Окончателно! ВКС реши съдбата на младия шофьор, блъснал и убил зам.-директорка на пловдивско училище
ВКС реши ориста на Веселин Тачев, предизвикал гибелта на заместник-директорката на пловдивското СУ „ Цар Симеон Велики “ Милена Петрова. Върховния касационен съд оставя в действие решението на Апелативен съд – Пловдив, а точно една година условно с 3-годишен изпитателен период. Освен това той е лишен от правото да ръководи автомобил в оптимално допустимия период. .
Прочетете още
Делото пред Върховен касационен съд е формирано по митинг на прокуратурата и тъжба на частния обвинител против решението на Апелативния съд – Пловдив от 13 февруари тази година, с което ефикасната присъда на младия водач бе сменена с условна.
Инцидентът, довел до трагичния завършек на 52-годишната Милена Петрова, се случи на 12 януари 2023 година на пешеходна пътека под моста на Герджика в Пловдив. Тачев, тогава едвам 18-годишен и с три месеца шофьорски стаж, блъсна дамата, до момента в който пресичала. Видимостта същия ден била понижена поради дъжд, а пътната настилка мокра. Скоростта на автомобила съгласно експертизата била 53 км/ч, при нужни 24 км/ч за попречване на удара. След случая Петрова бе откарана в болница в тежко положение и издъхна осем дни по-късно, макар напъните на лекарите.
През септември предходната година Окръжен съд – Пловдив постанови една година „ отнемане от независимост “ при общ режим, четиригодишна възбрана за шофиране и близо 5000 лева правосъдни разходи. Делото бе прегледано по съкратена процедура, откакто Тачев призна всички обстоятелства от обвинителния акт.
Апелативният съд обаче промени първичната присъда. Вместо да влезе в пандиза, Тачев получи една година условна присъда с тригодишен изпитателен период. Един от тримата съдии – Елена Захова, подписа решението с изключително мнение. В претекстовете си съдът акцентира, че младият мъж има чисто правосъдно минало, оказал е цялостно подпомагане на проверяващите, оказал помощ е незабавно след случая и е показал страдание и разкайване.
Според висшите съдии е несподелим декларираният в митинга мотив, че незаслуженото състрадание, което Тачев е получил с установяване на глобата „ отнемане от независимост “ по реда на член 55 от Наказателен кодекс, не е следвало да се „ доразвива “ от апелативния съд посредством използване на условното наказание. В претекстовете на Върховен касационен съд написа: „ Първо, като се остави настрани, че приложението на член 55 от Наказателен кодекс с първоинстанционната присъда не е било оспорвано от страните по обвиняването (държавно и частно), и в този момент в митинга не се акцентират съответни съображения както против дефинираните смекчаващи условия, по този начин и против образуваното правосъдно разбиране за тяхната многочисленост по смисъла на член 55 от Наказателен кодекс. По-същественото е, че разпоредбите, по които се дефинира (индивидуализира) наказването, не са сред факторите, относими към законовите предпоставки, изчерпателно изброени в член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс – наложеното наказване да е до три години, без значение по какъв начин се е стигнало до този период (по главните правила на член 54 от Наказателен кодекс или по реда член 55 от НК); деецът да не е осъждан за закононарушение от общ характер; за реализиране на задачите на наказването и на първо място за поправянето на наказания не е неотложно той да изтърпи наказването дейно “. Въззивната инстанция е направила дължимата справедлива преценка на всички открити по делото обстоятелства, свързани със значителния за приложението на условното наказание аршин – постижимостта на поправянето на Тачев отвън изискванията на затворническата среда. Съдебните разсъждения са основани върху поредицата от данни за личностната характерност на подсъдимия, отвън самото действие, които са разрешили изработката на извода, че в съответния случай е налице действителна опция посредством отсрочване на осъществяването на наложеното наказване да се реализира промяна в неговото държание и да бъде той ориентиран към възпиране от бъдещи противоправни дейности. По делото не са открити други негативни данни за личността на Тачев, който е направил тежко, само че въпреки всичко по неволя закононарушение, като и двете предишни инстанции, а преди този момент и прокурорът с обвинителния акт, са приели за потвърдена по-леката форма на непредпазливата виновност – немарливост.
Според касационната инстанция е безпочвен доводът за спор сред условното наказание на подсъдимия и предстоящото влияние върху останалите членове на обществото, аргументиран от необятното разпространяване на закононарушенията по превоза. „ В активността си по индивидуализация на наказването на плоскостта на метода на изтърпяването му съдът регистрира освен публичната заплаха на закононарушението от избран тип, а и характерната социална заплаха на обсъжданото действие и деятел, обусловени от доказателствата, а не с оглед външни за делото съображения. Тревожната статистика за транспортните катастрофи изисква съответна по активност държавна насила, само че тя не би могла да изключи разпоредбите, по които се дефинира заслужено наказване “, се споделя в решението на Върховен касационен съд.
Върховните съдии акцентират, че задачите на наказването по член 36, алинея 1, т. 3 от Наказателен кодекс могат да се осъществят и посредством условното наказание, защото се резервира през целия изпитателен период опцията наложената глоба да бъде приведена в осъществяване. Тази съпътстваща института действителна опасност към Тачев, в случай че той не стимулира държание към прецизно съблюдаване на закона и към възпиране от бъдещи непозволени прояви, има капацитет да осъществя влияние както върху него, по този начин и върху другите членове на обществото. Съществено значение за реализиране на задачите на самостоятелната и генералната предварителна защита има и кумулативното наказване, обвързвано с лишаването на Тачев от правото да ръководи МПС в оптимално допустимия период.
Касационната инстанция обобщава, че избраната по тип, размер и метод на изтърпяване сложна глоба ще обезпечи постигането на нужния баланс сред поправянето и превъзпитанието на Тачев и общопревантивната функционалност на наказването.
Прочетете още
Делото пред Върховен касационен съд е формирано по митинг на прокуратурата и тъжба на частния обвинител против решението на Апелативния съд – Пловдив от 13 февруари тази година, с което ефикасната присъда на младия водач бе сменена с условна.
Инцидентът, довел до трагичния завършек на 52-годишната Милена Петрова, се случи на 12 януари 2023 година на пешеходна пътека под моста на Герджика в Пловдив. Тачев, тогава едвам 18-годишен и с три месеца шофьорски стаж, блъсна дамата, до момента в който пресичала. Видимостта същия ден била понижена поради дъжд, а пътната настилка мокра. Скоростта на автомобила съгласно експертизата била 53 км/ч, при нужни 24 км/ч за попречване на удара. След случая Петрова бе откарана в болница в тежко положение и издъхна осем дни по-късно, макар напъните на лекарите.
През септември предходната година Окръжен съд – Пловдив постанови една година „ отнемане от независимост “ при общ режим, четиригодишна възбрана за шофиране и близо 5000 лева правосъдни разходи. Делото бе прегледано по съкратена процедура, откакто Тачев призна всички обстоятелства от обвинителния акт.
Апелативният съд обаче промени първичната присъда. Вместо да влезе в пандиза, Тачев получи една година условна присъда с тригодишен изпитателен период. Един от тримата съдии – Елена Захова, подписа решението с изключително мнение. В претекстовете си съдът акцентира, че младият мъж има чисто правосъдно минало, оказал е цялостно подпомагане на проверяващите, оказал помощ е незабавно след случая и е показал страдание и разкайване.
Според висшите съдии е несподелим декларираният в митинга мотив, че незаслуженото състрадание, което Тачев е получил с установяване на глобата „ отнемане от независимост “ по реда на член 55 от Наказателен кодекс, не е следвало да се „ доразвива “ от апелативния съд посредством използване на условното наказание. В претекстовете на Върховен касационен съд написа: „ Първо, като се остави настрани, че приложението на член 55 от Наказателен кодекс с първоинстанционната присъда не е било оспорвано от страните по обвиняването (държавно и частно), и в този момент в митинга не се акцентират съответни съображения както против дефинираните смекчаващи условия, по този начин и против образуваното правосъдно разбиране за тяхната многочисленост по смисъла на член 55 от Наказателен кодекс. По-същественото е, че разпоредбите, по които се дефинира (индивидуализира) наказването, не са сред факторите, относими към законовите предпоставки, изчерпателно изброени в член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс – наложеното наказване да е до три години, без значение по какъв начин се е стигнало до този период (по главните правила на член 54 от Наказателен кодекс или по реда член 55 от НК); деецът да не е осъждан за закононарушение от общ характер; за реализиране на задачите на наказването и на първо място за поправянето на наказания не е неотложно той да изтърпи наказването дейно “. Въззивната инстанция е направила дължимата справедлива преценка на всички открити по делото обстоятелства, свързани със значителния за приложението на условното наказание аршин – постижимостта на поправянето на Тачев отвън изискванията на затворническата среда. Съдебните разсъждения са основани върху поредицата от данни за личностната характерност на подсъдимия, отвън самото действие, които са разрешили изработката на извода, че в съответния случай е налице действителна опция посредством отсрочване на осъществяването на наложеното наказване да се реализира промяна в неговото държание и да бъде той ориентиран към възпиране от бъдещи противоправни дейности. По делото не са открити други негативни данни за личността на Тачев, който е направил тежко, само че въпреки всичко по неволя закононарушение, като и двете предишни инстанции, а преди този момент и прокурорът с обвинителния акт, са приели за потвърдена по-леката форма на непредпазливата виновност – немарливост.
Според касационната инстанция е безпочвен доводът за спор сред условното наказание на подсъдимия и предстоящото влияние върху останалите членове на обществото, аргументиран от необятното разпространяване на закононарушенията по превоза. „ В активността си по индивидуализация на наказването на плоскостта на метода на изтърпяването му съдът регистрира освен публичната заплаха на закононарушението от избран тип, а и характерната социална заплаха на обсъжданото действие и деятел, обусловени от доказателствата, а не с оглед външни за делото съображения. Тревожната статистика за транспортните катастрофи изисква съответна по активност държавна насила, само че тя не би могла да изключи разпоредбите, по които се дефинира заслужено наказване “, се споделя в решението на Върховен касационен съд.
Върховните съдии акцентират, че задачите на наказването по член 36, алинея 1, т. 3 от Наказателен кодекс могат да се осъществят и посредством условното наказание, защото се резервира през целия изпитателен период опцията наложената глоба да бъде приведена в осъществяване. Тази съпътстваща института действителна опасност към Тачев, в случай че той не стимулира държание към прецизно съблюдаване на закона и към възпиране от бъдещи непозволени прояви, има капацитет да осъществя влияние както върху него, по този начин и върху другите членове на обществото. Съществено значение за реализиране на задачите на самостоятелната и генералната предварителна защита има и кумулативното наказване, обвързвано с лишаването на Тачев от правото да ръководи МПС в оптимално допустимия период.
Касационната инстанция обобщава, че избраната по тип, размер и метод на изтърпяване сложна глоба ще обезпечи постигането на нужния баланс сред поправянето и превъзпитанието на Тачев и общопревантивната функционалност на наказването.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ