ВКС признава подсъдимите по делото за смъртта на Ангел Димитров

ВКС признава подсъдимите по делото за гибелта на Ангел Димитров – за отговорни в осъществяването на по неволя ликвидиране, само че заради изтеклата отминалост за наказателно гонене не ги санкционира, оповестява БГНЕС.
С Решение № 29/05.03.2021 година по наказателно дело № 1202/2019 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) анулира решението по в.н.о.х.д. № 26/2016 година на Военно-апелативния съд в частта по отношение на прекратяването на наказателното произвеждане заради изтекла отминалост за закононарушението по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс, в осъществяването на което подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски са приети за отговорни, както и в частта по отношение на направените разходи по делото. На съображение член 81, алинея 3 във вр. с член 80, алинея 1, т. 4 във вр. с член 2, алинея 2 от Наказателен кодекс правосъдният състав на Върховен касационен съд ползва закона за отминалостта и не санкционира подсъдимите за закононарушението по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс. Съдът ги осъжда да заплатят направените разходи пред въззивната инстанция в размер на по 1501,57 лв. за всеки един от тях поотделно, както и направените разходи пред Върховен касационен съд в размер на по 1898 лева за всеки един от тях поотделно. Върховните съдии удостоверяват въззивното решение в останалата му част. Решението не може да се апелира.
Съдът още веднъж гледа делото за гибелта на Чората
На 28 февруари, от 13:30 часа, Върховен касационен съд ще гледа наказателното дело против служителите на реда Мирослав П., Георги К., Иво И., Борис М. и Янко Г. за уб...
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че петимата подсъдими са направили по неволя ликвидиране по член 122, алинея 1 от Наказателния кодекс посредством безучастие. То се е изразило в това, че след слагане на белезниците на Ангел Димитров и полагането му на земята и откакто той неведнъж е викал, че се задушава, не са подхванали нужните дейности за запазване на живота му. Нарушен е общият принцип за дължимата грижа, безапелационни са висшите съдии. Те одобряват, че за осъщественото закононарушение е изтекла отминалостта за наказателно гонене, заради което подсъдимите са приети от съда за отговорни, само че не са осъдени.
В претекстовете се споделя, че откакто подсъдимите са възприели виковете на потърпевшия, недвусмислено насочващи към усложнение в дишането, което положение кардинално е животозастрашаващо, са били длъжни, изхождайки от общовалидното предписание за полагане на дължимата грижа, да вземат всички защитни ограничения, тъй че да попречат на настъпването на общественоопасния резултат – гибелта на потърпевшия – да вземем за пример да го извърнат по тил или встрани, да го изправят и даже да му смъкват белезниците. Всеки един от тях е могъл да стори това, доколкото не е имало аргументи от справедлив темперамент, които да са им попречили. Именно заради тяхното противоправно безучастие е настъпил общественоопасният резултат.
Подсъдимите са имали действителна опция да попречат на настъпването на гибелта, защото видно от устните уточнения на движимостите лица от арбитражната експертиза пред Военно-апелативния съд, в случай че в първия етап и доникъде на втория етап от асфиктичния развой на потърпевшия е била дадена опция да продиша, е било допустимо гибелта да не настъпи. Изложените съображения обосновават и директната причинно-следствена връзка сред тяхното незаконно безучастие и съставомерния резултат.
Тричленният състав на Върховен касационен съд акцентира, че наказателната отговорност като правна последица се свързва единствено с това противоправно безучастие, което е осъществено отговорно. Съдът приема, че от субективна страна действието е осъществено при втората форма на непредпазливостта – немарливост. Характерно за небрежността е неналичието на съответна визия у дееца по отношение на вероятното настъпване на общественоопасните последствия, като за него обаче е било допустимо да планува тези последствия – бил задължен и е могъл да ги планува. Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че подсъдимите не са предвиждали настъпването на общественоопасните последствия, те обаче са могли и са били длъжни да ги плануват.
Пускат от пандиза петимата служители на реда с присъди по делото " Чората "
Върховният касационен съд през днешния ден излезе с решение за обновяване на делото против петимата служители на реда, наказани за гибелта на Ангел Димитров...
" От една страна, това е по този начин, защото потърпевшият неведнъж, в хода на целия развой по задържането му, посредством виковете си е алармирал за проблем с дишането, който предвид на естеството си, в нито една обстановка не трябва да бъде подценяван. Подсъдимите не са показали дължимата грижа и внимание в такава огромна степен, че са пренебрегнали очевидното за всеки различен в същата обстановка. Те са чули виковете на потърпевшия Димитров за това, че не може да диша и са възприели особеностите на неговата фигура, а точно наднорменото тегло, т. е. те обективно са могли да възприемат със съзнанието си всички обстоятелства и условия, нужни за предугаждане на съставомерните последствия, а и действително са разполагали с нужното време (Димитров е повтарял, че не може да диша още от началото на задържането му) за протичане на тези мисловни процеси, които да доведат до предугаждане на резултата и до опция за избор на своето държание. Ето за какво, при подсъдимите е била налице справедлива опция за предугаждане на общественоопасните последствия “, написа в решението.
Тричленният състав на Върховен касационен съд акцентира, че подсъдимите са полицейски чиновници, особено подготвени в провеждането на полицейски акции по задържане на лица, минали инструктаж по отношение на разпоредбите за сигурност при осъществяване на задържане. Според висшите съдии подсъдимите са работили в изискванията на без значение съпричиняване на резултата. Всеки един от петимата е възприел виковете на потърпевшия, че се задушава, както и неговото телосложение, заради което е могъл и е бил задължен да планува, че след слагането му на земята по стомах и с белезници на ръцете откъм гърба, е допустимо да настъпи гибел, в случай че не вземе ограничения за запазване живота му.
В правосъдното решение се споделя още, че изтекла погасителна отминалост във връзка с вземането на гражданските ищци не е налице. Максималните суми, до които биха могли да се уважат гражданските искания, са 80 000 лева за Райчо Д. и по 30 000 лева за Анита В., Адриана Д. и за Райчо Д., защото с първата неоправдателна присъда гражданските искове са били почетени до посочените суми, като против присъдата не са били подадени тъжби от гражданските ищци. Върховните съдии показват, че Военно-апелативният съд е отчел всички условия, значими за установяване размера на обезвредата за неимуществените вреди на наследниците на умрелия Ангел Димитров – неговия наследник, майка, татко и дамата, с която той е живял на брачен начала. „ Доколкото петимата подсъдими са приети за отговорни в осъществяване на закононарушение по член 122, алинея 1 от Наказателен кодекс при без значение съпричиняване, законосъобразно Военно-апелативният съд е осъдил всеки един от тях, солидарно с гражданския ответник, да заплати съответната част от присъдените компенсации на гражданските ищци “ – написа в решението на Върховен касационен съд.