ВКС върна за ново разглеждане на Апелативен съд – София

Върховен касационен съд върна за ново разглеждане на Апелативен съд – София делото против Янко П. и Марчело Д. за изнудване, обществено известно като делото „ Октопод “.

Tричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решение № 87 от 01.03.2023 година на Апелативен съд – София, и връща делото за ново разглеждане от различен състав на същия съд от стадия на правосъдното съвещание.

Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия П. и неговия бранител против решението от 01.03.2023 година на Апелативен съд – София, с което е доказана присъдата от 09.11.2018 година на Специализирания углавен съд.

С първоинстанционната присъда Янко П. и Марчело Д. са приети за отговорни в това, че в интервала от 09.01.2007 година до 04.04.2007 година в гр. Плевен, гр. София и гр. Белене при изискванията на продължавано закононарушение, за да принудят Николай Д. да поеме имуществено обвързване и да се разпореди с движимости, са го заплашили с принуждение и с незаконни дейности с тежки последствия за него и негови близки, като действията са осъществени с присъединяване на длъжностно лице (Марчело Д.), съпроводени са със опасност за ликвидиране и са осъществени от две лица, заради което и на съображение член 213а, алинея 3, т. 5 вр. алинея 2, т. 1 и т. 4 вр. алинея 1 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс и член 55, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс на всеки от подсъдимите е наложено наказване от три години отнемане от независимост, чието осъществяване е отсрочено за изпитателен период от пет години, на съображение член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс, и наказване санкция от четири хиляди лв.. Подсъдимите са оправдани за това действието на 09.01.2007 година в гр. Плевен да е осъществено в съучастничество с Алексей П. и да е съпроводено с причиняване на лека телесна щета, както действията от продължаваното закононарушение да са осъществени от лице по член 142, алинея 2, т. 8 от Наказателен кодекс и в съучастничество по смисъла на член 20, алинея 2 от Наказателен кодекс.

С решение от 29.06.2021 година на Апелативния профилиран углавен съд първоинстанционната присъда е доказана в тази ѝ част.

С решение от 21.09.2022 година на Върховен касационен съд въззивното решение е анулирано в частта, с която е доказана присъдата по отношение на осъждането на Янко П. и Марчело Д., като делото е върнато в тази част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.

Със в този момент атакуваното решение на САС е доказана първоинстанционната присъда в частта по отношение на осъждането на подсъдимите П. и Д.

В касационните тъжби са наведени всички касационни учредения. Моли се различно за оправдаване на подсъдимия, понижаване на наказването му или анулация на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от различен състав на Софийския апелативен съд.

Решаващият състав на Върховен касационен съд намира жалбите за основателни. Подробно обосновано висшите съдии одобряват, че при постановяване на атакувания правосъден акт не са изпълнени в целокупност наложителните инструкции на касационната инстанция, дадени в решението й от 21.09.2022 година, както и че въззивното решение не дава отговор в цялост на нормата на член 339, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, която задължава въззивната инстанция, когато удостовери присъдата, да показва основанията, заради които не приема доводите, изложени в поддръжка на жалбата или митинга. Настоящият касационен състав смята и че са налице нарушавания при реализиране на доказателствената активност на решаващия съд.

Върховните съдии одобряват за основателно, въпреки и не във връзка с всички изложени съображения, възражението в касационните тъжби, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени в целокупност наложителните инструкции на Върховен касационен съд, дадени в решението от 21.09.2022 година Предходният състав на актуалната инстанция е установил липса на разграничаване на дефинираните закани от всеки един от подсъдимите, като в следеното в този момент решение във връзка с първото действие, включено в продължаваното закононарушение, този минус е поправен и във възприетите обстоятелства е обрисувано кои реплики от кого са били отправени – от подсъдимия П. или от подсъдимия Д. В актуалното си решение висшите съдии откриват вътрешно несъгласие в атакуваното пред тях въззивно решение, защото на първо време в правосъдния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен създател се показва единствено подсъдимият П. Констатира се противоречие на възприетите обстоятелства и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Д. за съучастничество във второто действие от продължаваното закононарушение. Върховните съдии акцентират, че за това действие обвинителните обстоятелства са, че подсъдимите са провели минимум три телефонни диалога в интервала 01.03.2007 година – 04.04.2007 година, в които са били отправяни закани към очевидеца Д., като единствено в последния е взел участие подсъдимият Д. и тази предприемчивост е оценена като едно закононарушение, осъществено в съучастничество от двамата подсъдими. В атакуваното решение съдът е възприел, че извършените диалози са два, като в единия единствено подсъдимият П. е разговарял и е заплашил очевидеца, а в другия – двамата поредно са го заплашвали. Инстанционните съдилища изцяло безрезервно са възприели препоръчаната от обвиняването структура, без да държат сметка, че изнудването по член 213а от Наказателен кодекс – закононарушението, за което е повдигнато обвиняване, е закононарушение на официално осъществяване и е довършено с отправяне на опасността и довеждане до знанието на потърпевшия на мечтаното от дееца държание. При това състояние висшите съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно действие и дали подсъдимият Д. е съучастник в това действие.

Решаващият състав на Върховен касационен съд приема за неотстранено изцяло и друго нарушаване, открито при предходното касационно разглеждане на делото и изразяващо се в непрецизиране на това кои изрази, изречени от подсъдимите при първото действие, съдържат изразена опасност и кои от тях се интерпретират като заплашителни. Като изхождат от кардиналната позиция, че, с цел да е осъществен съставът на изнудване по член 213а от Наказателен кодекс, е належащо да се откри реализирането на изпълнителното действие, изразяващо се в заплашване, като средствата, с които деецът провокира боязън у потърпевшия, са изчерпателно изброени, висшите съдии категорично сочат, че решаващият съд би трябвало да проучва дали в съответния случай са употребявани средства от изброените.

Доколкото обвиняването е за заплашване с принуждение и незаконни дейности с тежки последствия за потърпевшия, брачната половинка и детето му, касационният състав смята, че въззивният съд е следвало да реши и обективира преценката си дали действително