Менидъжърът на завода BHTC: След пет години планираме 1 млрд. лв. оборот
Визитка Мартин Ниланд е общоприет управител на немската BHTC за България и шеф на локалното сдружение " Бер-Хелла термоконтрол ". Завършил е Рейнско-Вестфалски механически университет (RWTH) в Аахен като машинен инженер. Дълги години е работил на мениджърски позиции в разнообразни компании - URSA, Kodak Graphic Communications в София и сръбската Falke. Поема ръководството на " Бер-Хелла термоконтрол " през 2015 година Компанията " Бер-Хелла термоконтрол " е част от немската Behr-Hella Thermocontrol (BHTC), която е един от огромните снабдители на автомобилната промишленост в света. Компанията създава автомобилни климатични системи за редица огромни марки. През 2022 година оборотът й нараства с 19% до 619 млн. евро. Групата има 9 местоположения в света - в Германия, Съединени американски щати, Китай, Индия, Япония, България, Мексико и Финландия. За нея работят над 2900 души.Българското сдружение " Бер-Хелла термоконтрол " е записано през 2013 година, когато стартира строителство на Това на процедура беше първата инвестиция в държавната индустриална зона там., а в подготовка към този момент е и идващото уголемение. Досега в страната са вложени повече от 270 млн. лева За 2022 година " Бер-Хелла термоконтрол " регистрира 350.3 млн. лева оборот, което е 10% растеж по отношение на миналата година. По данни от АПИС към март 2023 година в сдружението работят повече от 550 души. Визитка Мартин Ниланд е общоприет управител на немската BHTC за България и шеф на локалното сдружение " Бер-Хелла термоконтрол ". Завършил е Рейнско-Вестфалски механически университет (RWTH) в Аахен като машинен инженер. Дълги години е работил на мениджърски позиции в разнообразни компании - URSA, Kodak Graphic Communications в София и сръбската Falke. Поема ръководството на " Бер-Хелла термоконтрол " през 2015 година Компанията " Бер-Хелла термоконтрол " е част от немската Behr-Hella Thermocontrol (BHTC), която е един от огромните снабдители на автомобилната промишленост в света. Компанията създава автомобилни климатични системи за редица огромни марки. През 2022 година оборотът й нараства с 19% до 619 млн. евро. Групата има 9 местоположения в света - в Германия, Съединени американски щати, Китай, Индия, Япония, България, Мексико и Финландия. За нея работят над 2900 души.Българското сдружение " Бер-Хелла термоконтрол " е записано през 2013 година, когато стартира строителство на Това на процедура беше първата инвестиция в държавната индустриална зона там., а в подготовка към този момент е и идващото уголемение. Досега в страната са вложени повече от 270 млн. лева За 2022 година " Бер-Хелла термоконтрол " регистрира 350.3 млн. лева оборот, което е 10% растеж по отношение на миналата година. По данни от АПИС към март 2023 година в сдружението работят повече от 550 души. Какво се промени за последните 10 години, откогато BHTC влезе в България?
- Аз се причислих към " Бер-Хелла термоконтрол " през 2015 година, когато заводът към този момент произвеждаше. Самата компания е основана през 2013 година, тогава е платен парцелът в Божурище и е почнало строителството. Преди 10 години това тук е било земеделска земя, имало е летище и военни здания, само че нито един цех. Не е имало даже улици, никаква инфраструктура, никакви комунални услуги. Предполагам, че по това време сме имали потребност от доста въображение, с цел да си представим по какъв начин ще наподобява всичко, както и доста доверие в българското държавно управление и Агенцията за вложения, че ще създадат това място промишлена зона. През 2015 година към този момент всичко беше направено, т.е. за двете години, които ни бяха нужни да построим фабриката, беше построена и инфраструктурата.
BHTC на процедура е първият вложител в индустриалната зона в Божурище Фотограф: Георги Кожухаров А по какъв начин се трансформираха заводът и продуктите му?
- На първо място, заводът беше по-малък. Увеличихме потенциала за първи път през 2018 година, тогава направихме първото уголемение, което влезе в употреба през 2019 година Така че се промени самият размер на бизнеса. Продуктите се трансформираха доста, тъй че през днешния ден имаме изцяло друга картина от това, което беше през 2015 година Когато започнахме работа, тук се правеха стандартни панели за климатичен надзор с натискащи се и въртящи се бутони. Днес новите планове са със сензорни панели. Това е изцяло ново потомство артикули. Функцията е сходна - надзор на климата вътре в колата, само че интерфейсът човек-машина е друг.
Реклама Има ли потребност инфраструктурата в зоната от още усъвършенствания?
- Инфраструктурата доста се усъвършенства. Тук към този момент има доста компании и зоната ще продължи да пораства. Достъпът към момента е стеснен. Има проекти да се направи нов път, който да се свързва непосредствено с Околовръстното шосе, и това е нещо, което ще е добре да се случи.
А промени ли се бизнес средата за 10 години?
- Ако става дума за регулации, те не са се трансформирали толкоз, колкото бихме желали. Кодексът на труда да вземем за пример би трябвало да се приспособява към актуалния свят. И това, което би трябвало да се каже, е, че младите и образовани хора стават все по-малко.
Какъв е главният проблем - че няма задоволително хора или че не са задоволително квалифицирани?
- Това, което разбираме от управленията на университетите, е, че доста младежи отиват в чужбина, откакто завършат. Мислят си, че там всичко е по-хубаво. Според мен би трябвало да се промени имиджът на България в това отношение. Ние сме в България от дълго време и мисля, че сме добър дипломат на това, че тук има вероятности.
А задоволително готови ли са младежите, имат ли потребност от в допълнение образование?
- Навсякъде е належащо в допълнение образование, освен в България. След общото обучение младежите имат потребност от специализация, с цел да научат какво и по какъв начин се прави в съответната компания.
За последните 10 години продуктите на компанията са се трансформирали - от типичен панели с копчета към сензорни панели Фотограф: Надежда Чипева Реклама Откъде намирате фрагменти, какви профили са ви нужни?
- На първо място, използваме университетите за личния състав, за който са нужни инженерни и механически умения. Търсим също хора с икономическо обучение, финанси, администрация за обмисляне, логистика и ръководство на качеството, защото административните действия са огромна част от работата ни. По отношение на намирането на служащите всички компании имат проблеми. Опитваме се да наемаме колкото може повече локални хора - от околните градове и села. Но имаме система за наемане на служащи и от по-отдалечени местоположения. Насочили сме се към хора с български корени - в Турция или Украйна, бесарабски българи, които са склонни да дойдат тук. Има места, върху които бихме желали да се фокусираме повече за привличане на служащи, като Киргизстан и други страни. Тези благоприятни условия не са отвън полезрението ни, само че към момента нямаме хора оттова.
Има ли текучество и по какъв начин се борите с него?
- Има текучество, само че успяхме да го понижим. Въведохме някои характерни стратегии за образование, стратегии за кариерно развиване. Имаме скица какво могат да реализират чиновниците, когато стартират работа при нас - какво се случва през идващите години. Имаме също фокусни групи по софтуерни тематики, от които хората се интересуват.
Участвате ли и в стратегии за дуално образование?
- Да, участваме. Бихме желали дуалното образование да е по-популярно, само че към този момент в България това не е по този начин. Манталитетът е по-различен, хората постоянно не схващат какво да вземем за пример е мехатроника, че това изисква механични умения, електронни умения и по-високо равнище на обучение. Като цяло обществото към момента не схваща цената на тези умения.
Промени ли се самият метод на работа в завода с развиването на новите технологии?
- Със сигурност, също така би трябвало да се приспособяваме към обстановката на трудовия пазар. С новите планове вкарваме и повече автоматизация в завода, опитваме се да понижим ръчния труд при общоприети интервенции и да автоматизираме, доколкото е допустимо. Това е натурален развой.
Компанията автоматизира повтояремите процеси, а робот мери чувствата на потребителите Фотограф: Надежда Чипева
- Аз се причислих към " Бер-Хелла термоконтрол " през 2015 година, когато заводът към този момент произвеждаше. Самата компания е основана през 2013 година, тогава е платен парцелът в Божурище и е почнало строителството. Преди 10 години това тук е било земеделска земя, имало е летище и военни здания, само че нито един цех. Не е имало даже улици, никаква инфраструктура, никакви комунални услуги. Предполагам, че по това време сме имали потребност от доста въображение, с цел да си представим по какъв начин ще наподобява всичко, както и доста доверие в българското държавно управление и Агенцията за вложения, че ще създадат това място промишлена зона. През 2015 година към този момент всичко беше направено, т.е. за двете години, които ни бяха нужни да построим фабриката, беше построена и инфраструктурата.
BHTC на процедура е първият вложител в индустриалната зона в Божурище Фотограф: Георги Кожухаров А по какъв начин се трансформираха заводът и продуктите му?
- На първо място, заводът беше по-малък. Увеличихме потенциала за първи път през 2018 година, тогава направихме първото уголемение, което влезе в употреба през 2019 година Така че се промени самият размер на бизнеса. Продуктите се трансформираха доста, тъй че през днешния ден имаме изцяло друга картина от това, което беше през 2015 година Когато започнахме работа, тук се правеха стандартни панели за климатичен надзор с натискащи се и въртящи се бутони. Днес новите планове са със сензорни панели. Това е изцяло ново потомство артикули. Функцията е сходна - надзор на климата вътре в колата, само че интерфейсът човек-машина е друг.
Реклама Има ли потребност инфраструктурата в зоната от още усъвършенствания?
- Инфраструктурата доста се усъвършенства. Тук към този момент има доста компании и зоната ще продължи да пораства. Достъпът към момента е стеснен. Има проекти да се направи нов път, който да се свързва непосредствено с Околовръстното шосе, и това е нещо, което ще е добре да се случи.
А промени ли се бизнес средата за 10 години?
- Ако става дума за регулации, те не са се трансформирали толкоз, колкото бихме желали. Кодексът на труда да вземем за пример би трябвало да се приспособява към актуалния свят. И това, което би трябвало да се каже, е, че младите и образовани хора стават все по-малко.
Какъв е главният проблем - че няма задоволително хора или че не са задоволително квалифицирани?
- Това, което разбираме от управленията на университетите, е, че доста младежи отиват в чужбина, откакто завършат. Мислят си, че там всичко е по-хубаво. Според мен би трябвало да се промени имиджът на България в това отношение. Ние сме в България от дълго време и мисля, че сме добър дипломат на това, че тук има вероятности.
А задоволително готови ли са младежите, имат ли потребност от в допълнение образование?
- Навсякъде е належащо в допълнение образование, освен в България. След общото обучение младежите имат потребност от специализация, с цел да научат какво и по какъв начин се прави в съответната компания.
За последните 10 години продуктите на компанията са се трансформирали - от типичен панели с копчета към сензорни панели Фотограф: Надежда Чипева Реклама Откъде намирате фрагменти, какви профили са ви нужни?
- На първо място, използваме университетите за личния състав, за който са нужни инженерни и механически умения. Търсим също хора с икономическо обучение, финанси, администрация за обмисляне, логистика и ръководство на качеството, защото административните действия са огромна част от работата ни. По отношение на намирането на служащите всички компании имат проблеми. Опитваме се да наемаме колкото може повече локални хора - от околните градове и села. Но имаме система за наемане на служащи и от по-отдалечени местоположения. Насочили сме се към хора с български корени - в Турция или Украйна, бесарабски българи, които са склонни да дойдат тук. Има места, върху които бихме желали да се фокусираме повече за привличане на служащи, като Киргизстан и други страни. Тези благоприятни условия не са отвън полезрението ни, само че към момента нямаме хора оттова.
Има ли текучество и по какъв начин се борите с него?
- Има текучество, само че успяхме да го понижим. Въведохме някои характерни стратегии за образование, стратегии за кариерно развиване. Имаме скица какво могат да реализират чиновниците, когато стартират работа при нас - какво се случва през идващите години. Имаме също фокусни групи по софтуерни тематики, от които хората се интересуват.
Участвате ли и в стратегии за дуално образование?
- Да, участваме. Бихме желали дуалното образование да е по-популярно, само че към този момент в България това не е по този начин. Манталитетът е по-различен, хората постоянно не схващат какво да вземем за пример е мехатроника, че това изисква механични умения, електронни умения и по-високо равнище на обучение. Като цяло обществото към момента не схваща цената на тези умения.
Промени ли се самият метод на работа в завода с развиването на новите технологии?
- Със сигурност, също така би трябвало да се приспособяваме към обстановката на трудовия пазар. С новите планове вкарваме и повече автоматизация в завода, опитваме се да понижим ръчния труд при общоприети интервенции и да автоматизираме, доколкото е допустимо. Това е натурален развой.
Компанията автоматизира повтояремите процеси, а робот мери чувствата на потребителите Фотограф: Надежда Чипева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ