Новини от Гълъбарника
Вицепремиерът Лазар Лазаров е избран за ръководител на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси
Правителството дефинира Лазар Лазаров – заместител министър-председател по обществените политики и министър на труда и обществената политика, за ръководител на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.
Националният съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси е координиращ и съвещателен орган. Той подкрепя кабинета в създаването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси, на основата на съдействие сред държавните органи и сдруженията на български жители, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят в региона на междуетническите връзки и отбраната правата на индивида.
Вицепремиерът Иван Демерджиев е избран за ръководител на Националната комисия за битка с трафика на хора и за ръководител на Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните
Правителството одобри решение, с което дефинира заместител министър-председателя по публичния ред и сигурност и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев за ръководител на Националната комисия за битка с трафика на хора към Министерския съвет.
С друго държавно решение вицепремиерът Иван Демерджиев е избран за ръководител на Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните към Министерския съвет.
Двете решения на кабинета са взети по отношение на новата конструкция на Министерския съвет.
Одобрен е отчетът за касовото осъществяване на държавния бюджет за първото полугодие на годината
Със свое решение държавното управление утвърди Доклада за касовото осъществяване на държавния бюджет, в това число на централния бюджет, и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия (КФП) за първото полугодие на 2022 година, в т. ч. и за разноските по член 110 от ЗДБРБ за 2022 година, и Информацията за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори по КФП за първото полугодие на 2022 година Документите са направени в осъществяване на член 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и член 135 от Закона за обществените финанси.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към юни 2022 година е позитивно в размер на 1 179,6 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 832,6 млн. лева и по европейските средства в размер на 347,0 млн. лв.. На месечна база за юни превишението на приходите над разноските е в размер на 574,5 млн. лв.. Подобрението на бюджетната позиция за месеца се дължи главно на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2021 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративен налог, налог върху разноските, налог върху приходите на бюджетните предприятия и на налог върху активността от опериране на кораби. Положително въздействие върху растежа на приходите оказват и постъпленията от косвени налози, помощи (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2022 година са в размер на 28 247,5 млн. лева или 47,3 % от обновените годишни разчети*. Постъпленията нарастват с 3 486,4 млн. лева (14,1 %) по отношение на регистрираните към юни 2021 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 3 319,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече със 166,7 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 238,7 млн. лева, което съставлява 48,2 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 992,3 млн. лева (15,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,7 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите от директни налози са в размер на 4 311,2 млн. лева или 47,6 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 10 549,9 млн. лева (47,4 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 7 548,2 млн. лева (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лева (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лева (57,5 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 914,1 млн. лева или 65,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 6 463,6 млн. лева, което съставлява 48,3 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 4 591,7 млн. лева и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 417,1 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2022 година възлизат на 27 067,8 млн. лева, което е 41,1 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2021 година бяха в размер на 24 645,0 млн. лв..
Нелихвените разноски са в размер на 25 866,4 млн. лева, което съставлява 41,0 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 24 354,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 498,7 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 13,1 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 388,7 млн. лева (58,5 % от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 юни 2022 година от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.06.2022 година е 9,5 милиарда лева, в това число 9,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
*Разчети към ЗДБРБ за 2022 година (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 година, изм. и доп. Дъждовни води., бр. 52 от 05.07.2022 г.).
Приет е Консолидираният годишен отчет за вътрешния надзор в обществения бранш за 2021 година
Правителството одобри Консолидирания годишен отчет за вътрешния надзор в обществения бранш за 2021 година В него е изработен разбор на данните за положението на финансовото ръководство и надзор и на вътрешния одит в обществения бранш, предоставена е и информация за активността, обвързвана с координацията и хармонизацията на вътрешния надзор в обществения бранш от профилираното звено в Министерството на финансите през 2021 година
Законът за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш планува ръководителите на организации от обществения бранш, като се изключи Висшия правосъден съвет и Сметната палата, всяка година да показват на министъра на финансите информация за действието, адекватността, ефикасността и успеваемостта на системите за финансово ръководство и надзор.
За отчетната 2021 година 58 % от организациите са си определили с „ доста добра “ оценка системите за финансово ръководство и надзор, а „ добра “ оценка е избрана от 40 % от докладвалите организации.
И през отчетната 2021 година комерсиалните сдружения с над 50 на 100 държавно и/или общинско присъединяване в капитала и комерсиалните сдружения, чийто капитал е напълно благосъстоятелност на комерсиалните сдружения с над 50 на 100 държавно и/или общинско присъединяване в капитала, както и държавните предприятия, рапортуваха по избрания класифициран ред за действието, адекватността, успеваемостта и ефикасността на своите системи за вътрешен надзор.
Утвърдени са разноските за командировки в страната за първото тримесечие на 2022 година
Правителството утвърди разноските за командировки в страната за първото тримесечие на 2022 година на министрите и заместник-министрите, на регионалните шефове, на ръководителите на държавни комисии, организации и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 3046,65 лева, за командировки на ръководителите на държавни организации и техните заместници 1187,91 лева, за командировки на регионални шефове – 2772 лева За командировки на ръководители и членове на държавни комисии и за командировки на ръководители на държавни институции по член 19, алинея 4 от Закона за администрацията не са осъществени разноски.
Вицепремиерът по икономическите политики и министър на превоза и известията ще реализира държавната политика в региона на пощенските услуги и ще упражнява правата на страната като едноличен притежател на капитала на „ Български пощи ” ЕАД
Министерският съвет взе решение заместител министър-председателят по икономическите политики и министър на превоза и известията да реализира държавната политика в региона на пощенските услуги. Като министър на превоза той ще упражнява и правата на страната като едноличен притежател на капитала на „ Български пощи ” ЕАД.
Промяната е нужна, с цел да може способените органи в пощенския бранш, в това число и за ръководство на сдружението, да се приведат в сходство със структурата на служебното държавно управление. Законът за пощенските услуги изисква Министерският съвет да дефинира съответен заместител министър-председател, виновен за пощенските услуги. Освен това от края на 2021 година функционалностите на принципал на „ Български пощи ” се извършват от заместител министър-председателя по дейно ръководство. В служебното държавно управление не е включен заместител министър-председател с такива функционалности и по тази причина те се разпореждат на министъра на превоза и известията.
Управлението на пощенския бранш и упражняването на пълномощията на страната като едноличен притежател на капитала на „ Български пощи ” ЕАД обичайно спадат в отрасловата подготвеност на министъра на превоза и известията. Администрацията на министерството разполага с опит и експертен потенциал за реализирането на тези действия.
Правителството дефинира Лазар Лазаров – заместител министър-председател по обществените политики и министър на труда и обществената политика, за ръководител на Националния съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет.
Националният съвет за съдействие по етническите и интеграционните въпроси е координиращ и съвещателен орган. Той подкрепя кабинета в създаването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси, на основата на съдействие сред държавните органи и сдруженията на български жители, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят в региона на междуетническите връзки и отбраната правата на индивида.
Вицепремиерът Иван Демерджиев е избран за ръководител на Националната комисия за битка с трафика на хора и за ръководител на Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните
Правителството одобри решение, с което дефинира заместител министър-председателя по публичния ред и сигурност и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев за ръководител на Националната комисия за битка с трафика на хора към Министерския съвет.
С друго държавно решение вицепремиерът Иван Демерджиев е избран за ръководител на Централната комисия за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните към Министерския съвет.
Двете решения на кабинета са взети по отношение на новата конструкция на Министерския съвет.
Одобрен е отчетът за касовото осъществяване на държавния бюджет за първото полугодие на годината
Със свое решение държавното управление утвърди Доклада за касовото осъществяване на държавния бюджет, в това число на централния бюджет, и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия (КФП) за първото полугодие на 2022 година, в т. ч. и за разноските по член 110 от ЗДБРБ за 2022 година, и Информацията за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори по КФП за първото полугодие на 2022 година Документите са направени в осъществяване на член 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и член 135 от Закона за обществените финанси.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към юни 2022 година е позитивно в размер на 1 179,6 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 832,6 млн. лева и по европейските средства в размер на 347,0 млн. лв.. На месечна база за юни превишението на приходите над разноските е в размер на 574,5 млн. лв.. Подобрението на бюджетната позиция за месеца се дължи главно на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2021 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративен налог, налог върху разноските, налог върху приходите на бюджетните предприятия и на налог върху активността от опериране на кораби. Положително въздействие върху растежа на приходите оказват и постъпленията от косвени налози, помощи (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2022 година са в размер на 28 247,5 млн. лева или 47,3 % от обновените годишни разчети*. Постъпленията нарастват с 3 486,4 млн. лева (14,1 %) по отношение на регистрираните към юни 2021 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 3 319,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече със 166,7 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 238,7 млн. лева, което съставлява 48,2 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 992,3 млн. лева (15,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,7 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите от директни налози са в размер на 4 311,2 млн. лева или 47,6 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 10 549,9 млн. лева (47,4 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 7 548,2 млн. лева (47,1 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 758,0 млн. лева (47,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 218,5 млн. лева (57,5 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 914,1 млн. лева или 65,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 6 463,6 млн. лева, което съставлява 48,3 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи са в размер на 4 591,7 млн. лева и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 417,1 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2022 година възлизат на 27 067,8 млн. лева, което е 41,1 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2021 година бяха в размер на 24 645,0 млн. лв..
Нелихвените разноски са в размер на 25 866,4 млн. лева, което съставлява 41,0 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 24 354,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 498,7 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 13,1 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 388,7 млн. лева (58,5 % от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 юни 2022 година от централния бюджет, възлиза на 812,8 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.06.2022 година е 9,5 милиарда лева, в това число 9,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
*Разчети към ЗДБРБ за 2022 година (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 година, изм. и доп. Дъждовни води., бр. 52 от 05.07.2022 г.).
Приет е Консолидираният годишен отчет за вътрешния надзор в обществения бранш за 2021 година
Правителството одобри Консолидирания годишен отчет за вътрешния надзор в обществения бранш за 2021 година В него е изработен разбор на данните за положението на финансовото ръководство и надзор и на вътрешния одит в обществения бранш, предоставена е и информация за активността, обвързвана с координацията и хармонизацията на вътрешния надзор в обществения бранш от профилираното звено в Министерството на финансите през 2021 година
Законът за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш планува ръководителите на организации от обществения бранш, като се изключи Висшия правосъден съвет и Сметната палата, всяка година да показват на министъра на финансите информация за действието, адекватността, ефикасността и успеваемостта на системите за финансово ръководство и надзор.
За отчетната 2021 година 58 % от организациите са си определили с „ доста добра “ оценка системите за финансово ръководство и надзор, а „ добра “ оценка е избрана от 40 % от докладвалите организации.
И през отчетната 2021 година комерсиалните сдружения с над 50 на 100 държавно и/или общинско присъединяване в капитала и комерсиалните сдружения, чийто капитал е напълно благосъстоятелност на комерсиалните сдружения с над 50 на 100 държавно и/или общинско присъединяване в капитала, както и държавните предприятия, рапортуваха по избрания класифициран ред за действието, адекватността, успеваемостта и ефикасността на своите системи за вътрешен надзор.
Утвърдени са разноските за командировки в страната за първото тримесечие на 2022 година
Правителството утвърди разноските за командировки в страната за първото тримесечие на 2022 година на министрите и заместник-министрите, на регионалните шефове, на ръководителите на държавни комисии, организации и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 3046,65 лева, за командировки на ръководителите на държавни организации и техните заместници 1187,91 лева, за командировки на регионални шефове – 2772 лева За командировки на ръководители и членове на държавни комисии и за командировки на ръководители на държавни институции по член 19, алинея 4 от Закона за администрацията не са осъществени разноски.
Вицепремиерът по икономическите политики и министър на превоза и известията ще реализира държавната политика в региона на пощенските услуги и ще упражнява правата на страната като едноличен притежател на капитала на „ Български пощи ” ЕАД
Министерският съвет взе решение заместител министър-председателят по икономическите политики и министър на превоза и известията да реализира държавната политика в региона на пощенските услуги. Като министър на превоза той ще упражнява и правата на страната като едноличен притежател на капитала на „ Български пощи ” ЕАД.
Промяната е нужна, с цел да може способените органи в пощенския бранш, в това число и за ръководство на сдружението, да се приведат в сходство със структурата на служебното държавно управление. Законът за пощенските услуги изисква Министерският съвет да дефинира съответен заместител министър-председател, виновен за пощенските услуги. Освен това от края на 2021 година функционалностите на принципал на „ Български пощи ” се извършват от заместител министър-председателя по дейно ръководство. В служебното държавно управление не е включен заместител министър-председател с такива функционалности и по тази причина те се разпореждат на министъра на превоза и известията.
Управлението на пощенския бранш и упражняването на пълномощията на страната като едноличен притежател на капитала на „ Български пощи ” ЕАД обичайно спадат в отрасловата подготвеност на министъра на превоза и известията. Администрацията на министерството разполага с опит и експертен потенциал за реализирането на тези действия.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ