Д-р Брънзалов: Включването на биомаркерите в амбулаторна процедура отваря кутията на Пандора
Включването на биомаркерите, които дефинират таргетните лечения и имунотерапиите, подобаващи за всеки пациент, в амбулаторна процедура за характерни проучвания при хематологични болести, отваря кутията на Пандора. Това съобщи ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов пред bTV по повод , препоръчани от Министерство на здравеопазването за публично разискване.
„ Биомаркерите не са диагностика, те са чисто дистрибуционен проблем. Диагнозата я слагаме ние, лекарите, а до този миг фармакомпаниите, които вероятно ще дадат лекарството на този пациент, поемаха проучването с биомаркери. Към момента, посредством смяна в Наредба 9, във въпросната процедура се отваря кутията на Пандора, защото оттук насетне тези проби ще бъдат заплащани от НЗОК “, сподели той.
Д-р Брънзалов добави, че препоръчаната смяна е направена по предложение на Здравната каса и се базира на „ мнение на един професор за един уред в едно лечебно заведение “.
„ Залага се бюджет, който доста пъти ще надвиши въпросните профилактични и диспансерни проучвания. За нас това е сериозен проблем. Не може със здравноосигурителните вноски на българските жители да се покриват разходи на фармаиндустрията “, сподели той.
Д-р Брънзалов разяснява и останалите препоръчани промени в Наредба 9, като означи като позитивно прибавянето на два индикатора при проучването на серумния креатинин – скоростта на гломерулна дестилация и съотношението албумин/креатинин в урината.
„ Това е методът да бъде хванато в точния момент развиването на хронично бъбречно заболяване и да бъде приложено лекуване в ранен стадий. Най-рисковите пациенти за развиване на ХБЗ са пациентите с артериална хипертония и диабет, които са диспансеризирани при общопрактикуващите лекари. От БЛС желаеме и ХБЗ да стане диспансерна диагноза в пакета на ОПЛ. Целта ни е да се измести тежестта от болнична в извънболнична помощ, с цел да се понижи прекомерно огромният брой хоспитализации. Това е политиката на БЛС от няколко години. Надявам се да имаме и политическо схващане “, сподели още доктор Николай Брънзалов.
„ Биомаркерите не са диагностика, те са чисто дистрибуционен проблем. Диагнозата я слагаме ние, лекарите, а до този миг фармакомпаниите, които вероятно ще дадат лекарството на този пациент, поемаха проучването с биомаркери. Към момента, посредством смяна в Наредба 9, във въпросната процедура се отваря кутията на Пандора, защото оттук насетне тези проби ще бъдат заплащани от НЗОК “, сподели той.
Д-р Брънзалов добави, че препоръчаната смяна е направена по предложение на Здравната каса и се базира на „ мнение на един професор за един уред в едно лечебно заведение “.
„ Залага се бюджет, който доста пъти ще надвиши въпросните профилактични и диспансерни проучвания. За нас това е сериозен проблем. Не може със здравноосигурителните вноски на българските жители да се покриват разходи на фармаиндустрията “, сподели той.
Д-р Брънзалов разяснява и останалите препоръчани промени в Наредба 9, като означи като позитивно прибавянето на два индикатора при проучването на серумния креатинин – скоростта на гломерулна дестилация и съотношението албумин/креатинин в урината.
„ Това е методът да бъде хванато в точния момент развиването на хронично бъбречно заболяване и да бъде приложено лекуване в ранен стадий. Най-рисковите пациенти за развиване на ХБЗ са пациентите с артериална хипертония и диабет, които са диспансеризирани при общопрактикуващите лекари. От БЛС желаеме и ХБЗ да стане диспансерна диагноза в пакета на ОПЛ. Целта ни е да се измести тежестта от болнична в извънболнична помощ, с цел да се понижи прекомерно огромният брой хоспитализации. Това е политиката на БЛС от няколко години. Надявам се да имаме и политическо схващане “, сподели още доктор Николай Брънзалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ