И генералите трябва да носят отговорност за състоянието на армията
Визитка Проф. Тагарев е дълготраен откривател в областта на сигурността и защитата. Оглавява дирекциите " Планиране на защитата " и " Политика по въоръженията " в държавното управление на Иван Костов и е една от основните фигури при реформирането на българската войска по стандартите на НАТО. През 2013 година е министър на защитата в служебното държавно управление на Марин Райков, а през 2016-2017 година оглавява Института по защита към военното министерство. След отстраняването на Стефан Янев за малко е претендент за боен министър на " Продължаваме промяната ", само че в последния миг е отдръпнат след мощен напън от съдружни сътрудници и от президентството. Макар и от дълго време планувана в професионалните среди, войната в Украйна изненада света във връзка с своя темперамент и мащаби. Какви съгласно вас ще са резултатите за защитата в района?
В кратковременен проект ще продължи подсилване на източния фланг на НАТО с спомагателни съюзни сили. Ще следим в допълнение увеличение на бюджетите за защита на страните от алианса и изключително на тези от източния фланг до два или повече % от Брутният вътрешен продукт. Предстои занапред да бъдат извлечени поуките от тази война, да се трансформират доктрини, тактики и процедури за потреблението на въоръжените сили. Предполагам, че ще се форсира процесът на нововъведения в армиите на основата на този опит - това, което виждаме ежедневно в Украйна. Поне част от тези нововъведения ще би трябвало да се внедрят във въоръжените сили на НАТО.
Очаквам да бъдат преосмислени някои цели в превъоръжаването на страните членки. Тези, които имат дълготрайни стратегии за рационализация, може би ще създадат обзор и ще преценяват на кое би трябвало да бъде даден по-голям приоритет. Ще следим по-тясно коопериране в създаването и придобиването на въоръжение и техника в европейските страни. Очаквам взаимни формирования, които да дадат опция да забележим по-високо ниво на подготовка и надлежно повишение на оперативната съгласуемост на армиите на НАТО.
Как може да еволюира политиката на НАТО за засилено предно наличие по източния фланг според от хода на военната акция?
След като осъществяването на към този момент взетите от НАТО решения завърши, за момента не виждам нужда от освен това. И това се дължи извънредно на уменията и смелите дейности на украинската войска. При не доста евентуално отрицателно развиване може да се наложи увеличаване на източния фланг с авиация, средства за Противовъздушна отбрана, противоракетна защита, брегови противокорабни средства, увеличаване на киберотбраната, по-интензивно разузнаване, както и повишение на готовността на въоръжените сили.
Реклама
Това обаче е, в случай че Украйна въпреки всичко удържи фронта. Ако Русия стартира да има превес, в случай че се усили вероятността тя да реализира военните си цели и да подчини Украйна, ще имаме доста бързо преосмисляне и подсилване на защитата. Но това ми се коства доста малко евентуално за момента.
Как всичко това ще засегне България в чисто боен проект?
Първо би трябвало да завърши построяването на бойната група на НАТО, която беше оповестена. Имаме рамкова страна в лицето на Италия, имаме планувано присъединяване на други съдружници в нея. Процесът на създаване планува интензивна взаимна подготовка и ще докара до по-голяма оперативната съгласуемост на армиите. В този интервал ще разчитаме на практика напълно на съдружници за въздушно наблюдаване и при нужда - за гарантиране на въздушния ни суверенитет в границите на НАТО.
Модернизацията на армията и на бойната техника у нас е развой, който се бави с десетилетия. Според вас ще се форсира ли той вследствие на войната?
Би трябвало да се форсира. Руската експанзия сподели образно какъв брой значимо е да се влага в защитата. След 2014 година Украйна стартира годишно да заделя за защита 4-5% от Брутният вътрешен продукт и даже освен това състояние надали щеше да може да даде подобен отпор на Русия без военнотехническата помощ на Запада. За благополучие ние сме в по-различно състояние, бидейки членове на НАТО и разчитайки за своята защита на този най-мощен военнополитически съюз. Но достойното участие допуска да влагаме в качествата съразмерно на нашите стопански благоприятни условия. Поели сме ангажимент на срещата на върха в Уелс да реализираме 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. Предвид нововъзродените имперски упоритости на Русия тези средства може и да се окажат незадоволителни.
В първите дни на войната КСНС при президента се сплоти към тезата, че тези 2% би трябвало да бъдат достигнати още през идната година. Предполагам, че в случай че не отидем към по-нататъшно увеличение, най-малко ще задържим в обозримо бъдеще това ниво на финансиране. То ще сътвори някакви предпоставки за по-мащабно превъоръжаване.
Реклама Как с по-малко запаси българската войска може да реализира бързо оптимално огромни бойни качества?
Няма магическа формула. Няма по какъв начин да наваксаме десетилетно закъснение бързо и да реализираме нещо оптимално. По принцип, с цел да намерим съответно решение, може би ще би трябвало да се взимат и някои структурни решения - да вземем за пример изваждане от въоръжение на зенитноракетни комплекси, които употребяват 50- и повече годишни технологии, и да се закрият съответните подразделения. Но аз не виждам политическа подготвеност за такива ходове. Военното управление няма настройката да предлага такива решения.
Опасявам се, че поощрявани от " Дондуков " 2 (където е президентството - бел. ред.), нашите военни ще продължат да генерират описи с стремежи и след това да се оправдават с политиците за неизпълнението им. Най-големият проблем в последните десетилетия е, че ние по този начин и не успяхме, признавайки какъв брой значима е военната експертиза, да създадем система, в която и висшите военни носят отговорност за положението на армията.
Как ще се трансформира процесът на превъоръжаване по източния фланг на НАТО, в случай че доста от съдружниците изпращат въоръжението си от руски вид на Украйна? Останалият остарял боеприпас в армиите им пък мъчно ще се поддържа без оръжейните промишлености на Украйна, Русия и Беларус.
Не са доста страните в НАТО, които продължиха да разчитат на Русия и Беларус за поддръжката на армиите си. Например Полша в доста дребна степен поддържаше връзки с Русия. Повечето страни последователно построиха потенциал независимо да правят поправки и някои типове модернизации на остарялото въоръжение, което те оставиха в личните си въоръжени сили. Може би Словакия и България са огромните изключения от тези процеси.
Но към този момент стана ясно, че е изключено да залагаме на Русия и Беларус за поддръжката на въоръжението оттук насетне. Бихме могли да заложим на Украйна и това трябваше да се случи преди много години. В хода на войната обаче и поради това, че доста от техните фабрики към този момент са унищожени, това става все по-трудно. Така че за малко време би трябвало да намерим опция.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Отбрана 3 Крипто 1 Енергетика 2 Строителство и парцели 3 Седмицата 1 Отбрана 2 Седмицата 3 Свят Реклама
Едва ли нашият ВПК може да усвои в този момент, в този миг, поддръжката на руски вид системи. Разбира се, може да прави муниции и поправки на някои въоръжения, които не са толкоз чувствителни. Но да вземем за пример авиационна техника и авиационни мотори - не можахме да го създадем 30 години. Така че в сегашната обстановка мъчно ще се случи това.
Евентуален вид би бил индустриално съдействие с Украйна около ремонта на тяхна техника с потребление на тяхно ноу-хау, конструкторски бюра и основни индустриални звена. Ние може да осигурим инфраструктурата и главната работна ръка. Това обаче е много хипотетично, изисква доста добра организация и не съм сигурен, че бихме могли да го създадем.
Междувременно евентуално ще разчитаме на аварийни елементи от страни, които се освобождават от тези въоръжения. Трайното решение обаче е да прекосяваме към натовски стандарт и да отстраняваме изцяло тази взаимозависимост от Русия.
Ако се абстрахираме от известния проблем с МиГ-29, кои са оръжейните системи, които първи ще спрем да използваме поради проблеми с обслужването?
На процедура оставаме подвластни по линия на цялото управляемо ракетно въоръжение. И авиационни, и зенитноракетни комплекси - за всички тях в доста огромна степен сме подвластни от Русия и доста скоро няма да може да ги поддържаме. Неуправляемите бомби и ракети си произвеждаме сами.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
В кратковременен проект ще продължи подсилване на източния фланг на НАТО с спомагателни съюзни сили. Ще следим в допълнение увеличение на бюджетите за защита на страните от алианса и изключително на тези от източния фланг до два или повече % от Брутният вътрешен продукт. Предстои занапред да бъдат извлечени поуките от тази война, да се трансформират доктрини, тактики и процедури за потреблението на въоръжените сили. Предполагам, че ще се форсира процесът на нововъведения в армиите на основата на този опит - това, което виждаме ежедневно в Украйна. Поне част от тези нововъведения ще би трябвало да се внедрят във въоръжените сили на НАТО.
Очаквам да бъдат преосмислени някои цели в превъоръжаването на страните членки. Тези, които имат дълготрайни стратегии за рационализация, може би ще създадат обзор и ще преценяват на кое би трябвало да бъде даден по-голям приоритет. Ще следим по-тясно коопериране в създаването и придобиването на въоръжение и техника в европейските страни. Очаквам взаимни формирования, които да дадат опция да забележим по-високо ниво на подготовка и надлежно повишение на оперативната съгласуемост на армиите на НАТО.
Как може да еволюира политиката на НАТО за засилено предно наличие по източния фланг според от хода на военната акция?
След като осъществяването на към този момент взетите от НАТО решения завърши, за момента не виждам нужда от освен това. И това се дължи извънредно на уменията и смелите дейности на украинската войска. При не доста евентуално отрицателно развиване може да се наложи увеличаване на източния фланг с авиация, средства за Противовъздушна отбрана, противоракетна защита, брегови противокорабни средства, увеличаване на киберотбраната, по-интензивно разузнаване, както и повишение на готовността на въоръжените сили.
Реклама
Това обаче е, в случай че Украйна въпреки всичко удържи фронта. Ако Русия стартира да има превес, в случай че се усили вероятността тя да реализира военните си цели и да подчини Украйна, ще имаме доста бързо преосмисляне и подсилване на защитата. Но това ми се коства доста малко евентуално за момента.
Как всичко това ще засегне България в чисто боен проект?
Първо би трябвало да завърши построяването на бойната група на НАТО, която беше оповестена. Имаме рамкова страна в лицето на Италия, имаме планувано присъединяване на други съдружници в нея. Процесът на създаване планува интензивна взаимна подготовка и ще докара до по-голяма оперативната съгласуемост на армиите. В този интервал ще разчитаме на практика напълно на съдружници за въздушно наблюдаване и при нужда - за гарантиране на въздушния ни суверенитет в границите на НАТО.
Модернизацията на армията и на бойната техника у нас е развой, който се бави с десетилетия. Според вас ще се форсира ли той вследствие на войната?
Би трябвало да се форсира. Руската експанзия сподели образно какъв брой значимо е да се влага в защитата. След 2014 година Украйна стартира годишно да заделя за защита 4-5% от Брутният вътрешен продукт и даже освен това състояние надали щеше да може да даде подобен отпор на Русия без военнотехническата помощ на Запада. За благополучие ние сме в по-различно състояние, бидейки членове на НАТО и разчитайки за своята защита на този най-мощен военнополитически съюз. Но достойното участие допуска да влагаме в качествата съразмерно на нашите стопански благоприятни условия. Поели сме ангажимент на срещата на върха в Уелс да реализираме 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. Предвид нововъзродените имперски упоритости на Русия тези средства може и да се окажат незадоволителни.
В първите дни на войната КСНС при президента се сплоти към тезата, че тези 2% би трябвало да бъдат достигнати още през идната година. Предполагам, че в случай че не отидем към по-нататъшно увеличение, най-малко ще задържим в обозримо бъдеще това ниво на финансиране. То ще сътвори някакви предпоставки за по-мащабно превъоръжаване.
Реклама Как с по-малко запаси българската войска може да реализира бързо оптимално огромни бойни качества?
Няма магическа формула. Няма по какъв начин да наваксаме десетилетно закъснение бързо и да реализираме нещо оптимално. По принцип, с цел да намерим съответно решение, може би ще би трябвало да се взимат и някои структурни решения - да вземем за пример изваждане от въоръжение на зенитноракетни комплекси, които употребяват 50- и повече годишни технологии, и да се закрият съответните подразделения. Но аз не виждам политическа подготвеност за такива ходове. Военното управление няма настройката да предлага такива решения.
Опасявам се, че поощрявани от " Дондуков " 2 (където е президентството - бел. ред.), нашите военни ще продължат да генерират описи с стремежи и след това да се оправдават с политиците за неизпълнението им. Най-големият проблем в последните десетилетия е, че ние по този начин и не успяхме, признавайки какъв брой значима е военната експертиза, да създадем система, в която и висшите военни носят отговорност за положението на армията.
Как ще се трансформира процесът на превъоръжаване по източния фланг на НАТО, в случай че доста от съдружниците изпращат въоръжението си от руски вид на Украйна? Останалият остарял боеприпас в армиите им пък мъчно ще се поддържа без оръжейните промишлености на Украйна, Русия и Беларус.
Не са доста страните в НАТО, които продължиха да разчитат на Русия и Беларус за поддръжката на армиите си. Например Полша в доста дребна степен поддържаше връзки с Русия. Повечето страни последователно построиха потенциал независимо да правят поправки и някои типове модернизации на остарялото въоръжение, което те оставиха в личните си въоръжени сили. Може би Словакия и България са огромните изключения от тези процеси.
Но към този момент стана ясно, че е изключено да залагаме на Русия и Беларус за поддръжката на въоръжението оттук насетне. Бихме могли да заложим на Украйна и това трябваше да се случи преди много години. В хода на войната обаче и поради това, че доста от техните фабрики към този момент са унищожени, това става все по-трудно. Така че за малко време би трябвало да намерим опция.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Отбрана 3 Крипто 1 Енергетика 2 Строителство и парцели 3 Седмицата 1 Отбрана 2 Седмицата 3 Свят Реклама
Едва ли нашият ВПК може да усвои в този момент, в този миг, поддръжката на руски вид системи. Разбира се, може да прави муниции и поправки на някои въоръжения, които не са толкоз чувствителни. Но да вземем за пример авиационна техника и авиационни мотори - не можахме да го създадем 30 години. Така че в сегашната обстановка мъчно ще се случи това.
Евентуален вид би бил индустриално съдействие с Украйна около ремонта на тяхна техника с потребление на тяхно ноу-хау, конструкторски бюра и основни индустриални звена. Ние може да осигурим инфраструктурата и главната работна ръка. Това обаче е много хипотетично, изисква доста добра организация и не съм сигурен, че бихме могли да го създадем.
Междувременно евентуално ще разчитаме на аварийни елементи от страни, които се освобождават от тези въоръжения. Трайното решение обаче е да прекосяваме към натовски стандарт и да отстраняваме изцяло тази взаимозависимост от Русия.
Ако се абстрахираме от известния проблем с МиГ-29, кои са оръжейните системи, които първи ще спрем да използваме поради проблеми с обслужването?
На процедура оставаме подвластни по линия на цялото управляемо ракетно въоръжение. И авиационни, и зенитноракетни комплекси - за всички тях в доста огромна степен сме подвластни от Русия и доста скоро няма да може да ги поддържаме. Неуправляемите бомби и ракети си произвеждаме сами.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ