилото си. По същото време е учреден клуб „ Славия 2000 “ и Дубов става първият му играч. „ Белите “ му дават стаичка с размери 4 на 4 метра над залата по битка. И по този начин стартира всичко.
В първите години оцелява с помощта на финансовата помощ на президента на клуба Бисер Страхилов. Бори се и в немската Бундеслига, където всяка среща също носи приходи. А с първите си пари си купува и най-необходимото – легло, дрешник, готварска печка, пералня.
„ Да имах тежък живот, само че в никакъв случай не съм съжалявал, че съм пристигнал в България – разкрива Дубов. – Много съм признателен, че тук получих своя късмет. Ако бях останал в Украйна, може би и колело нямаше да си купя. А и кой знае дали щях да стигна до подиума на спечелилите “
И макар че става втори в света и Европа, асът на националния ни отбор, остава да живее в скромната си стаичка 5 години. Успехите не го главозамайват и не го трансформират като персона. Продължава да е все по този начин непретенциозен, порядъчен и предан на битката.
Най-големият критик на гения е неговата половинка Дина, която впечатлява с съвършения си българския си език. Още с идването си у нас записва публицистика в Софийския университет и към този момент е дипломирана.
На едно от надпреварите Владимир губи от Иван Гуйдя, брат на някогашния ни национал Анатолий Гуйдя. По телефона той й споделя, че е паднал, само че не и от кого. А когато тя прочита в интернет за противника му – онемява!
„ Как можа тъкмо от Иван? “, били първите й думи.
Той пък отвърна: “Да, но никой не знаеше, че аз два месеца не бях упражнявал поради контузия, а едвам от седмица се подготвях пълноценно. “
После Дубов на няколко пъти взема безапелационни победи над Гуйдя-младши, в това число и в този момент на „ Дан Колов “ – 9:1 пред погледа на Анатолий Гуйдя, който бе в ъгъла на тепиха, като треньор.
„ Чувството е прелестно да стана първи на най-престижния шампионат в Европа, още повече за трети път да взема пояса – споделя Владимир. – Но аз го одобрявам, като част от подготовката ми за европейското. Все още не съм постигнал огромната ми фантазия – най-малко един път да стана първенец! “
Обича животните
„ Израснал съм на село и доста обичам животните, изключително кучетата, само че в апартамент мъчно се гледат “, доверява Владимир Дубов. Затова и националът си е взел да отглежда папагали. Има два – Дина и Янко, които към този момент изкараха няколко лагера с него. „ Когато ги купувах никой не ми сподели, че те стартират да пищят рано заран – разкрива за първите си прекарвания с птиците борецът. – Всеки ден ни подвигат в 7 часа, но… към този момент свикнахме. “
Семейството на международния вицешампион живее в Перник, където преди 5 година си купуват жилище. Най-голямото благосъстояние на Владимир са неговите двама сина – първородният е кръстен на неговото име и към този момент е съвсем на 4 годинки, а дребният Димитър през вчерашния ден навърши 5 месеца.
За него
Бързо пали, само че е войник
С него не се работи елементарно. Бързо се пали, само че пък е войник и го е потвърдил с достиженията си на тепиха. Но евентуално и тази негова стремителност му оказва помощ да реализира задачите си. Чрез битката той си изкарва хляба, по тази причина дава и всичко от себе си. Вече е много зрял и уталожен, виновен към тима. От най-опитните ни състезатели само той остана и откровено се надявам да вдъхне убеденост и на младите.
Валентин Райчев, олимпийски първенец някогашен старши треньор на националния тим
Трябва да му влезеш под кожата
За да можеш да работиш с него би трябвало да му влезеш под кожата и да спечелиш доверието му. Искрено се надявам, че аз съм съумял до някаква степен. На „ Дан Колов “ той направи четири безапелационни победи, а на полуфинала обърна мача против грузинеца, откакто губеше с 0:2. Това е показателно за неговата воля. Вече знае, че би трябвало да се бори до дъно. И въпреки, че изостава в резултата има късмет до последния съдийски сигнал.
Серафим Бързаков, повторен международен и четирикратен европейски първенец, сегашен селекционер на националния тим
Има необикновен темперамент, който му оказва помощ
Определено Дубов има възприятие към битката, само че и доста необикновен темперамент. Често се затваря в себе си, и то когато смъква много килограми, с цел да влезе в категорията. Тогава е много раздразним. Но пък има воля и порив към успеха. Всеки играч по друг метод реагира, когато е на тепиха и край него. Той избира да не чака, изнервя се. Напрежението му е преди да излезе да се бори. А застанели против противника не помни за страстите и дава всичко, на което е кадърен.
Иван Цонов, европейски първенец, сребърен медалист от олимпиадата Сеул-88
Един ден желая и моята фотография да е на стената паралелно с тези на Валентин Йорданов, Серафим Бързаков, Армен Назарян, споделя Владимир Дубов, който е окуражен да реализира тази своя фантазия. 30-годишният национал към този момент е водач в тима ни по свободна битка и най-опитният играч на селекционера Бързаков. До предходната година се бори в най-леката категория до 57 кг, а от този сезон се състезава при 61-килограмовите. Има 3 медала от огромни шампионати, като на последните олимпийски игри Рио 2016 остана на крачка от отличието– пети.
Родом е от украинското село Дмитровка, само че през 2009-а избира да пристигна в България. Тогавашният титуляр Василий Федорюшин, притежател на два олимпийски медала, е на гребена на вълната в отбора на Украйна. И младият гений би трябвало да избира – да изчака или да се хвърли в ново предизвикателство. Затова избира да опитва шанса си в България. Избира страната ни и поради своето родословие – майка му Ана е потомка на българи, а татко му Володимир – украинец.
Преди да се утвърди в тима е заставен да живее спартански живот. Но не се оплаква. Обстоятелствата го карат да стане по-силен.
„ Дойдох без никакви подкрепи и предстоящо никой в националния не ми обръщаше изключително внимание “, спомня си Дубов.
Съдбата обаче е благосклонна към него. Отива в Полски Градец, побратимен с Дмитровка, и търси помощта на кмета Тончо Тончев. Той пък го среща с някогашния селекционер на националния ни тим Желязко Димитров, който е от същото село. Наставникът е впечатлен от качествата му и го взема под крилото си. По същото време е учреден клуб „ Славия 2000 “ и Дубов става първият му играч. „ Белите “ му дават стаичка с размери 4 на 4 метра над залата по битка. И по този начин стартира всичко.
В първите години оцелява с помощта на финансовата помощ на президента на клуба Бисер Страхилов. Бори се и в немската Бундеслига, където всяка среща също носи приходи. А с първите си пари си купува и най-необходимото – легло, дрешник, готварска печка, пералня.
„ Да имах тежък живот, само че в никакъв случай не съм съжалявал, че съм пристигнал в България – разкрива Дубов. – Много съм признателен, че тук получих своя късмет. Ако бях останал в Украйна, може би и колело нямаше да си купя. А и кой знае дали щях да стигна до подиума на спечелилите “
И макар че става втори в света и Европа, асът на националния ни отбор, остава да живее в скромната си стаичка 5 години. Успехите не го главозамайват и не го трансформират като персона. Продължава да е все по този начин непретенциозен, порядъчен и предан на битката.
Най-големият критик на гения е неговата половинка Дина, която впечатлява с съвършения си българския си език. Още с идването си у нас записва публицистика в Софийския университет и към този момент е дипломирана.
На едно от надпреварите Владимир губи от Иван Гуйдя, брат на някогашния ни национал Анатолий Гуйдя. По телефона той й споделя, че е паднал, само че не и от кого. А когато тя прочита в интернет за противника му – онемява!
„ Как можа тъкмо от Иван? “, били първите й думи.
Той пък отвърна: “Да, но никой не знаеше, че аз два месеца не бях упражнявал поради контузия, а едвам от седмица се подготвях пълноценно. “
После Дубов на няколко пъти взема безапелационни победи над Гуйдя-младши, в това число и в този момент на „ Дан Колов “ – 9:1 пред погледа на Анатолий Гуйдя, който бе в ъгъла на тепиха, като треньор.
„ Чувството е прелестно да стана първи на най-престижния шампионат в Европа, още повече за трети път да взема пояса – споделя Владимир. – Но аз го одобрявам, като част от подготовката ми за европейското. Все още не съм постигнал огромната ми фантазия – най-малко един път да стана първенец! “
Обича животните
„ Израснал съм на село и доста обичам животните, изключително кучетата, само че в апартамент мъчно се гледат “, доверява Владимир Дубов. Затова и националът си е взел да отглежда папагали. Има два – Дина и Янко, които към този момент изкараха няколко лагера с него. „ Когато ги купувах никой не ми сподели, че те стартират да пищят рано заран – разкрива за първите си прекарвания с птиците борецът. – Всеки ден ни подвигат в 7 часа, но… към този момент свикнахме. “
Семейството на международния вицешампион живее в Перник, където преди 5 година си купуват жилище. Най-голямото благосъстояние на Владимир са неговите двама сина – първородният е кръстен на неговото име и към този момент е съвсем на 4 годинки, а дребният Димитър през вчерашния ден навърши 5 месеца.
За него
Бързо пали, само че е войник
С него не се работи елементарно. Бързо се пали, само че пък е войник и го е потвърдил с достиженията си на тепиха. Но евентуално и тази негова стремителност му оказва помощ да реализира задачите си. Чрез битката той си изкарва хляба, по тази причина дава и всичко от себе си. Вече е много зрял и уталожен, виновен към тима. От най-опитните ни състезатели само той остана и откровено се надявам да вдъхне убеденост и на младите.
Валентин Райчев, олимпийски първенец някогашен старши треньор на националния тим
Трябва да му влезеш под кожата
За да можеш да работиш с него би трябвало да му влезеш под кожата и да спечелиш доверието му. Искрено се надявам, че аз съм съумял до някаква степен. На „ Дан Колов “ той направи четири безапелационни победи, а на полуфинала обърна мача против грузинеца, откакто губеше с 0:2. Това е показателно за неговата воля. Вече знае, че би трябвало да се бори до дъно. И въпреки, че изостава в резултата има късмет до последния съдийски сигнал.
Серафим Бързаков, повторен международен и четирикратен европейски първенец, сегашен селекционер на националния тим
Има необикновен темперамент, който му оказва помощ
Определено Дубов има възприятие към битката, само че и доста необикновен темперамент. Често се затваря в себе си, и то когато смъква много килограми, с цел да влезе в категорията. Тогава е много раздразним. Но пък има воля и порив към успеха. Всеки играч по друг метод реагира, когато е на тепиха и край него. Той избира да не чака, изнервя се. Напрежението му е преди да излезе да се бори. А застанели против противника не помни за страстите и дава всичко, на което е кадърен.
Иван Цонов, европейски първенец, сребърен медалист от олимпиадата Сеул-88
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ