Сам си си виновен, Владе
Владе Дивац не съумя да стане първенец на НБА като състезател, няма да го направи и като началник. След петгодишно вървене по тъгите и безчет неверни и дискусионни решения, сърбинът се отдръпна от поста общоприет управител на Сакраменто Кингс. Между 2015 и 2020 легендата на " Кралете " пое юздите на калифорнийци, където изкара и евентуално най-хубавите години от дейната си професионална кариера. Членът на Залата на баскетболната популярност обаче се провали в опита си да вдигне на крайници Сакраменто - тим, за който към този момент 14 години плейофите са задача невъзможна.
В интерес на истината би трябвало да кажем, че през тези пет години въпреки всичко имаше и моменти, в които изглеждаше че се вижда лъч светлина в края на тунела. Имаше миг, в който, макар всички неточности, шокиращи решения и нелепи ходове, бъдещето изглеждаше ярко, или най-малко обнадеждаващо, за изстрадалия тим от столицата на Калифорния. През февруари 2019 година небето над Сакраменто в действителност се беше прояснило и черните облаци си бяха отишли. Но очевидно за малко, едвам съберат нови сили и отново да се завърнат като познатата непреклонна стена сред слънцето и Golden One Center- модерната, построена преди броени години зала на Кингс.
ГОЛЯМАТА ГРЕШКА
Когато пристигна втората половина на сезон 2018/2019, Сакраменто изглеждаше ненапълно ненадейно боеспособен и за първи път от повече от десетилетие имаше действителни шансове за класиране в плейофите и за преустановяване на черната серия/суша. Дори избирането на Марвин Багли пред Лука Дончич от страна на Дивац в Драфта през лятото на 2018 година не изглеждаше толкоз скандално... Рабира се, това беше по този начин заради простата причина, че по това време словенското дете знамение към момента не беше суперзвездата, която към този момент е през днешния ден (макар че даваше сигнали за превръщането си в мегаиграч още като новобранец в НБА), а Багли правеше в най-лошия случай стабилен " рууки " сезон и също изглеждаше като юноша с голям капацитет и идна звездна кариера. Но в последна сметка решението на Дивац да уточни името на Багли, а не това на Дончич, когато пристигна време за избор №2 от Драфта преди две години, се обърна против сърбина като бумеранг, с цел да нанесе унищожителен удар на кариерата на Владе Дивац като общоприет управител. на 21 юни 2021 Дивац самичък заложи бомбата със закъснител, която две години по-късно гръмна.
Мирисът на груба неточност се усещаше още сега на вземането на това толкоз основно решение, само че в този момент, към 25-26 месеца по-късно, към този момент можем да го назовем не просто неприятно, а съсипващо за Сакраменто Кингс. Докато вторият сезон на Дончич се трансформира в сензация, то вторият сезон на Багли бе цялостно отчаяние, не за друго, а поради неспособността на последния да остане здрав. Няма по какъв начин да знаем какъв ще е резултатът на непрекъснатите травми върху цялостната кариера на играча, само че изгубеното скъпо време за развиване към този момент държи крепко в клещите си концепцията за звездното бъдеще на Багли. Сещате ли се за кино лентата Unbreakable с основни настоящи лица Брус Уилис и Самюъл Джексън? Днес Дончич наподобява като Неуязвимия, а за Багли като че ли е отредена ролята на Стъкления... Да, и двамата са още доста млади и при започване на кариерите си, само че става все по-трудно да си представим, че е допустимо Марвин един ден да доближи равнището на Лука. Да, травмите са си травми и са фактор, който не може да бъде следен от никой общоприет управител, а и мъчно някой можеше да допусна, че кариерата на словенеца ще се развие толкоз мълниеносно, само че въпреки всичко... Когато ориста (драфт лотарията) тисе усмихне необятно и ти даде късмет (заслужен или не), когато си останал сам-самичък с топката под самия панер, просто нямаш право да пропуснеш. Е, Дивац го направи...
В изявление от последните дни Владе в действителност призна, че решението да избра Багли пред очевидния избор Дончич, е било напълно негово. Това е значимо за отбелязване, тъй като в същото изявление сръбската легенда разкрива още, че мажоритарният притежател на клуба Вивек Ранадиве първоначално " може би " се е месил в работата му: " Може би през първата година, откакто пристигнах ", споделя Дивац. И тук би трябвало да кажем, че таман Ранадиве е в действителност огромният провинен за бъркотията, наречена Сакраменто Кингс. Именно Ранадиве бе виновен за назначението на Дивац за общоприет управител през 2015 година, макар неналичието на какъвто и да е опит за тази позиция на някогашния център. И точно в това решение се коренят продължаващите към този момент много дълго време неудачи на " Кралете ".
Некомпетентност и неточни " изстрели " в Драфта
Няма да се стопираме детайлно на обособените неточности и неприятни преценки на Дивац през годините, а и към този момент стана дума за основния гаф, който вместо да даде лелеяния напредък на клуба, в действителност го върна с години обратно. Големият проблем и това, което тласна към неуспеха генералния управител Дивац, беше, че той евентуално се опитваше да изглежа по-умен от всички останали при взимането на значими решения. И по този начин некомпетентността му единствено лъсваше още по-силно. Крещящият образец беше казусът с Дончич, само че това надалеч не беше единственият сходен случай. Едно от първите " гениални " дейности на сърбина като общоприет управител през 2015 година беше да се опита да освободи място за заплати за (средна ръка) свободни сътрудници. И той го реализира, само че... жертвайки първия избор от Драфта на Кингс през 2019 (какво ли би разказал за този случай някогашният GM на Филаделфия 76ърс Сам Хинки...). Дали по това време Дивац въобще е знаел за понятието " стреч провизия " да вземем за пример можем единствено да гадаем, само че по този начин или другояче този ход няма по какъв начин да бъде предпазен.
През 2017 Дивац най-накрая се реши да трейдне машината за механически нарушавания ДеМаркъс Казънс - несъмнено доста надарена, само че и също толкоз опърничава звезда, но малко по-късно направи следното самопризнание: " Два дни по-рано имах по-добра оферта ". Всъщност договорката с Ню Орлиънс Пеликанс за Казънс бе остро подложена на критика и даже осмивана от медиите сега на нейното случване, само че последователното преобразяване на Бъди Хийлд (основната облага на Кингс в трейда с " Пеликаните " ) в един от най-безпощадните снайперисти в НБА в комбиниране с кошмарните травми на Казънс, с течение на времето трансформираха отношението към този трейд. Но дали можем да вдигнем изрично ръката на Сакраменто като победител в тази договорка? Този сезон Хийлд означи декаданс под управлението на Люк Уолтън (за който ще стане дума след малко) и занапред ще забележим посоката, в която ще поемат оттук насетне кариерите и на бахамсския стрелец, и на " любимеца " на съдиите Казънс, който, апропо, преди дни навърши 30.
Докато бе на кормилото на Кингс, Дивац очевидно или не регистрира до край, или просто не беше на нужното равнище във връзка с един извънредно значим фактор. А точно това, че за един така наречен small market тим в НБА като Сакраменто Кингс е от основно значение положителното показване в Драфта - т.е. положителния скаутинг и умеенето да се откриват надарени младоци. Но като се изключи избора на Ди'Аарън Фокс през 2017 и ненапълно договорката с Финикс Сънс в деня на Драфта година по-рано, която докара в Сакраменто сръбския гард Богдан Богданович, Дивац продължи, или може би даже изведе на друго равнище традицията Кингс да стъпват на мини с изборите си в Драфта. Освен самоубийственото " влюбване " в Багли, Владе прахоса и огромна част от многочислените други пикове, с които разполагаше през годините. Един фрапантен образец е Йоргос Папаянис, гръцки център, определен от Дивац през 2016 с пик №13, защото съгласно сърбина младокът имал " капацитета да бъде един нов Марк Гасол "...
Да, Фокс е огромното изключение. И да, за Багли към момента има вяра. Но единствено толкоз. Заради ината и късогледството на Дивац, е доста евентуално Сакраменто да изпусне след края на сезона и един от младите си гении, който към момента е рано да отписваме, макар тежките му травми още преди старта на професионалната му кариера. Става дума за центъра Хари Джайлс (който вероятно би бил по-ефективен като тежко крило, само че това е обособена тема). Момчето, което още като младеж трябваше да се възвръща от ужасяващи контузии на колената, само че все пак Дивац влага в него пик №20 от Драфта през 2017. И това решение не изглеждаше лишено от логичност, досега, в който предходната година сърбинът предприе още един припрян и сложен за отбрана ход, отказвайки опцията за последната година от новобранския контракт на Джайлс. Причината - младокът се бил появил в неприятна форма за предсезонната подготовка. Но даже да е било по този начин, Дивац по този метод собственоръчно лиши Кингс от контрола върху идващия контракт на един обещаващ млад гений, който може и да не остави трайна диря в НБА, само че в това време към момента има и капацитет един ден да се трансформира в скъп състезател на отбора, чийто екип ще облече.
Още едно необичайно решение
Последното обаче бледнее пред друго рисковано и изглеждащо към този момент все по-недалновидно решение на Дивац. Дейв Йергър бе треньорът на Кингс сред 2016 и 2019 година. Той бе назначен в началото с концепцията да поведе към плейофите един " стряскащ " състав, в който най-големите звезди бяха ДеМаркъс Казънс и Руди Гей. Няколко месеца от началото на случката на Йергър в Сакраменто Дивац реши, че е извънредно време (по-добре късно, в сравнение с никога) да се постави завършек на ерата " Казънс " и да се премине към стадий на преизграждане ( " ребилдване " ) на тима. Именно Йергър се захвана с този rebuilding развой и реализира нелоши резултати. Както стана дума първоначално, през сезон 2018/19 Сакраменто най-накрая потегли нагоре. Тимът направи най-хубавия си сезон от много години, като бе на косъм от това да приключи с 40 победи или даже с 50% баланс победи/загуби с един неопределен още и некомпетентен като цяло състав. В последна сметка, в изискванията на яростна борба в ултраконкурентната Западна конференция, Сакраменто остана отвън плейофите, само че мотиви за оптимизъм имаше. Но вместо да даде късмет на Йергър (който е прочут с чепатия си темперамент и фактически не е изключено да е имал известни търкания с някои от играчите, като да вземем за пример Бъди Хийлд и Марвин Багли) да продължи започнатото с един заздравен състав, Дивац освободи експерта, с цел да назначи на негово място своя другар от интервала си като състезател на Лос Анджелис Лейкърс Люк Уолтън. И го направи без никакво време за губене, без изявленията с други, по-опитни и потвърдени експерти, без никакво планиране. Едва ли не секунди след уволнението си от " Езерняците ", синът на легендата Бил Уолтън стана ментор на Кингс.
И би трябвало да кажем, че първият сезон на Уолтън отпред на Кингс бе всичко друго, само че не и впечатляващ. Бившият асистент на Стийв Кър в Голдън Стейт Уориърс наследи в действителност по-силен и умел състав от този, с който разполагаше Йергър, само че необяснимо за какво реши да " пипа " стила на игра на тима. Това в случай, че в състава е един от най-бързите играчи в цялата лига в лицето на Фокс. Така играта в стремително бързо движение, налагана от Йергър и оказала се сполучлив ход, бе деформирана от Уолтън, който очевидно търсеше някаква " златна среда " и примес от бърза игра и по-постепенно създаване на офанзивата. Това обаче докара до призрачен старт на сезона - 5 загуби в първите 5 мача. И макар че тъкмо преди прекъсването на сезона поради пандемията от COVID-19 отборът изглеждаше в напредък и още веднъж подготвен да се бори за влизане в плейофите (затова и справедливо беше поканен измежду тимовете в " мехура " в Орландо при рестарта), упованията бяха надалеч по-големи. Разбира се, оправдания могат да бъдат открити при положително предпочитание - многочислените конутзии, сполетяли Кингс този сезон, случаите на ковид в тима и пропуснато време за подготовка в " мехура " от няколко играчи, само че в последна сметка истината е, че Уолтън просто не беше на нужното равнище, а отговорността за назначението му носи, несъмнено, Дивац.
Посоката оттук насетне
В Орландо Сакраменто се показа пагубно даже и по отношение на личните си ниски стандарти и това в последна сметка форсира раздялата сред клуба и Владе Дивац. Джо Дюмарс краткотрайно ще поеме функционалностите на общоприет управител, само че обстановката занапред ще търпи развиване. Неясно е и бъдещето на Уолтън в Сакраменто. Според неофициална информация, към този момент той ще резервира поста си, само че възможното предопределение на непрекъснат нов общоприет управител може да промени това. Вероятно вярното решение във връзка с треньора и започване на чисто. Що се отнася до играчите и състава, неяснотата е повече от огромна. Голямата звезда и вяра на отбора Ди'Аарън Фокс може и би трябвало да получи тлъстия оптимален втори контракт (който ще влезе в действие от сезон 2021/22). Защото си го заслужава и тъй като Сакраменто просто не може да си разреши да затвори единствената си малка врата към спасението. Новото управление обаче ще е изправено пред надалеч по-сложен за разрешаване проблем. Той се състои в това, че съставът на " Кралете " в действителност надалеч не е толкоз супермлад в настоящия си тип. Като оставим настрани Фокс и Багли, надлежно на 22 и 21 години, третата звезда на отбора Бъди Хийлд (който към този момент е в ролята на запаса и с по-непостоянни игрови минути) ще навърши 28 години през декември. Богдан Богданович и Харисън Барнс (които несъмнено са качествени ролеви играчи, само че прекомерно непостоянни, с цел да бъдат определяни даже като полузвезди) към този момент са на по 28 (сърбинът ги навърши вчера), като би трябвало да се означи, че Боги е стеснен свободен сътрудник след края на сезона. Това значи, че отборът има надзор над спортните му права, само че дали е подготвен да влага още един сериозен контракт в незадоволително непрекъснат състезател, занапред остава да разберем, още повече, че това решение няма да бъде взето от Владе Дивац. Сънародникът на Богданович - потребната " стреч четворка " Неманя Биелица, е на 32. Той има team option за последната година от контракта си и евентуално ще остане в отбора още един сезон, само че даже и това не е изцяло несъмнено.
Бившият №2 в Драфта на НБА Джабари Паркър има player option за идващия сезон и не е ясно дали ще се възползва от нея, само че е много евентуално да го направи, макар че след прекосяването си в Кингс като цяло оставаше отвън проектите на Уолтън. Паркър към момента е единствено на 25, геният му е неоспорим, само че има зад тила си тежки травми (и фразата, че в НБА не се заплаща на баскетболистите, с цел да играят в защита). Канадският авариен понйт гард и експерт в отбрана Кори Джоузеф на следващия ден навършва 29. Джоузеф е потребен състезател, който (почти) в никакъв случай не пропуща мачове, само че е лимитиран в нападателен проект. Заради упоменатото към този момент неуместно решение на Дивац да откаже опцията на Джайлс, младият център ще е със статус на безграничен свободен сътрудник и може да продължи кариерата си другаде. Центърът Рашон Холмс бе едно от откритията на сезона преди да се контузи, само че в Орландо не сподели впечатляващите си изяви от първите месеци на сезона, а също така стилът му на игра като че ли е по-скоро несъответстващ с този на Багли, който евентуално е с предпочитано значение за клуба. Холмс има контракт за още една година, за разлика от различен център на Кингс - Алекс Лен. Украинецът се включи ненадейно добре след прехвърлянето си в Кингс от Атланта Хоукс през зимата, само че след края на сезона е свободен сътрудник и не е ясно дали " Кралете " са подготвени да му предложат нов контракт. Трябва да се означи, че Холмс и Лен са набор '93. Чудесна възраст, само че въпреки всичко не приказваме за новоизгряващи гении. Последното име, което ще споменем е това на гарда/крило Кент Бейзмор. За него може да се каже същото, което споменахме и за Лен, с тази разлика, че Бейзмор към този момент е на 31.
Така Владе Дивац завещава на наследника си един по-скоро необичайно изглеждащ тим, с една изявена млада звезда в лицето на Фокс, една евентуална такава в лицето на Марвин Багли (траекторията на кариерата му обаче към този момент като че ли наподобява рисково близка до тази на Джабари Паркър) и куп опитни играчи сред 25 и 32 години с по-скоро допълваща роля. Разбира, се, никога не приказваме за престарели играчи и е изцяло допустимо новият общоприет управител да даде още един късмет на тази група и даже на този треньор. Според мен обаче вярното решение в тази обстановка може да бъде единствено едно - нов " ребилд " и строеж на състав към Ди'Аарън Фокс, търсене на млади гении и надлежно блян към покупко-продажби, които да усилят броя на изборите на отбора от първите кръгове на идващите драфтове. В противоположен случай " Кралете " рискуват да похабят златните години на Фокс, да повторят историята с Казънс и единствено да удължат интервала на мъка, от чиито лапи към този момент прекомерно дълго клубът не може да се изтръгне. Ясно е, че позволените от Дивац неточности няма по какъв начин да бъдат поправени и заличени, само че Сакраменто се нуждае не просто от нов общоприет управител, само че и от ново начало. " Кралете " се нуждаят от един способен началник, който да не прави нещата напук или да търси неортодоксални решения, а да работи поредно, да търси способи да обезпечи на Фокс колкото е допустимо по-сериозна поддръжка и... да не пропуща, когато е самичък под коша.
В интерес на истината би трябвало да кажем, че през тези пет години въпреки всичко имаше и моменти, в които изглеждаше че се вижда лъч светлина в края на тунела. Имаше миг, в който, макар всички неточности, шокиращи решения и нелепи ходове, бъдещето изглеждаше ярко, или най-малко обнадеждаващо, за изстрадалия тим от столицата на Калифорния. През февруари 2019 година небето над Сакраменто в действителност се беше прояснило и черните облаци си бяха отишли. Но очевидно за малко, едвам съберат нови сили и отново да се завърнат като познатата непреклонна стена сред слънцето и Golden One Center- модерната, построена преди броени години зала на Кингс.
ГОЛЯМАТА ГРЕШКА
Когато пристигна втората половина на сезон 2018/2019, Сакраменто изглеждаше ненапълно ненадейно боеспособен и за първи път от повече от десетилетие имаше действителни шансове за класиране в плейофите и за преустановяване на черната серия/суша. Дори избирането на Марвин Багли пред Лука Дончич от страна на Дивац в Драфта през лятото на 2018 година не изглеждаше толкоз скандално... Рабира се, това беше по този начин заради простата причина, че по това време словенското дете знамение към момента не беше суперзвездата, която към този момент е през днешния ден (макар че даваше сигнали за превръщането си в мегаиграч още като новобранец в НБА), а Багли правеше в най-лошия случай стабилен " рууки " сезон и също изглеждаше като юноша с голям капацитет и идна звездна кариера. Но в последна сметка решението на Дивац да уточни името на Багли, а не това на Дончич, когато пристигна време за избор №2 от Драфта преди две години, се обърна против сърбина като бумеранг, с цел да нанесе унищожителен удар на кариерата на Владе Дивац като общоприет управител. на 21 юни 2021 Дивац самичък заложи бомбата със закъснител, която две години по-късно гръмна.
Мирисът на груба неточност се усещаше още сега на вземането на това толкоз основно решение, само че в този момент, към 25-26 месеца по-късно, към този момент можем да го назовем не просто неприятно, а съсипващо за Сакраменто Кингс. Докато вторият сезон на Дончич се трансформира в сензация, то вторият сезон на Багли бе цялостно отчаяние, не за друго, а поради неспособността на последния да остане здрав. Няма по какъв начин да знаем какъв ще е резултатът на непрекъснатите травми върху цялостната кариера на играча, само че изгубеното скъпо време за развиване към този момент държи крепко в клещите си концепцията за звездното бъдеще на Багли. Сещате ли се за кино лентата Unbreakable с основни настоящи лица Брус Уилис и Самюъл Джексън? Днес Дончич наподобява като Неуязвимия, а за Багли като че ли е отредена ролята на Стъкления... Да, и двамата са още доста млади и при започване на кариерите си, само че става все по-трудно да си представим, че е допустимо Марвин един ден да доближи равнището на Лука. Да, травмите са си травми и са фактор, който не може да бъде следен от никой общоприет управител, а и мъчно някой можеше да допусна, че кариерата на словенеца ще се развие толкоз мълниеносно, само че въпреки всичко... Когато ориста (драфт лотарията) тисе усмихне необятно и ти даде късмет (заслужен или не), когато си останал сам-самичък с топката под самия панер, просто нямаш право да пропуснеш. Е, Дивац го направи...
В изявление от последните дни Владе в действителност призна, че решението да избра Багли пред очевидния избор Дончич, е било напълно негово. Това е значимо за отбелязване, тъй като в същото изявление сръбската легенда разкрива още, че мажоритарният притежател на клуба Вивек Ранадиве първоначално " може би " се е месил в работата му: " Може би през първата година, откакто пристигнах ", споделя Дивац. И тук би трябвало да кажем, че таман Ранадиве е в действителност огромният провинен за бъркотията, наречена Сакраменто Кингс. Именно Ранадиве бе виновен за назначението на Дивац за общоприет управител през 2015 година, макар неналичието на какъвто и да е опит за тази позиция на някогашния център. И точно в това решение се коренят продължаващите към този момент много дълго време неудачи на " Кралете ".
Некомпетентност и неточни " изстрели " в Драфта
Няма да се стопираме детайлно на обособените неточности и неприятни преценки на Дивац през годините, а и към този момент стана дума за основния гаф, който вместо да даде лелеяния напредък на клуба, в действителност го върна с години обратно. Големият проблем и това, което тласна към неуспеха генералния управител Дивац, беше, че той евентуално се опитваше да изглежа по-умен от всички останали при взимането на значими решения. И по този начин некомпетентността му единствено лъсваше още по-силно. Крещящият образец беше казусът с Дончич, само че това надалеч не беше единственият сходен случай. Едно от първите " гениални " дейности на сърбина като общоприет управител през 2015 година беше да се опита да освободи място за заплати за (средна ръка) свободни сътрудници. И той го реализира, само че... жертвайки първия избор от Драфта на Кингс през 2019 (какво ли би разказал за този случай някогашният GM на Филаделфия 76ърс Сам Хинки...). Дали по това време Дивац въобще е знаел за понятието " стреч провизия " да вземем за пример можем единствено да гадаем, само че по този начин или другояче този ход няма по какъв начин да бъде предпазен.
През 2017 Дивац най-накрая се реши да трейдне машината за механически нарушавания ДеМаркъс Казънс - несъмнено доста надарена, само че и също толкоз опърничава звезда, но малко по-късно направи следното самопризнание: " Два дни по-рано имах по-добра оферта ". Всъщност договорката с Ню Орлиънс Пеликанс за Казънс бе остро подложена на критика и даже осмивана от медиите сега на нейното случване, само че последователното преобразяване на Бъди Хийлд (основната облага на Кингс в трейда с " Пеликаните " ) в един от най-безпощадните снайперисти в НБА в комбиниране с кошмарните травми на Казънс, с течение на времето трансформираха отношението към този трейд. Но дали можем да вдигнем изрично ръката на Сакраменто като победител в тази договорка? Този сезон Хийлд означи декаданс под управлението на Люк Уолтън (за който ще стане дума след малко) и занапред ще забележим посоката, в която ще поемат оттук насетне кариерите и на бахамсския стрелец, и на " любимеца " на съдиите Казънс, който, апропо, преди дни навърши 30.
Докато бе на кормилото на Кингс, Дивац очевидно или не регистрира до край, или просто не беше на нужното равнище във връзка с един извънредно значим фактор. А точно това, че за един така наречен small market тим в НБА като Сакраменто Кингс е от основно значение положителното показване в Драфта - т.е. положителния скаутинг и умеенето да се откриват надарени младоци. Но като се изключи избора на Ди'Аарън Фокс през 2017 и ненапълно договорката с Финикс Сънс в деня на Драфта година по-рано, която докара в Сакраменто сръбския гард Богдан Богданович, Дивац продължи, или може би даже изведе на друго равнище традицията Кингс да стъпват на мини с изборите си в Драфта. Освен самоубийственото " влюбване " в Багли, Владе прахоса и огромна част от многочислените други пикове, с които разполагаше през годините. Един фрапантен образец е Йоргос Папаянис, гръцки център, определен от Дивац през 2016 с пик №13, защото съгласно сърбина младокът имал " капацитета да бъде един нов Марк Гасол "...
Да, Фокс е огромното изключение. И да, за Багли към момента има вяра. Но единствено толкоз. Заради ината и късогледството на Дивац, е доста евентуално Сакраменто да изпусне след края на сезона и един от младите си гении, който към момента е рано да отписваме, макар тежките му травми още преди старта на професионалната му кариера. Става дума за центъра Хари Джайлс (който вероятно би бил по-ефективен като тежко крило, само че това е обособена тема). Момчето, което още като младеж трябваше да се възвръща от ужасяващи контузии на колената, само че все пак Дивац влага в него пик №20 от Драфта през 2017. И това решение не изглеждаше лишено от логичност, досега, в който предходната година сърбинът предприе още един припрян и сложен за отбрана ход, отказвайки опцията за последната година от новобранския контракт на Джайлс. Причината - младокът се бил появил в неприятна форма за предсезонната подготовка. Но даже да е било по този начин, Дивац по този метод собственоръчно лиши Кингс от контрола върху идващия контракт на един обещаващ млад гений, който може и да не остави трайна диря в НБА, само че в това време към момента има и капацитет един ден да се трансформира в скъп състезател на отбора, чийто екип ще облече.
Още едно необичайно решение
Последното обаче бледнее пред друго рисковано и изглеждащо към този момент все по-недалновидно решение на Дивац. Дейв Йергър бе треньорът на Кингс сред 2016 и 2019 година. Той бе назначен в началото с концепцията да поведе към плейофите един " стряскащ " състав, в който най-големите звезди бяха ДеМаркъс Казънс и Руди Гей. Няколко месеца от началото на случката на Йергър в Сакраменто Дивац реши, че е извънредно време (по-добре късно, в сравнение с никога) да се постави завършек на ерата " Казънс " и да се премине към стадий на преизграждане ( " ребилдване " ) на тима. Именно Йергър се захвана с този rebuilding развой и реализира нелоши резултати. Както стана дума първоначално, през сезон 2018/19 Сакраменто най-накрая потегли нагоре. Тимът направи най-хубавия си сезон от много години, като бе на косъм от това да приключи с 40 победи или даже с 50% баланс победи/загуби с един неопределен още и некомпетентен като цяло състав. В последна сметка, в изискванията на яростна борба в ултраконкурентната Западна конференция, Сакраменто остана отвън плейофите, само че мотиви за оптимизъм имаше. Но вместо да даде късмет на Йергър (който е прочут с чепатия си темперамент и фактически не е изключено да е имал известни търкания с някои от играчите, като да вземем за пример Бъди Хийлд и Марвин Багли) да продължи започнатото с един заздравен състав, Дивац освободи експерта, с цел да назначи на негово място своя другар от интервала си като състезател на Лос Анджелис Лейкърс Люк Уолтън. И го направи без никакво време за губене, без изявленията с други, по-опитни и потвърдени експерти, без никакво планиране. Едва ли не секунди след уволнението си от " Езерняците ", синът на легендата Бил Уолтън стана ментор на Кингс.
И би трябвало да кажем, че първият сезон на Уолтън отпред на Кингс бе всичко друго, само че не и впечатляващ. Бившият асистент на Стийв Кър в Голдън Стейт Уориърс наследи в действителност по-силен и умел състав от този, с който разполагаше Йергър, само че необяснимо за какво реши да " пипа " стила на игра на тима. Това в случай, че в състава е един от най-бързите играчи в цялата лига в лицето на Фокс. Така играта в стремително бързо движение, налагана от Йергър и оказала се сполучлив ход, бе деформирана от Уолтън, който очевидно търсеше някаква " златна среда " и примес от бърза игра и по-постепенно създаване на офанзивата. Това обаче докара до призрачен старт на сезона - 5 загуби в първите 5 мача. И макар че тъкмо преди прекъсването на сезона поради пандемията от COVID-19 отборът изглеждаше в напредък и още веднъж подготвен да се бори за влизане в плейофите (затова и справедливо беше поканен измежду тимовете в " мехура " в Орландо при рестарта), упованията бяха надалеч по-големи. Разбира се, оправдания могат да бъдат открити при положително предпочитание - многочислените конутзии, сполетяли Кингс този сезон, случаите на ковид в тима и пропуснато време за подготовка в " мехура " от няколко играчи, само че в последна сметка истината е, че Уолтън просто не беше на нужното равнище, а отговорността за назначението му носи, несъмнено, Дивац.
Посоката оттук насетне
В Орландо Сакраменто се показа пагубно даже и по отношение на личните си ниски стандарти и това в последна сметка форсира раздялата сред клуба и Владе Дивац. Джо Дюмарс краткотрайно ще поеме функционалностите на общоприет управител, само че обстановката занапред ще търпи развиване. Неясно е и бъдещето на Уолтън в Сакраменто. Според неофициална информация, към този момент той ще резервира поста си, само че възможното предопределение на непрекъснат нов общоприет управител може да промени това. Вероятно вярното решение във връзка с треньора и започване на чисто. Що се отнася до играчите и състава, неяснотата е повече от огромна. Голямата звезда и вяра на отбора Ди'Аарън Фокс може и би трябвало да получи тлъстия оптимален втори контракт (който ще влезе в действие от сезон 2021/22). Защото си го заслужава и тъй като Сакраменто просто не може да си разреши да затвори единствената си малка врата към спасението. Новото управление обаче ще е изправено пред надалеч по-сложен за разрешаване проблем. Той се състои в това, че съставът на " Кралете " в действителност надалеч не е толкоз супермлад в настоящия си тип. Като оставим настрани Фокс и Багли, надлежно на 22 и 21 години, третата звезда на отбора Бъди Хийлд (който към този момент е в ролята на запаса и с по-непостоянни игрови минути) ще навърши 28 години през декември. Богдан Богданович и Харисън Барнс (които несъмнено са качествени ролеви играчи, само че прекомерно непостоянни, с цел да бъдат определяни даже като полузвезди) към този момент са на по 28 (сърбинът ги навърши вчера), като би трябвало да се означи, че Боги е стеснен свободен сътрудник след края на сезона. Това значи, че отборът има надзор над спортните му права, само че дали е подготвен да влага още един сериозен контракт в незадоволително непрекъснат състезател, занапред остава да разберем, още повече, че това решение няма да бъде взето от Владе Дивац. Сънародникът на Богданович - потребната " стреч четворка " Неманя Биелица, е на 32. Той има team option за последната година от контракта си и евентуално ще остане в отбора още един сезон, само че даже и това не е изцяло несъмнено.
Бившият №2 в Драфта на НБА Джабари Паркър има player option за идващия сезон и не е ясно дали ще се възползва от нея, само че е много евентуално да го направи, макар че след прекосяването си в Кингс като цяло оставаше отвън проектите на Уолтън. Паркър към момента е единствено на 25, геният му е неоспорим, само че има зад тила си тежки травми (и фразата, че в НБА не се заплаща на баскетболистите, с цел да играят в защита). Канадският авариен понйт гард и експерт в отбрана Кори Джоузеф на следващия ден навършва 29. Джоузеф е потребен състезател, който (почти) в никакъв случай не пропуща мачове, само че е лимитиран в нападателен проект. Заради упоменатото към този момент неуместно решение на Дивац да откаже опцията на Джайлс, младият център ще е със статус на безграничен свободен сътрудник и може да продължи кариерата си другаде. Центърът Рашон Холмс бе едно от откритията на сезона преди да се контузи, само че в Орландо не сподели впечатляващите си изяви от първите месеци на сезона, а също така стилът му на игра като че ли е по-скоро несъответстващ с този на Багли, който евентуално е с предпочитано значение за клуба. Холмс има контракт за още една година, за разлика от различен център на Кингс - Алекс Лен. Украинецът се включи ненадейно добре след прехвърлянето си в Кингс от Атланта Хоукс през зимата, само че след края на сезона е свободен сътрудник и не е ясно дали " Кралете " са подготвени да му предложат нов контракт. Трябва да се означи, че Холмс и Лен са набор '93. Чудесна възраст, само че въпреки всичко не приказваме за новоизгряващи гении. Последното име, което ще споменем е това на гарда/крило Кент Бейзмор. За него може да се каже същото, което споменахме и за Лен, с тази разлика, че Бейзмор към този момент е на 31.
Така Владе Дивац завещава на наследника си един по-скоро необичайно изглеждащ тим, с една изявена млада звезда в лицето на Фокс, една евентуална такава в лицето на Марвин Багли (траекторията на кариерата му обаче към този момент като че ли наподобява рисково близка до тази на Джабари Паркър) и куп опитни играчи сред 25 и 32 години с по-скоро допълваща роля. Разбира, се, никога не приказваме за престарели играчи и е изцяло допустимо новият общоприет управител да даде още един късмет на тази група и даже на този треньор. Според мен обаче вярното решение в тази обстановка може да бъде единствено едно - нов " ребилд " и строеж на състав към Ди'Аарън Фокс, търсене на млади гении и надлежно блян към покупко-продажби, които да усилят броя на изборите на отбора от първите кръгове на идващите драфтове. В противоположен случай " Кралете " рискуват да похабят златните години на Фокс, да повторят историята с Казънс и единствено да удължат интервала на мъка, от чиито лапи към този момент прекомерно дълго клубът не може да се изтръгне. Ясно е, че позволените от Дивац неточности няма по какъв начин да бъдат поправени и заличени, само че Сакраменто се нуждае не просто от нов общоприет управител, само че и от ново начало. " Кралете " се нуждаят от един способен началник, който да не прави нещата напук или да търси неортодоксални решения, а да работи поредно, да търси способи да обезпечи на Фокс колкото е допустимо по-сериозна поддръжка и... да не пропуща, когато е самичък под коша.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ