Волоколамският митрополит Иларион: Вярваме, че съборният разум на Църквата може да излекува разкола
– Владико, от какво е стимулирано решението на Руската Православна Църква да сътвори екзархия в Африка?
– От това, че повече от 100 клирици от Африканския континент, от осем страни, се обърнаха към Патриарха Московски и на цяла Русия Кирил с молба да бъдат признати под омофора на Руската Православна Църква. При това множеството от тях го направиха още преди две години. Ние търпеливо чакахме – няма ли Александрийската Патриаршия да промени позицията си по отношение на украинския ерес. Паралелно изучавахме постъпилите молби. Архиепископ Леонид, назначен в този момент за екзарх, посети Африка и се срещна с представители на духовенството там. В резултат на деликатно изследване на постъпилите молби ние в края на краищата взехме решение да създадем тази екзархия.
– Обяснете, в случай че обичате, каква връзка има сред признаването на украинския ерес от страна на Александрийската Патриаршия и появяването на тази нова конструкция на Московската Патриаршия в Африка?
– Причинно-следствената връзка тук е напълно директна. Работата е там, че откакто Александрийският Патриарх призна украинския ерес, Московската Патриаршия приключи общението си с него. Но какво да вършим, откакто част от клира на Александрийската Патриаршия, както се оказва, не е съгласна с него по същия въпрос, по който не сме съгласни и ние, и желае да се причисли към нас? Две години размишлявахме над отговора на този въпрос.
В Африка живее много огромно количество рускоезични православни християни. В продължение на доста години ние получавахме молби ту от една, ту от друга африканска страна: «Открийте храм за нас». Ние постоянно отговаряхме: «Ходете в храмовете на Александрийската Патриаршия». Но в този момент към този момент не можем да кажем това нито на нашите вярващи, нито на тези свещеници, които, съзнавайки неправдата на разкола, не пожелаха да следват Александрийския Патриарх в решението му да признае за Украинска Църква една разколническа общественост вместо действително съществуващата многомиллионна Украинска Църква.
– През декември 2019 година, решавайки да приключи споменаването на Александрийския Патриарх, Синодът на Руската Православна Църква постанови «да се резервира църковно общение с архиереите на Александрийската Православна Църква, с изключение на с тези, които са подкрепили или ще поддържат в бъдеще легализацията на украинския разкол». В настоящето решение, както наподобява, логиката се е трансформирала и в този момент към този момент всички архиереи на Александрийската Патриаршия се оказват отговорни в признаването на украинския ерес.
– През декември 2019 година ние подчертахме, че «решението за признание на разколническата конструкция в Украйна не беше взето на състоялото се на 7-9 октомври съвещание на Светия Синод на Александрийската Патриаршия, не беше сложено за гласоподаване от страна на нейните архиереи и надлежно няма съборен темперамент, а е взето от Предстоятеля на тази Църква единолично». Но от този момент изминаха две години. През това време нито един от архиереите на Александрийската Православна Църква не изрази противоречие с дейностите на Патриарх Теодор в поддръжка на украинския ерес – факт, на който нашият Свети Синод обърна внимание през септември тази година. Ние изхождаме от това, че архиереите на Александрийската Патриаршия са солидарни със своя Предстоятел, откакто нито един от тях не се изрече срещу това решение, а някои даже съумяха да вземат участие в съслужение с разколниците или да окажат по различен метод поддръжка за разкола.
Във всяка Поместна Църква си има своя система за взимане на решения. В нашата Църква решенията се вземат от Светия Синод с следващо одобряване от Архиерейския Събор. В Александрийската Църква също си има Синод, само че решението за признаването на украинския ерес беше взето от Патриарха единолично. Същевременно Синодът по никакъв метод не оспори това решение. Ако членовете на Синода или някой от епископите не бяха съгласни, те щяха да заявят това, както направиха някои архиереи на Кипърската и Еладската Църкви.
Нещо повече, през декември ние получихме няколко прекомерно груби и нагли писма от архиереи на Александрийската Патриаршия, откакто епископ Леонид посети Африка и се срещна с тамошните клирици. В едно от тях се споделяше (цитирам по памет): «Нашите свещеници даже не знаят къде е Украйна». Още по-удивително е следователно, че Александрийската Патриаршия се въвлече в случката с признаването на украинския ерес. Един от представителите на Поместните Църкви, с които имах среща през 2018 година, ми сподели: «Ние не желаеме да решаваме проблемите на Украйна и да си сътворяваме проблеми у дома». Александрийската Патриаршия се опита да взе участие в решението на проблемите на Украйна, само че съумя единствено да си сътвори проблеми вкъщи.
– А в случай че, да речем, един или неколцина архиереи на Александрийската Патриаршия заявят, че не са съгласни с решението на Патриарх Теодор и че признават за канонична Православна Църква в Украйна Църквата, ръководена от Блаженейшия митрополит Онуфрий, техните епархии ще бъдат ли изключени от състава на новообразуваната екзархия на Руската Православна Църква?
– Това е научен въпрос. Ако такава обстановка възникне, ние ще я проучим, ще встъпим в договаряния. Но можем да предположим, че при положение навън противоречие с Патриарха такива архиереи ще бъдат просто отстранени от своите катедри.
Напомням, че още през 2018 година, посещавайки Одеса, Патриарх Теодор призоваваше вярващите: «Останете в каноничната Църква!.. В историята на нашата Църква е имало сложни времена, и въпреки всичко в Украйна, в тази благословена православна страна, си има канонична Църква, тук е нашият Блаженейши брат Онуфрий – блажен от Бога човек и същински монах». И оглави богослужението, на което му съслужи Блаженейшият Онуфрий. И единствено една година по-късно той промени своята позиция и стартира вместо митрополит Онуфрий да загатва водача на украинския ерес.
– С какво обяснявате обстоятелството, че Патриарх Теодор реши да признае украинския ерес, откакто в течение на доста години е подкрепял Украинската Православна Църква отпред с митрополит Онуфрий?
– Не мисля, че той самичък е решил да признае разкола. Предполагам, че са го принудили към това. Но аз не желая да приказвам от негово име или да предсказвам за аргументите на неговото решение. То към този момент е реалност, и в онази нова действителност, която бе основана от невижданите дейности на Константинополската Патриаршия по легитимизация на украинския ерес, ние просто нямахме избор. Не можехме да откажем на клириците, осъзнали погрешността на позицията на своя Патриарх, да бъдат признати в лоното на нашата Църква. По същия метод не можем да отхвърляме на православните християни от Турция овчарски грижи, откакто Константинополският Патриарх към този момент е застанал на страната на разкола.
– Константинополският Патриарх упреква Руската Църква в непризнателност, напомняйки, че православната религия е пристигнала в Русия от Константинопол…
– На това обвиняване нашият Свети Синод отговори още през септември: «Запазвайки признателен спомен за заслугите на Светата Константинополска Църква за просвещаването на Рус със светлината на Христовата религия, би трябвало да подчертаем, че благородните подвизи на приснопаметните Светейши Патриарси Константинополски в предишното не оправдават днешните канонични закононарушения на Патриарх Вартоломей, който поддържа разкола и встъпи в църковно общение с лица, които назовават себе си православни архиереи, само че нямат канонична хиротония».
– Обяснете какво значи «канонична хиротония». Не за всеки тази терминология е разбираема.
– Според църковните правила епископът би трябвало да бъде ръкоположен от двама или трима епископи, притежаващи съответния каноничен статут – т.е. такива, които не са запретени в свещенослужение, не са низвергнати от ранг, не са под анатема, не са под съд, а да не приказваме пък за лица, които се показват за епископи, само че в реалност не са никакви. Тъй наречените «архиереи» от украинския ерес са ръкоположени без съблюдаване на тези основополагащи правила.
Някои от тях, да вземем за пример, са били ръкоположени от отлъчен някогашен свещеник на Руската Църква и от дякон, който се е представял за свещеник, само че в реалност не е бил даже духовник. Към подписите на тези две лица върху свидетелството за ръкоположение е бил със задна дата прибавен подправен автограф на умрял йерарх на Руската Православна Църква. Разколниците показаха този фалшификат в Константинопол и там, без да вникват в детайлите, сметнаха подписа да същински. За тази печална история се приказва в документа, подготовен от секретариата на Синодалната библейско-богословска комисия. Още по-подробно тази история е прегледана в публикацията на Сергей Шумило.
А главната част от така наречените «архиереи» на «ПЦУ» е ръкоположена от низвергнатия и отстранен от Църквата някогашен Киевски митрополит Филарет (Денисенко). От наша позиция те не са архиереи. Но Константинопол ги призна за такива без преръкополагане, и «върна» на Филарет архиерейския му ранг. Днес Филарет, който назовава себе си «Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украйна», се е отделил от «ПЦУ», основал е ерес в разкола, приема в общение гръцките старостилци. При това нито «ПЦУ» го запретява в свещенослужение, нито Константинопол отзовава решението си да му върне сана.
По виновност на Константинополския Патриарх в международното Православие се сътвори обстановка на каноничен безпорядък. В тази обстановка всяка Поместна Църква би трябвало да реши с кого е: с каноничното Православие или с разколниците и самозванците. Нашата Църква направи своя избор. И ние сме признателни на тези Поместни Църкви, които се изправиха твърдо в отбрана на светите догми.
– Каква е прогнозата Ви: ще продължава ли да се задълбочава разколът в международното Православие? Или можем да се надяваме на излекуването му в обозримо бъдеще?
– За страдание, създалата се обстановка става все по-трудна за решение. Тази обстановка припомня доста за събитията от средата на XI в. Тогава се скарали Константинополският Патриарх и Папата. Станало разделяне. Не мисля, че легатите на Папата, поставили булата за отделяне върху престола на храма «Света София», са разбирали, че разделянето ще продължи епохи. И Константинополският Патриарх, предприемайки ответни дейности, надали е можел да си показа това. Но Църквите тръгнали по собствен път. С течение на вековете отчуждението нараствало и едвам девет века по-късно почнали плахи опити за доближаване.
Първа крачка към изцеление на създавалата се в международното Православие обстановка би могло да бъде едно вероятно връщане към ситуацията, в което всички Православни Църкви се намираха преди 2018 година, когато решенията се вземаха съборно, а не единолично. Но е мъчно да си представим, че Константинополският Патриарх ще изиска да се върне към това състояние. Той в този момент счита, че е в правото си да взема единолични решения, без да се поучава с другите Църкви, макар волята им и в тяхна щета. И йерарсите на Константинополската Патриаршия ни повтарят: «Украинската автокефалия е приключен факт». Е, щом е така, то и разделянето в международното Православие също е приключен факт.
Ние скърбим за това разделяне. Молим се Бог да вразуми и Константинополския Патриарх, и тези Предстоятели и йерарси, които под негов напън признаха разкола.
Вярваме, че съборният разсъдък на Църквата може да излекува разкола в международното Православие. Но би трябвало да сме реалисти: в изискванията, когато съборните механизми на междуправославно равнище са разрушени, това мъчно може да се чака.
Скърбейки за задълбочаването на разкола в международното Православие, ние в това време с признателност към Бога възприемаме обстоятелството, че разколът се развива отвън каноничните лимити на Руската Православна Църква. Нашата Църква, сплотяваща православните християни в Русия, Украйна, Беларус, Молдова и други страни, не загуби единството си и не понесе вреда поради вероломните дейности на разколниците и подкрепилата ги Константинополска Патриаршия. Украинската Православна Църква, която има повече от 100 архиереи, повече от 250 манастири, повече от 12 хиляди енории, остава единна с Руската Православна Църква, запазвайки самоуправляем статут в нейните рамки. А вместо заграбените от разколниците храмове се строят нови.
Руската Православна Църква и в Русия, и в Украйна, и в другите страни продължава устойчиво да усилва своите енории и манастири. Както стартира растежът ѝ през 1988 година, по този начин и продължава със същата скорост. Ние имахме шест и половина хиляди енории, а в този момент те са повече от 40 хиляди, имахме 20 манастира, а в този момент те са съвсем хиляда. Това не е мотив за възгордяване или за хвалби. Това е мотив да благодарим на Бога. В невиждания растеж на количеството енории, манастири, вярващи, монаси и монахини ние виждаме Божие снизхождение към нашата Църква. И имаме вяра, че «портите адови няма да ѝ надделеят».
– От това, че повече от 100 клирици от Африканския континент, от осем страни, се обърнаха към Патриарха Московски и на цяла Русия Кирил с молба да бъдат признати под омофора на Руската Православна Църква. При това множеството от тях го направиха още преди две години. Ние търпеливо чакахме – няма ли Александрийската Патриаршия да промени позицията си по отношение на украинския ерес. Паралелно изучавахме постъпилите молби. Архиепископ Леонид, назначен в този момент за екзарх, посети Африка и се срещна с представители на духовенството там. В резултат на деликатно изследване на постъпилите молби ние в края на краищата взехме решение да създадем тази екзархия.
– Обяснете, в случай че обичате, каква връзка има сред признаването на украинския ерес от страна на Александрийската Патриаршия и появяването на тази нова конструкция на Московската Патриаршия в Африка?
– Причинно-следствената връзка тук е напълно директна. Работата е там, че откакто Александрийският Патриарх призна украинския ерес, Московската Патриаршия приключи общението си с него. Но какво да вършим, откакто част от клира на Александрийската Патриаршия, както се оказва, не е съгласна с него по същия въпрос, по който не сме съгласни и ние, и желае да се причисли към нас? Две години размишлявахме над отговора на този въпрос.
В Африка живее много огромно количество рускоезични православни християни. В продължение на доста години ние получавахме молби ту от една, ту от друга африканска страна: «Открийте храм за нас». Ние постоянно отговаряхме: «Ходете в храмовете на Александрийската Патриаршия». Но в този момент към този момент не можем да кажем това нито на нашите вярващи, нито на тези свещеници, които, съзнавайки неправдата на разкола, не пожелаха да следват Александрийския Патриарх в решението му да признае за Украинска Църква една разколническа общественост вместо действително съществуващата многомиллионна Украинска Църква.
– През декември 2019 година, решавайки да приключи споменаването на Александрийския Патриарх, Синодът на Руската Православна Църква постанови «да се резервира църковно общение с архиереите на Александрийската Православна Църква, с изключение на с тези, които са подкрепили или ще поддържат в бъдеще легализацията на украинския разкол». В настоящето решение, както наподобява, логиката се е трансформирала и в този момент към този момент всички архиереи на Александрийската Патриаршия се оказват отговорни в признаването на украинския ерес.
– През декември 2019 година ние подчертахме, че «решението за признание на разколническата конструкция в Украйна не беше взето на състоялото се на 7-9 октомври съвещание на Светия Синод на Александрийската Патриаршия, не беше сложено за гласоподаване от страна на нейните архиереи и надлежно няма съборен темперамент, а е взето от Предстоятеля на тази Църква единолично». Но от този момент изминаха две години. През това време нито един от архиереите на Александрийската Православна Църква не изрази противоречие с дейностите на Патриарх Теодор в поддръжка на украинския ерес – факт, на който нашият Свети Синод обърна внимание през септември тази година. Ние изхождаме от това, че архиереите на Александрийската Патриаршия са солидарни със своя Предстоятел, откакто нито един от тях не се изрече срещу това решение, а някои даже съумяха да вземат участие в съслужение с разколниците или да окажат по различен метод поддръжка за разкола.
Във всяка Поместна Църква си има своя система за взимане на решения. В нашата Църква решенията се вземат от Светия Синод с следващо одобряване от Архиерейския Събор. В Александрийската Църква също си има Синод, само че решението за признаването на украинския ерес беше взето от Патриарха единолично. Същевременно Синодът по никакъв метод не оспори това решение. Ако членовете на Синода или някой от епископите не бяха съгласни, те щяха да заявят това, както направиха някои архиереи на Кипърската и Еладската Църкви.
Нещо повече, през декември ние получихме няколко прекомерно груби и нагли писма от архиереи на Александрийската Патриаршия, откакто епископ Леонид посети Африка и се срещна с тамошните клирици. В едно от тях се споделяше (цитирам по памет): «Нашите свещеници даже не знаят къде е Украйна». Още по-удивително е следователно, че Александрийската Патриаршия се въвлече в случката с признаването на украинския ерес. Един от представителите на Поместните Църкви, с които имах среща през 2018 година, ми сподели: «Ние не желаеме да решаваме проблемите на Украйна и да си сътворяваме проблеми у дома». Александрийската Патриаршия се опита да взе участие в решението на проблемите на Украйна, само че съумя единствено да си сътвори проблеми вкъщи.
– А в случай че, да речем, един или неколцина архиереи на Александрийската Патриаршия заявят, че не са съгласни с решението на Патриарх Теодор и че признават за канонична Православна Църква в Украйна Църквата, ръководена от Блаженейшия митрополит Онуфрий, техните епархии ще бъдат ли изключени от състава на новообразуваната екзархия на Руската Православна Църква?
– Това е научен въпрос. Ако такава обстановка възникне, ние ще я проучим, ще встъпим в договаряния. Но можем да предположим, че при положение навън противоречие с Патриарха такива архиереи ще бъдат просто отстранени от своите катедри.
Напомням, че още през 2018 година, посещавайки Одеса, Патриарх Теодор призоваваше вярващите: «Останете в каноничната Църква!.. В историята на нашата Църква е имало сложни времена, и въпреки всичко в Украйна, в тази благословена православна страна, си има канонична Църква, тук е нашият Блаженейши брат Онуфрий – блажен от Бога човек и същински монах». И оглави богослужението, на което му съслужи Блаженейшият Онуфрий. И единствено една година по-късно той промени своята позиция и стартира вместо митрополит Онуфрий да загатва водача на украинския ерес.
– С какво обяснявате обстоятелството, че Патриарх Теодор реши да признае украинския ерес, откакто в течение на доста години е подкрепял Украинската Православна Църква отпред с митрополит Онуфрий?
– Не мисля, че той самичък е решил да признае разкола. Предполагам, че са го принудили към това. Но аз не желая да приказвам от негово име или да предсказвам за аргументите на неговото решение. То към този момент е реалност, и в онази нова действителност, която бе основана от невижданите дейности на Константинополската Патриаршия по легитимизация на украинския ерес, ние просто нямахме избор. Не можехме да откажем на клириците, осъзнали погрешността на позицията на своя Патриарх, да бъдат признати в лоното на нашата Църква. По същия метод не можем да отхвърляме на православните християни от Турция овчарски грижи, откакто Константинополският Патриарх към този момент е застанал на страната на разкола.
– Константинополският Патриарх упреква Руската Църква в непризнателност, напомняйки, че православната религия е пристигнала в Русия от Константинопол…
– На това обвиняване нашият Свети Синод отговори още през септември: «Запазвайки признателен спомен за заслугите на Светата Константинополска Църква за просвещаването на Рус със светлината на Христовата религия, би трябвало да подчертаем, че благородните подвизи на приснопаметните Светейши Патриарси Константинополски в предишното не оправдават днешните канонични закононарушения на Патриарх Вартоломей, който поддържа разкола и встъпи в църковно общение с лица, които назовават себе си православни архиереи, само че нямат канонична хиротония».
– Обяснете какво значи «канонична хиротония». Не за всеки тази терминология е разбираема.
– Според църковните правила епископът би трябвало да бъде ръкоположен от двама или трима епископи, притежаващи съответния каноничен статут – т.е. такива, които не са запретени в свещенослужение, не са низвергнати от ранг, не са под анатема, не са под съд, а да не приказваме пък за лица, които се показват за епископи, само че в реалност не са никакви. Тъй наречените «архиереи» от украинския ерес са ръкоположени без съблюдаване на тези основополагащи правила.
Някои от тях, да вземем за пример, са били ръкоположени от отлъчен някогашен свещеник на Руската Църква и от дякон, който се е представял за свещеник, само че в реалност не е бил даже духовник. Към подписите на тези две лица върху свидетелството за ръкоположение е бил със задна дата прибавен подправен автограф на умрял йерарх на Руската Православна Църква. Разколниците показаха този фалшификат в Константинопол и там, без да вникват в детайлите, сметнаха подписа да същински. За тази печална история се приказва в документа, подготовен от секретариата на Синодалната библейско-богословска комисия. Още по-подробно тази история е прегледана в публикацията на Сергей Шумило.
А главната част от така наречените «архиереи» на «ПЦУ» е ръкоположена от низвергнатия и отстранен от Църквата някогашен Киевски митрополит Филарет (Денисенко). От наша позиция те не са архиереи. Но Константинопол ги призна за такива без преръкополагане, и «върна» на Филарет архиерейския му ранг. Днес Филарет, който назовава себе си «Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украйна», се е отделил от «ПЦУ», основал е ерес в разкола, приема в общение гръцките старостилци. При това нито «ПЦУ» го запретява в свещенослужение, нито Константинопол отзовава решението си да му върне сана.
По виновност на Константинополския Патриарх в международното Православие се сътвори обстановка на каноничен безпорядък. В тази обстановка всяка Поместна Църква би трябвало да реши с кого е: с каноничното Православие или с разколниците и самозванците. Нашата Църква направи своя избор. И ние сме признателни на тези Поместни Църкви, които се изправиха твърдо в отбрана на светите догми.
– Каква е прогнозата Ви: ще продължава ли да се задълбочава разколът в международното Православие? Или можем да се надяваме на излекуването му в обозримо бъдеще?
– За страдание, създалата се обстановка става все по-трудна за решение. Тази обстановка припомня доста за събитията от средата на XI в. Тогава се скарали Константинополският Патриарх и Папата. Станало разделяне. Не мисля, че легатите на Папата, поставили булата за отделяне върху престола на храма «Света София», са разбирали, че разделянето ще продължи епохи. И Константинополският Патриарх, предприемайки ответни дейности, надали е можел да си показа това. Но Църквите тръгнали по собствен път. С течение на вековете отчуждението нараствало и едвам девет века по-късно почнали плахи опити за доближаване.
Първа крачка към изцеление на създавалата се в международното Православие обстановка би могло да бъде едно вероятно връщане към ситуацията, в което всички Православни Църкви се намираха преди 2018 година, когато решенията се вземаха съборно, а не единолично. Но е мъчно да си представим, че Константинополският Патриарх ще изиска да се върне към това състояние. Той в този момент счита, че е в правото си да взема единолични решения, без да се поучава с другите Църкви, макар волята им и в тяхна щета. И йерарсите на Константинополската Патриаршия ни повтарят: «Украинската автокефалия е приключен факт». Е, щом е така, то и разделянето в международното Православие също е приключен факт.
Ние скърбим за това разделяне. Молим се Бог да вразуми и Константинополския Патриарх, и тези Предстоятели и йерарси, които под негов напън признаха разкола.
Вярваме, че съборният разсъдък на Църквата може да излекува разкола в международното Православие. Но би трябвало да сме реалисти: в изискванията, когато съборните механизми на междуправославно равнище са разрушени, това мъчно може да се чака.
Скърбейки за задълбочаването на разкола в международното Православие, ние в това време с признателност към Бога възприемаме обстоятелството, че разколът се развива отвън каноничните лимити на Руската Православна Църква. Нашата Църква, сплотяваща православните християни в Русия, Украйна, Беларус, Молдова и други страни, не загуби единството си и не понесе вреда поради вероломните дейности на разколниците и подкрепилата ги Константинополска Патриаршия. Украинската Православна Църква, която има повече от 100 архиереи, повече от 250 манастири, повече от 12 хиляди енории, остава единна с Руската Православна Църква, запазвайки самоуправляем статут в нейните рамки. А вместо заграбените от разколниците храмове се строят нови.
Руската Православна Църква и в Русия, и в Украйна, и в другите страни продължава устойчиво да усилва своите енории и манастири. Както стартира растежът ѝ през 1988 година, по този начин и продължава със същата скорост. Ние имахме шест и половина хиляди енории, а в този момент те са повече от 40 хиляди, имахме 20 манастира, а в този момент те са съвсем хиляда. Това не е мотив за възгордяване или за хвалби. Това е мотив да благодарим на Бога. В невиждания растеж на количеството енории, манастири, вярващи, монаси и монахини ние виждаме Божие снизхождение към нашата Църква. И имаме вяра, че «портите адови няма да ѝ надделеят».
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ