Имаме по-важен проблем със Скопие от миналото и той се нарича бъдеще***
Визитата на Кирил Петков в Скопие провокира у нас разделяне, съвсем равно по мощ на това сред " за " и " срещу " имунизациите. Наред с дежурните кибици и всичко знаещи мрънкялници се изрекоха и дипломати, както и специалисти, ползващи се с престиж.
Основният укор към премиера беше, че не е отишъл да сведе глава пред Гоце Делчев. И че е първият български министър председател, който не го е направил. Другият беше, че е обсъждал опциите за директни полети сред София и Скопие. Ако за първата рецензия можем да дебатираме, то втората е просто търсене на теле под вола. Защото авиовръзка е хубаво да има, дори е наложително. Голяма нелепост е до Скопие да се лети през Виена и стъпките в тази тенденция ще донесат единствено изгоди, те не са в безстопанствен ущърб.
Нека да поогледаме от всички страни първия укор. Той прерасна в обвинявания в " дипломатическа дилетантщина " и " политическа неточност ". Оттам насетне беше много елементарно, типично по нашенски, да обявим цялата аудиенция за " безсмислена " и " безплодна ".
Тоест, в случай че беше се поклонил Петков пред Гоце, нямаше да е безсмислена ли? Една организация пък настоя министър председателят да се поклони и на Григор Пърличев. Представяте ли си в случай че министър председателят беше решил визитата му да се състои от поклонения? Стотици са нашите исторически светини там, но дайте да се държим съществено, скъпи сънародници.
Гоце Делчев е историческата фигура, поради която най-яростно, и то десетилетия наред, се държим за гушите с братята край Вардаро. Видяхме с какъв резултат приключиха многомесечните полемики в българо-македонската историческа комисия - с нулев!
Бидейки български министър председател, пристигнал на крайници във враждебно настроено Скопие, най-глупавото нещо, което можеш да направиш, е да зачекнеш тематиката за Гоце. По какъвто и да било метод.
Има една максима, годна за хората, само че също толкоз годна и за нациите - до момента в който гледаш обратно, няма по какъв начин да вървиш напред. Твърде дълго и прекомерно мъчително е нашето взиране в Македония. Колко още жертви би трябвало да дадем и какъв брой още години би трябвало да минат, с цел да намерим правилния път и да предложим работещо решение?
Разбира се, историята е извънредно значима, върху нея стъпваме, когато градим сегашното, само че за какво взехме решение, че Петков е загърбил историята? Той просто отиде с концепцията за ново начало . Много точни думи и доста в точния момент казани. Всичко, което забъркахме и омазахме до ден-днешен, желае ново начало. Другояче просто няма да стане.
Лично аз, да вземем за пример, бях напълно срещу признаването на Република Македония преди 30 години. В бетонирания ми мироглед това изглеждаше като изменничество към националния блян. Защото признавайки страната, няма по какъв начин да не признаеш нацията и езика, както и територията. И си до такава степен с " Македония е българска ". Дотам!
Оказа се, че признаването е верен ход. И че в действителност няма различен. Поне към оня миг. И дипломатически, и геополитически, и по всякакъв начин. Ето, признах си един грях. Нека да си признаят и тези, които през днешния ден се смеят на Петков - какво тъкмо са създали преди 30-40-50 години? И за какво през днешния ден резултатът е подобен? Да, външни въздействия, добре. А нашето лично въздействие? Какво постигнахме, с изключение на да ни ненавиждат от все сърце? И в случай че едно държание не е работещо, за какво да не се потърси друго, трето и четвърто, до момента в който се откри верният взаимно допустим звук?
В някои неща опитът не е толкоз значим, колкото смелостта, визията и дейностите. Защото до момента в който ние, умните, се наумуваме пред компютрите, макетата си работят, имат си лобита на всички места, където желаеха. А на нас сърби и гърци ни се хилят зад тила не 30, а 75 години.
Да, доста сме умни. И сме си такива от много време. Само дето сме безпомощни и скоро ще го схванат даже непознаващите в елементи драмите ни с Гоце евробюрократи.
Играта на Петков е доста елементарна - в случай че не си приветлив на някого по едно направление, откри метод да станеш по друго. Покажи му какво може да завоюва и по какъв начин дружно ще си бъдете потребни. И омразата ще е до такава степен. В политиката не е доста по-различно от бизнеса. Дори може да се каже, че политиката към този момент е бизнес. И разпоредбите са същите, и упованията.
Учудващо е какъв брой хора не проумяха настояването на Скопие да използваме единствено Северна Македония като наименование. Повечето разясниха отпадането на " Република ". Всъщност подтекстът може да е различен - да спрем да ги назоваваме " македонци ", а страната им " Македония ".
На нас, несъмнено, ни е мъчно. България има три съставния елемент - Мизия, Тракия и Македония. И благоевградчани също са макета, всички знаем това. Но в случай че това е отстъпката, която би трябвало да създадем, какво пък - ще си споделяме Северна Македония. И без друго онази, другата, е единствено в историята. Пролятата кръв е задоволителна.
Нещата, които би трябвало да вървят паралелно с мениджърските хрумвания за общ бизнес, са прекъсване езика на омразата и затваряне на историческите разногласия. И да помним, че няма по какъв начин да ни се отнеме нито Гоце, нито Ляпчев, нито Симеон Радев, нито стотиците герои, политици, писатели и учени, произхождащи от едновремешна Македония и имащи се за българи.
Ако в действителност имаме толкоз надарени дипломати и специалисти, дано да предложат двустранно допустима дефиниция, с която да се затвори този мъчителен въпрос. Не да се реши - това явно не е допустимо. Просто да се затвори. Нещо, което Петков се опита да направи със своето " ново начало ".
Също много придирчиви и неоснователни са рецензиите към изявлението му за фашизма. Ами да, прав е - има фашистки режим, който господства в редица страни по времето на Втората международна война и не е редно да се свързва името на България с него. " Да няма език на омразата, само че нещата, които са исторически обстоятелства, да бъдат такива, каквито са ", споделя Петков. Какво неразбираемо има и кое тъкмо е оттегляне в тези думи?
Тук ще отворя една скоба. По стичане на събитията и заради мощен мой интерес детайлно познавам момента, в който България застава на страната на Германия във Втората международна война. Данаил Крапчев тогава издава вестник " Зора ", на чиито страници пишат Симеон Радев, Димитър Талев, Иван Хаджийски и цяла плеяда светли мозъци.
Самият Крапчев е роден в Прилеп и целият му журналистически път е отдаден на българската национална идея. Той приветства присъединението ни към Германия освен тъй като по това време ни е позволено да " си вземем " Македония и освен тъй като е родом от там. За него икономическото благополучие на България минава през тези земи. През пътища и жп линии, построени там и свързващи ни с други пътища, страни и пазари. През учебни заведения, в които да се учи български език. И през поддръжка на към момента наличното чисто българско население.
Нашето влизане в Македония приключва безславно. Най-вече поради Великите сили, които си гледат ползите, а не целостта на някакъв си там балкански народ. Цялата драма е разказана в дневника на Богдан Филов - оригиналът се пази в научния списък на Българска академия на науките. Там Филов е документирал всичките си диалози с Ц., както той назовава Борис Трети, както и срещите си с непознати дипломати. Собственоръчно е нанасял с химикалка преписки на немски език. Всичко е документирано от 19 март 1939 година - по кое време, с кого и какви тъкмо диалози са водени за мястото на България във войната. Същият дневник има и по-съвременно издание под редакцията на Илчо Димитров. Нека като приказваме за история, да отчитаме действителностите - тогава са били такива. И може би е време да разбираем къде е заровено кучето, с цел да продължим напред.
Та Крапчев е разгласен за фашист, тъй като слагал Хитлер на първа страница. Ами Хитлер е владеел Европа, къде другаде да е, пък и всички вестници са ставали и лягали с Хитлер в тези години.
Както и да е. Крапчев първо е погубен, след това е съден от Народния съд. Има го в описите за очистване, които бойните групи на компартията сформират - това пък е документирано в записките на Цола Драгойчева. И прекалено много елементи сочат, че е екзекутиран. Датата е 10 септември 1944 година
Данаил Крапчев оставя името си неопетнено с народен срам и изменничество, само че е най-яркият образец за това какъв брой светли мозъци, български мозъци, погинаха поради един неизпълним блян или по-скоро фикс концепция.
Ако гледаме напред, нямаме интерес да граничим с враждебно настроена страна. Нямаме интерес тя да е отвън Европейски Съюз. Такъв интерес имат Русия и Сърбия, които със удовлетворение одобряват нашето запъване и даже го насърчават посредством своите рупори. Индиректно. Нещо като " отстоявайте си предишното ".
" Македония е наша " в Скопие звучи по този начин, както в София звучи " Луно, Луно, земьо макенодска ". Само дето на нас ни е смешно, а те ни ненавиждат. Реалността в този момент е друга от онази по времето на Крапчев. Различна от времето на комунизма. Различна и от момента, в който Югославия се разпадна.
През 2022 година имаме доста по-голям проблем от предишното и той се назовава бъдеще. То не трябва да се гради върху ненавист, нито върху химери. И в действителност би трябвало да е ново начало.
Автор: Евелина Гечева
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на редакцията на Actualno.com.
Кратка позиция от основния редактор Ивайло Ачев: България не трябва и не може да отстъпи от правата на етническите българи в Северна Македония точно поради пролятата кръв. Отричането на съществуването на тези българи е немислимо! Да не забравяме броя на взети български паспорти от толкоз доста жители на Северна Македония. Той не може да бъде пояснен единствено с готовност за Европейски Съюз - за какво тогава не търсят такива паспорти в Гърция и Сърбия? Отговорът най-малко за мен е, че доста по-лесно потвърждават български генезис!
Още от АКТУАЛНО:
Основният укор към премиера беше, че не е отишъл да сведе глава пред Гоце Делчев. И че е първият български министър председател, който не го е направил. Другият беше, че е обсъждал опциите за директни полети сред София и Скопие. Ако за първата рецензия можем да дебатираме, то втората е просто търсене на теле под вола. Защото авиовръзка е хубаво да има, дори е наложително. Голяма нелепост е до Скопие да се лети през Виена и стъпките в тази тенденция ще донесат единствено изгоди, те не са в безстопанствен ущърб.
Нека да поогледаме от всички страни първия укор. Той прерасна в обвинявания в " дипломатическа дилетантщина " и " политическа неточност ". Оттам насетне беше много елементарно, типично по нашенски, да обявим цялата аудиенция за " безсмислена " и " безплодна ".
Тоест, в случай че беше се поклонил Петков пред Гоце, нямаше да е безсмислена ли? Една организация пък настоя министър председателят да се поклони и на Григор Пърличев. Представяте ли си в случай че министър председателят беше решил визитата му да се състои от поклонения? Стотици са нашите исторически светини там, но дайте да се държим съществено, скъпи сънародници.
Гоце Делчев е историческата фигура, поради която най-яростно, и то десетилетия наред, се държим за гушите с братята край Вардаро. Видяхме с какъв резултат приключиха многомесечните полемики в българо-македонската историческа комисия - с нулев!
Бидейки български министър председател, пристигнал на крайници във враждебно настроено Скопие, най-глупавото нещо, което можеш да направиш, е да зачекнеш тематиката за Гоце. По какъвто и да било метод.
Има една максима, годна за хората, само че също толкоз годна и за нациите - до момента в който гледаш обратно, няма по какъв начин да вървиш напред. Твърде дълго и прекомерно мъчително е нашето взиране в Македония. Колко още жертви би трябвало да дадем и какъв брой още години би трябвало да минат, с цел да намерим правилния път и да предложим работещо решение?
Разбира се, историята е извънредно значима, върху нея стъпваме, когато градим сегашното, само че за какво взехме решение, че Петков е загърбил историята? Той просто отиде с концепцията за ново начало . Много точни думи и доста в точния момент казани. Всичко, което забъркахме и омазахме до ден-днешен, желае ново начало. Другояче просто няма да стане.
Лично аз, да вземем за пример, бях напълно срещу признаването на Република Македония преди 30 години. В бетонирания ми мироглед това изглеждаше като изменничество към националния блян. Защото признавайки страната, няма по какъв начин да не признаеш нацията и езика, както и територията. И си до такава степен с " Македония е българска ". Дотам!
Оказа се, че признаването е верен ход. И че в действителност няма различен. Поне към оня миг. И дипломатически, и геополитически, и по всякакъв начин. Ето, признах си един грях. Нека да си признаят и тези, които през днешния ден се смеят на Петков - какво тъкмо са създали преди 30-40-50 години? И за какво през днешния ден резултатът е подобен? Да, външни въздействия, добре. А нашето лично въздействие? Какво постигнахме, с изключение на да ни ненавиждат от все сърце? И в случай че едно държание не е работещо, за какво да не се потърси друго, трето и четвърто, до момента в който се откри верният взаимно допустим звук?
В някои неща опитът не е толкоз значим, колкото смелостта, визията и дейностите. Защото до момента в който ние, умните, се наумуваме пред компютрите, макетата си работят, имат си лобита на всички места, където желаеха. А на нас сърби и гърци ни се хилят зад тила не 30, а 75 години.
Да, доста сме умни. И сме си такива от много време. Само дето сме безпомощни и скоро ще го схванат даже непознаващите в елементи драмите ни с Гоце евробюрократи.
Играта на Петков е доста елементарна - в случай че не си приветлив на някого по едно направление, откри метод да станеш по друго. Покажи му какво може да завоюва и по какъв начин дружно ще си бъдете потребни. И омразата ще е до такава степен. В политиката не е доста по-различно от бизнеса. Дори може да се каже, че политиката към този момент е бизнес. И разпоредбите са същите, и упованията.
Учудващо е какъв брой хора не проумяха настояването на Скопие да използваме единствено Северна Македония като наименование. Повечето разясниха отпадането на " Република ". Всъщност подтекстът може да е различен - да спрем да ги назоваваме " македонци ", а страната им " Македония ".
На нас, несъмнено, ни е мъчно. България има три съставния елемент - Мизия, Тракия и Македония. И благоевградчани също са макета, всички знаем това. Но в случай че това е отстъпката, която би трябвало да създадем, какво пък - ще си споделяме Северна Македония. И без друго онази, другата, е единствено в историята. Пролятата кръв е задоволителна.
Нещата, които би трябвало да вървят паралелно с мениджърските хрумвания за общ бизнес, са прекъсване езика на омразата и затваряне на историческите разногласия. И да помним, че няма по какъв начин да ни се отнеме нито Гоце, нито Ляпчев, нито Симеон Радев, нито стотиците герои, политици, писатели и учени, произхождащи от едновремешна Македония и имащи се за българи.
Ако в действителност имаме толкоз надарени дипломати и специалисти, дано да предложат двустранно допустима дефиниция, с която да се затвори този мъчителен въпрос. Не да се реши - това явно не е допустимо. Просто да се затвори. Нещо, което Петков се опита да направи със своето " ново начало ".
Също много придирчиви и неоснователни са рецензиите към изявлението му за фашизма. Ами да, прав е - има фашистки режим, който господства в редица страни по времето на Втората международна война и не е редно да се свързва името на България с него. " Да няма език на омразата, само че нещата, които са исторически обстоятелства, да бъдат такива, каквито са ", споделя Петков. Какво неразбираемо има и кое тъкмо е оттегляне в тези думи?
Тук ще отворя една скоба. По стичане на събитията и заради мощен мой интерес детайлно познавам момента, в който България застава на страната на Германия във Втората международна война. Данаил Крапчев тогава издава вестник " Зора ", на чиито страници пишат Симеон Радев, Димитър Талев, Иван Хаджийски и цяла плеяда светли мозъци.
Самият Крапчев е роден в Прилеп и целият му журналистически път е отдаден на българската национална идея. Той приветства присъединението ни към Германия освен тъй като по това време ни е позволено да " си вземем " Македония и освен тъй като е родом от там. За него икономическото благополучие на България минава през тези земи. През пътища и жп линии, построени там и свързващи ни с други пътища, страни и пазари. През учебни заведения, в които да се учи български език. И през поддръжка на към момента наличното чисто българско население.
Нашето влизане в Македония приключва безславно. Най-вече поради Великите сили, които си гледат ползите, а не целостта на някакъв си там балкански народ. Цялата драма е разказана в дневника на Богдан Филов - оригиналът се пази в научния списък на Българска академия на науките. Там Филов е документирал всичките си диалози с Ц., както той назовава Борис Трети, както и срещите си с непознати дипломати. Собственоръчно е нанасял с химикалка преписки на немски език. Всичко е документирано от 19 март 1939 година - по кое време, с кого и какви тъкмо диалози са водени за мястото на България във войната. Същият дневник има и по-съвременно издание под редакцията на Илчо Димитров. Нека като приказваме за история, да отчитаме действителностите - тогава са били такива. И може би е време да разбираем къде е заровено кучето, с цел да продължим напред.
Та Крапчев е разгласен за фашист, тъй като слагал Хитлер на първа страница. Ами Хитлер е владеел Европа, къде другаде да е, пък и всички вестници са ставали и лягали с Хитлер в тези години.
Както и да е. Крапчев първо е погубен, след това е съден от Народния съд. Има го в описите за очистване, които бойните групи на компартията сформират - това пък е документирано в записките на Цола Драгойчева. И прекалено много елементи сочат, че е екзекутиран. Датата е 10 септември 1944 година
Данаил Крапчев оставя името си неопетнено с народен срам и изменничество, само че е най-яркият образец за това какъв брой светли мозъци, български мозъци, погинаха поради един неизпълним блян или по-скоро фикс концепция.
Ако гледаме напред, нямаме интерес да граничим с враждебно настроена страна. Нямаме интерес тя да е отвън Европейски Съюз. Такъв интерес имат Русия и Сърбия, които със удовлетворение одобряват нашето запъване и даже го насърчават посредством своите рупори. Индиректно. Нещо като " отстоявайте си предишното ".
" Македония е наша " в Скопие звучи по този начин, както в София звучи " Луно, Луно, земьо макенодска ". Само дето на нас ни е смешно, а те ни ненавиждат. Реалността в този момент е друга от онази по времето на Крапчев. Различна от времето на комунизма. Различна и от момента, в който Югославия се разпадна.
През 2022 година имаме доста по-голям проблем от предишното и той се назовава бъдеще. То не трябва да се гради върху ненавист, нито върху химери. И в действителност би трябвало да е ново начало.
Автор: Евелина Гечева
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на редакцията на Actualno.com.
Кратка позиция от основния редактор Ивайло Ачев: България не трябва и не може да отстъпи от правата на етническите българи в Северна Македония точно поради пролятата кръв. Отричането на съществуването на тези българи е немислимо! Да не забравяме броя на взети български паспорти от толкоз доста жители на Северна Македония. Той не може да бъде пояснен единствено с готовност за Европейски Съюз - за какво тогава не търсят такива паспорти в Гърция и Сърбия? Отговорът най-малко за мен е, че доста по-лесно потвърждават български генезис!
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ