Георги Илиев – кмет на столичния район „Слатина“: Правилата се нарушават, когато няма контрол
Визитка:
Георги Илиев е роден в София през 1974 година Завършва 31. учебно заведение „ Иван Вазов “. Има бакалавърска степен по търговия от Делхийския университет и магистърска степен по бизнес администрация от Нов български университет.
До избирането му за кмет на регион „ Слатина “ се е занимавал с бизнес в региона на рекламата и интернационалната търговия. Бил е съучастник и шеф на няколко сдружения в страни от Европейския съюз.
– Кое Ваше занятие, господин Илиев, заменихте с кметския стол? Защо?
– Занимавал съм се с разнообразни действия – най-дълго с реклама, а от 2000 година с интернационална търговия с обсег от Южна Корея до Съединени американски щати. Амбицията, с която се включих в локалните избори, беше елементарна – да оправя квартала, в случай че може и града, в който пребивавам. Имам 4 деца, те всички са тук.
Още преди да се занимавам с политика, пътувах по света близо 20 години. Живял съм в Чехия, Австрия, Италия... Не за дълго – едвам основа бизнеса си. Виждах по какъв начин градовете се развиват, имат лична логичност, жителите им вземат участие при взимане на решения и в реализирането им. Докато тук, в София, сме очевидци не просто на застоялост, даже деградация навътре в някои квартали. А в други, с хубави планове, има развиване. Но на фона на хубавото, вътрешноквартални улици са в доста неприятно положение. Говорим за досегаемост на средата, само че истината е, че нещата в това отношение не вървят добре.
– Добра инфраструктура, добър превоз, сигурност за жителите – успявате ли да ги осигурите на съгражданите си?
– Доколкото зависи от мен, пробвам се да ги осигуря. Проблемът е там, че районният кмет, въпреки и директно определен от хората, няма особени пълномощия. Звучи може би необичайно, само че районният кмет в действителност не разполага с принадлежности, с цел да вкара даже обикновен ред. Да речем жител замърсява тротоара – аз, като кмет, не мога да го глобя. Нямам пълномощията. Тук приказваме за разликата сред пълномощия и изборната служба, която основава упования у хората.
Според мен би трябвало да се върви към децентрализация и локално самоуправление в границите на региона, дотолкоз доколкото би трябвало да се вземат решение проблеми, които са най-близко до компетентността на районната администрация. Тя е на първата линия на ръководството. Истината е, че хората не вършат разлика сред страна и община. Ние сме в непрестанен контакт с жителите. В същото време, не зависи от нас, с цел да се смени даже един знак на улицата или да се боядиса пешеходна пътека. Говоря за обикновена децентрализация, която ще разреши тези, които са покрай жителите, да взимат решения в тяхна изгода. Всъщност това е и концепцията за основаване на институцията областен кмет.
Въпреки това имам вяра, че през последните две години в региона настъпиха доста позитивни промени във връзка с инфраструктурата. Това е очевидно по ремонтите на ул. „ Николай Коперник “, множеството ремонтирани тротоари и паркинги, залесяването, облагородяването на зелени площи...
Някои от огромните ни планове ще тръгнат още тази година – като да вземем за пример разширението на парк „ Гео Милев “, което жителите чакат с неспокойствие.
– Как подреждате целите в кметското си ежедневие? Прави усещане, че сякаш особено внимание отделяте на учебната мрежа, детските градини и прилежащите им пространства.
– Може би се основава такова усещане, тъй като имам деца във всички етапи на просветителната система като се изключи яслата – най-малкото ми дете по този начин и не съумя да се класира за ясла в региона. Но това е проблем за всички жители, което към този момент е ненормално. Образованието, единствено по себе си, е единственият метод да се излезе от разделянето на обществото, на което сме очевидци.
Скоро имах забавен диалог във връзка стратегия за развиване на просветителни начинания в кв. „ Христо Ботев “, който е на територията на "Слатина ". В квартала над 75% от популацията е от ромски генезис, от тях някои са пето потомство поданици, има и приходящи, без регистрация. Идеята е да се направи център за просветителни начинания, които ще се организират в самия квартал. И това е доста добре. Когато хора са на близко културно равнище, тогава и кумуникацията се случва.
Работата в общината, несъмнено, е екипна. Работата на отделите по строителство и архитектура тече непрекъснато и тя не всеки път е толкоз забележима за жителите. Там процесите лишават време и резултатите не всеки път са ясни в границите на една година. Подобряването на инфраструктурата е огромен приоритет за мен и сътрудниците ми, само че е значимо да работя и върху огромните планове, които имат значение за всички софиянци, тъй като се намират в нашия регион.
Това са плановете за спортния комплекс „ Червено знаме “, Зеления кръг, паркингите пред ст. „ Академик “, концепцията ни за многоетажния паркинг при зала „ Универсиада “, прогрес на плана за многоетажен паркинг при пазар „ Ситняково “ и въобще въпросът с паркирането, който тук е доста мъчителен и незабавен.
Работата ми с жителите също е доста значима, тъй като имаме извънредно мощна общественост тук, в това число от доброволци и доброволчески организации. Ето, техните старания към този момент са доста забележими, тъй като непосредствено засягат качеството им на живот ден за ден – възстановяване на междублоковите пространства, начинания за разчистване, залесяване и други.
Проектите в региона на изкуството и културата също са приоритет – това е нещо, неправено до момента, което виждаме, че играе доста огромна роля за сплотяването на общността.
Към сегашния миг и работата на пункта за събиране на помощи за Украйна е нещо, което сътрудниците и доброволците от региона и освен от него правят изцяло независимо. Но аз съм напълно на тяхно разположение.
– Контролът върху осъществяване на общинските разпореждания – смятате ли, че успявате да го осъществите? Питам, тъй като, мисля, че това не е мощна страна на локалното ръководство.
– Това е един от огромните проблеми на Столична община, а и освен на нея. Взаимодействието сред община, Министерство на вътрешните работи и всички институции, които работят на територията и имат отношение към проблемите на локалната власт, би трябвало да е такова, че разпоредбите да не се нарушават. А за това се желае надзор. Като областен кмет, имам среши с представители на тези институции, диря подпомагане. Да, откликват. Има забележим резултат, когато авансово сме съгласували дейностите си.
– На територията си „ Слатина “ има пет висши учебни заведения, прословутото Хореографско учебно заведение, тук е кампусът на Българска академия на науките... Смятате ли, че това е предимство и по какъв начин ще го употребявате за развиването на региона?
– „ Слатина “ в действителност има общественост с отношение към образованието и науката. И още с избирането ми за кмет имах проект да предизвиквам и основа научен съвет, който да подкрепя развиването на региона. Заедно с районната администрация да се вършат стратегии, интердисциплинарни прояви. Възможността да се случи, беше огромна, само че пандемията спря всички планувани събития. Надявам се към този момент да сме излезли от нея.
Голямо предимство е за нас да сме дом за академичната общественост. Ние сме необикновен регион в този смисъл и тук има доста младежи – студенти от всевъзможни националности. Но има и доста учени, преподаватели – хора с голям опит и знания. За мен е голям шанс, че имам опция да разгадавам на помощта и препоръките им.
– Археолозите разкриха неолитното населено място в „ Слатина “ на 8000 години. Имате ли упоритости да насочите туристите към неповторимите разкопки?
– Преди ден имах среща с шефа на Института за паметниците на културата, разговаряхме точно за селището и по какъв начин да бъде експонирано. Последното археологическо лято бяха открити още находки. По някакъв метод страната би трябвало да подкрепи неолитното населено място. То не би трябвало просто да се открие и след това да се консервират археологическите разкопки, с цел да изчезнат изцяло от очите на хората. Напротив, би трябвало да бъде експонирано. София е градът с най-стара потвърдена история, с помощта на разкритото населено място на 8000 години в „ Слатина “.
Искаме да помогнем на Българска академия на науките да създадат макет на неолитното населено място, който да бъде част от място за учене и развлечение за децата по образеца на „ Музейко “. Вярваме, че това може да се трансформира в една от основните туристически атракции на София.
– Г-н Илиев, какъв е бюджетът на региона за реализиране на културни действия? И до каква степен законодателството разрешава да го допълвате с разработка на планове и присъединяване в съответни стратегии?
– С бюджета си регионът има по 1 стотинка на човек на месец за културни действия, или 10 000 лева годишно, само че този бюджет би трябвало да бъде подобаващ и стимулиран с съответни планове, за които се обезпечава финансиране на момента. Ние не разполагаме с него при започване на годината и в случай че не го оползотворим, го губим.
Имаме огромното благополучие да сме припознати от артистичната общественост, с която работим повече от добре. Артистите харесват това, което вършим, и вземат участие с подготвеност – съвсем постоянно без хонорар. Това е огромна стъпка за нас – преди не се е обръщало внимание на тези взаимоотношения, а в този момент имам вяра, че това се трансформира в една от запазените марки на региона.
Ето, за събитието ни на 21 март във връзка Световния ден на поезията – нещо изконно и значимо за регион „ Слатина “, тъй като тук са кварталите, наречени на поети, присъединяване ще вземат някои колоси на българското трагично изкуство – актьорите Веселин Калановски, Ники Сотиров и към този момент утвърждаващият се Филип Буков, който е и израснал тук. Те ще дадат гласа си на някои от най-въздействащите български стихотворения, а актрисата Силвия Петкова направи запис на собствен рецитал на още стихове, който е качен и в YouTube канала на регион „ Слатина “.
Художествените ни изложения постоянно се радват на огромно внимание от страна на артистите, за което откровено им благодаря. Надявам се това да не стопира и отсега нататък.
Що се отнася до присъединяване с планове, законодателството не ни го разрешава, не сме независим индивид. Изключение вършат стратегии, в които особено е записано, че може да взе участие регион от град с районно разделяне. Смятам, че би трябвало да има повече независимост за районната администрация и в това отношение. Само по този начин може да се извърши и програмата, с която си спечелил избори и си станал кмет.
– Имате ли информация по какъв начин, при какви правила работят сътрудниците Ви от сродни локални структури в други страни в Европейски Съюз?
– Там нещата са радикално разнообразни. Не съпоставям бюджетите. Правомощията им са доста огромни. Ще дам образец с най-близкия град столица с районно разделяне – Букурещ. Там районният кмет е началник на полицията. Той ръководи региона, както се ръководи община. Взима решения, има пълномощия да извършва функционалностите си. Свръхцентрализацията, свръхконцентрацията на власт, което е особено за локалното ръководство у нас, не е положително решение.
– И не на последно място – Вие сте първият софийски кмет, при който пристигна новият ни министър председател. Какво му предложихте, какво поискахте?
– Темата бе съответна – метрото в „ Слатина “. На срещата с господин Петков се разбра, че в Плана за възобновяване и развиване парите за метрото не са отрязани. По-скоро е рисково да не ги загубим заради това, че процедурата по построяването на метролъча не е задоволително напреднала, а парите би трябвало да се усвоят доникъде на 2026 година Премиерът пое ангажимент това финансиране да бъде поето напълно от страната. А както е по стратегия, Столична община ще извърши своята част. Така че метро до „ Слатина “ ще има.
Георги Илиев е роден в София през 1974 година Завършва 31. учебно заведение „ Иван Вазов “. Има бакалавърска степен по търговия от Делхийския университет и магистърска степен по бизнес администрация от Нов български университет.
До избирането му за кмет на регион „ Слатина “ се е занимавал с бизнес в региона на рекламата и интернационалната търговия. Бил е съучастник и шеф на няколко сдружения в страни от Европейския съюз.
– Кое Ваше занятие, господин Илиев, заменихте с кметския стол? Защо?
– Занимавал съм се с разнообразни действия – най-дълго с реклама, а от 2000 година с интернационална търговия с обсег от Южна Корея до Съединени американски щати. Амбицията, с която се включих в локалните избори, беше елементарна – да оправя квартала, в случай че може и града, в който пребивавам. Имам 4 деца, те всички са тук.
Още преди да се занимавам с политика, пътувах по света близо 20 години. Живял съм в Чехия, Австрия, Италия... Не за дълго – едвам основа бизнеса си. Виждах по какъв начин градовете се развиват, имат лична логичност, жителите им вземат участие при взимане на решения и в реализирането им. Докато тук, в София, сме очевидци не просто на застоялост, даже деградация навътре в някои квартали. А в други, с хубави планове, има развиване. Но на фона на хубавото, вътрешноквартални улици са в доста неприятно положение. Говорим за досегаемост на средата, само че истината е, че нещата в това отношение не вървят добре.
– Добра инфраструктура, добър превоз, сигурност за жителите – успявате ли да ги осигурите на съгражданите си?
– Доколкото зависи от мен, пробвам се да ги осигуря. Проблемът е там, че районният кмет, въпреки и директно определен от хората, няма особени пълномощия. Звучи може би необичайно, само че районният кмет в действителност не разполага с принадлежности, с цел да вкара даже обикновен ред. Да речем жител замърсява тротоара – аз, като кмет, не мога да го глобя. Нямам пълномощията. Тук приказваме за разликата сред пълномощия и изборната служба, която основава упования у хората.
Според мен би трябвало да се върви към децентрализация и локално самоуправление в границите на региона, дотолкоз доколкото би трябвало да се вземат решение проблеми, които са най-близко до компетентността на районната администрация. Тя е на първата линия на ръководството. Истината е, че хората не вършат разлика сред страна и община. Ние сме в непрестанен контакт с жителите. В същото време, не зависи от нас, с цел да се смени даже един знак на улицата или да се боядиса пешеходна пътека. Говоря за обикновена децентрализация, която ще разреши тези, които са покрай жителите, да взимат решения в тяхна изгода. Всъщност това е и концепцията за основаване на институцията областен кмет.
Въпреки това имам вяра, че през последните две години в региона настъпиха доста позитивни промени във връзка с инфраструктурата. Това е очевидно по ремонтите на ул. „ Николай Коперник “, множеството ремонтирани тротоари и паркинги, залесяването, облагородяването на зелени площи...
Някои от огромните ни планове ще тръгнат още тази година – като да вземем за пример разширението на парк „ Гео Милев “, което жителите чакат с неспокойствие.
– Как подреждате целите в кметското си ежедневие? Прави усещане, че сякаш особено внимание отделяте на учебната мрежа, детските градини и прилежащите им пространства.
– Може би се основава такова усещане, тъй като имам деца във всички етапи на просветителната система като се изключи яслата – най-малкото ми дете по този начин и не съумя да се класира за ясла в региона. Но това е проблем за всички жители, което към този момент е ненормално. Образованието, единствено по себе си, е единственият метод да се излезе от разделянето на обществото, на което сме очевидци.
Скоро имах забавен диалог във връзка стратегия за развиване на просветителни начинания в кв. „ Христо Ботев “, който е на територията на "Слатина ". В квартала над 75% от популацията е от ромски генезис, от тях някои са пето потомство поданици, има и приходящи, без регистрация. Идеята е да се направи център за просветителни начинания, които ще се организират в самия квартал. И това е доста добре. Когато хора са на близко културно равнище, тогава и кумуникацията се случва.
Работата в общината, несъмнено, е екипна. Работата на отделите по строителство и архитектура тече непрекъснато и тя не всеки път е толкоз забележима за жителите. Там процесите лишават време и резултатите не всеки път са ясни в границите на една година. Подобряването на инфраструктурата е огромен приоритет за мен и сътрудниците ми, само че е значимо да работя и върху огромните планове, които имат значение за всички софиянци, тъй като се намират в нашия регион.
Това са плановете за спортния комплекс „ Червено знаме “, Зеления кръг, паркингите пред ст. „ Академик “, концепцията ни за многоетажния паркинг при зала „ Универсиада “, прогрес на плана за многоетажен паркинг при пазар „ Ситняково “ и въобще въпросът с паркирането, който тук е доста мъчителен и незабавен.
Работата ми с жителите също е доста значима, тъй като имаме извънредно мощна общественост тук, в това число от доброволци и доброволчески организации. Ето, техните старания към този момент са доста забележими, тъй като непосредствено засягат качеството им на живот ден за ден – възстановяване на междублоковите пространства, начинания за разчистване, залесяване и други.
Проектите в региона на изкуството и културата също са приоритет – това е нещо, неправено до момента, което виждаме, че играе доста огромна роля за сплотяването на общността.
Към сегашния миг и работата на пункта за събиране на помощи за Украйна е нещо, което сътрудниците и доброволците от региона и освен от него правят изцяло независимо. Но аз съм напълно на тяхно разположение.
– Контролът върху осъществяване на общинските разпореждания – смятате ли, че успявате да го осъществите? Питам, тъй като, мисля, че това не е мощна страна на локалното ръководство.
– Това е един от огромните проблеми на Столична община, а и освен на нея. Взаимодействието сред община, Министерство на вътрешните работи и всички институции, които работят на територията и имат отношение към проблемите на локалната власт, би трябвало да е такова, че разпоредбите да не се нарушават. А за това се желае надзор. Като областен кмет, имам среши с представители на тези институции, диря подпомагане. Да, откликват. Има забележим резултат, когато авансово сме съгласували дейностите си.
– На територията си „ Слатина “ има пет висши учебни заведения, прословутото Хореографско учебно заведение, тук е кампусът на Българска академия на науките... Смятате ли, че това е предимство и по какъв начин ще го употребявате за развиването на региона?
– „ Слатина “ в действителност има общественост с отношение към образованието и науката. И още с избирането ми за кмет имах проект да предизвиквам и основа научен съвет, който да подкрепя развиването на региона. Заедно с районната администрация да се вършат стратегии, интердисциплинарни прояви. Възможността да се случи, беше огромна, само че пандемията спря всички планувани събития. Надявам се към този момент да сме излезли от нея.
Голямо предимство е за нас да сме дом за академичната общественост. Ние сме необикновен регион в този смисъл и тук има доста младежи – студенти от всевъзможни националности. Но има и доста учени, преподаватели – хора с голям опит и знания. За мен е голям шанс, че имам опция да разгадавам на помощта и препоръките им.
– Археолозите разкриха неолитното населено място в „ Слатина “ на 8000 години. Имате ли упоритости да насочите туристите към неповторимите разкопки?
– Преди ден имах среща с шефа на Института за паметниците на културата, разговаряхме точно за селището и по какъв начин да бъде експонирано. Последното археологическо лято бяха открити още находки. По някакъв метод страната би трябвало да подкрепи неолитното населено място. То не би трябвало просто да се открие и след това да се консервират археологическите разкопки, с цел да изчезнат изцяло от очите на хората. Напротив, би трябвало да бъде експонирано. София е градът с най-стара потвърдена история, с помощта на разкритото населено място на 8000 години в „ Слатина “.
Искаме да помогнем на Българска академия на науките да създадат макет на неолитното населено място, който да бъде част от място за учене и развлечение за децата по образеца на „ Музейко “. Вярваме, че това може да се трансформира в една от основните туристически атракции на София.
– Г-н Илиев, какъв е бюджетът на региона за реализиране на културни действия? И до каква степен законодателството разрешава да го допълвате с разработка на планове и присъединяване в съответни стратегии?
– С бюджета си регионът има по 1 стотинка на човек на месец за културни действия, или 10 000 лева годишно, само че този бюджет би трябвало да бъде подобаващ и стимулиран с съответни планове, за които се обезпечава финансиране на момента. Ние не разполагаме с него при започване на годината и в случай че не го оползотворим, го губим.
Имаме огромното благополучие да сме припознати от артистичната общественост, с която работим повече от добре. Артистите харесват това, което вършим, и вземат участие с подготвеност – съвсем постоянно без хонорар. Това е огромна стъпка за нас – преди не се е обръщало внимание на тези взаимоотношения, а в този момент имам вяра, че това се трансформира в една от запазените марки на региона.
Ето, за събитието ни на 21 март във връзка Световния ден на поезията – нещо изконно и значимо за регион „ Слатина “, тъй като тук са кварталите, наречени на поети, присъединяване ще вземат някои колоси на българското трагично изкуство – актьорите Веселин Калановски, Ники Сотиров и към този момент утвърждаващият се Филип Буков, който е и израснал тук. Те ще дадат гласа си на някои от най-въздействащите български стихотворения, а актрисата Силвия Петкова направи запис на собствен рецитал на още стихове, който е качен и в YouTube канала на регион „ Слатина “.
Художествените ни изложения постоянно се радват на огромно внимание от страна на артистите, за което откровено им благодаря. Надявам се това да не стопира и отсега нататък.
Що се отнася до присъединяване с планове, законодателството не ни го разрешава, не сме независим индивид. Изключение вършат стратегии, в които особено е записано, че може да взе участие регион от град с районно разделяне. Смятам, че би трябвало да има повече независимост за районната администрация и в това отношение. Само по този начин може да се извърши и програмата, с която си спечелил избори и си станал кмет.
– Имате ли информация по какъв начин, при какви правила работят сътрудниците Ви от сродни локални структури в други страни в Европейски Съюз?
– Там нещата са радикално разнообразни. Не съпоставям бюджетите. Правомощията им са доста огромни. Ще дам образец с най-близкия град столица с районно разделяне – Букурещ. Там районният кмет е началник на полицията. Той ръководи региона, както се ръководи община. Взима решения, има пълномощия да извършва функционалностите си. Свръхцентрализацията, свръхконцентрацията на власт, което е особено за локалното ръководство у нас, не е положително решение.
– И не на последно място – Вие сте първият софийски кмет, при който пристигна новият ни министър председател. Какво му предложихте, какво поискахте?
– Темата бе съответна – метрото в „ Слатина “. На срещата с господин Петков се разбра, че в Плана за възобновяване и развиване парите за метрото не са отрязани. По-скоро е рисково да не ги загубим заради това, че процедурата по построяването на метролъча не е задоволително напреднала, а парите би трябвало да се усвоят доникъде на 2026 година Премиерът пое ангажимент това финансиране да бъде поето напълно от страната. А както е по стратегия, Столична община ще извърши своята част. Така че метро до „ Слатина “ ще има.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ