Домашни разтвори за пръскане на зелето срещу вредители
Вкусният зарзават може да бъде отгледан сполучливо без химия
Зелето е измежду най-обичаните култури в българските градини, присъстващо на трапезата ни под формата на салати, супи, туршии и обичайните сарми. Макар да е относително скромно растение, развъждането му крие редица провокации, изключително свързани с набези от вредители, които могат да унищожат цялата годишна продукция за броени дни.
Най-често срещаните неприятели са зелевите молци, гъсениците и бълхите. Борбата с тях нормално се води с химически препарати, само че от ден на ден градинари търсят натурални и щадящи способи. Причината е явна – желанието за чиста храна без останки от пестициди и здравословна градина, която не вреди на почвата и опрашителите.
Защо да изберем естествени решения?
Използването на химия в градината наподобява като бързо и дейно решение, само че в дълготраен проект основава повече проблеми, в сравнение с изгоди. Препаратите унищожават освен вредителите, а и потребните инсекти, които поддържат естествения баланс в природата.
Освен това химикалите се натрупват в почвата и зеленчуците, а по-късно попадат в храната ни. Натуралните способи, въпреки това, основават условия за здравословна екосистема, работят по-меко, само че дейно, и разрешават да се радваме на същински екологична годишна продукция.
Най-опасните врагове на зелето
За да можем да защитим зелето дейно, би трябвало да познаваме добре враговете му. Сред най-разпространените са зелевият молец, който снася яйцата си от долната страна на листата. Ларвите му бързо се трансформират в гъсеници и стартират да прогризват дупки по зелевите листа.
Други чести нашественици са зелевите бълхи – дребни, само че извънредно упорити инсекти, които изяждат младите листенца и отслабват растението. Не бива да забравяме и листните въшки, които се развъждат извънредно бързо и предизвикват деформации на листата. Тези вредители изискват непрекъснато наблюдаване и навременни ограничения.
Сапунен разтвор – остаряло, само че дейно средство
Един от най-изпитаните способи за отбрана на зелето е сапуненият разтвор. Приготвя се елементарно – в литър вода се разтваря малко количество домакински или зелен сапун. Сместа се напръсква върху листата и работи като преграда против въшки и други дребни инсекти.
Сапунът не вреди на зеленчука, само че покрива телата на вредителите и пречи на дишането им. За по-добър резултат се предлага пръскането да се повтаря постоянно, изключително след дъжд или поливане.
Билкови отвари и настойки за отбрана
Природата ни е дала богат боеприпас от растения със мощни защитни свойства. Най-популярна е отварата от коприва, която се подготвя, като пресни листа се наквасен във вода за няколко дни. Получената течност се прецежда и се употребява за напръскване. Копривата работи по едно и също време като подхранващо средство и като репелент против въшки и молци.
Друга ефикасна билка е пелинът, чиято мъка отблъсква доста вредители. Отвара от чесън също е мощно оръжие – миризмата му прогонва насекомите и в същото време укрепва растението.
Содата бикарбонат – бранител в кухнята и градината
Содата участва във всяка кухня, само че малко на брой знаят какъв брой потребна е в градината. Смесена с вода, тя се трансформира в безвреден разтвор за напръскване против брашнеста мана и някои инсекти.
Освен това оказва помощ за обезвреждане на киселинността по листата, която постоянно притегля вредители. Този способ е изключително подобаващ за хора, които желаят да избегнат мощните миризми на билковите настойки.
Дървесна пепел – класическото средство на нашите баби и дядовци
Старите градинари добре познават силата на пепелта. Тя съдържа калий и калций, които укрепват растенията и вършат листата по-устойчиви. Разпрашена непосредствено върху зелето или разтворена във вода, пепелта работи като натурален инсектицид.
Тя основава неприятна среда за гъсениците и бълхите, а в същото време подхранва почвата. Пръскането с пепелен разтвор би трябвало да се прави деликатно, с цел да не се засипват прекомерно доста листата.
Лютиви чушки и тютюнев прахуляк за по-сериозни нашествия
При по-тежки набези могат да се употребяват по-силни естествени средства. Настойка от люти чушки има извънредно мощно деяние против гъсеници и въшки. Приготвя се като нарязани чушки се наквасен във вода и след няколко дни течността се употребява за напръскване.
Миризмата и лютивината вършат листата неприятни за всевъзможни вредители. Подобен резултат има и тютюневият прахуляк, който може да се смеси с вода и сапун за по-голяма успеваемост.
Полезните инсекти – съдружници в битката
Не бива да забравяме, че в градината има и другари. Калинките да вземем за пример са натурален зложелател на листните въшки. За да ги притеглим, е добре да засаждаме към зелето цветя като невен и копър. Те освен разкрасяват градината, само че и поддържат салдото на екосистемата. Създаването на условия за потребните инсекти постоянно е по-ефективно от всякакво напръскване.
Редовна грижа и профилактика
Най-добрият метод да опазим зелето без химия е непрекъснатата профилактика. Редовното оглеждане на листата разрешава да открием в точния момент първите признаци на нахлуване. Добрата вентилация сред растенията също е значима, тъй като влажният и застоял въздух е идеална среда за вредители. Поливането би трябвало да бъде умерено и съобразено с времето, с цел да не се основават условия за заболявания.
Зелето може да бъде отгледано сполучливо без химия, стига да използваме мъдростта на природата. Сапунени разтвори, билкови настойки, пепел, сода или лютиви чушки – всичко това са налични и безвредни решения. Те освен опазват растенията, само че и пазят здравето ни.
Зелето е измежду най-обичаните култури в българските градини, присъстващо на трапезата ни под формата на салати, супи, туршии и обичайните сарми. Макар да е относително скромно растение, развъждането му крие редица провокации, изключително свързани с набези от вредители, които могат да унищожат цялата годишна продукция за броени дни.
Най-често срещаните неприятели са зелевите молци, гъсениците и бълхите. Борбата с тях нормално се води с химически препарати, само че от ден на ден градинари търсят натурални и щадящи способи. Причината е явна – желанието за чиста храна без останки от пестициди и здравословна градина, която не вреди на почвата и опрашителите.
Защо да изберем естествени решения?
Използването на химия в градината наподобява като бързо и дейно решение, само че в дълготраен проект основава повече проблеми, в сравнение с изгоди. Препаратите унищожават освен вредителите, а и потребните инсекти, които поддържат естествения баланс в природата.
Освен това химикалите се натрупват в почвата и зеленчуците, а по-късно попадат в храната ни. Натуралните способи, въпреки това, основават условия за здравословна екосистема, работят по-меко, само че дейно, и разрешават да се радваме на същински екологична годишна продукция.
Най-опасните врагове на зелето
За да можем да защитим зелето дейно, би трябвало да познаваме добре враговете му. Сред най-разпространените са зелевият молец, който снася яйцата си от долната страна на листата. Ларвите му бързо се трансформират в гъсеници и стартират да прогризват дупки по зелевите листа.
Други чести нашественици са зелевите бълхи – дребни, само че извънредно упорити инсекти, които изяждат младите листенца и отслабват растението. Не бива да забравяме и листните въшки, които се развъждат извънредно бързо и предизвикват деформации на листата. Тези вредители изискват непрекъснато наблюдаване и навременни ограничения.
Сапунен разтвор – остаряло, само че дейно средство
Един от най-изпитаните способи за отбрана на зелето е сапуненият разтвор. Приготвя се елементарно – в литър вода се разтваря малко количество домакински или зелен сапун. Сместа се напръсква върху листата и работи като преграда против въшки и други дребни инсекти.
Сапунът не вреди на зеленчука, само че покрива телата на вредителите и пречи на дишането им. За по-добър резултат се предлага пръскането да се повтаря постоянно, изключително след дъжд или поливане.
Билкови отвари и настойки за отбрана
Природата ни е дала богат боеприпас от растения със мощни защитни свойства. Най-популярна е отварата от коприва, която се подготвя, като пресни листа се наквасен във вода за няколко дни. Получената течност се прецежда и се употребява за напръскване. Копривата работи по едно и също време като подхранващо средство и като репелент против въшки и молци.
Друга ефикасна билка е пелинът, чиято мъка отблъсква доста вредители. Отвара от чесън също е мощно оръжие – миризмата му прогонва насекомите и в същото време укрепва растението.
Содата бикарбонат – бранител в кухнята и градината
Содата участва във всяка кухня, само че малко на брой знаят какъв брой потребна е в градината. Смесена с вода, тя се трансформира в безвреден разтвор за напръскване против брашнеста мана и някои инсекти.
Освен това оказва помощ за обезвреждане на киселинността по листата, която постоянно притегля вредители. Този способ е изключително подобаващ за хора, които желаят да избегнат мощните миризми на билковите настойки.
Дървесна пепел – класическото средство на нашите баби и дядовци
Старите градинари добре познават силата на пепелта. Тя съдържа калий и калций, които укрепват растенията и вършат листата по-устойчиви. Разпрашена непосредствено върху зелето или разтворена във вода, пепелта работи като натурален инсектицид.
Тя основава неприятна среда за гъсениците и бълхите, а в същото време подхранва почвата. Пръскането с пепелен разтвор би трябвало да се прави деликатно, с цел да не се засипват прекомерно доста листата.
Лютиви чушки и тютюнев прахуляк за по-сериозни нашествия
При по-тежки набези могат да се употребяват по-силни естествени средства. Настойка от люти чушки има извънредно мощно деяние против гъсеници и въшки. Приготвя се като нарязани чушки се наквасен във вода и след няколко дни течността се употребява за напръскване.
Миризмата и лютивината вършат листата неприятни за всевъзможни вредители. Подобен резултат има и тютюневият прахуляк, който може да се смеси с вода и сапун за по-голяма успеваемост.
Полезните инсекти – съдружници в битката
Не бива да забравяме, че в градината има и другари. Калинките да вземем за пример са натурален зложелател на листните въшки. За да ги притеглим, е добре да засаждаме към зелето цветя като невен и копър. Те освен разкрасяват градината, само че и поддържат салдото на екосистемата. Създаването на условия за потребните инсекти постоянно е по-ефективно от всякакво напръскване.
Редовна грижа и профилактика
Най-добрият метод да опазим зелето без химия е непрекъснатата профилактика. Редовното оглеждане на листата разрешава да открием в точния момент първите признаци на нахлуване. Добрата вентилация сред растенията също е значима, тъй като влажният и застоял въздух е идеална среда за вредители. Поливането би трябвало да бъде умерено и съобразено с времето, с цел да не се основават условия за заболявания.
Зелето може да бъде отгледано сполучливо без химия, стига да използваме мъдростта на природата. Сапунени разтвори, билкови настойки, пепел, сода или лютиви чушки – всичко това са налични и безвредни решения. Те освен опазват растенията, само че и пазят здравето ни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ