Преглед на филма: Храна, великолепна храна (и други удоволствия) във „Вкусът на нещата“
„ Вкусът на нещата “ би трябвало да идва с предизвестие: Публиката може да се изкуши да изостави работата, каквато я познава, и да стартира хубав, спокоен нов живот във френската провинция, отдаден на кулинарното изкуство.
Има нещо много грубо в това да пуснеш толкоз прелестен и воайорски филм в края на февруари, в който градините на киното са буйни, играта е свежа, атмосферата е спокойна, разсейването не съществува, диалозите са интелектуални и задачата е споделена. Но може би по тази причина имаме потребност от такива филми. Това е чист бягство от действителността и цената на билета за киното е малко по-достъпна.
Филмът е фиктивен, нещо като предистория на „ Животът и пристрастеността на Додин-Буфан, гурме “ на Марсел Руф от 1924 година самичък по себе си е въодушевен от френския епикурист от 19-ти век Жан Антелм Брилат-Саварин. Но храната е същинска, измислена от тризвездния готвач Pierre Gagnaire и приготвена на снимачната площадка от Michel Nave. Далеч от тази грозна, съвсем безсмислена фраза „ хранително по...
Прочетете целия текст »
