Витоша - където човек отива да се откъсне от напрегнатото

Витоша - където човек отива да се откъсне от напрегнатото градско всекидневие. Където човек се усеща себе си. Където единственото човешко са другите планинари. Но не постоянно. Понякога и индивидите не са индивиди, може би единствено телом, само че не и духом.

Такава история описа Николай Николов във Фейсбук групата " Група за планински преходи ". Героите на историята са едно дете и татко му, който е потърпевш по време на поход, двойка момче и момиче, един планински бегач и един хижар - или по-скоро " кръчмар на върха на планината ".

Публикуваме цялата история на Николов без редакторска интервенция:

На слизане от Черни връх, на към 300 метра под него попаднахме на човек с малко дете, който при прехода си беше блъснал неприятно крайници и имаше потребност от подпомагане да слезе. Аз и моята другарка му се притекохме на помощ, като след към 5 мин. към нас се причисли и още един мъж, планински бегач и започнахме постепенно да му оказваме помощ да слезе от планината.

Малко преди последната огромна дупка преди пътя, по който се стига до хижата видяхме, че джипа от хижата слиза на долу и другия човек на тичешком съумя да го спре.

И тук се случи най-абсурдното нещо, джипа продължи по пътя си под предлога, че доста бил бързал и няма по какъв начин да изчака 10 мин. да преведем индивида до тях. Отново дублирам, че ни бяха нужни най-много 10 минути да го заведем до колата и просто да го смъкват до основния път.

Наложи се да го носим към два часа надолу.

Не знам къде се е изгубила човечността и обикновеното човешно отношение, само че нека хората от хижата на Черни връх прочетат този пост и да знаят, че това е цялостен СРАМ И ПОЗОР за хора, които са планинари, ръководят хижа, която се счита, че би трябвало да оказва помощ на всеки в рискови обстановки. А може би са просто едни кръчмари на върха на планината и възприятието за някаква отговорност и човещина им е непозната.

За хората, които в този момент ще попитат за какво не се обадихме на ПСС ще отговоря, че индивида не беше в тежко или живото застрашаващо положение и сметнахме за излишно да ангажираме други хора за подпомагане.

Въпреки това, през днешния ден се обадих на телефона за препоръки на ПСС и от там получих също толкоз неуместно отношение, както и от хижарите, които доста бързаха и 10 мин. очакване щяха да трансформират живота им.

Господина от ПСС с голямо учудване за какво въобще му звъня ме пита за какво не сме ги извикали, а откакто му обясних ми сподели, че нямало какво да сторят и под предлога, че има друга работа ми затвори.

Не чакам, че от ПСС са виновни за държанието на хората от хижата, само че въпреки всичко считам, че можеше да получа някакъв по-адекватен отговор и най-малкото да звъннат един телефон и да питат за какво от хижата са отказали да ни оказват помощ.

Абсолютно съм засегнат от отношението на псевдохижарите и макар огромното ми почитание към хората от ПСС, изключително откакто носихме човек повече от два часа надолу в планината, считам, че на сходни произшествия би трябвало да се гледа доста съществено, тъй като в този момент беше нещо малко, само че на следващия ден някой в действителност ще има потребност от огромна помощ и бързата реакция би избавила живот.

Планината възпитава, само че не всеки, който е горе, носи душа, почтена за нея. Историята на Николай Николов е мъчително увещание, че човечността не е обезпечена от терена или специалността. Понякога най-големият товар не е раненият човек, а безразличието на тези, които би трябвало да подадат ръка.

Снимка: Гледка към Витоша от София