Вивиън Томас – мъжът, който оперирал без медицинска диплома
Вивиън Томас бил наследник на дърводелец и внук на плебей. Роден е в Луизиана през 1910 година и се реалокира в Нашвил като дете. Вивиън обаче е решен да не разрешава на расизма да го спре да преследва фантазиите си и стартира образованието си в колежа в Тенеси, а след завършването му записва медицина.
Точно тогава обаче стартира Голямата меланхолия, която основава проблеми на всички, без значение от тяхната раса, класа или желания. Всички спестявания на Вивиън бързо свършват и с цел да не почине от апетит той кандидатства за работа като лабораторен помощник в Университета Вандербилт и я получава.
Вивиън Томас
За негово благополучие докторът, с който трябвало да работи, Алфред Блалок, не се интересувал от цвета на кожата на своя нов помощник. За него било значимо само желанието му да се учи и уменията му, потвърждавайки, че търси „ човек, който мога да науча на всичко, което мога да върша и може би на някои неща, които даже аз не мога да върша “ .
Вивиън Томас се оказал съвършеният човек за Блалок. Той елементарно разбирал доктора и провеждал неговите детайлни опити. Не минало доста време и лабораторният помощник, който даже нямал тапия от колежа, почнал да прави интервенции независимо. Вивиън четял учебници по медицина по цели дни и нощи. Законите, разделящи белите от чернокожите във външния свят, не съществували зад стените на лабораторията и двамата с доктор Блалок работели като сътрудници.
Д-р Алфред Блалок
В лицето на Блалок Вивиън имал същински другар, който го подкрепял. Неговият брат по-рано съумял да осъди Бордът на образованието в Нашвил за това, че получавал по-ниска заплата като преподавател поради това, че е негър. Макар че печели делото, той губи работата си. Когато Вивиън осъзнава, че след 4 години работа в лабораторията във Вандербилт той към момента получавал заплата на новак, той се обръща към Блалок за помощ. Няколко седмици по-късно заплатата му е вдигната.
Вивиън Томас имал проблеми със заплатата си голям брой пъти, само че при всеки от тях доктор Блалок бил оня, който му помагал. През 1937 година Блалок получава предложение за работа в болничното заведение в Детройт. Позицията щяла да му разреши да организира свои лични опити, само че там не желаели да наемат чернокожи. Блалок отхвърля предлагането, потвърждавайки, че с Вивиън са „ комплект “. Когато няколко години по-късно докторът получава предложение от болничното заведение John Hopkins той приема, тъй като му разрешили и Вивиан Томас да бъде нает дружно с него.
В деня, в който Вивиън прекрачва прага на болничното заведение облечен в бялото си манто, той безусловно стъписва всички в близост. По това време единствените чернокожи, които били наемани в лечебните заведения били портиери (и то извънредно рядко). Въпреки това двамата с Блалок работят необезпокоявани и през 1944 година им се дава опция да покажат какво могат.
„ Сините бебета “ страдали от сърдечен недостатък, който не разрешавал на кръвта да доближава дробовете им. Недостигът на О2 предизвиква посиняване на крайниците на децата. Малката Айлийн Саксон била една от многото бебета, родени с този синдром в Съединени американски щати. Тя е единствено на 15 месеца, когато родителите ѝ я довеждат в болничното заведение John Hopkins.
Преди бебето Айлийн никой лекар не се заемал да оперира сърцето, по тази причина Блалок шокира всички, когато афишира, че ще извърши точно това. Той е първият доктор, който се пробва да „ поправи “ човешко сърце – и всичко това във време, в което сходни интервенции освен се смятали за невъзможни, само че и на тях се гледало като на табу. Вивиън и Блалок били единствените, които можели да извършат сходно нещо и след изморителните 4 часа и половина дребната Айлийн имала здрав розов цвят на кожата. По време на интервенцията доктор Блалок упорствал Вивиън да е до него. Двамата мъже, на които отвън болничното заведение не им било разрешено да седнат един до различен в градския рейс, работели дружно по извънредно значима процедура в историята на медицината.
До пенсионирането на Блалок през 1964 повече от 2000 деца минали през тази животоспасяваща процедура. Вивиън траял да работи в болничното заведение през идващите 15 години като завеждащ лабораториите за хирургични проучвания. Макар че публично нямал здравна тапия през 1976 година Университетът Джон Хопкинс го награждава с почетна докторска степен. Вивиън Томас умира през 1985 година на 75-годишна възраст – единствено няколко дни преди публикуването на автобиографията му „ Partners of the Hearth ”.
Снимки: allthatisinteresting.com
