Живеещите с ХИВ страдат повече от предразсъдъци, отколкото от вируса
ВизиткаАлександър Миланов е експерт по обществена работа и покровителство за правата на пациентите у нас. Част е от екипа на Националната пациентска организация. Работи интензивно за възстановяване на благосъстоянието на пациентите и гарантирането на правото на качествени здравни грижи.
През май 2019 година новината за гибелта на британеца Крейг Харпър влезе в българските вести, откакто стана ясно, че в няколко лечебни заведения му е отказано лекуване поради това, че е с ХИВ. Година по-късно на 24-годишния Петър е отказана рутинна интервенция за промяна на изкривена носна бариера, тъй като е диагностициран с ХИВ. Преди да показа това с лекуващия си доктор, са обсъждали по какъв начин ще протече интервенцията. След " новината " медикът отхвърля да я направи.
Няма значение, че ХИВ инфекцията към този момент е хронично заболяване, следено с една или две таблетки на ден. Без значение е и че лекарите са предпазени от възпаление с най-обикновените защитни средства - ръкавици, маски, очила, с каквито би следвало да одобряват всеки пациент, който може да е евентуален притежател на инфекцията. Живеещите с ХИВ в България не престават да са мотив за стигма, в това число и в опазването на здравето, и то повече от 30 години. Първите случаи
В България първите четири случая на ХИВ са открити през 1986 година измежду моряци. Няколко от тях към момента са живи. Редица научни проучвания демонстрират, че навременното започване на лечението за надзор на ХИВ разрешава на живеещите с ХИВ да живеят дълго, в положително здраве, да водят естествен живот, без риск да инфектират никого, в това число интимните си сътрудници. В този смисъл от здравна позиция напредъкът е голям. Но доста малко е направено във връзка с стигмата, на дискриминирането, на достъпа до лекуване на съпътстващите болести. Дори измежду медицинските експерти има доста незапознати с новостите в лекуването и контрола на ХИВ. Все още има медици, които не знаят, че рискът от възпаление при убождане с игла на пациент с ХИВ да вземем за пример е едвам 0.3%. Малцина са тези, които знаят, че пациент, постигнал с терапия така наречен неоткриваем вирусен товар, не може да предава ХИВ. ХИВ към този момент мъчно убива Реклама - само че стигмата - изрично да, разяснява Елена Биринджиева от съдружие " Здраве без граници ", което към този момент 21 години предлага безвъзмездни и анонимни проби за ХИВ, както и грижа след позитивния резултат. Освен стигмата другият голям проблем пред сполучливата предварителна защита и надзор на ХИВ/СПИН в България е неналичието на непрекъснати държавни старания. " Няма постоянна държавна политика за безвъзмездни анонимни проучвания, за консултиране и придружаване за лекуване ", безапелационна е Биринджиева. Този проблем се вижда ясно след 2017 година, когато от България се отдръпва Глобалният фонд за битката против СПИН
туберкулоза и малария, който до тогава е финансирал мрежа от цивилен организации за работа с рисковите групи, както и държавни старания за предварителна защита и надзор на вируса. Според експертни оценки след изтеглянето на фонда 25% от гражданските организации, работили " на терен ", напълно са прекратили активността си. Останалите резервират отчасти услугите, които дават на кампаниен принцип, най-много с помощта на останали от преди този момент материали и запаси.
Междувременно страната в лицето на Министерството на здравеопазването одобри и тази година Националната стратегия за предварителна защита и надзор на ХИВ
Реклама и полово излъчени инфекции със период до 2025 година Според специалистите обаче тя е единствено на хартия и ще се окаже не изключително работеща, до момента в който не се реши въпросът с финансирането на дейностите за предварителна защита измежду уязвимите от ХИВ общности. Към момента това финансиране съгласно служителите може да става единствено посредством публични поръчки. Участието в тях обаче е непостижимо за неправителствените организации, защото е придружено с редица административни и финансови тежести. Те би трябвало да имат задоволителен финансов запас, с цел да изпълнят в началото дейностите, да обезпечат пари за банкови гаранции и други " Условията са написани като за търговски сдружения и гражданските организации нямат късмет да се включат дейно ", разяснява Елена Биринджиева. Така финансирането от Глобалния фонд остава без конкуренция у нас към този момент 5 години. Освен обстоятелството, че работата с рисковите групи е обществена, а не комерсиална, от стартирането на процедурата до подписването на договорите с определените реализатори минават повече от седем месеца. Това е една от аргументите да има огромни интервали, в които Няма достъп до гратис и анонимно тестване
и грижи след позитивния резултат измежду нуждаещите се.
Лошото обмисляне и осъществяване на публичните поръчки е причина и за нередовните доставки на медикаментите за надзор на вируса. Крачката съгласно медици в вярна посока за надзор на инфекцията е достъпът до терапия за всички наранени незабавно. Но още веднъж поради административни спънки, недобро обмисляне и неналичието на равномерност на договарянето с публични поръчки има групи от пациенти, които остават с месеци без съществени лекарства. По данни на Националната пациентска организация (НПО) Всеки трети пациент с ХИВ е прекъсвал лечението си
за повече от две седмици поради липса на медикаменти заради провалени публични търгове. " Преди 2-3 години едно от медикаментите, което е гръбнак за лекуването за ХИВ, липсваше за 700 пациенти за повече от месец. През 2020 година 200 пациенти останаха без друго значимо лекарство. Това е рисково за пациентите, тъй като може да докара до градация на инфекцията или устойчивост към лечението ", разяснява доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Неправителствени организации.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Телекоми 3 Земеделие 1 Свят 2 Телекоми 3 Земеделие 1 Телекоми Реклама
През 2021 година най-големият проблем за ХИВ позитивните у нас е неналичието на проучвания за така наречен вирусен товар, които демонстрират доколко е под надзор вирусът. Вече половин година за огромна част от пациентите у нас това проучване е мираж и не се прави регулярно, както го изисква медицинският протокол, разяснява Хасърджиев.
Според разнообразни данни откритите С ХИВ през годините са към 3600 - 4000 българи
от които повече от 80% са мъже. Наблюденията на експерти демонстрират обаче, че инфектираните са най-малко два пъти повече от публично записаните.
Всяка година се откриват приблизително 250 нови случая, като в страната се вършат повече от 200 000 теста. През 2020 година обаче всеки пети от новите случаи е открит при проучване на едвам 3000 души от рискови групи в здравния център на съдружие " Здраве без граници ". Това потвърждава, че работата съответно с рисковите общности има доста по-висока успеваемост за навременното идентифициране на носителите на вируса и надлежно за предварителна защита на разпространяването му, в сравнение с да се разчита на инцидентен скрининг измежду всеобщата популация. В същото време тъкмо неправителствените организации, които работят с рисковия контингент, сега нямат достъп до държавно финансиране за предварителна защита на ХИВ/СПИН. От това страната единствено губи, защото в случай че не бъдат открити в точния момент и не бъде обезпечена терапия за носителите на вируса, те ще популяризират вируса и неизбежно ще имат затруднения, които костват скъпо на здравната система и основават тежест на обществената и осигурителната система у нас.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
През май 2019 година новината за гибелта на британеца Крейг Харпър влезе в българските вести, откакто стана ясно, че в няколко лечебни заведения му е отказано лекуване поради това, че е с ХИВ. Година по-късно на 24-годишния Петър е отказана рутинна интервенция за промяна на изкривена носна бариера, тъй като е диагностициран с ХИВ. Преди да показа това с лекуващия си доктор, са обсъждали по какъв начин ще протече интервенцията. След " новината " медикът отхвърля да я направи.
Няма значение, че ХИВ инфекцията към този момент е хронично заболяване, следено с една или две таблетки на ден. Без значение е и че лекарите са предпазени от възпаление с най-обикновените защитни средства - ръкавици, маски, очила, с каквито би следвало да одобряват всеки пациент, който може да е евентуален притежател на инфекцията. Живеещите с ХИВ в България не престават да са мотив за стигма, в това число и в опазването на здравето, и то повече от 30 години. Първите случаи
В България първите четири случая на ХИВ са открити през 1986 година измежду моряци. Няколко от тях към момента са живи. Редица научни проучвания демонстрират, че навременното започване на лечението за надзор на ХИВ разрешава на живеещите с ХИВ да живеят дълго, в положително здраве, да водят естествен живот, без риск да инфектират никого, в това число интимните си сътрудници. В този смисъл от здравна позиция напредъкът е голям. Но доста малко е направено във връзка с стигмата, на дискриминирането, на достъпа до лекуване на съпътстващите болести. Дори измежду медицинските експерти има доста незапознати с новостите в лекуването и контрола на ХИВ. Все още има медици, които не знаят, че рискът от възпаление при убождане с игла на пациент с ХИВ да вземем за пример е едвам 0.3%. Малцина са тези, които знаят, че пациент, постигнал с терапия така наречен неоткриваем вирусен товар, не може да предава ХИВ. ХИВ към този момент мъчно убива Реклама - само че стигмата - изрично да, разяснява Елена Биринджиева от съдружие " Здраве без граници ", което към този момент 21 години предлага безвъзмездни и анонимни проби за ХИВ, както и грижа след позитивния резултат. Освен стигмата другият голям проблем пред сполучливата предварителна защита и надзор на ХИВ/СПИН в България е неналичието на непрекъснати държавни старания. " Няма постоянна държавна политика за безвъзмездни анонимни проучвания, за консултиране и придружаване за лекуване ", безапелационна е Биринджиева. Този проблем се вижда ясно след 2017 година, когато от България се отдръпва Глобалният фонд за битката против СПИН
туберкулоза и малария, който до тогава е финансирал мрежа от цивилен организации за работа с рисковите групи, както и държавни старания за предварителна защита и надзор на вируса. Според експертни оценки след изтеглянето на фонда 25% от гражданските организации, работили " на терен ", напълно са прекратили активността си. Останалите резервират отчасти услугите, които дават на кампаниен принцип, най-много с помощта на останали от преди този момент материали и запаси.
Междувременно страната в лицето на Министерството на здравеопазването одобри и тази година Националната стратегия за предварителна защита и надзор на ХИВ
Реклама и полово излъчени инфекции със период до 2025 година Според специалистите обаче тя е единствено на хартия и ще се окаже не изключително работеща, до момента в който не се реши въпросът с финансирането на дейностите за предварителна защита измежду уязвимите от ХИВ общности. Към момента това финансиране съгласно служителите може да става единствено посредством публични поръчки. Участието в тях обаче е непостижимо за неправителствените организации, защото е придружено с редица административни и финансови тежести. Те би трябвало да имат задоволителен финансов запас, с цел да изпълнят в началото дейностите, да обезпечат пари за банкови гаранции и други " Условията са написани като за търговски сдружения и гражданските организации нямат късмет да се включат дейно ", разяснява Елена Биринджиева. Така финансирането от Глобалния фонд остава без конкуренция у нас към този момент 5 години. Освен обстоятелството, че работата с рисковите групи е обществена, а не комерсиална, от стартирането на процедурата до подписването на договорите с определените реализатори минават повече от седем месеца. Това е една от аргументите да има огромни интервали, в които Няма достъп до гратис и анонимно тестване
и грижи след позитивния резултат измежду нуждаещите се.
Лошото обмисляне и осъществяване на публичните поръчки е причина и за нередовните доставки на медикаментите за надзор на вируса. Крачката съгласно медици в вярна посока за надзор на инфекцията е достъпът до терапия за всички наранени незабавно. Но още веднъж поради административни спънки, недобро обмисляне и неналичието на равномерност на договарянето с публични поръчки има групи от пациенти, които остават с месеци без съществени лекарства. По данни на Националната пациентска организация (НПО) Всеки трети пациент с ХИВ е прекъсвал лечението си
за повече от две седмици поради липса на медикаменти заради провалени публични търгове. " Преди 2-3 години едно от медикаментите, което е гръбнак за лекуването за ХИВ, липсваше за 700 пациенти за повече от месец. През 2020 година 200 пациенти останаха без друго значимо лекарство. Това е рисково за пациентите, тъй като може да докара до градация на инфекцията или устойчивост към лечението ", разяснява доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Неправителствени организации.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Телекоми 3 Земеделие 1 Свят 2 Телекоми 3 Земеделие 1 Телекоми Реклама
През 2021 година най-големият проблем за ХИВ позитивните у нас е неналичието на проучвания за така наречен вирусен товар, които демонстрират доколко е под надзор вирусът. Вече половин година за огромна част от пациентите у нас това проучване е мираж и не се прави регулярно, както го изисква медицинският протокол, разяснява Хасърджиев.
Според разнообразни данни откритите С ХИВ през годините са към 3600 - 4000 българи
от които повече от 80% са мъже. Наблюденията на експерти демонстрират обаче, че инфектираните са най-малко два пъти повече от публично записаните.
Всяка година се откриват приблизително 250 нови случая, като в страната се вършат повече от 200 000 теста. През 2020 година обаче всеки пети от новите случаи е открит при проучване на едвам 3000 души от рискови групи в здравния център на съдружие " Здраве без граници ". Това потвърждава, че работата съответно с рисковите общности има доста по-висока успеваемост за навременното идентифициране на носителите на вируса и надлежно за предварителна защита на разпространяването му, в сравнение с да се разчита на инцидентен скрининг измежду всеобщата популация. В същото време тъкмо неправителствените организации, които работят с рисковия контингент, сега нямат достъп до държавно финансиране за предварителна защита на ХИВ/СПИН. От това страната единствено губи, защото в случай че не бъдат открити в точния момент и не бъде обезпечена терапия за носителите на вируса, те ще популяризират вируса и неизбежно ще имат затруднения, които костват скъпо на здравната система и основават тежест на обществената и осигурителната система у нас.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ