Вкаменелостта принадлежи на вид птерозавър, наречен sinopterus atavismus, открит в

„ Вкаменелостта принадлежи на тип птерозавър, наименуван sinopterus atavismus, открит в североизточен Китай. Стомахът му е съдържал фитолити - дребни, твърди минерални структури, формирани от растения - което допуска, че се е хранил с растителност, съгласно изследването. “

 

Освен това учените разкрили и дребни кварцови кристали, които влечугото най-вероятно е поглъщало, с цел да помогне за разграждането на храната си, сходно на актуалните птици, които гълтам камъни за храносмилане.

 

Изданието напомня, че милиони години преди птиците да се повдигнат в небето, птерозаврите са доминирали въздушното пространство, като са били първите гръбначни, които са били способни да летят.

„ Тези изчезнали летящи влечуги са живели от края на триаския интервал преди към 240 милиона години до края на креда преди към 66 милиона години. Въпреки че постоянно се бъркат с динозаврите, типове като птеродактили и птеранодони са принадлежали към обособена група “, отбелязва Interesting Engineering.

 

Учените от дълго време спорят с какво са се хранили птерозаврите, излагайки разнообразни теории - от инсекти, риба, месо до растения.

 

Отбелязва се, че навътре в кухината на вкаменелостите учените са разкрили тънък глиноподобен материал, наподобяващ несмилаема растителна материя. Този материал съдържа дребни, твърди структури, известни като фитолити, които се образуват вътре в растителните кафези и могат да оцелеят, откакто други растения са се разложили.

Както означи палеонтологът от Университета в Портсмут Дейвид Мартил, това доста рядко изобретение, което се случва един път на век, трансформира дългогодишното разбиране, че тези свирепо изглеждащи крилати влечуги са били строго месоядни.

Новото изобретение на учените прекатурна концепцията за скоростта на придвижване на динозаврите. Според откривателите, тези животни може да са били доста по-бавни, в сравнение с се е считало до момента.

 

Стана известно също по какъв начин предците на динозаврите са оживели в рисковите горещини на триаския интервал. Оказа се, че архозавроморфите са били доста по-устойчиви на рисковия климат на тропическата мъртва зона на Пангея и са съумели да устоят на тези пъклен условия, с цел да стигнат до другия завършек на света.