ВКС отмени частично присъдата по делото за „Мини – Бобов дол“ срещу Румен Овчаров
ВКС анулира отчасти присъдата на АСНС по делото за „ Мини – Бобов дол “ против Румен О. и Пламен Е. и върна делото на САС за ново разглеждане, оповестиха от съда.
Оставя в действие присъдата в останалата ѝ част. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по митинг и тъжби на Румен О., Пламен Е. и гражданския просител „ Мини – Бобов дол “ ЕАД (в несъстоятелност) против въззивната присъда на АСНС, с която Румен О. е приет за отговорен в това, че в интервала 09.06.2006 – 18.07.2007 година в качеството си на министър на стопанската система и енергетиката, упражняващ правата на страната като едноличен притежател на капитала на „ Мини – Бобов дол “, съзнателно не упражнил задоволителен надзор върху работата на изпълнителния шеф Пламен Е., на който било предоставено ръководството, разпореждането и отчитането на публично имущество във връзка със сключването и осъществяването на контракт за отдаване чартърен на „ Ораново “ ЕООД на активи на „ Мини – Бобов дол “ и от това са последвали обилни вреди (2 659 040,60 лева.), а действието съставлява изключително тежък случай. Наложени са му наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, отсрочено за 4 година, „ отнемане от право да заема държавна служба в органите на държавна власт “ за период от 3 година и „ отнемане от право да упражнява активност, обвързвана с бранене и ръководство на непознато имущество “ за период от 3 година Пламен Е. е приет за отговорен в това, че в интервала 09.06.2006 – 18.03.2009 година съзнателно не положил задоволително грижи за ръководството, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като подписал контракт за отдаване чартърен на активи на „ Мини – Бобов дол “ на „ Ораново “, не подхванал дейности за осъществяване на отговорностите на наемателя и от това са настъпили обилни вреди (2 681 733,30 лева.), а действието съставлява изключително тежък случай. Наложени са му наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, отсрочено за 4 година, „ отнемане от право да заема управителна служба в държавно дружество, кооперация и социална организация “ за период от 3 година и „ отнемане от право да упражнява активност, обвързвана с бранене и ръководство на непознато имущество “ за период от 3 година Анна Я. е оправдана по обвиняването за умишлена занемареност в качеството ѝ на заместник-министър на стопанската система и енергетиката. Отхвърлени са предявените цивилен искове.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите на подсъдимите за основателни, въпреки и не по всички изложени съображения. Въззивният съд е позволил груби нарушавания на кардинални начала, открити в императивни разпореждания. В систематизиран тип тези нарушавания могат да бъдат групирани по следния метод: 1) такива, лимитирали правото на отбрана на подсъдимите, и 2) нарушавания, обосноваващи незаконосъобразно извършена доказателствена и аналитична активност. Към първата група се отнасят следните нарушавания: АСНС се е произнесъл отвън рамките, сложени в обвинителния акт; позволил е несъгласие сред диспозитива и претекстовете към присъдата; сложил е подсъдимите в обстановка едвам от въззивната присъда да схванат какво тъкмо закононарушение са направили. Относими към втората група са следните нарушавания: в претекстовете не е направена цялостна инспекция и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното държание на подсъдимите и причинната връзка с незаконния резултат; въззивният съд е построил изводите си по обстоятелствата върху негодни източници, а по този начин също и единствено върху част от доказателствата по делото; не е изложил съображения за какво едни доказателства са предпочетени пред други, които им опонират. В претекстовете не е даден отговор на основни въпроси от голяма важност за вярното решение на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица експлицитни възражения на бранителите на подсъдимите по отношение на неналичието на справедлива съставомерност на вменените им действия. В правосъдния акт се съзират вътрешнологически несъгласия, които като краен резултат водят до неспособност да се разбере действителната воля на съда във връзка с значими условия, съответстващи за обективната и субективна съставомерност на дейностите на подсъдимите. Според висшите съдии установените нарушавания в наличието на проверяваната присъда накърняват правото на жалбоподателите да схванат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са наказани, а също така – рефлектират негативно и върху опцията на касационния съд гладко да откри действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му разбиране.
Базово за тезата на обвиняването е изказванието, че във връзка подписания контракт за наем сдружението е претърпяло вреди, които са резултат от умишлената занемареност, осъществена от Румен О., Анна Я. и Пламен Е. Стойността на инкриминираните вреди е образувана от държавното обвиняване като общ общ брой сред сумите, включващи неплатения изискуем наем и неплатените режийни разноски, изчислени за инкриминираните интервали. „ Обективният прочит на обвинителния акт открива преди всичко, че тези суми са посочени единствено и само в диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ – че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за метода на образуването им. Нещо повече, суми в подобен размер въобще не попадат в посочената част от прокурорския акт “, пишат висшите съдии. Според тях, откакто е приел импортирания обвинителен акт за кадърен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените изказвания в обстоятелствената му част, да изложи ясни претекстове за какво смята, че обвиняването е задоволително тъкмо дефинирано и за какво съгласно него освен неналичието на конкретика, само че и несъгласието в двете елементи на прокурорския акт във връзка с съставомерния симптом „ обилни вреди “, няма измерение на значително процесуално нарушаване, ограничаващо правото на отбрана на подсъдимите, в частност правото им да бъдат осведомени ясно, тъкмо и недвусмислено за наказателното обвиняване против тях.
Основателни са и недоволствата за това, че мнението на съда по отношение на размера на вредите, породени вследствие на признатото за незаконно държание на подсъдимите не е декларирано по разбираем метод. В съответния случай проверяваният съд, като се изключи че не е защитил безапелационно и аргументирано убеждението си за съществуване на коментирания съставомерен симптом, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на Наказателно-процесуален кодекс – съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т. д. № 46/2010 година на Оценка за съвместимост – Кюстендил.
Според висшите съдии неоправдателните правни заключения на проверявания съд са нищожни до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на претекстове и съставлява значително процесуално нарушаване. По отношение на подсъдимите Пламен Е. и Румен О. в атакуваната присъда е възпроизведено наличието на вменените им като неизпълнени или нарушени права и отговорности, без да им е изработен разбор в подтекста на условието за определяне на директна причинна връзка сред тяхното нарушаване/неизпълнение и съставомерния резултат. По отношение на Пламен Е. липсва даже разграничаване дали отговорността му е ангажирана на плоскостта на това дали е нарушил или не е извършил вменените му условия.
Оставя в действие присъдата в останалата ѝ част. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по митинг и тъжби на Румен О., Пламен Е. и гражданския просител „ Мини – Бобов дол “ ЕАД (в несъстоятелност) против въззивната присъда на АСНС, с която Румен О. е приет за отговорен в това, че в интервала 09.06.2006 – 18.07.2007 година в качеството си на министър на стопанската система и енергетиката, упражняващ правата на страната като едноличен притежател на капитала на „ Мини – Бобов дол “, съзнателно не упражнил задоволителен надзор върху работата на изпълнителния шеф Пламен Е., на който било предоставено ръководството, разпореждането и отчитането на публично имущество във връзка със сключването и осъществяването на контракт за отдаване чартърен на „ Ораново “ ЕООД на активи на „ Мини – Бобов дол “ и от това са последвали обилни вреди (2 659 040,60 лева.), а действието съставлява изключително тежък случай. Наложени са му наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, отсрочено за 4 година, „ отнемане от право да заема държавна служба в органите на държавна власт “ за период от 3 година и „ отнемане от право да упражнява активност, обвързвана с бранене и ръководство на непознато имущество “ за период от 3 година Пламен Е. е приет за отговорен в това, че в интервала 09.06.2006 – 18.03.2009 година съзнателно не положил задоволително грижи за ръководството, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като подписал контракт за отдаване чартърен на активи на „ Мини – Бобов дол “ на „ Ораново “, не подхванал дейности за осъществяване на отговорностите на наемателя и от това са настъпили обилни вреди (2 681 733,30 лева.), а действието съставлява изключително тежък случай. Наложени са му наказванията „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, отсрочено за 4 година, „ отнемане от право да заема управителна служба в държавно дружество, кооперация и социална организация “ за период от 3 година и „ отнемане от право да упражнява активност, обвързвана с бранене и ръководство на непознато имущество “ за период от 3 година Анна Я. е оправдана по обвиняването за умишлена занемареност в качеството ѝ на заместник-министър на стопанската система и енергетиката. Отхвърлени са предявените цивилен искове.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема жалбите на подсъдимите за основателни, въпреки и не по всички изложени съображения. Въззивният съд е позволил груби нарушавания на кардинални начала, открити в императивни разпореждания. В систематизиран тип тези нарушавания могат да бъдат групирани по следния метод: 1) такива, лимитирали правото на отбрана на подсъдимите, и 2) нарушавания, обосноваващи незаконосъобразно извършена доказателствена и аналитична активност. Към първата група се отнасят следните нарушавания: АСНС се е произнесъл отвън рамките, сложени в обвинителния акт; позволил е несъгласие сред диспозитива и претекстовете към присъдата; сложил е подсъдимите в обстановка едвам от въззивната присъда да схванат какво тъкмо закононарушение са направили. Относими към втората група са следните нарушавания: в претекстовете не е направена цялостна инспекция и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното държание на подсъдимите и причинната връзка с незаконния резултат; въззивният съд е построил изводите си по обстоятелствата върху негодни източници, а по този начин също и единствено върху част от доказателствата по делото; не е изложил съображения за какво едни доказателства са предпочетени пред други, които им опонират. В претекстовете не е даден отговор на основни въпроси от голяма важност за вярното решение на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица експлицитни възражения на бранителите на подсъдимите по отношение на неналичието на справедлива съставомерност на вменените им действия. В правосъдния акт се съзират вътрешнологически несъгласия, които като краен резултат водят до неспособност да се разбере действителната воля на съда във връзка с значими условия, съответстващи за обективната и субективна съставомерност на дейностите на подсъдимите. Според висшите съдии установените нарушавания в наличието на проверяваната присъда накърняват правото на жалбоподателите да схванат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са наказани, а също така – рефлектират негативно и върху опцията на касационния съд гладко да откри действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му разбиране.
Базово за тезата на обвиняването е изказванието, че във връзка подписания контракт за наем сдружението е претърпяло вреди, които са резултат от умишлената занемареност, осъществена от Румен О., Анна Я. и Пламен Е. Стойността на инкриминираните вреди е образувана от държавното обвиняване като общ общ брой сред сумите, включващи неплатения изискуем наем и неплатените режийни разноски, изчислени за инкриминираните интервали. „ Обективният прочит на обвинителния акт открива преди всичко, че тези суми са посочени единствено и само в диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ – че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за метода на образуването им. Нещо повече, суми в подобен размер въобще не попадат в посочената част от прокурорския акт “, пишат висшите съдии. Според тях, откакто е приел импортирания обвинителен акт за кадърен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените изказвания в обстоятелствената му част, да изложи ясни претекстове за какво смята, че обвиняването е задоволително тъкмо дефинирано и за какво съгласно него освен неналичието на конкретика, само че и несъгласието в двете елементи на прокурорския акт във връзка с съставомерния симптом „ обилни вреди “, няма измерение на значително процесуално нарушаване, ограничаващо правото на отбрана на подсъдимите, в частност правото им да бъдат осведомени ясно, тъкмо и недвусмислено за наказателното обвиняване против тях.
Основателни са и недоволствата за това, че мнението на съда по отношение на размера на вредите, породени вследствие на признатото за незаконно държание на подсъдимите не е декларирано по разбираем метод. В съответния случай проверяваният съд, като се изключи че не е защитил безапелационно и аргументирано убеждението си за съществуване на коментирания съставомерен симптом, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на Наказателно-процесуален кодекс – съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т. д. № 46/2010 година на Оценка за съвместимост – Кюстендил.
Според висшите съдии неоправдателните правни заключения на проверявания съд са нищожни до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на претекстове и съставлява значително процесуално нарушаване. По отношение на подсъдимите Пламен Е. и Румен О. в атакуваната присъда е възпроизведено наличието на вменените им като неизпълнени или нарушени права и отговорности, без да им е изработен разбор в подтекста на условието за определяне на директна причинна връзка сред тяхното нарушаване/неизпълнение и съставомерния резултат. По отношение на Пламен Е. липсва даже разграничаване дали отговорността му е ангажирана на плоскостта на това дали е нарушил или не е извършил вменените му условия.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ