Най-слабият инструмент за решаване на най-сложната задача
Вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс (в центъра със синята вратовръзка) се трансформира в нейна трагична фигура поради откровените си опити да пази върховенството на закона в страните членки, които обаче стигнаха в задънена улица
© Eric Vidal Още по тематиката
Проф. Георги Димитров: Наша работа е да спрем възхода на националпопулистите
Социологът пред " Капитал "
28 сеп 2018
Критичен, още по-критичен, най-...тривиален отчет
След седем години опити да провокира промени в България и Румъния, механизмът за съдействие и инспекции очевидно би трябвало да бъде радикално реформиран
23 яну 2014
Европейският съюз не трябва да капитулира
Неефективността на механизма за наблюдаване на България и Румъния не е мотив за отпадането му. Той би трябвало да стане действително работещ.
16 окт 2013 Едва ли има място за подозрение, че след 12 години Механизмът за съдействие и инспекция - МСП (CVM на английски), по-популярен като " мониторинга ", е към момента толкоз надалеч от реализиране на задачите си, колкото и при въвеждането му . В България правосъдната система в този момент не работи по-добре по отношение на показаното от нея през 2006 година, а битката с корупцията е режисура, предопределена главно за публиката в Брюксел, на която даже тя към този момент даже не обръща внимание. По-важното обаче е, че няма никакъв късмет нещата да се трансформират, което слага и въпроса за какво CVM не работи.
Отговорът няма по какъв начин да е къс, тъй като за безрезултатността има три основни фактора. Първо е превратната визия, че рецензиите и апелите да се правят нужните промени ще имат същата мощ, каквато са имали и по време на договарянията за разширение. На второ място са доста слабите пълномощия, правила и институции на самия Европейски съюз в полето на господство на правото, където нещата са най-сложни. Там страните членки не позволяват стандартизация точно тъй като визира властовите механизми в националните общества. На трето място е институционалната традиция Европейски Съюз (който въпреки всичко е обединяване на страни) да си взаимодейства точно с локалните държавни управления, за които се допуска, че са достоверни изразители на публичния интерес. А когато тези държавни управления са основатели на корупцията, Европейски Съюз се оказва беззащитен.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Проф. Г. Димитров е член на екипа на " Жан-Моне Център за високи достижения "
Фотограф: Георги Кожухаров Родилното леке
От самото начало задачата с приемането в Европейски Съюз на 10-те посткомунистически страни се оказва чудовищно сложна – освен заради обсега на кандидатките като територия, брой население и културно-исторически наследства с блестящо изразен националистичен корен, само че на първо място заради икономическата, институционална и по-общо цивилизационна разлика от западния свят.
Такава задача може да има решение по един-единствен метод – оптималната минимизация. И подготовката на тези страни за участие в Европейски Съюз се концентрира на практика напълно върху въвеждането на пазарната стопанска система. От целия бюджет на стратегия ФАР, която се пренасочва точно към тази подготовка, едвам към едно на 100 е усвоено за цели, разнообразни от пазарните промени. Но още по-важно е, че тази подготовка в решаваща степен се свежда единствено до транспорт на стотиците хиляди страници съюзно право в законодателството на кандидатстващите страни.
Европейски Съюз си взаимодейства с локалните държавни управления, за които се допуска, че са достоверни изразители на публичния интерес, а когато тези държавни управления са основатели на корупцията, се оказва беззащитен.
В хода на практическата подготовка за участието става пределно ясно, че задачата по своя темперамент е точно цивилизационна - тотална промяна на всички сфери и аспекти на публичния живот. Това естествено среща всеобща и доста упорита опозиция. А Европейски Съюз няма принадлежности за насила към промени, тъй като по вътрешната му институционална, ценностна и правна логичност на действие той е непринуден контрактуван съюз сред сътрудници, които ясно схващат взаимната си полза. Така изходното несъгласие на Източното разширение се преформатира – то би трябвало да принуждава към систематични промени, а няма по какъв начин.
В този подтекст обаче се оказва, че Европейска комисия изненадващо се е сдобила с мощен инструмент за влияние върху кандидатстващите страни. Поради неяснотата на това кои и по кое време ще бъдат признати в съюза страните се надпреварват да извършват предписанията на годишните отчети на комисията, която следи напредъка на всяка от тях съгласно миналогодишните й оценки и рекомендации за промени. Мониторингът на Европейска комисия придобива като че ли магическото свойство да индуцира прогрес към покриване на стандартите за участие. Те обаче по този начин и в никакъв случай не биват ясно и еднопосочно конкретизирани - с цел да остава постоянно опцията за взимане на политическо решение, ръководено от висши геополитически съображения, а не от съответното достижение на която и да било страна .
По този метод Европейската комисия се оказва като че ли двойно привилегирована – хем дава отговор за разширението и добива ново поле за деяние, хем съумява да му придаде (невъзможен иначе) подтик за ускоряване. Но това има своята цена – самата Европейска комисия към този момент става пленник на триумфа на своята работа, а самата тя като основен детайл на институционалната архитектура на Европейски Съюз е прекомерно огромна, с цел да се провали.
Срещайки все по-голяма местна опозиция против все по-разрастващите се промени, Европейска комисия се вижда принудена да минимизира още един път своята задача – освен промените се свеждат до транспорт на законодателство (в забележителна степен безотносително към неговото приложение на практика), само че към този момент и достиженията не са толкоз значими. Мащабът на напредъка от съответна страна стартира да има решаващо значение за оценките, които все по-откровено, разчитайки на демонстрираната политическа воля на локалните държавни управления, правят оценка не наличното, а перспективното състояние на страните кандидатки.
Това е платената цена на триумфа на Източното разширение на Европейски Съюз – решението е взето още 1997 година, а става факт през 2004 година Само че и страните членки, и Европейска комисия с голяма изненада откриват, че устремът към промени, който и без друго не е бил всеизвестен, незабавно спада още след 2002, а след 2004 на практика изцяло угасва. Полша да вземем за пример е призната в Европейски Съюз с заричане за осъществяване на над 260 задания за дотъкмяване след датата на участието, които просто замират.
На това от горната страна идва огромният потрес от проваления в Холандия и Франция референдум за конституция на Европейски Съюз, която в действителност консолидира в общ документ всичко най-важно в до тогава съществуващото право на Европейски Съюз. Което значи, че поданството на страните - основателки на евроинтеграционния развой, отхвърлят не друго, а самия Европейски Съюз.
В атмосферата на този към този момент изгубен порив към обединяване на Европа и пред лицето на безсилието да бъдат принудени към този момент влезлите в съюза страни да изпълнят поетите обещания Европейска комисия се сблъсква с тежка задача. Тя би трябвало да убеди все по-настойчиво резервираните страни членки, че България и Румъния, които доказуемо изостават в подготовката си за участие (но през 2005 година към този момент са подписали контракта за присъединението си), могат да влязат в съюза, без да причинят тежки последствия върху цялостното му положение и развиване.
Това е ситуациятa, в която Европейска комисия измисля невиждания механизъм за съдействие и инспекция. Той има за съществена цел да тушира недоволството в страните членки от идното на 1 януари 2007 година влизане в действие на договора; би трябвало да дава удостоверение, че комисията е наясно със сериозността на проблемите и че взема ограничения за тяхното решение. Чак на второ място идва предназначението на инструмента да е ориентир на локалните държавни управления по какъв начин да реализират стандартите за качество на върховенството на правото, посредством които да преборят и ендемичната, систематична корупция в двете национални общества.
Мониторингът, който до тогава наподобява като вълшебен мощен инструмент, се оказва изцяло беззащитен - към този момент дванайсет години поред.
Вроденото изтощение на мониторинга
Причините за тази беззащитност на МСП са обусловени от две решаващи условия.
Първо, в Европейски Съюз няма дори общоприето схващане за господство на правото, камо ли общ стандарт и надлежно - нормативна рамка и инструментариум за одобряването му. Без такава правна база Европейски Съюз не би могъл да организира политика в тази сфера и да глоби провинения, колкото и тежки да са те.
Допреди няколко години, приемайки, че върховенството на правото и плуралистичната народна власт са фундаментални полезности, върху които е издигнат, Европейски Съюз не допускаше, че би трябвало да организира точно политики за поддържането на ценностния си пиедестал. Оттук и безсилието на съюза - в това число пред безобразията в Полша и Унгария, които към днешна дата превъзхождат по тежест тези в българско-румънския случай. В тези страни обаче Европейска комисия се нагърбва със задания, каквито не е решила и не може да реши на никое място другаде – освен в посткомунистическите страни, само че и в Италия, Гърция и другаде.
Второ, под инерцията на евроинтеграционния възторг на първите години от надпреварата за участие в Европейски Съюз Европейска комисия позволява, че партниращите й държавни управления просто не знаят по какъв начин да създадат дължимите промени, само че другояче горят от предпочитание да ги осъществят. Още през 2013 подчертахме, че в МСП има задоволителен градивен капацитет, щото - да би имало държавно предпочитание да се проведат предписаните промени съгласно поставените им цели, това би било реализирано в границите на плануваните в началото 3-4 години.
Както още Х. Грабе означи в книгата си от 2006 година, Европейски Съюз може да работи продуктивно с искащи сътрудници, а не с неохотни режими. Бедата е, че преносът на законодателството минава релативно безболезнено в сфери, които не засягат директно властовите механизми на посткомунистическите общества. Върховенството на правото обаче би трансформирало из корен точно цялата политическа система и цялостното устройство на публичния живот. Напълно естествено тъкмо тук е най-дълбоката и упорита опозиция против смяната на локалните практики и институции (и представляващите ги клики от индивиди).
Накратко, безрезултатността на CVM е директно разследване от синтеза на три основни фактора:
а) превратна визия за мониторинга на Европейска комисия като инструмент за влияние върху държавните управления, с които тя лимитира партньорствата си;
б) доста слабия инструментариум на Европейски Съюз в полето на господство на правото, който всички страни членки не позволяват да се стандартизира точно тъй като визира властовите механизми в националните общества;
в) най-силната опозиция на локалните ръководещи таман против интервенцията на Европейски Съюз във властовите механизми (а по историческа инерция и институционален дизайн Европейски Съюз взаимодейства точно с локалните държавни управления, за които се допуска, че са достоверни изразители на публичния интерес).
Нищо от тези рамкови условия за реализацията на CVM не предстои на смяна, заради което няма по какъв начин чудодейно да възникне негова успеваемост и той да реализира задачите си. Любознателният четец може самичък да ревизира детайлите на тази къса история в биографичните разкази на директните участници в събитията на уеб страницата на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи, където е обществено наличен целият Национален списък от мемоари за българската евроинтеграция.
Анализите на " Жан-Моне Център за високи достижения " може да намерите тук
© Eric Vidal Още по тематиката
Проф. Георги Димитров: Наша работа е да спрем възхода на националпопулистите
Социологът пред " Капитал "
28 сеп 2018
Критичен, още по-критичен, най-...тривиален отчет
След седем години опити да провокира промени в България и Румъния, механизмът за съдействие и инспекции очевидно би трябвало да бъде радикално реформиран
23 яну 2014
Европейският съюз не трябва да капитулира
Неефективността на механизма за наблюдаване на България и Румъния не е мотив за отпадането му. Той би трябвало да стане действително работещ.
16 окт 2013 Едва ли има място за подозрение, че след 12 години Механизмът за съдействие и инспекция - МСП (CVM на английски), по-популярен като " мониторинга ", е към момента толкоз надалеч от реализиране на задачите си, колкото и при въвеждането му . В България правосъдната система в този момент не работи по-добре по отношение на показаното от нея през 2006 година, а битката с корупцията е режисура, предопределена главно за публиката в Брюксел, на която даже тя към този момент даже не обръща внимание. По-важното обаче е, че няма никакъв късмет нещата да се трансформират, което слага и въпроса за какво CVM не работи.
Отговорът няма по какъв начин да е къс, тъй като за безрезултатността има три основни фактора. Първо е превратната визия, че рецензиите и апелите да се правят нужните промени ще имат същата мощ, каквато са имали и по време на договарянията за разширение. На второ място са доста слабите пълномощия, правила и институции на самия Европейски съюз в полето на господство на правото, където нещата са най-сложни. Там страните членки не позволяват стандартизация точно тъй като визира властовите механизми в националните общества. На трето място е институционалната традиция Европейски Съюз (който въпреки всичко е обединяване на страни) да си взаимодейства точно с локалните държавни управления, за които се допуска, че са достоверни изразители на публичния интерес. А когато тези държавни управления са основатели на корупцията, Европейски Съюз се оказва беззащитен.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Проф. Г. Димитров е член на екипа на " Жан-Моне Център за високи достижения "
Фотограф: Георги Кожухаров Родилното леке
От самото начало задачата с приемането в Европейски Съюз на 10-те посткомунистически страни се оказва чудовищно сложна – освен заради обсега на кандидатките като територия, брой население и културно-исторически наследства с блестящо изразен националистичен корен, само че на първо място заради икономическата, институционална и по-общо цивилизационна разлика от западния свят.
Такава задача може да има решение по един-единствен метод – оптималната минимизация. И подготовката на тези страни за участие в Европейски Съюз се концентрира на практика напълно върху въвеждането на пазарната стопанска система. От целия бюджет на стратегия ФАР, която се пренасочва точно към тази подготовка, едвам към едно на 100 е усвоено за цели, разнообразни от пазарните промени. Но още по-важно е, че тази подготовка в решаваща степен се свежда единствено до транспорт на стотиците хиляди страници съюзно право в законодателството на кандидатстващите страни.
Европейски Съюз си взаимодейства с локалните държавни управления, за които се допуска, че са достоверни изразители на публичния интерес, а когато тези държавни управления са основатели на корупцията, се оказва беззащитен.
В хода на практическата подготовка за участието става пределно ясно, че задачата по своя темперамент е точно цивилизационна - тотална промяна на всички сфери и аспекти на публичния живот. Това естествено среща всеобща и доста упорита опозиция. А Европейски Съюз няма принадлежности за насила към промени, тъй като по вътрешната му институционална, ценностна и правна логичност на действие той е непринуден контрактуван съюз сред сътрудници, които ясно схващат взаимната си полза. Така изходното несъгласие на Източното разширение се преформатира – то би трябвало да принуждава към систематични промени, а няма по какъв начин.
В този подтекст обаче се оказва, че Европейска комисия изненадващо се е сдобила с мощен инструмент за влияние върху кандидатстващите страни. Поради неяснотата на това кои и по кое време ще бъдат признати в съюза страните се надпреварват да извършват предписанията на годишните отчети на комисията, която следи напредъка на всяка от тях съгласно миналогодишните й оценки и рекомендации за промени. Мониторингът на Европейска комисия придобива като че ли магическото свойство да индуцира прогрес към покриване на стандартите за участие. Те обаче по този начин и в никакъв случай не биват ясно и еднопосочно конкретизирани - с цел да остава постоянно опцията за взимане на политическо решение, ръководено от висши геополитически съображения, а не от съответното достижение на която и да било страна .
По този метод Европейската комисия се оказва като че ли двойно привилегирована – хем дава отговор за разширението и добива ново поле за деяние, хем съумява да му придаде (невъзможен иначе) подтик за ускоряване. Но това има своята цена – самата Европейска комисия към този момент става пленник на триумфа на своята работа, а самата тя като основен детайл на институционалната архитектура на Европейски Съюз е прекомерно огромна, с цел да се провали.
Срещайки все по-голяма местна опозиция против все по-разрастващите се промени, Европейска комисия се вижда принудена да минимизира още един път своята задача – освен промените се свеждат до транспорт на законодателство (в забележителна степен безотносително към неговото приложение на практика), само че към този момент и достиженията не са толкоз значими. Мащабът на напредъка от съответна страна стартира да има решаващо значение за оценките, които все по-откровено, разчитайки на демонстрираната политическа воля на локалните държавни управления, правят оценка не наличното, а перспективното състояние на страните кандидатки.
Това е платената цена на триумфа на Източното разширение на Европейски Съюз – решението е взето още 1997 година, а става факт през 2004 година Само че и страните членки, и Европейска комисия с голяма изненада откриват, че устремът към промени, който и без друго не е бил всеизвестен, незабавно спада още след 2002, а след 2004 на практика изцяло угасва. Полша да вземем за пример е призната в Европейски Съюз с заричане за осъществяване на над 260 задания за дотъкмяване след датата на участието, които просто замират.
На това от горната страна идва огромният потрес от проваления в Холандия и Франция референдум за конституция на Европейски Съюз, която в действителност консолидира в общ документ всичко най-важно в до тогава съществуващото право на Европейски Съюз. Което значи, че поданството на страните - основателки на евроинтеграционния развой, отхвърлят не друго, а самия Европейски Съюз.
В атмосферата на този към този момент изгубен порив към обединяване на Европа и пред лицето на безсилието да бъдат принудени към този момент влезлите в съюза страни да изпълнят поетите обещания Европейска комисия се сблъсква с тежка задача. Тя би трябвало да убеди все по-настойчиво резервираните страни членки, че България и Румъния, които доказуемо изостават в подготовката си за участие (но през 2005 година към този момент са подписали контракта за присъединението си), могат да влязат в съюза, без да причинят тежки последствия върху цялостното му положение и развиване.
Това е ситуациятa, в която Европейска комисия измисля невиждания механизъм за съдействие и инспекция. Той има за съществена цел да тушира недоволството в страните членки от идното на 1 януари 2007 година влизане в действие на договора; би трябвало да дава удостоверение, че комисията е наясно със сериозността на проблемите и че взема ограничения за тяхното решение. Чак на второ място идва предназначението на инструмента да е ориентир на локалните държавни управления по какъв начин да реализират стандартите за качество на върховенството на правото, посредством които да преборят и ендемичната, систематична корупция в двете национални общества.
Мониторингът, който до тогава наподобява като вълшебен мощен инструмент, се оказва изцяло беззащитен - към този момент дванайсет години поред.
Вроденото изтощение на мониторинга
Причините за тази беззащитност на МСП са обусловени от две решаващи условия.
Първо, в Европейски Съюз няма дори общоприето схващане за господство на правото, камо ли общ стандарт и надлежно - нормативна рамка и инструментариум за одобряването му. Без такава правна база Европейски Съюз не би могъл да организира политика в тази сфера и да глоби провинения, колкото и тежки да са те.
Допреди няколко години, приемайки, че върховенството на правото и плуралистичната народна власт са фундаментални полезности, върху които е издигнат, Европейски Съюз не допускаше, че би трябвало да организира точно политики за поддържането на ценностния си пиедестал. Оттук и безсилието на съюза - в това число пред безобразията в Полша и Унгария, които към днешна дата превъзхождат по тежест тези в българско-румънския случай. В тези страни обаче Европейска комисия се нагърбва със задания, каквито не е решила и не може да реши на никое място другаде – освен в посткомунистическите страни, само че и в Италия, Гърция и другаде.
Второ, под инерцията на евроинтеграционния възторг на първите години от надпреварата за участие в Европейски Съюз Европейска комисия позволява, че партниращите й държавни управления просто не знаят по какъв начин да създадат дължимите промени, само че другояче горят от предпочитание да ги осъществят. Още през 2013 подчертахме, че в МСП има задоволителен градивен капацитет, щото - да би имало държавно предпочитание да се проведат предписаните промени съгласно поставените им цели, това би било реализирано в границите на плануваните в началото 3-4 години.
Както още Х. Грабе означи в книгата си от 2006 година, Европейски Съюз може да работи продуктивно с искащи сътрудници, а не с неохотни режими. Бедата е, че преносът на законодателството минава релативно безболезнено в сфери, които не засягат директно властовите механизми на посткомунистическите общества. Върховенството на правото обаче би трансформирало из корен точно цялата политическа система и цялостното устройство на публичния живот. Напълно естествено тъкмо тук е най-дълбоката и упорита опозиция против смяната на локалните практики и институции (и представляващите ги клики от индивиди).
Накратко, безрезултатността на CVM е директно разследване от синтеза на три основни фактора:
а) превратна визия за мониторинга на Европейска комисия като инструмент за влияние върху държавните управления, с които тя лимитира партньорствата си;
б) доста слабия инструментариум на Европейски Съюз в полето на господство на правото, който всички страни членки не позволяват да се стандартизира точно тъй като визира властовите механизми в националните общества;
в) най-силната опозиция на локалните ръководещи таман против интервенцията на Европейски Съюз във властовите механизми (а по историческа инерция и институционален дизайн Европейски Съюз взаимодейства точно с локалните държавни управления, за които се допуска, че са достоверни изразители на публичния интерес).
Нищо от тези рамкови условия за реализацията на CVM не предстои на смяна, заради което няма по какъв начин чудодейно да възникне негова успеваемост и той да реализира задачите си. Любознателният четец може самичък да ревизира детайлите на тази къса история в биографичните разкази на директните участници в събитията на уеб страницата на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи, където е обществено наличен целият Национален списък от мемоари за българската евроинтеграция.
Анализите на " Жан-Моне Център за високи достижения " може да намерите тук
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ