ВизиткаАкадемик проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на

...
ВизиткаАкадемик проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на
Коментари Харесай

Академик проф. д-р Иван Миланов: Постковидният неврологичен синдром отшумява от един до три месеца

ВизиткаАкадемик проф. доктор Иван Миланов, дмн, е изпълнителен шеф на Университетска болница за интензивно лекуване по неврология и психиатрия " Св. Наум " - София, от 2001 до 2010 година и още веднъж от 2012 година досега. Той работи в университетската болница от 1988 година, като в това време извършва длъжността заместник-ректор на Медицинския университет - София (2004 - 2008 г.), и заместник-министър на опазването на здравето (2010 г.). Академик Миланов има клинична компетентност по неврология, обществена медицина и здравен мениджмънт, специализирал е двигателни нарушавания в Канзаския университет - Съединени американски щати, и е специализирал лекуване на главоболие в Университета на гр. Павия - Италия. Академик Миланов е лекар на медицинските науки от 1997 година, професор по неврология от 2001 година, през 2012 година е определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а през 2015 година - за учен. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и управления по неврология, 53 глави в управления и учебници. Председател е на Българското сдружение по неврология, Българското сдружение по главоболие и болежка, Българската асоциация по двигателни нарушавания и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, заместник-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация. Член на борда и касиер на Европейското сдружение по главоболие (EHS), представител на България в Европейската федерация на неврологичните сдружения (EFNS) и Световната федерация по неврология (WFN), член на съвета на Европейския комитет за лекуване и изследвания на множествената склероза (ECTRIMS), член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за проучване на болката (IASP), Международната асоциация за двигателни нарушавания (Movement Disorders Society).
Получи ли болката нови измерения по време на COVID-19? Ако я преглеждаме в по-широки измерения - да, несъмнено. По време на коронавирус боледуването е допустимо пациентът да има главоболие, доста постоянно - болки в гърба, общо казано - мускулни признаци, които са присъщи за всяко вирусно заболяване и се получават при грип, т.е. те не са нещо характерно. Мисля, че в тази ситуация множеството хора се тормозят доста от постковидния синдром, който вие, публицистите, нарекохте с цветущото име " мозъчна мъгла ", което е красиво, аз го одобрявам. Въпреки че този термин не е фиктивен тъкмо за COVID-19, той извънредно доста му приляга. Постковидната мъгла е едно в действителност забавно положение, при което не болката излиза на напред във времето. На напред във времето при него са така наречен когнитивни нарушавания, при които пациентът е малко комплициран в всекидневието, несъмнено, не толкоз, колкото при деменция. В този случай бих цитирал мои пациенти, които ми описват, че отварят хладилника и не знаят какво търсят вътре. Когнитивните нарушавания са дребни промени, които обаче затрудняват живота, изключително в случай че човек върви и на работа. Много постоянно постковидният синдром с изключение на с мозъчна мъгла е придружен още веднъж с болки в мускулите, в гърба и най-често - с главоболие. Главоболието доста, доста постоянно се отключва след COVID-19. Става дума за така наречен тензионно главоболие. То в действителност е главоболие, обвързвано с някакъв стрес или с меланхолия, и тъй като, несъмнено, една огромна част от пациентите се опасяват от COVID-19 и даже и да го карат леко, те се тормозят какво ще им се случи. Това отключва в доста случаи това тензионно главоболие, което те свързват с вируса, само че в действителност е последица от страха от вируса. В над 50% от случаите на преболедувалите, с които съм разговаряла, съществува такова главоболие... Аз още от сутринта виждам и чета вести кой е умрял, какъв брой души са си отишли, смъртността в България за жалост е висока. Но в случай че в този миг човек е болен и чете такива вести, естествено е да се тормози. Така че доста хора боледуват и по-късно идват за помощ с този постковиден синдром. За какъв брой време отшумява той? По принцип отшумява и без лекуване. Ако приказваме за мозъчната мъгла, правихме наблюдаване в две направления. Едната посока беше да включим лекарства, които усъвършенстват кръвообращението на мозъка. Изхождайки от концепцията, че постковидният синдром малко или доста утежнява мозъчното кръвоснабдяване, оксигенацията на мозъка, което пък води до утежняване на когнитивните функционалности. Не мисля, че успяхме да реализираме огромен резултат с тази група медикаменти, може би тъй като в действителност това са някакви остатъчни явления, които имат малко по-сложна патогенеза и не са толкоз обикновени, както си ги представяхме първоначално.

Второто направление, в което се опитваме да помогнем на част от нашите пациенти, е използването на антидепресанти, които да повлияват тревогата и страха. И сякаш там имаме триумф, изключително в случай че пациентът има тензионно главоболие, тъй като разполагаме с антидепресанти, които са основани особено за тензионно главоболие. Но по този начин или другояче, даже пациентът да не се лекува, признаците отшумяват приблизително за сред един и три месеца, рядко това положение продължава шест месеца. Вие бяхте една от първите лечебни заведения, които се срещнаха с COVID-19 челно. Какво се промени в работата ви и положението на вашите пациентите през последните две години? Това не всеки го помни. Не единствено това, ние бяхме една от първите затворени лечебни заведения поради случай на пациент с ковид. Мисля и че първият пациент, който умря, беше наш. Аз помня доста добре тази жена. И третото - това беше първият пациент с COVID-19, който дебютира с мозъчен инсулт. След това се научихме да тестваме незабавно за COVID-19 всеки пациент с инсулт и се оказа, че напълно не е рядко събитие една от първите прояви на COVID-19 при по-възрастни пациенти, при пациенти с голям брой рискови фактори, да е тъкмо това. Така през цялото време ние към този момент знаем, че Коронавирус -19 провокира инсулт. И тези случаи по никакъв начин не са малко.

Второто, което се случва относително постоянно, е енцефалопатия. Това е едно положение, сходно на мозъчната мъгла, за която си говорихме, само че то е доста по-тежко изразено. То се показва по време на боледуването, дължи се на влошено кръвоснабдяване на мозъка, на смяната на кръвоносните съдове и протича с много изразени когнитивни нарушавания. Някои пациенти споделят: " Ние не помним един епизод от време, примерно един месец по време на боледуването, бяло леке ни е, не знаем какво се е случвало в този един месец. " Това е острата енцефалопатия по време на коронавирус. Тя не е чак толкоз честа, евентуално се случва при към 20% от пациентите. Принципно е доброкачествено положение, което отминава и не оставя дълготрайни следи. Ние сме следили доста такива пациенти, при които с времето настава цялостно възобновяване на всички мозъчни функционалности, такива, каквито са били.
Реклама
Забелязвам, че при пациентите с епилепсия зачестяват припадъците, което се дължи на два фактора. Първият е, че постоянно се намира някой, който да посъветва пациентите да не си пият медикаментите за епилепсия, до момента в който пият медикаменти за COVID-19. А вторият фактор е, че метаболитните условия към мозъка нарастват по време на COVID-19 и медикаментите към този момент не се оказват задоволителни. Не толкоз постоянно срещано е, само че също се случва.

Това са най-честите затруднения.

Естествено пациентите с Паркинсонова болест карат по-тежко COVID-19, тъй като поради нея са с нарушени придвижвания и с проблеми в откашлянето. И аз доста настоятелно поучавам тези пациенти да се имунизират, те нямат противопоказания за имунизацията, могат да се имунизират изцяло умерено.

След това стигаме до двете автоимунни неврологични болести. Първото - миастения гравис, при което е доста рисково пациентът да изкара коронавирус, тъй като миастенията е положение, в което функционалностите на мускулите, откашлянето, преглъщането са по принцип на кантар, без значение че са обезщетени с лекарства. Настояваме тези пациенти да се имунизират, имунизацията не пречи на автоимунното заболяване, само че се надяваме, че в случай че са имунизирани, ще изкарат по-леко ковида и надлежно няма да имат дихателните затруднения, които всеки миастеник може да получи и без коронавирус.
Реклама
Второто автоимунно заболяване, което обгръща най-голямата ни група от пациенти, е множествената склероза. Нашите пациенти с множествена склероза (МС) доста се вълнуват и непрестанно се интересуват за детайлности към пандемията. Много от дълго време се потвърди, че не е противопоказно имунизирането на тези пациенти с всички вероятни ваксини, в това число и за грип, стига тя да не е обвързвана с атенюиран, отпаднал вирус. Когато стигнем до имунизациите за COVID-19, ще кажем, че двете РНК ваксини, с които разполага България сега, нямат никакви противопоказания за имунизация на пациенти с множествена склероза. Но има едно " само че " - в случай че тези пациенти одобряват медикаменти за лекуване на Министерски съвет, те би трябвало да се съветват със експерт преди имунизацията, тъй като би трябвало да има друго разстояние във времето сред имунизацията и приема на техните медикаменти, тъй като някои от медикаментите могат да попречат на създаване на имунния отговор. Така че не е допустимо пациентът да получава кортикостероиден курс, както вършим по време на припадък на множествена склероза, и да се имунизира, тъй като действително ще бъде понижена интензивността на имунизацията. Има и други медикаменти, които пациентите пият за модифициране на хода на болестта, и за всяко от тях има друго разстояние, което в общи линии варира от 4 седмици до 4 месеца от приема на лекарството до имунизацията. Като се съветва и съобрази лечението, аз също предлагам на нашите пациенти да се имунизират.

Ще се върна, несъмнено, на затварянето на болничното заведение при първия локдаун. Тогава с предписание от здравните управляващи затворихме цялата болница, изписахме всички заболели, оставихме медицинските екипи вкъщи, единствено аз идвах на работа и се чудех какво да върша по през целия ден. Една глупава обстановка, само че на никой не му беше ясно какво да прави при случай на COVID-19. Една година по-късно нещата са доста разнообразни - в този момент тестваме пациентите, които имат потребност от лекуване, одобряваме ги и умерено ги лекуваме. Имаме си заделени кревати за пациенти с COVID-19 и е относително елементарно, тъй като отделението е в обособен блок от болничното заведение и няма по какъв начин да бъде пренесена болестта. Работим доста, продължаваме лекуването, нашите пациенти са с хронични болести и не трябва и няма по какъв начин да бъдат оставени 1-2 години без банкет в болница и лекуване.

Да, спомняме си първия потрес след локдауна и по какъв начин със брачната половинка ми се обръщахме с тил, в случай че срещнем човек на улицата, с цел да не ни болести. Всички се сблъсквахме с незнаен вирус в действителния живот и в специалността си. Въпреки че в този момент не сме толкоз уплашени, дистанцията е нужна. Аз познавам доста хора и имам пациенти, които прекараха COVID-19 по два пъти. Освен това човек може да бъде имунизиран поради това да кара болестта безсимптомно и въпреки всичко да заразява. За страдание имунизацията, както споделяше дядо ми, не е пенкилер. Тя оказва помощ, само че не 100%, нищо в медицината не е 100%.

Забави ли се диагностиката и лекуването на неврологични болести по време на пандемията съгласно вас? В някои случаи да, и то не за друго, а тъй като пациентите се опасяват да вървят в болница. Аз считам, че особено за неврологичните болести нямаме проблеми от страна на слагане на диагнозата от лекарите, само че пациентите се опасяват. Вчера преглеждах пациентка с паркинсон, която не се усеща добре, лекарството не й е задоволително, само че все пак ми споделя, че две години не е смеела да отиде на доктор от боязън да не се болести. От тази позиция имаме известно утежняване в диагностиката и следенето на пациентите, само че в случай че съпоставим тази година с предходната, в която никой не смееше да пристъпи прага на болничното заведение, имаме позитивно развиване - хората започнаха към този момент да схващат, че не може да се пазят до безконечност и да не се лекуват, и към този момент идват на обзор в болничното заведение. Освен това ние се научихме да ги тестваме, с цел да не внесем инфекцията като вътреболнична при нас. Така че през 2021 година процесът по лекуването на нашите пациенти към този момент се развива несравнимо по-добре. Имаше ли нови открития в лечението на неврологичните болести през интервала на пандемията? Първо бих желал да отбележа, че всяка такава рецесия подтиква развиването на медицината, без значение от отрицателните си черти, и аз считам, че лечението на вирусните болести, която до момента беше изтикана на назад във времето, ще се развие извънредно доста. Ето, към този момент имаме две нови антивирусни медикаменти против COVID-19, евентуално ще бъдат последвани от още други. Същото е и с другите типове ваксини.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Право 3 Технологии 1 Право 2 Технологии 3 Енергетика 1 Право 2 Технологии 3 Икономика Реклама
При нашите болести, да вземем за пример в множествената склероза, работата също продължава и тази година чакаме два нови медикамента. Единият е доста дълго чакан от нас, тъй като е за пациенти с така наречен вторично прогресираща форма на Министерски съвет. На процедура всички пациенти с множествена склероза след друго дълъг интервал от време, само че приблизително към 10 години, минават във вторично прогресираща форма на болестта, за която до момента нямаше медикаменти. Това е първото лекарство и ние разпореждаме доста огромни очаквания на него, с цел да продължим да имаме действителен инструмент да лекуваме нашите пациенти.
За страдание такива рецесии като COVID-19 са извънредно неприятни, само че, въпреки това, те постоянно тласкат науката и медицината доста напред. Прави усещане, че през годините неврологичното сдружение, което оглавявате, не страда от роене, вътрешни несъгласия и борби, както това се случва с доста сдружения по специалностите, и неврологичната общественост е единна. Как успяхте, какво се случва във вашето сдружение? Тази констатация слушам и от доста други хора и доста се веселя, че в никакъв случай не сме се цепили. Винаги ми е малко неприятно, като видя лекари да се карат между тях, в сдруженията, този водач, оня водач и всеки, искащ да води бащината тайфа. Ние би трябвало да бъдем единни, тъй като в случай че не сме, всички губим от разделянето. Няма рецепта за това по какъв начин ние успяхме. Може би се дължи и на обстоятелството, че постоянно съм се опитвал да основа в сдружението условия не някого да диктува нещо, а всички взаимно да взимаме решения, да се допитваме до другите хора, всеки да се усеща важен. Това ми се коства най-важното, тъй като в случай че някой потиска една група лекари в сдружението, те ще си намерят различен водач и ще се отделят.
Освен това ние имаме традиция да поддържаме и развиваме неврологичната школа. Преди доста години, по време на специализацията си в чужбина, научих, че един професор не съставлява нищо, в случай че не си сътвори хора почитатели. И аз съм се стремил през всичките тези години първо да имаме доста мощни контакти с известните професори в Европа и в Съединени американски щати, където е по-трудно заради разнообразни аргументи. Реално на всеки наш конгрес участват най-видните сега експерти по другите неврологични болести в Европа и всеки от нашите млади сътрудници може да се допре до тях, да беседва с тях, да разисква практиката си, да се учи. Бил съм очевидец на толкоз възторг и наслада у сътрудниците на нашите събития, които доста прочувствено показват признанието си, че могат да се срещнат с най-известните международни експерти по множествена склероза да вземем за пример. И да, разбираема е насладата им, то е напълно същото като да споделиш любовта си към киното с обичания си знаменит артист, който да ти преподаде тайната по какъв начин да играеш също толкоз добре. Младите хора чакат с изключително неспокойствие кого ще поканим на годишния ни конгрес и какъв опит ще споделим. Вие сте една от специалностите, в която сякаш няма огромно текучество? Да, нямаме огромно текучество. Разбира се, мога незабавно да изброя четирима добре подготвени и надарени лекари, които се насочиха към фирмите за клинични изследвания на медикаменти, където заплащането несъмнено е по-високо. Ние няма по какъв начин да си го позволим. Но особено в нашата болница се опитваме да даваме всички благоприятни условия на младежите да работят и да се образоват, да вземат участие в клинични изследвания, в планове, да лекуват. Предполагам, че никой не е извънредно удовлетворен от заплатата, даже хора, които получават 10 пъти повече от нас, не са удовлетворени. Това е човешка линия. Няма какво да си приказваме, заплащането в държавните лечебни заведения е ниско и в годините растежът му изостана доста. Сега сме изправени пред обстановка, в която няма лекари, и това е развой и в Германия, чиито лекари отпътуват да работят в Съединени американски щати. където заплатите са седем пъти по-високи, в сравнение с в Европа. Това е проблем, който ще се задълбочава, както и този с недостига на медицински сестри. С лекарите сме малко по-добре, в сравнение с със сестрите, само че отново виждаме, че не са задоволително към борбата с COVID-19. В подобен случай разполагате ли с всички лечебни принадлежности, с цел да лекувате умерено, и какви са цените на клиничните пътеки, по които получавате възнаграждение за лекуването на пациентите ви? Точно оттова идва ниското възнаграждение. За да се увеличи заплащането на целия личен състав, което е изключителният ни блян, би трябвало да се покачат цените на клиничните пътеки. В неврологията някои от тях са смешни - имаме клинична пътека от 300 лева, друга - за 250.

Специално в неврологията аз самоуверено мога да кажа, че ние сме на международно равнище във връзка с опциите за диагностика и за терапия. Моите старания постоянно са били ориентирани към това всичко, което може да се направи в чужбина, да може да бъде притежание и на пациентите в България. Ние имаме всички лекарства, регистрирани и в чужбина. Няма нещо, което да липсва за лекуване на пациентите ни, нито за тяхната диагностика. Имаме някои генетични проби, които не се правят тук, само че могат да се изпратят пробите за проучване в чужбина. Проблемът е на клиничните пътеки? Ами, към това се върти всичко, тъй като в този момент аз не мисля, че казусът е, че лечебните заведения са търговски сдружения. Това е един постоянно дискутиран проблем. Обаче комерсиалното сдружение е такава форма, която... може би казусът е, че би трябвало да има някакъв по-специфичен закон за сдруженията. Да не ги приравняваме с другите търговски сдружения. Но другояче по принцип това е една форма, по която имаме някакъв тласък да се работи, с цел да могат да се получават повече пари, тъй като всичко е обвързвано със тласъци в края на краищата.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Интервюто взе Десислава Николова
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Десислава Николова
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР