Валя Борисова: ВК ЦСКА е клуб със славна история, която задължава
ВК ЦСКА показва на формалния си уебсайт една от своите възпитанички. Валя Борисова е четирикратна шампионка с екипа на ЦСКА. Една от най-стойностните нападателки на клуба от 90-те години на предишния век. Съпруга на легендата Николай Иванов и майка на актуалната нападателка на клуба – Дария Иванова.
- Как стартира вашата връзка със ЦСКА?
– Малко предистория. Започнах да упражнявам волейбол в шести клас в Ботев Враца. Тогава се образува спортното учебно заведение в града и треньорката Маргарита Илиева събираше деца. Моята сестра Силвия Борисова играеше волейбол и родителите ми упорстваха и аз да стартира да играя волейбол, с цел да сме дружно. Преди това упражнявах лека атлетика. Спрях с атлетиката и влязох в залата. Развивах се добре и в осми клас попаднах в женския тим на Ботев и може би тогава са ме забелязали от ЦСКА. През 1990 година във Враца пристигнаха Спиридон Зегов, Иван Николов и полковник Чолаков, с цел да ме желаят да мина в ЦСКА. Харесваше ми клуба като цяло. Познавах девойките, с които бяхме в девическия народен тим и това наклони везните да приема тяхното предложение.
- Помните ли пробива си в женския тим и при кой треньор стана това?
– Ами след прекосяването ми от Ботев, попаднах напряко в женския тим с треньор Иван Николов, точно при него беше първия ми пробив. Тогава в отбра бяха Емилия Пашова, Пенка Натова, Дарина Бонева, Деси Никодимова, Петя Попова, а ние по-младите имахме образци, от които да се учим на държание на игрището. На идната година стана трансформацията в тима, тъй като по-опитните отпътуваха в чужбина и ние започнахме да играем.
- Кои са най-емблематичните срещи в които играхте и в които имахте основна роля?
– По това време главната конкуренция беше сред ЦСКА и Левски, всички финални мачове имаха своя необикновен заряд. За мен запаметяващ се край беше през 1996 година, в който спечелихме купата и получих наградата за най-хубав нападател.
- Къде се чувствахте най-силна на полето?
– На посрещане, с Елица Никодимова посрещахме нацяло игрище и имахме доста добър синхрон с нея. По това време я нямаше функционалността на либеро, което играе на посрещане и в отбрана.
- Кои девойки ви бяха най-близки в състава?
– Всички от младата генерация – Елица Никодимова, Юлия Иванова, Тони Зетова, Нели Маринова и Светла Евгениева, с тях прекарвахме дружно доста от свободното си време, когато не бяхме ангажирани с тренировки.
- От толкоз доста триумфи имате ли подобен, който ви е най скъп?
– Всеки триумф самичък по себе си е скъп, доста старания и неизменност полагахме, с цел да стигнем до триумфа. Не мога да отлича единствено един.
- Кои са треньорите съдействали най-вече за построяването ви като играч в ЦСКА?
– Той е един, Иван Николов. Той ме искаше в тима, грижеше се за нас да се развиваме като състезатели и като хора.
- На къде поехте след ЦСКА?
– Първият ми трансфер бе през 1997 година в Италия. На идната година прекосих в турския Екзашибаши, с който спечелихме златните медали от шампионата на първенците, актуалната Шампионска Лига. Останах още една година в Турция в тима на ЕНКА, там пък стигнахме до бронзовите медали от шампионата на CEV.
- Изградихте волейболна фамилия с вашия брачен партньор Николай Иванов, на кои триумфи се радвахте повече?
– Аз имах относително къса спортна кариера. В края на 1996 година родих първата си щерка Ванеса. С времето ставаше все по-трудно да се съвместяват фамилията и професионална спортна кариера. Прецених, че фамилията е приоритет за мен, и през 2001 година прекратих спортната си кариера. Относно насладата от триумфите, по-скоро на неговите, тъй като той се задържа доста дълго време на игрището и реализира съществени триумфи.
- Сега и щерка ви натрупа победи с екипа на ЦСКА, давате ли й препоръки и сама ли избра волейбола?
– Дария сама избра да играе волейбол, стартира малко по-късно от елементарното, само че с усилена работа съумя да редуцира разликата сред връстничките си. Естествено, че у дома се разяснява доста волейбол и когато желае съвет го получава. Хубаво е тя да извърви своя път сама.
- Продължават ли децата да осъзнават каква институция е ЦСКА?
– Времената се трансформираха, манталитета на децата също. Въпреки особеното време, в което живеят мисля, че множеството деца пристигнали в клуба, осъзнават смисъла на четирите букви. Клуб със славна история, която задължава.
- Какво бихте посъветвали младите?
– Да са упорити и да преследват задачите си.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
- Как стартира вашата връзка със ЦСКА?
– Малко предистория. Започнах да упражнявам волейбол в шести клас в Ботев Враца. Тогава се образува спортното учебно заведение в града и треньорката Маргарита Илиева събираше деца. Моята сестра Силвия Борисова играеше волейбол и родителите ми упорстваха и аз да стартира да играя волейбол, с цел да сме дружно. Преди това упражнявах лека атлетика. Спрях с атлетиката и влязох в залата. Развивах се добре и в осми клас попаднах в женския тим на Ботев и може би тогава са ме забелязали от ЦСКА. През 1990 година във Враца пристигнаха Спиридон Зегов, Иван Николов и полковник Чолаков, с цел да ме желаят да мина в ЦСКА. Харесваше ми клуба като цяло. Познавах девойките, с които бяхме в девическия народен тим и това наклони везните да приема тяхното предложение.
- Помните ли пробива си в женския тим и при кой треньор стана това?
– Ами след прекосяването ми от Ботев, попаднах напряко в женския тим с треньор Иван Николов, точно при него беше първия ми пробив. Тогава в отбра бяха Емилия Пашова, Пенка Натова, Дарина Бонева, Деси Никодимова, Петя Попова, а ние по-младите имахме образци, от които да се учим на държание на игрището. На идната година стана трансформацията в тима, тъй като по-опитните отпътуваха в чужбина и ние започнахме да играем.
- Кои са най-емблематичните срещи в които играхте и в които имахте основна роля?
– По това време главната конкуренция беше сред ЦСКА и Левски, всички финални мачове имаха своя необикновен заряд. За мен запаметяващ се край беше през 1996 година, в който спечелихме купата и получих наградата за най-хубав нападател.
- Къде се чувствахте най-силна на полето?
– На посрещане, с Елица Никодимова посрещахме нацяло игрище и имахме доста добър синхрон с нея. По това време я нямаше функционалността на либеро, което играе на посрещане и в отбрана.
- Кои девойки ви бяха най-близки в състава?
– Всички от младата генерация – Елица Никодимова, Юлия Иванова, Тони Зетова, Нели Маринова и Светла Евгениева, с тях прекарвахме дружно доста от свободното си време, когато не бяхме ангажирани с тренировки.
- От толкоз доста триумфи имате ли подобен, който ви е най скъп?
– Всеки триумф самичък по себе си е скъп, доста старания и неизменност полагахме, с цел да стигнем до триумфа. Не мога да отлича единствено един.
- Кои са треньорите съдействали най-вече за построяването ви като играч в ЦСКА?
– Той е един, Иван Николов. Той ме искаше в тима, грижеше се за нас да се развиваме като състезатели и като хора.
- На къде поехте след ЦСКА?
– Първият ми трансфер бе през 1997 година в Италия. На идната година прекосих в турския Екзашибаши, с който спечелихме златните медали от шампионата на първенците, актуалната Шампионска Лига. Останах още една година в Турция в тима на ЕНКА, там пък стигнахме до бронзовите медали от шампионата на CEV.
- Изградихте волейболна фамилия с вашия брачен партньор Николай Иванов, на кои триумфи се радвахте повече?
– Аз имах относително къса спортна кариера. В края на 1996 година родих първата си щерка Ванеса. С времето ставаше все по-трудно да се съвместяват фамилията и професионална спортна кариера. Прецених, че фамилията е приоритет за мен, и през 2001 година прекратих спортната си кариера. Относно насладата от триумфите, по-скоро на неговите, тъй като той се задържа доста дълго време на игрището и реализира съществени триумфи.
- Сега и щерка ви натрупа победи с екипа на ЦСКА, давате ли й препоръки и сама ли избра волейбола?
– Дария сама избра да играе волейбол, стартира малко по-късно от елементарното, само че с усилена работа съумя да редуцира разликата сред връстничките си. Естествено, че у дома се разяснява доста волейбол и когато желае съвет го получава. Хубаво е тя да извърви своя път сама.
- Продължават ли децата да осъзнават каква институция е ЦСКА?
– Времената се трансформираха, манталитета на децата също. Въпреки особеното време, в което живеят мисля, че множеството деца пристигнали в клуба, осъзнават смисъла на четирите букви. Клуб със славна история, която задължава.
- Какво бихте посъветвали младите?
– Да са упорити и да преследват задачите си.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ