Еврозоната е единственият спасителен път
„ Включването ни в чакалнята на Еврозоната е задача номер едно. Това е по този начин, тъй като демонстрира, че от Европейски Съюз са осмислили, че при тази диспропорционалност, която ни обезпечи Валутният ръб през последни 5 или 7 години, се вкарваме в сериозен капан. Влизането в Еврозоната обаче е единственият избавителен път за ненапълно равнене на доходната политика. Трябва да се търсят пътища за коренна смяна на стила, мащаба и развиването на страната. “ Това съобщи финансистът Кольо Парамов в изявление пред Факти.бг , разяснявайки опциите за влизането на страната в Еврозоната.
Как ще коментирате думите на ръководителя на Европейската комисия Жан – Клод Юнкер, че България е подготвена да влезе в Еврозоната?
Включването ни в чакалнята на Еврозоната е задача номер едно. Това е по този начин, тъй като демонстрира, че от Европейски Съюз са осмислили, че при тази диспропорционалност, която ни обезпечи Валутният ръб през последни 5 или 7 години, се вкарваме в сериозен капан. Влизането ни в Еврозоната се трансформира в задача номер едно.
В същото време Юнкер доста тактично и завоалирано ни споделя, че България не е толкоз подготвена и сигурна, с цел да може да бъде член на Еврозоната. Това обаче се постанова, с цел да могат да се изравнят разликите, които съществуват сред нас и Балтийските страни. Тази голяма разлика, която се получи е очевадна. Ние бяхме по-напред от тези страни, преди те да влязат в Еврозоната. Тогава нещата при тях съществено укрепнаха. Те развиха различен базов капиталов интерес. Осигуриха опция да се употребяват от Европейската централна банка с доста съществени заеми. Ние държим съществени доста пари в евро в наличност, а в това време даваме заеми с голяма рента, която е непостижима към равнището на стандарт, пазар и проекция на стопанска система, бизнес и всичко останало.
Трябва да се позволи радикално друг метод в банковата система. Там има 45 милиарда лв. спестявания, които не са задействани и не се употребяват.
Готова ли е България за Еврозоната? Много хора се тормозят, че по този начин ще се понижи платежоспособността им.
Има съображение хората да мислят, че ще се понижи платежоспособността и че ще има краткотраен спад във връзка с потреблението. Вероятно ще има едни 9 месеца, в които ще би трябвало да се направи равнене. Влизането в Еврозоната обаче е единственият избавителен път за равнене ненапълно на доходната политика.
Имаме фундаментално сбъркана доходна политика. През 2008 и 2009 година Станишев и Орешарски не можаха да проумеят, колкото и да четяха и да им разказваха, че би трябвало да се направи нещо. Когато имаше мощен капиталов запас нещата бяха добре. Но в този момент при 55 – 60 млн. евро на месец, при обикновен капиталов запас, страната се гърчи, няма от къде да вземе съществени пари, няма от къде да усили пенсии и заплати. Ние би трябвало да имаме радикално друг платежен баланс. Трябва да употребяваме европейски капиталови механизми. Ние не можем да продължаваме да живеем в една самоизолирана и лъжовна среда, която използваме за обикновена ловкост пред Европа. Уж сме естествени европейски членове, а действаме в областта на понятията ловкост и шмекеруване, което не ни носи нищо.
Неприемливо е Румъния да дава 1000 евро заплата на преподавател, 1500 евро заплата на доктор, а ние да не можем да докараме една трета от това. При това състояние в това време да разгадаем огромен брой частни лечебни заведения, да вършим прекачване на средства от Националната здравна каса без свършена работа. В същото време прелестни окръжни лечебни заведения са пред съсипия, тъй като не могат да употребяват целеви средства в мащаба, в който се употребяват в Румъния. Лекари се водят на три или четири места на работа, с цел да получават тези 1500 евро. Някои от тях ги получават с дублираща неистина, а в това време материалната база е пробита. Ефектът от лекуването на хората не е на равнището, на което би трябвало да бъде, а работата не е свършена. Парите са откраднати, а работата я няма налице.
Има отзиви, съгласно които България няма нужните механизми за влизане в Еврозоната. Има ли истината в това изказване?
Не знам кой споделя, че България няма нужните механизми, с цел да влезе в Еврозоната. С това опрощение ние можем да караме до 3000-та година. Така ще си вървим и нищо повече. Не може страната да стои 50 месеца в дефлационна серпантина. Няма по какъв начин тя да е на подобен голям минус. Трябва да се търсят пътища за коренна смяна на стила, мащаба и развиването на страната.
През последните 20 години се пее една и съща ария. Тази една и съща ария не може да разтвори силата и мащаба на развиването на една страна. Трябва смяна. До 2007 – 2008 година Валутният ръб стабилизира, пребалансира и засилва страната. След това ни вкара в дупката. От тогава се опитваме да оцелеем. Не може с това оцеляване и с това безпаричие да се промени стила и тактиката на българското стопанство. Това би трябвало да бъде казано.
Как ще коментирате думите на ръководителя на Европейската комисия Жан – Клод Юнкер, че България е подготвена да влезе в Еврозоната?
Включването ни в чакалнята на Еврозоната е задача номер едно. Това е по този начин, тъй като демонстрира, че от Европейски Съюз са осмислили, че при тази диспропорционалност, която ни обезпечи Валутният ръб през последни 5 или 7 години, се вкарваме в сериозен капан. Влизането ни в Еврозоната се трансформира в задача номер едно.
В същото време Юнкер доста тактично и завоалирано ни споделя, че България не е толкоз подготвена и сигурна, с цел да може да бъде член на Еврозоната. Това обаче се постанова, с цел да могат да се изравнят разликите, които съществуват сред нас и Балтийските страни. Тази голяма разлика, която се получи е очевадна. Ние бяхме по-напред от тези страни, преди те да влязат в Еврозоната. Тогава нещата при тях съществено укрепнаха. Те развиха различен базов капиталов интерес. Осигуриха опция да се употребяват от Европейската централна банка с доста съществени заеми. Ние държим съществени доста пари в евро в наличност, а в това време даваме заеми с голяма рента, която е непостижима към равнището на стандарт, пазар и проекция на стопанска система, бизнес и всичко останало.
Трябва да се позволи радикално друг метод в банковата система. Там има 45 милиарда лв. спестявания, които не са задействани и не се употребяват.
Готова ли е България за Еврозоната? Много хора се тормозят, че по този начин ще се понижи платежоспособността им.
Има съображение хората да мислят, че ще се понижи платежоспособността и че ще има краткотраен спад във връзка с потреблението. Вероятно ще има едни 9 месеца, в които ще би трябвало да се направи равнене. Влизането в Еврозоната обаче е единственият избавителен път за равнене ненапълно на доходната политика.
Имаме фундаментално сбъркана доходна политика. През 2008 и 2009 година Станишев и Орешарски не можаха да проумеят, колкото и да четяха и да им разказваха, че би трябвало да се направи нещо. Когато имаше мощен капиталов запас нещата бяха добре. Но в този момент при 55 – 60 млн. евро на месец, при обикновен капиталов запас, страната се гърчи, няма от къде да вземе съществени пари, няма от къде да усили пенсии и заплати. Ние би трябвало да имаме радикално друг платежен баланс. Трябва да употребяваме европейски капиталови механизми. Ние не можем да продължаваме да живеем в една самоизолирана и лъжовна среда, която използваме за обикновена ловкост пред Европа. Уж сме естествени европейски членове, а действаме в областта на понятията ловкост и шмекеруване, което не ни носи нищо.
Неприемливо е Румъния да дава 1000 евро заплата на преподавател, 1500 евро заплата на доктор, а ние да не можем да докараме една трета от това. При това състояние в това време да разгадаем огромен брой частни лечебни заведения, да вършим прекачване на средства от Националната здравна каса без свършена работа. В същото време прелестни окръжни лечебни заведения са пред съсипия, тъй като не могат да употребяват целеви средства в мащаба, в който се употребяват в Румъния. Лекари се водят на три или четири места на работа, с цел да получават тези 1500 евро. Някои от тях ги получават с дублираща неистина, а в това време материалната база е пробита. Ефектът от лекуването на хората не е на равнището, на което би трябвало да бъде, а работата не е свършена. Парите са откраднати, а работата я няма налице.
Има отзиви, съгласно които България няма нужните механизми за влизане в Еврозоната. Има ли истината в това изказване?
Не знам кой споделя, че България няма нужните механизми, с цел да влезе в Еврозоната. С това опрощение ние можем да караме до 3000-та година. Така ще си вървим и нищо повече. Не може страната да стои 50 месеца в дефлационна серпантина. Няма по какъв начин тя да е на подобен голям минус. Трябва да се търсят пътища за коренна смяна на стила, мащаба и развиването на страната.
През последните 20 години се пее една и съща ария. Тази една и съща ария не може да разтвори силата и мащаба на развиването на една страна. Трябва смяна. До 2007 – 2008 година Валутният ръб стабилизира, пребалансира и засилва страната. След това ни вкара в дупката. От тогава се опитваме да оцелеем. Не може с това оцеляване и с това безпаричие да се промени стила и тактиката на българското стопанство. Това би трябвало да бъде казано.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ