Визитата на президента Стево Пендаровски в Брюксел показва, че РС

Визитата на президента Стево Пендаровски в Брюксел демонстрира, че районен съд Македония няма никакво желание да стартира съществени договаряния с България. Политически недалновидно е Скопие да трансферира виновността за проблемите на София. Фантасмагоричната недействителност ще има трагични последствия за цялото македонско общество. Това се споделя в разбор на известния македонски публицист и анализатор Владо Перев, оповестен в „ Трибуна.мк “. Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст без съкращения. Страната ни има подготвеност незабавно още веднъж да седне на масата за договаряния с България, с цел да се преодолее двустранният спор и да се отвори пътят към Европейски Съюз. Да беседваме по всички открити въпроси, несъмнено, с тези загради или по този начин наречени червени линии, които сме подчертавали и за които въобще не чакаме, че ще бъдат сложени наново на масата за договаряния, сподели президентът на Северна Македония където в границите на вчерашния ден имаше срещи с ръководителя на Европейския парламент Давид Сасоли, със заместник-председателя на Европейската комисия и висш представител на Европейски Съюз по външни въпроси и политика за сигурност Жозеп Борел, с комисаря за съседство и разширение Оливер Вархели, със специфичния представител на Европейски Съюз за разговора Белград-Прищина и други районни въпроси Мирослав Лайчак, както и с евродепутата и докладчик за РСМ Илхан Кючук. Към този впечатляващ лист би трябвало да прибавим и името на Йенс Столтенберг. Стилизирана и показана по този метод, визитата на македонския президент Стево Пендаровски в Брюксел наподобява като градивен принос към процеса на присъединение на страната към европейското семейство. В реалност тя отваря и някои остарели, доста остарели проблеми, видени и насъбрани от времето, когато процесът беше възпрепятстван от прилежаща Гърция. Споменаването на „ загради и така наречен червени линии “ значи, че Македония няма желание да пристъпи към договаряния с България с цялата съвестност и отговорност. Изречената в миналото от Вътрешна македонска революционна организация фраза „ не ние имаме проблем с Гърция, а Гърция има проблем с нас “, в този момент е обновена от президента Пендаровски под формата на „ ние нямаме - България има проблем с нашата история “ или нещо сходно, нещо, което приказва за неизменността на македонската изразителност. Интересно е по какъв начин един почитан, кадърен и постоянно същински академични професор, някогашен анализатор на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване (ДБК) и постоянно рационален и прелестен събеседник, сега, в който се озова във върховете на властта, изгуби основата, върху която се базира цялата му политическа и социална кариера, и леко навлезе във водите на политическата фантасмагорична недействителност. Поне на нашия президент никой не би трябвало да му споделя, че нито една страна няма проблем с нас и нашата маловажност, а ние сме тези, които имаме редица проблеми с всички прилежащи страни, а, бога ми, и с някои по-отдалечени. Политически недалновидно и нецелесъобразно в дълготраен проект е да отидеш в Брюксел в този миг, да изразиш някаква подготвеност за по-нататъшни договаряния и в това време да прехвърлиш виновността за непровеждането на държавната среща на върха с Европейския съюз на България, която „ тъкмо в този миг няма условия да беседва и договаря, защото е страна, в която не е конституирано държавно управление, има дълбока политическа рецесия и се чакат нови избори след два или три месеца. " На самия Пендаровски и на всички негови събеседници е ясно, че това е позиция на фантастична действителност, толкоз мечтана от водачите на по-малките страни. В България, страна, която сега няма държавно управление, нищо не се е трансформирало. Все още има взаимна историческа комисия или както и да се назовава, сесиите на тази комисия са безплодни и безрезултатни, а връзките сред двете страни са на исторически най-ниското равнище до момента. Това не може да бъде преодоляно посредством изказвания пред европейските институции, които служат единствено за вътрешна приложимост, или посредством славословие на личния имидж пред локалните гласоподаватели. Президентът Пендаровски няма потребност от това, той има нужния рейтинг. Длъжността му би трябвало да даде на македонците действителни разновидности за по-нататъшното оцеляване и развиването на нацията и страната. Фантазиите водят до фантастична действителност, а най-невинният резултат от това е планът „ Скопие 2014 година “. Истинските последствия, които остават невидими за нас, елементарните хора, са доста по-дълбоки и, бих споделил, трагични. Един наш анализатор ясно предложи да изчакаме, до момента в който българската страна рухне или почине някой от сегашните български политици, и тогава да актуализираме договарянията, надявайки се, че ще победим. За страдание тази алтернатива не е допустима. България се образува като страна и нация посредством три царства и две републикански ръководства. През всичките тези 1340 години от своето битие, посредством победи, провали и иго, българската политика, без значение дали е монархическа или републиканска, без значение дали е „ фашистка “ или „ демократична “, постоянно е поддържала поредна позиция за връзките си с Македония. Нашият Стево Пендаровски знае добре това, само че не е зле за му се напомни още един път... с цел да не се изгуби измежду препоръките на тези, които знаят по-малко от него, само че заради естеството на своята служба би трябвало да го поучават. Ние би трябвало да се приспособяваме към действителната обстановка и да извлечем максимума от българската променчивост. Всичко останало е фикция и фантастична действителност, изгубено време и разцвет, хвърлени през водите на Вардара. Загубата ще бъде единствено наша!