Политиката преди години: Какво е пряка демокрация?
Вкрая на 6 век прочие н. е. гръцкият град-държава Атина стартира да поставя основите на нов тип политическа система . Тази "demokratia ", както стана известно, е била директна народна власт, която дала политическа власт на свободните мъже - атински жители, а не на ръководеща аристократична класа или диктатори, което значително била норма в Атина преди този момент.
Атинската народна власт, траяла до 322 година прочие н. е., е един от най-ранните известни образци за народна власт.
Тази антична политическа система е била извънредно авторитетна в средиземноморския район. Тя въодушевила сходни политически системи в други гръцки градове-държави и повлияла на античната римска република.
Атинските мъже се включили към събранието
Последният тиранин, управлявал Атина, е Хипиас, който избягал от града, когато Спарта нахлува през 510 година прочие н. е. Две или три години по-късно един атински благородник на име Клистен оказва помощ за въвеждането на демократични промени . През идващите няколко десетилетия последвалите промени разширили тази политическа система, като в същото време стеснили определението за това кой се смята за атински жител .
Каква е била мотивацията на Клистен за започване на тези промени? За страдание, „ нямаме положителни модерни исторически атински източници, които да ни споделят това “ , споделя Пол Картлидж, професор по класика в университета в Кеймбридж. След убийството на брата на Хипиас през 514 година прочие н. е., Клистен може би е усетил, че нараства публичната поддръжка за система, в която градът-държава не се ръководи от елитна ръководеща класа .
„ Мисля, че Клистен, евентуално частично поради личната си персонална "реклама ", се е показал като бранител на мнението на болшинството, което било, че би трябвало да имаме някаква форма на известен „ национален “ режим “ , споделя Картлидж.
За да взе участие в демокрацията, човек трябвало да бъде свободен, мъж и атинянин. В началото на демократичния интервал атиняните трябвало да имат татко атинянин и свободна майка. До средата на 5 век прочие н. е. Атина трансформира закона, тъй че единствено мъже с татковци и майки от Атина да могат да претендират за поданство. Тъй като нямало актове за раждане (или ДНК тестове), които да потвърждават родителството, политическият живот на младия атинянин започвал, когато татко му го показал в локалната политика, като се заклел, че е негов татко и е водил очевидци, с цел да потвърдят това , споделя Картлидж.
Атинската народна власт е по-скоро директна, в сравнение с представителна, което значи, че самите атински мъже съставляват събранието. Тъй като не е имало броене на популацията, не знаем тъкмо какъв брой атиняни (мъже) е имало през 5-ти век прочие н. е., само че историците нормално правят оценка броя на към 30000. От тях към 5000 могли да участват постоянно на съвещанията на събранието.
Имало и други държавни позиции, които на доктрина били отворени за всички атински мъже, макар че благосъстоянието и местоположението играели огромна роля за това дали човек може да поеме държавна работа на цялостен работен ден или даже да стигне до Асамблеята, с цел да гласоподава. Все отново е имало някои позиции, които били отворени единствено за елити: иманярите постоянно били богати (привидно тъй като богатите хора знаели по какъв начин да се оправят с финансите), а 10-те генерали, които заемали висши държавни постове, постоянно били добре известни мъже.
Политическото поданство останало лимитирано
И тогава, несъмнено, е имало хора в Атина, които били изцяло откъснати от политическо присъединяване.
Ако приемем, че е имало към 30000 атиняни, когато градът-държава развива своята народна власт, историците считат, че евентуално е имало към 90000 други хора, живеещи в Атина . Значителна част от тези хора не са били атиняни, а са били поробени (по закон атиняните не могат да поробват други атиняни). Други били „ пребиваващи чуждоземци “, които били свободни и живеели в Атина, само че не отговаряли на условията за атинско поданство. Останалите били атински дами и деца - те не могли да се причислят към събранието.
Въпреки че тези групи в никакъв случай не са получили същите политически права като атиняните, е имало прочут спор дали да могат , споделя Джозая Обер, професор по класика в Станфордския университет.
„ Знаем, че въпросът „ могат ли дамите да бъдат политически същества? “ е бил обсъждан “ , споделя той. През 391 година прочие н. е. гръцкият драматург Аристофан написва комедия „ Жените в Народното събрание “, в която дамите поемат ръководството на Атина. „ Предвидено е да бъде смешно по някакъв метод, само че зад него стои сериозна мисъл “ , споделя той. Въпреки че Аристотел счита, че дамите не са психически годни за политика, Обер отбелязва, че учителят на Аристотел, Платон, написа в „ Републиката “ (около 375 година прочие н. е.), че идеалната политическа система би включвала както мъже, по този начин и дами .
Освен това е в историята на Атина е имало разнообразни придвижвания - за освобождението на огромен брой плебеи, за приемането на поданство и други с аргумента, че Атина се нуждае от повече хора, които да се пълноправни участници в политиката, споделя Обер.
Демократичният интервал на Атина също съвпаднал със стягането на контрола от града-държава върху това, което в началото е било непринуден съюз на гръцки градове-държави . Градовете-държави имахли свои лични държавни управления, някои от които били повлияни от демократичната система на Атина, само че нямали никаква политическа власт в атинската демократия.
Демокрацията в Атина публично завършила през 322 година прочие н. е., когато Македония наложила олигархично държавно управление на Атина, откакто победила града-държава в борба. Едно от главните наследства на атинската народна власт е въздействието ѝ върху Римската република, което траяло до 27 пр.н.е. Римската република приела концепцията за директна народна власт и я трансформирала, създавайки представителна народна власт – форма на ръководство, от която европейците и европейските колонисти почнали се интересуват няколко века по-късно.
Атинската народна власт, траяла до 322 година прочие н. е., е един от най-ранните известни образци за народна власт.
Тази антична политическа система е била извънредно авторитетна в средиземноморския район. Тя въодушевила сходни политически системи в други гръцки градове-държави и повлияла на античната римска република.
Атинските мъже се включили към събранието
Последният тиранин, управлявал Атина, е Хипиас, който избягал от града, когато Спарта нахлува през 510 година прочие н. е. Две или три години по-късно един атински благородник на име Клистен оказва помощ за въвеждането на демократични промени . През идващите няколко десетилетия последвалите промени разширили тази политическа система, като в същото време стеснили определението за това кой се смята за атински жител .
Каква е била мотивацията на Клистен за започване на тези промени? За страдание, „ нямаме положителни модерни исторически атински източници, които да ни споделят това “ , споделя Пол Картлидж, професор по класика в университета в Кеймбридж. След убийството на брата на Хипиас през 514 година прочие н. е., Клистен може би е усетил, че нараства публичната поддръжка за система, в която градът-държава не се ръководи от елитна ръководеща класа .
„ Мисля, че Клистен, евентуално частично поради личната си персонална "реклама ", се е показал като бранител на мнението на болшинството, което било, че би трябвало да имаме някаква форма на известен „ национален “ режим “ , споделя Картлидж.
За да взе участие в демокрацията, човек трябвало да бъде свободен, мъж и атинянин. В началото на демократичния интервал атиняните трябвало да имат татко атинянин и свободна майка. До средата на 5 век прочие н. е. Атина трансформира закона, тъй че единствено мъже с татковци и майки от Атина да могат да претендират за поданство. Тъй като нямало актове за раждане (или ДНК тестове), които да потвърждават родителството, политическият живот на младия атинянин започвал, когато татко му го показал в локалната политика, като се заклел, че е негов татко и е водил очевидци, с цел да потвърдят това , споделя Картлидж.
Атинската народна власт е по-скоро директна, в сравнение с представителна, което значи, че самите атински мъже съставляват събранието. Тъй като не е имало броене на популацията, не знаем тъкмо какъв брой атиняни (мъже) е имало през 5-ти век прочие н. е., само че историците нормално правят оценка броя на към 30000. От тях към 5000 могли да участват постоянно на съвещанията на събранието.
Имало и други държавни позиции, които на доктрина били отворени за всички атински мъже, макар че благосъстоянието и местоположението играели огромна роля за това дали човек може да поеме държавна работа на цялостен работен ден или даже да стигне до Асамблеята, с цел да гласоподава. Все отново е имало някои позиции, които били отворени единствено за елити: иманярите постоянно били богати (привидно тъй като богатите хора знаели по какъв начин да се оправят с финансите), а 10-те генерали, които заемали висши държавни постове, постоянно били добре известни мъже.
Политическото поданство останало лимитирано
И тогава, несъмнено, е имало хора в Атина, които били изцяло откъснати от политическо присъединяване.
Ако приемем, че е имало към 30000 атиняни, когато градът-държава развива своята народна власт, историците считат, че евентуално е имало към 90000 други хора, живеещи в Атина . Значителна част от тези хора не са били атиняни, а са били поробени (по закон атиняните не могат да поробват други атиняни). Други били „ пребиваващи чуждоземци “, които били свободни и живеели в Атина, само че не отговаряли на условията за атинско поданство. Останалите били атински дами и деца - те не могли да се причислят към събранието.
Въпреки че тези групи в никакъв случай не са получили същите политически права като атиняните, е имало прочут спор дали да могат , споделя Джозая Обер, професор по класика в Станфордския университет.
„ Знаем, че въпросът „ могат ли дамите да бъдат политически същества? “ е бил обсъждан “ , споделя той. През 391 година прочие н. е. гръцкият драматург Аристофан написва комедия „ Жените в Народното събрание “, в която дамите поемат ръководството на Атина. „ Предвидено е да бъде смешно по някакъв метод, само че зад него стои сериозна мисъл “ , споделя той. Въпреки че Аристотел счита, че дамите не са психически годни за политика, Обер отбелязва, че учителят на Аристотел, Платон, написа в „ Републиката “ (около 375 година прочие н. е.), че идеалната политическа система би включвала както мъже, по този начин и дами .
Освен това е в историята на Атина е имало разнообразни придвижвания - за освобождението на огромен брой плебеи, за приемането на поданство и други с аргумента, че Атина се нуждае от повече хора, които да се пълноправни участници в политиката, споделя Обер.
Демократичният интервал на Атина също съвпаднал със стягането на контрола от града-държава върху това, което в началото е било непринуден съюз на гръцки градове-държави . Градовете-държави имахли свои лични държавни управления, някои от които били повлияни от демократичната система на Атина, само че нямали никаква политическа власт в атинската демократия.
Демокрацията в Атина публично завършила през 322 година прочие н. е., когато Македония наложила олигархично държавно управление на Атина, откакто победила града-държава в борба. Едно от главните наследства на атинската народна власт е въздействието ѝ върху Римската република, което траяло до 27 пр.н.е. Римската република приела концепцията за директна народна власт и я трансформирала, създавайки представителна народна власт – форма на ръководство, от която европейците и европейските колонисти почнали се интересуват няколко века по-късно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ