Художникът, влюбен в българката
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 година - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и може би - най-известният. Неговите платна се разпознават на секундата и не мога да бъдат сбъркани с нищо друго. Той има неповторим почерк, през който прозира взор, цялостен с обич към българската жена, българския обичай и село. Роден в семейство на македонски бежанци, заселили се в Кюстендил, в младостта си сменя няколко специалности, само че все свързани с рисуването. Кюстендилци събират средства и пращат младия гений да учи в София в Художествената академия, тогава Художествено индустриално учебно заведение.
По време на Балканската и Първата международна война работи като боен художник, само че най-голямото му предпочитание е да живее на село в мир и естетика с това, което е най-близко на сърцето му - природата, елементарните хора, всекидневието им. През 1924 година се заселва трайно в с. Шишковци, където са нарисувани най-красивите му произведения. През дългия си живот той се е отличавал с невероятна невзискателност и въпреки още напълно млад да си печели прозвището " Майстора ", по нищо не личало - висок, слаб мъж, с въздълга брада и изпитателен взор.
Обичал Толстой, правилата му и бил непосредствен другар с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на университетските течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство - рисунката, чистата техника и безапелационния цвят. Макар картините му да са с тематики, най-вече от селото и елементарните хора, той е обиколил огромните столици на Европа и името му на популярен художник е всепризнато.
Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и като че ли всичката обич, на която човек е кадърен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й хубост до висотата на морала и полезностите, е незабравим връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото пояснение в обич, което българката в миналото е получавала.
Майстора със студенти
Думи и картини на Владимир Димитров - Майстора
“Ако желаете да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна заран … Чуйте по какъв начин жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте по какъв начин ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва? ”
“В изкуството по какъв начин се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село измежду хората и природата. Ако не ги познавах добре, по какъв начин щях да изразя общочовешкото? ”
“Върху лицето е отразена хубостта на индивида. Моята четка търси баграта, която я показва. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е мъчно! ”
По време на Балканската и Първата международна война работи като боен художник, само че най-голямото му предпочитание е да живее на село в мир и естетика с това, което е най-близко на сърцето му - природата, елементарните хора, всекидневието им. През 1924 година се заселва трайно в с. Шишковци, където са нарисувани най-красивите му произведения. През дългия си живот той се е отличавал с невероятна невзискателност и въпреки още напълно млад да си печели прозвището " Майстора ", по нищо не личало - висок, слаб мъж, с въздълга брада и изпитателен взор.
Обичал Толстой, правилата му и бил непосредствен другар с Николай Лилиев. Отхвърля нормите на университетските течения по това време и се връща към корените на изобразителното изкуство - рисунката, чистата техника и безапелационния цвят. Макар картините му да са с тематики, най-вече от селото и елементарните хора, той е обиколил огромните столици на Европа и името му на популярен художник е всепризнато.
Най-личните картини на Майстора са неговите женски портрети. Той остава неженен и като че ли всичката обич, на която човек е кадърен, е въплътена в тези изящни, пълнокръвни портрети. Идеализацията на българката, доближаваща физическата й хубост до висотата на морала и полезностите, е незабравим връх в портретната живопис. Картините на Майстора са най-красивото пояснение в обич, което българката в миналото е получавала.
Майстора със студенти
Думи и картини на Владимир Димитров - Майстора
“Ако желаете да ме разберете, елате с мен в една ранна пролетна заран … Чуйте по какъв начин жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте по какъв начин ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва? ”
“В изкуството по какъв начин се стига до общочовешкото? Посредством националното. Близо три-десетилетия живях на село измежду хората и природата. Ако не ги познавах добре, по какъв начин щях да изразя общочовешкото? ”
“Върху лицето е отразена хубостта на индивида. Моята четка търси баграта, която я показва. Лесно е да изпишеш портрет. Но душата му да изпишеш е мъчно! ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ