Вицепрезидентът Илияна Йотова рецитира стихове от акад. Иван Гранитски, представяйки

Вицепрезидентът Илияна Йотова рецитира стихове от акад. Иван Гранитски, представяйки взаимната му книга с проф. Иван Маразов  " Кварти. Мистерията на металурга " - осма от общата им поредност " Мнмозина ".

В блестящото си по жанр, език и обръщение слово Илияна Йотова обърна внимание на изключителното в тази книга -  симбиозата сред митология, сюжет, избор на картини, философия, събрани в едно.

" Тази книга събира двама мъдреци в едно – проф. Маразов и акад. Гранитски, и неслучайно богинята на паметта в древногръцката митология е нещо като орисница на това издание и се надявам, че като добра орисница, ще продължава да бди над Вас и ще забележим и 20-те книги, отправи посланието си вицепрезидентът.

Сред защитата аудитория в огромния салон на Българска академия на науките, сред които имаше учени, професори, изкуствоведи, писатели и литературни критици Йотова акцентира: представянето на тази книга е есенен нравствен празник, отделяне от всичко, което ни заобикаля със своето злободневие. 

" Книгите на проф. Маразов и акад. Гранитски са един от най-важните противоотрови против плявата, омразата, неприятното говорене, грубия език, стигне ли до кресчендо, викове в Народното събрание, което би трябвало да бъде най-важната власт в страната, обидите, разменените реплики и в последна сметка всичко под похлупака на една жестока конспирация, която, откакто свалим чадъра от нея, не остава нищо ", изтъка Йлияна Йотова.

Не остава нищо и спрямо тези, които са развивали и в интервали от историята са сочели пътя на човечеството, които са вярвали, през днешния ден какво ли си мислят за нас, попита Йотова. Сигурно не биха ни свързали с нито един огромен митологичен облик, сподели още тя.

„ Кванти. Мистерията на металурга “ е книга за онази тиха, скрита памет на народите, в която единствено хора, надарени с особена интелектуалност могат да вникнат, да прочетат и проследят, тъй като когато четете тези страници, като че ли намотавате или размотавате кълбото на историята, кълбото, което е изтъкано от памет, добави Йотова.

Тази книга е и ключ към търсенето на смисъла, бягство от това положение, което доста постоянно през днешния ден виждаме и което неповторимо е споделила Елена Рьорих, която ни предупреждаваше да се пазим от празните минути. Защото създателят извайва света към нас, оня свят, който с днешна дата е надалеч от празната шумотевица на делника, от огромния конфликт сред джоба и съвестта и който сякаш се пробва да махне корозията от едни към този момент прекомерно първокласни понятия като правдивост и взаимност, сподели още Йотова.

Във време, в което истината има доста лица, когато приказваме за истина, само че си представяме истини в множествено число все за едно и също нещо, когато рекламата, в положителния смисъл, слага на колене паметта и тази истина, тъй като ни дават един друг, виртуален, фиктивен свят, единствено по волята на някой, който желае да ни внуши, че това е действителният свят, такива съществени проучвания, каквито тази книга показва, оставят едно пространство, лишено от празни минути, означи Йотова.

Книгата не споделя единствено за боговете, а и за безименните основатели на творчество, на предмети и на нематериалност, за техните открития, които са били първите стъпки към света, който познаваме през днешния ден, тя връща уважението към труда, не просто като средство за битие, а като акт на осмисляне, на съзидание, на наличие, на това, което е човешката природа, уточни вицепрезидентът. Човекът е оня, който разгаря огъня – по този начин споделя тази книга, неговият труд е тайнственост и обред, а не просто произвеждане.

Огънят е освен температура и софтуерен развой, а тестване, сила и за доста генерации, нации и интервали дори и орис, добави тя. Никъде не идеализира повелителя на огъня, а посредством него припомня, че цивилизацията в никакъв случай не е била единствено дело на мислители и на царе, а на тези, които основават с ръцете си, добави Йотова.

По думите ѝ това е книга за смисъла на корените, само че и за силата на човешкия дух, за неговата неотстъпчивост, за това, че на човешката природа не е обещано да стои на едно място, че индивидът самичък по себе си е търсещо творение и следенето на тази история в тази книга е най-яркото доказателство. Книгата може да бъде знак на тържеството на човешкото знание и на човешкото търсене. Когато човек държи в ръцете си тази книга, си задава въпроса за какво са нужни такива книги през днешния ден, кой би трябвало да ги чете, дали би трябвало да ги чете, сподели още Йотова.

Днес, когато сякаш обществото ни се трансформира във все по-роботизирано, от ден на ден наши човешки действия, черти и качества се опитваме да прехвърлим към изкуствения разсъдък, би трябвало ли ни това припомняне на историята, би трябвало ли ни връщане към облиците от митологията, трябват ли ни изводите и съкровището на човешкото знание. Отговорът през днешния ден е „ би трябвало ни “, всички ние би трябвало да четем, сподели още вицепрезидентът Йотова.