17 години затвор за англичанина, заклал българка в Терзийско
ВКС удостовери потвърди присъдата на режисьора Кенет Смит от Англия. Подсъдимият е приет за отговорен и наказан за ликвидиране на 49-годишна жена, осъществено в изискванията на домашно принуждение и с особена свирепост, като му е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 17 години.
В касационната тъжба се акцентират доводи за позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нарушавания на материалния закон и очевидна неправда на наложеното наказване. Отправя се искане да се анулира решението на Апелативен съд – Бургас и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, като при изискванията на алтернативност се желае да бъде изменено решението, като се приложи закон за по-леко наказуемото закононарушение или да се понижи размерът на наказването.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване, след което решението е оповестено.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване.
Върховните съдии одобряват откритите по делото обстоятелства като цяло за безпротиворечиви, поради и направеното от дееца признание, което постанова извод, че не е допустима другата им интерпретация. Въззивната инстанция е направила независим прочит на възприетите обстоятелства по делото и детайлно е анализирала всяко едно събитие, в това число и оспорваните от отбраната. При разглеждане на делото не е позволено никакво нарушаване на процедурата, което да води до извод, че има основни такива, които да лимитират правото на отбрана на дееца, които освен това да са отстраними с ново разглеждане на делото. Процесуалните права на дееца са обезпечени в цялостна степен, като му е обезпечена професионална отбрана и преводач във всички етапи на процеса. Събирането и инспекцията на доказателствата не разкрива никакви основни пороци, които биха могли да обиден конституционно обезпечени права на подсъдимия.
Относно оспорването на възприетите обстоятелства за метода на умъртвяване на потърпевшата, с несъгласие за нанасяне на единствено два смъртоносни удара, като останалите пет са били нанесени послесмъртно, касационният състав, като споделя доводите на въззивната инстанция по отношение на неприемането на препоръчаната защитна версия, сочи, че подсъдимият няма здравно обучение, не е бил в положение да реши дали е настъпила гибелта или не на потърпевшата, заради което напълно отхвърля неговите пояснения. Дори и съгласно тях не може да се одобри, че е нанасял удари след гибелта на потърпевшата, защото не е бил кадърен да реши дали тя има витални функционалности или не.
Върховните съдии са безапелационни, че обстоятелствата по делото са вярно открити – подсъдимият е към този момент осъждан за породена междинна телесна щета на същата потърпевша, заради което възраженията му за нарушаване на закона, касаещи всъщност правната подготовка на действието му, се одобряват за неоснователни. Отчетено е събитието, че преди да нарани смъртоносно потърпевшата, подсъдимият я е бутнал по стълби, което е довело до пострадвания, които съставляват забележителна телесна увреда на потърпевшата и обрисуват едно авансово грубо отношение към убитата след това. Касационният състав приема за безапелационно открито, че актовете на принуждение на подсъдимия по отношение на лицето, с което същият е съжителствал, са систематични, т.е. три и повече, като взема поради осъждането на дееца за принуждение с телесна щета над потърпевшата, както и многочислените свидетелства за принуждение над нея, за заличаване на нейно имущество. Мотивиран е извод за покриване на критериите, които съгласно използвания веществен закон дефинират закононарушението като осъществено в изискванията на домашно принуждение, заради което оспорването на съществуването на тази квалификацията е възприето от касационната инстанция като безпричинно.
Тричленният състав на Върховен касационен съд отхвърля и възражението на подсъдимия, че действието не е осъществено с особена свирепост, като сочи, че с изключение на множеството удари с нож с огромно острие, показващи озлобление с огромна активност, личността на дееца и неговите дейности насочва надделяващо към извод за проявявана от него нормална свирепост към потърпевшата. Пострадалата към този момент е била телесно повредена в резултата на блъскането й по стълбите, тя не е можела да оказва никаква опозиция и в това й беззащитно положение подсъдимия с още по-голямо озлобление е причинявал гибелта й. Това съгласно висшите съдии го характеризира като нечовечен човек, а дейностите му като изключително жестоки. Не е позволено нарушаване на закона, защото подсъдимият си е послужил с дейности, надалеч надвишаващи минимално нужното за причиняване на гибел и точно тази им оценка (на дейностите му) – за съществуването на особена свирепост при причиняване гибелта, дава отговор на духа и буквата на закона.
Относно възражението за съществуване на третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване, касационният състав намира, че наказването е заслужено несъмнено. Деянието е квалифицирано като осъществено с особена свирепост и това законодателят е взел поради при установяване на наказването. Деецът обаче се отличава с висока степен на социална заплаха и в връзките си с потърпевшата се е показал като ескалиращо нечовечен човек, почнал с породената телесна щета, за която е наказан, минал към редовно упражняваното принуждение, кулминирало в причиняването на телесната щета преди гибелта на потърпевшата и намерило своя логически за личността му свършек с причиняване на нейната гибел. Касае се за условия отвън квалификацията, които съгласно Върховен касационен съд следва да се регистрират като отегчаващи отговорността. Двете квалифициращи условия в своята цялост са също отегчаващо отговорността събитие, безчовечното отношение към мъртвото към този момент тяло на потърпевшата също е събитие от тази категория. По по този начин изложените съображения касационната инстанция приема, че не се постанова корективна интервенция на наказването.
В касационната тъжба се акцентират доводи за позволени основни нарушавания на процесуалните правила, нарушавания на материалния закон и очевидна неправда на наложеното наказване. Отправя се искане да се анулира решението на Апелативен съд – Бургас и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, като при изискванията на алтернативност се желае да бъде изменено решението, като се приложи закон за по-леко наказуемото закононарушение или да се понижи размерът на наказването.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване, след което решението е оповестено.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване.
Върховните съдии одобряват откритите по делото обстоятелства като цяло за безпротиворечиви, поради и направеното от дееца признание, което постанова извод, че не е допустима другата им интерпретация. Въззивната инстанция е направила независим прочит на възприетите обстоятелства по делото и детайлно е анализирала всяко едно събитие, в това число и оспорваните от отбраната. При разглеждане на делото не е позволено никакво нарушаване на процедурата, което да води до извод, че има основни такива, които да лимитират правото на отбрана на дееца, които освен това да са отстраними с ново разглеждане на делото. Процесуалните права на дееца са обезпечени в цялостна степен, като му е обезпечена професионална отбрана и преводач във всички етапи на процеса. Събирането и инспекцията на доказателствата не разкрива никакви основни пороци, които биха могли да обиден конституционно обезпечени права на подсъдимия.
Относно оспорването на възприетите обстоятелства за метода на умъртвяване на потърпевшата, с несъгласие за нанасяне на единствено два смъртоносни удара, като останалите пет са били нанесени послесмъртно, касационният състав, като споделя доводите на въззивната инстанция по отношение на неприемането на препоръчаната защитна версия, сочи, че подсъдимият няма здравно обучение, не е бил в положение да реши дали е настъпила гибелта или не на потърпевшата, заради което напълно отхвърля неговите пояснения. Дори и съгласно тях не може да се одобри, че е нанасял удари след гибелта на потърпевшата, защото не е бил кадърен да реши дали тя има витални функционалности или не.
Върховните съдии са безапелационни, че обстоятелствата по делото са вярно открити – подсъдимият е към този момент осъждан за породена междинна телесна щета на същата потърпевша, заради което възраженията му за нарушаване на закона, касаещи всъщност правната подготовка на действието му, се одобряват за неоснователни. Отчетено е събитието, че преди да нарани смъртоносно потърпевшата, подсъдимият я е бутнал по стълби, което е довело до пострадвания, които съставляват забележителна телесна увреда на потърпевшата и обрисуват едно авансово грубо отношение към убитата след това. Касационният състав приема за безапелационно открито, че актовете на принуждение на подсъдимия по отношение на лицето, с което същият е съжителствал, са систематични, т.е. три и повече, като взема поради осъждането на дееца за принуждение с телесна щета над потърпевшата, както и многочислените свидетелства за принуждение над нея, за заличаване на нейно имущество. Мотивиран е извод за покриване на критериите, които съгласно използвания веществен закон дефинират закононарушението като осъществено в изискванията на домашно принуждение, заради което оспорването на съществуването на тази квалификацията е възприето от касационната инстанция като безпричинно.
Тричленният състав на Върховен касационен съд отхвърля и възражението на подсъдимия, че действието не е осъществено с особена свирепост, като сочи, че с изключение на множеството удари с нож с огромно острие, показващи озлобление с огромна активност, личността на дееца и неговите дейности насочва надделяващо към извод за проявявана от него нормална свирепост към потърпевшата. Пострадалата към този момент е била телесно повредена в резултата на блъскането й по стълбите, тя не е можела да оказва никаква опозиция и в това й беззащитно положение подсъдимия с още по-голямо озлобление е причинявал гибелта й. Това съгласно висшите съдии го характеризира като нечовечен човек, а дейностите му като изключително жестоки. Не е позволено нарушаване на закона, защото подсъдимият си е послужил с дейности, надалеч надвишаващи минимално нужното за причиняване на гибел и точно тази им оценка (на дейностите му) – за съществуването на особена свирепост при причиняване гибелта, дава отговор на духа и буквата на закона.
Относно възражението за съществуване на третото касационно съображение – за очевидна неправда на наложеното наказване, касационният състав намира, че наказването е заслужено несъмнено. Деянието е квалифицирано като осъществено с особена свирепост и това законодателят е взел поради при установяване на наказването. Деецът обаче се отличава с висока степен на социална заплаха и в връзките си с потърпевшата се е показал като ескалиращо нечовечен човек, почнал с породената телесна щета, за която е наказан, минал към редовно упражняваното принуждение, кулминирало в причиняването на телесната щета преди гибелта на потърпевшата и намерило своя логически за личността му свършек с причиняване на нейната гибел. Касае се за условия отвън квалификацията, които съгласно Върховен касационен съд следва да се регистрират като отегчаващи отговорността. Двете квалифициращи условия в своята цялост са също отегчаващо отговорността събитие, безчовечното отношение към мъртвото към този момент тяло на потърпевшата също е събитие от тази категория. По по този начин изложените съображения касационната инстанция приема, че не се постанова корективна интервенция на наказването.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ