ВКС потвърди решението на Апелативен съд – Велико Търново, с

Върховен касационен съд удостовери решението на Апелативен съд – Велико Търново, с което на някогашния кмет на Тетевен Милен Милев е наложено наказването „ отнемане от независимост “ за 2 години с 5-годишен изпитателен период поради заграбване на пари от общинска фондация, оповестиха от съда.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението от 29.01.2024 година на Апелативен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 281/2022 година Решението не предстои на обжалване.

Делото е формирано по касационен митинг и касационни тъжби на подсъдимия Милен Милев и неговия бранител против въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново.

С присъда на Окръжен съд – Ловеч Милен Милев е приет за отговорен за това, че в интервала 15.04.2009 година – 29.12.2009 година в гр. Тетевен при изискванията на продължавано закононарушение и в качеството си на длъжностно лице – ръководител на Управителния съвет на Общинската фондация „ Тома Васильов “, присвоил непознати пари, благосъстоятелност на фондацията, като присвоеното имущество е в огромни размери и е върнато до привършване на правосъдното разследване в първоинстанционния съд. Наложени са му наказванията „ отнемане от независимост “ за 3 години, отсрочено за 5 години, „ отнемане от право да заема държавна или социална служба “ и „ отнемане от право да упражнява специалност или активност, свързани с пазенето и ръководството на държавно или публично имущество “. Оправдан е по обвиняването по член 282, алинея 2, прочие 1 и 2 вр. алинея 1, прочие 2 от Наказателен кодекс за това, че в интервала 01.04.2012 година – 09.04.2013 година в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Тетевен, не е извършил служебните си отговорности, като не е управлявал цялата изпълнителна активност на общината и не е провел осъществяването на дилемите, произлизащи от Закона за публичните поръчки (ЗОП). С присъдата Детелин Пърлев е приет за отговорен в това, че в интервала 28.06.2012 година – 17.03.2014 година в качеството си на длъжностно лице – заместник-кмет на Община Тетевен, в кръга на службата и при изискванията на продължавано закононарушение съставил неистинен публични документи, за което му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за 2 години, отсрочено за 4 години. Оправдан е по останалите обвинявания.

С въззивното решение присъдата е променена в частта по отношение на размера на наказването „ отнемане от независимост “ на Милен Милев – от 3 на 2 години, анулирани са наказванията за отнемане от права. Извършеното действие от Детелин Пърлев е преквалифицирано, присъдата е анулирана в неоправдателната част и производството е прекъснато поради изтекла отминалост.

Съдебният състав на Върховен касационен съд приема митинга и жалбите за неоснователни.

Не се установи съществуване на претендираните от държавното обвиняване основни процесуални нарушавания, свързани с оценката и инспекцията на събраните по делото доказателства. За да одобри неналичието на осъществено закононарушение от Милен Милев по член 282 от Наказателен кодекс апелативният съд е показал, че вменените като неизпълнени от подсъдимия отговорности по Закона за локалното самоуправление и локалната администрация (ЗМСМА) и Закон за обществените поръчки (отм.) не съдържат условие за осъществяване на дейностите в избран период. Нарушението на посочените разпореждания на ЗМСМА и Закон за обществените поръчки в митинга се аргументира с събитието, че подсъдимият не оповестил навреме социална поръчка за доставка на хранителни артикули в заведенията на бюджетна прехрана на територията на Община Тетевен – публичната поръчка била оповестена с решение от 09.04.2013 година при прекъсната със съглашение от 01.04.2012 година предишна социална поръчка. Държавното обвиняване не се е заело с изтъкване на съответна дата, на която съгласно него е трябвало да бъде оповестена публичната поръчка. В претекстовете на Върховен касационен съд се акцентира, че освен в посочените от обвиняването правила на Закон за обществените поръчки, само че и в нито една от останалите му разпореждания, не са планувани съответни периоди, в границите на които възложителят е задължен да разгласи социална поръчка. „ След като Закон за обществените поръчки не планува период за оповестяване на социална поръчка, на възложителят не може да бъде търсена отговорност (още по-малко наказателна такава) за неговото неспазване “, пишат висшите съдии.

По отношение на недоволствата в жалбите на Милен Милев висшите съдии показват, че въззивната инстанция е направила личен разбор на откритите по делото обстоятелства, без да подценява, пренебрегва или превратно прави оценка доказателствените източници, като не се установяват пороци в доказателствената ѝ активност, които да пораждат подозрение в метода, по който е построила вътрешното си разбиране. При откритите по делото обстоятелства, въз основата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е прибавен вярно.

Тричленният състав на Върховен касационен съд възприема като неоснователни недоволствата в жалбите и митинга за очевидна неправда на наложеното на подсъдимия Милев наказване. Касационната инстанция не установи условия, които да постановат смяна на избраното наказване „ отнемане от независимост “ в размер на 2 години. То е съобразено с откритите от инстанциите смекчаващи и отегчаващи виновността условия и в цялостна степен ще подсигурява постигането на задачите, посочени в член 36 от Наказателен кодекс. Въззивният съд е приложил наредбата на член 55, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс, като е приел съществуването на извънредно смекчаващо виновността събитие – приключването на 14 години от осъществяването на действието, заради което и е понижил наказването „ отнемане от независимост “ от 3 на 2 години. В претекстовете на Върховен касационен съд категорично се отбелязва, че наказателното произвеждане е с неразумна дълготрайност по смисъла на член 6, § 1 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. По отношение на претенцията за понижаване на размера на изпитателния период от 5 на 3 години висшите съдии показват, че условното наказание е вярно приложено и не са налице учредения за проявата на в допълнение състрадание във връзка с подсъдимия Милев.

Според касационната инстанция е безпричинно недоволството в митинга против преквалифицирането на действието във връзка с подсъдимия Детелин Пърлев. Подлагайки на разбор доказателствената цялост, вярно апелативният съд е достигнал до извод, че цялостната незаконна активност на този обвиняем, оценена и в светлината на кардиналните постановки по ТР № 3/41 година на Общо събрание на наказателната колегия, следва да се квалифицира не по член 310 от Наказателен кодекс, а по член 308 от Наказателния кодекс.