Вицепрезидент на ЕИБ: Банката би обмислила финансиране за АЕЦ „Белене“
Вицепрезидентът на Европейската капиталова банка Вазил Худак разгласи, че банката би обмислила финансиране на плана АЕЦ " Белене ", в случай че получи публично питане от българското държавно управление. Той обаче акцентира, че институцията в никакъв случай не е финансирала построяването на нова нуклеарна централа, а единствено планове, които усъвършенстват положението на към този момент съществуващи мощности. Това излиза наяве от изявлението на Худак, излъчено по стратегия „ Хоризонт “ на БНР.
В отговор на въпрос за оценка на опцията за построяването на АЕЦ " Белене " като балкански план, Худак пред " Хоризонт " Худак, изяснява правилата на капиталова поддръжка от страна на банката, както и, че на този стадий няма публично питане.
„ Това е доста огромен и комплициран план, който има дълга история. Българското държавно управление търси метод за неговото възкръсване. От наша позиция, когато става дума за нуклеарни мощности, ние постоянно търсим благоприятни условия за подобряването на екологичните стандарти или подобряването на сигурността на към този момент съществуващите централи. В историята си ние в никакъв случай не сме финансирали построяването на нова нуклеарна централа. По принцип, когато оценяваме един план, ние оценяваме доста деликатно структурата на финансирането му и опцията въобще да бъде " банкируем ". Винаги търсим отговор на въпроса дали този план може да възвърне вложенията, направени по време на построяването му. Ние настояваме плановете, които финансираме, да имат добавена стойност - като положителен резултат върху околната среда, възстановяване на бизнес средата там, където се реализира плана. Най-общо казано, плановете би трябвало да имат обществен и стопански резултат. Засега не сме получавали публично питане от българското държавно управление за АЕЦ " Белене ". Ако получим такова, ще го обмислим. "
По мотив на рецензиите, че Европейската капиталова банка не финансира задоволително планове в страните от Източна Европа, а ресурсите отиват в по-богатите западноевропейски страни, вицепрезидентът на банката обръща внимание на плановете, които се реализират и като цяло върху обстановката.
" Има два метода да погледнем на този въпрос. Ако погледнем към броя на плановете и размера на финансиране като цяло, може да кажете, че 90% от парите са отишли в Западна Европа и единствено 10% в Източна Европа. Ако създадем съпоставката като % от Брутният вътрешен продукт на страните, ще забележим, че пропорцията е в интерес на страните от Източна Европа. Независимо кой от методите ще изберем обаче, факт е, че страните от Източна Европа не реализират толкоз планове. Причините за това са доста, само че аз ще подчертая една - страните от нашия район към момента усвояват доста грантове от еврофондовете. Това са дотациите, които не би трябвало да се възвръщат. Съвсем ясно е, че е по-лесно и за бизнесмените, и за общините, да получават пари, които не би трябвало да връщат. "
Запитан по какъв начин вижда работата на проекта " Юнкер " в идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз, Вадил Худак прецизира, в бъдеще акцентът ще е върху финансовите принадлежности.
" Както знаете, има удължение на проекта " Юнкер " до края на 2020 година - т.е. до края на този бюджетен интервал. За идната многогодишна финансова рамка ние имаме вяра, че потреблението на средства от него ще бъде по-голямо и по-интензивно. Заради Брекзит може да няма толкоз пари в бюджета. Следователно този път няма да има толкоз огромна сума за обичайно финансиране - т.е. посредством безплатни дотации, а ще има повече заеми и запас, който ще се употребява повече от един път. Независимо дали ще се назовава проект " Юнкер ", фонд за стратегически вложения или ще носи името на някой различен, акцентът ще бъде върху финансовите принадлежности. "
Държавите от Западните Балкани би трябвало да се научат да развиват планове, счита още Худак.
" Ние сме институция, която е фокусирана върху финансирането на планове и знаем, че в тези страни към момента има нужда от доста техническа поддръжка. Имаме още доста работа, с цел да научим локалните компании и общини да пишат положителни планове, които да могат да получат финансиране от банките. Изключително значимо е да се изпълнят тези условия - политическа непоклатимост, умения за писане на планове и техническа помощ, с цел да се върви напред. От изключителна значимост са и интернационалните планове. Говоря най-много за транспортните коридори и цифровата инфраструктура. Необходимо е доста положително съдействие на районно равнище ".
В отговор на въпрос за оценка на опцията за построяването на АЕЦ " Белене " като балкански план, Худак пред " Хоризонт " Худак, изяснява правилата на капиталова поддръжка от страна на банката, както и, че на този стадий няма публично питане.
„ Това е доста огромен и комплициран план, който има дълга история. Българското държавно управление търси метод за неговото възкръсване. От наша позиция, когато става дума за нуклеарни мощности, ние постоянно търсим благоприятни условия за подобряването на екологичните стандарти или подобряването на сигурността на към този момент съществуващите централи. В историята си ние в никакъв случай не сме финансирали построяването на нова нуклеарна централа. По принцип, когато оценяваме един план, ние оценяваме доста деликатно структурата на финансирането му и опцията въобще да бъде " банкируем ". Винаги търсим отговор на въпроса дали този план може да възвърне вложенията, направени по време на построяването му. Ние настояваме плановете, които финансираме, да имат добавена стойност - като положителен резултат върху околната среда, възстановяване на бизнес средата там, където се реализира плана. Най-общо казано, плановете би трябвало да имат обществен и стопански резултат. Засега не сме получавали публично питане от българското държавно управление за АЕЦ " Белене ". Ако получим такова, ще го обмислим. "
По мотив на рецензиите, че Европейската капиталова банка не финансира задоволително планове в страните от Източна Европа, а ресурсите отиват в по-богатите западноевропейски страни, вицепрезидентът на банката обръща внимание на плановете, които се реализират и като цяло върху обстановката.
" Има два метода да погледнем на този въпрос. Ако погледнем към броя на плановете и размера на финансиране като цяло, може да кажете, че 90% от парите са отишли в Западна Европа и единствено 10% в Източна Европа. Ако създадем съпоставката като % от Брутният вътрешен продукт на страните, ще забележим, че пропорцията е в интерес на страните от Източна Европа. Независимо кой от методите ще изберем обаче, факт е, че страните от Източна Европа не реализират толкоз планове. Причините за това са доста, само че аз ще подчертая една - страните от нашия район към момента усвояват доста грантове от еврофондовете. Това са дотациите, които не би трябвало да се възвръщат. Съвсем ясно е, че е по-лесно и за бизнесмените, и за общините, да получават пари, които не би трябвало да връщат. "
Запитан по какъв начин вижда работата на проекта " Юнкер " в идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз, Вадил Худак прецизира, в бъдеще акцентът ще е върху финансовите принадлежности.
" Както знаете, има удължение на проекта " Юнкер " до края на 2020 година - т.е. до края на този бюджетен интервал. За идната многогодишна финансова рамка ние имаме вяра, че потреблението на средства от него ще бъде по-голямо и по-интензивно. Заради Брекзит може да няма толкоз пари в бюджета. Следователно този път няма да има толкоз огромна сума за обичайно финансиране - т.е. посредством безплатни дотации, а ще има повече заеми и запас, който ще се употребява повече от един път. Независимо дали ще се назовава проект " Юнкер ", фонд за стратегически вложения или ще носи името на някой различен, акцентът ще бъде върху финансовите принадлежности. "
Държавите от Западните Балкани би трябвало да се научат да развиват планове, счита още Худак.
" Ние сме институция, която е фокусирана върху финансирането на планове и знаем, че в тези страни към момента има нужда от доста техническа поддръжка. Имаме още доста работа, с цел да научим локалните компании и общини да пишат положителни планове, които да могат да получат финансиране от банките. Изключително значимо е да се изпълнят тези условия - политическа непоклатимост, умения за писане на планове и техническа помощ, с цел да се върви напред. От изключителна значимост са и интернационалните планове. Говоря най-много за транспортните коридори и цифровата инфраструктура. Необходимо е доста положително съдействие на районно равнище ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ