Старият град - от Японския попечителски фонд до провала с включването му в листата на ЮНЕСКО
Визитата на помощник-директора на ЮНЕСКО у нас Ернесто Отоне ни дава мотив за разкажем за обектите в индикативната листа за международно културно и естествено завещание. 16 са обектите от България - 11 са културно завещание и 5 естествено. Това са Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив (29.01.2018г.), Граници на Римската империя – Дунавски лимес (1.04.2016 г.), Царски некропол на Севтополис – сериен обект, уголемение на обект Казанлъшка тракийска гробница (26.02.2016 г.), Старият Пловдив (2004 г.), Тракийска гробница със фрески край с. Александрово (2004 г.), Античен град Никополис пъкъл Иструм (1984 г.), Бачковски манастир (1984 г.), Късноантична гробница в Силистра (1984 година, Пещера „ Магурата ” с рисунки от бронзовата епоха (1984 г.), град Мелник и Роженски манастир (1984 г.), Две неолитни селища до Стара Загора със непокътнат интериор и мебелировка (1984 г.)
Прочетете още
Три от тях са свързани с Пловдив и района, само че действително серийният обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”, е единственият, за който през последните години се работи интензивно за регистриране в листата на международното завещание. Как и за какво някои от предложенията се движат, а други са „ замръзнали ” от доста години в Индикативната листа?
С близо 40-годишна отминалост е и историята на кандидатурата на Стария град на Пловдив. Номинацията е показана за първи път през 1982 година и е разисквана на 7-ата сесия на Бюрото на Комитета за международно завещание в Париж, 1983 година, който предлага „ номинационното досие да бъде ревизирано и допълнено със лист на градско-селски ансамбли от характерни видове българска архитектура ”. Седмата сесия на Комитета за международно завещание (Флоренция, 1983 г.) реши да не включва номинирания от България Античен град Пловдив в листата на международното завещание. Комитетът за международно завещание счита, че " на този стадий е било мъчно да се включат градски обекти в листата поради тяхната национална архитектура и че първо би трябвало да се изяснят проблемите, свързани с видовете градове, присъщи за другите райони на света.
Паметливи си напомнят и еуфорията през 2003 - 2004 година, когато Старият град получава поддръжка по линия на утвърдената със закон Спогодба сред държавното управление и ЮНЕСКО, по която близо 1 благ. $ са обезпечени от Японския попечителски фонд за паметниците на културата към ЮНЕСКО за пилотни консервационни действия на осем от най-важните исторически здания, както и стратегия за образование. Сред обектите са къщите на Георгиади, Недкович, Клианти, Хиндлиян и Стамболян. Именно по този план се реализира реставрацията на Бакалова и Баятова къща, на останалите са направени незабавни поправки и реституция със средства по програмата.
Проектът завършва през декември 2008 година, само че част от дейностите не престават. Години по-късно приключва реставрацията на къща Клианти с напъните на община Пловдив и поддръжка по стратегия „ Красива България ”. Част от направените планове и стратегии за реституция на къща Недкович, да вземем за пример, подкрепят активността по опазването им и през идващите години след формалното привършване на плана.
Въпреки поддръжката и заявените планове на най-високо равнище през 2003 година когато Старият град е посетен от Генералния шеф на Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) Коичиро Мацуура за сключване на спогодбата, градът не попада в листата на международната завещание.
През 2004 година обектът е вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО по предложение на страната с следващ № 1948. Номинацията акцентира смисъла на Пловдив като кръстопът на цивилизации. Мнозина от забърканите са наясно, че доста от обектите в архитектурния резерват не са достоверни, а преизградени по достоверни данни и това е проблем, които не може да бъде отминат. Избран е метод да бъде потърсено сходство на качествата на обекта по няколко критерия, които да потвърдят универсалната стойност на полезността.
В началото на 2006 година след осъществяване на техническа задача на ICOMOS организацията показва отчет в които в детайли изследва положението и ръководството на резервата и излиза със мнение, че не смята, че показаните причини за изключителната универсална стойност са основателни и предлага Старинен Пловдив, Република България, да не бъде вписван в Списъка на международното завещание.
Явно недобрата първична тактика при избор на критерии в квалифицираното досие карат локалната власт да търси други решения. През интервала 2008-2009 година тематиката още веднъж е повдигната от зам.-кметовете по просвета Петър Шопов и по-късно от Петя Гогова. Тогава има концепция документите да бъдат готови още веднъж и да бъдат импортирани като колективен монумент с включването на Главната.
От тогава до през днешния ден тематиката се повдига нормално по избори, а говоренето като че ли е повече прочувствено, в сравнение с учредено на експертиза, каквато очевидно за Стария град е нужна.
Ето по какъв начин е показана кандидатурата в формалния уебсайт на ЮНЕСКО:
СТАРИНЕН ПЛОВДИВ:
Разположението на Пловдив на транспортния кулоар, пресичащ Балкана, му обезпечава стратегическа позиция в връзките сред Изтока и Запада още от далечното минало. „ Старинен Пловдив ” включва остарялата част на града, запазила през вековете своята целокупност като исторически център с хомогенна конструкция и забележителна историческа наслоеност. Натрупаните над Трихълмието пластове съдържат скъпи доказателства за хилядолетно развиване – белези от праисторията, тракийската, елинската и римската култури, от Средновековието, Османската ера, Възраждането и от ХХ век. Най-голяма централизация на ранни пластове има в археологическия обект „ Небет тепе ”. Най-ценният обект от античността е Античният спектакъл - един от най-внушителните мостри на театралната архитектура на римските провинции. Укрепителната система на градския акропол е ситуирана сред Небет тепе и Античния стадион. Така античните и средновековните структури намират израз в града, даже единствено фрагментарно разкрити. С най-висока централизация, целокупност и степен на непокътнатост е архитектурният слой от Възраждането. Неговата стилова характерност е неповторимо многообразие от балканската национална архитектура от края на османското господство – XVIII-XIX век. В този исторически слой се демонстрира приемствеността на средновековната конструкция: компактни здания, еднороден силует; нередовна улична мрежа; доминанти на култове; израз на укрепителните оси. Заедно с това тук се показва нов дух на оформлението на публичните и частните зони.
Прочетете още
Три от тях са свързани с Пловдив и района, само че действително серийният обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”, е единственият, за който през последните години се работи интензивно за регистриране в листата на международното завещание. Как и за какво някои от предложенията се движат, а други са „ замръзнали ” от доста години в Индикативната листа?
С близо 40-годишна отминалост е и историята на кандидатурата на Стария град на Пловдив. Номинацията е показана за първи път през 1982 година и е разисквана на 7-ата сесия на Бюрото на Комитета за международно завещание в Париж, 1983 година, който предлага „ номинационното досие да бъде ревизирано и допълнено със лист на градско-селски ансамбли от характерни видове българска архитектура ”. Седмата сесия на Комитета за международно завещание (Флоренция, 1983 г.) реши да не включва номинирания от България Античен град Пловдив в листата на международното завещание. Комитетът за международно завещание счита, че " на този стадий е било мъчно да се включат градски обекти в листата поради тяхната национална архитектура и че първо би трябвало да се изяснят проблемите, свързани с видовете градове, присъщи за другите райони на света.
Паметливи си напомнят и еуфорията през 2003 - 2004 година, когато Старият град получава поддръжка по линия на утвърдената със закон Спогодба сред държавното управление и ЮНЕСКО, по която близо 1 благ. $ са обезпечени от Японския попечителски фонд за паметниците на културата към ЮНЕСКО за пилотни консервационни действия на осем от най-важните исторически здания, както и стратегия за образование. Сред обектите са къщите на Георгиади, Недкович, Клианти, Хиндлиян и Стамболян. Именно по този план се реализира реставрацията на Бакалова и Баятова къща, на останалите са направени незабавни поправки и реституция със средства по програмата.
Проектът завършва през декември 2008 година, само че част от дейностите не престават. Години по-късно приключва реставрацията на къща Клианти с напъните на община Пловдив и поддръжка по стратегия „ Красива България ”. Част от направените планове и стратегии за реституция на къща Недкович, да вземем за пример, подкрепят активността по опазването им и през идващите години след формалното привършване на плана.
Въпреки поддръжката и заявените планове на най-високо равнище през 2003 година когато Старият град е посетен от Генералния шеф на Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) Коичиро Мацуура за сключване на спогодбата, градът не попада в листата на международната завещание.
През 2004 година обектът е вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО по предложение на страната с следващ № 1948. Номинацията акцентира смисъла на Пловдив като кръстопът на цивилизации. Мнозина от забърканите са наясно, че доста от обектите в архитектурния резерват не са достоверни, а преизградени по достоверни данни и това е проблем, които не може да бъде отминат. Избран е метод да бъде потърсено сходство на качествата на обекта по няколко критерия, които да потвърдят универсалната стойност на полезността.
В началото на 2006 година след осъществяване на техническа задача на ICOMOS организацията показва отчет в които в детайли изследва положението и ръководството на резервата и излиза със мнение, че не смята, че показаните причини за изключителната универсална стойност са основателни и предлага Старинен Пловдив, Република България, да не бъде вписван в Списъка на международното завещание.
Явно недобрата първична тактика при избор на критерии в квалифицираното досие карат локалната власт да търси други решения. През интервала 2008-2009 година тематиката още веднъж е повдигната от зам.-кметовете по просвета Петър Шопов и по-късно от Петя Гогова. Тогава има концепция документите да бъдат готови още веднъж и да бъдат импортирани като колективен монумент с включването на Главната.
От тогава до през днешния ден тематиката се повдига нормално по избори, а говоренето като че ли е повече прочувствено, в сравнение с учредено на експертиза, каквато очевидно за Стария град е нужна.
Ето по какъв начин е показана кандидатурата в формалния уебсайт на ЮНЕСКО:
СТАРИНЕН ПЛОВДИВ:
Разположението на Пловдив на транспортния кулоар, пресичащ Балкана, му обезпечава стратегическа позиция в връзките сред Изтока и Запада още от далечното минало. „ Старинен Пловдив ” включва остарялата част на града, запазила през вековете своята целокупност като исторически център с хомогенна конструкция и забележителна историческа наслоеност. Натрупаните над Трихълмието пластове съдържат скъпи доказателства за хилядолетно развиване – белези от праисторията, тракийската, елинската и римската култури, от Средновековието, Османската ера, Възраждането и от ХХ век. Най-голяма централизация на ранни пластове има в археологическия обект „ Небет тепе ”. Най-ценният обект от античността е Античният спектакъл - един от най-внушителните мостри на театралната архитектура на римските провинции. Укрепителната система на градския акропол е ситуирана сред Небет тепе и Античния стадион. Така античните и средновековните структури намират израз в града, даже единствено фрагментарно разкрити. С най-висока централизация, целокупност и степен на непокътнатост е архитектурният слой от Възраждането. Неговата стилова характерност е неповторимо многообразие от балканската национална архитектура от края на османското господство – XVIII-XIX век. В този исторически слой се демонстрира приемствеността на средновековната конструкция: компактни здания, еднороден силует; нередовна улична мрежа; доминанти на култове; израз на укрепителните оси. Заедно с това тук се показва нов дух на оформлението на публичните и частните зони.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ