Няма как на Витоша да има биосферен резерват към ЮНЕСКО
Витоша да остане Природен парк, който да включва резерватите Бистришко бранище и Торфено бранище. Но нито един от двата не дава отговор на условията да стане биосферен резерват към ЮНЕСКО. Сегашният статут на планината в най-голяма степен резервира природосъобразното положение на парка и потреблението му за спорт и туризъм. Това е записано в експертен отчет от 14 юни тази година, с който „ Труд “ разполага.
Докладът
Докладът е поръчан от Столична община, а негов създател е един най-големите европейски експерти по предпазени територии – австрийската професорка Улрике Прьобстал-Хайдер. Тя работи в Института по ландшафтно развиване, рекреация и обмисляне на консервацията, със седалище във Виена. Проф. Прьобстал-Хайдер измежду най-авторитетните учени в региона на ръководството на предпазените територии от мрежата „ Натура 2000 “.
Причината кметът на София Йорданка Фандъкова да потърси експертното мнение е отводът от предходната година на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да номинира „ Бистришко бранище “ за биосферен резерват към ЮНЕСКО. Предложението за това е на Столичния общински съвет (СОС), който на свое съвещание през 2017-а утвърди отправянето на настояването до Министерство на околната среда и водите.
Изискванията
Според условията на ЮНЕСКО, биосферните резервати би трябвало имат по този начин нареченото ядро, където прецизно е регламентирано човешко наличие. За да се изпълнени критериите, към ядрото би трябвало да се обособи буферна зона. В случая на „ Бистришко бранище “ тя ще обхване землищата на селата Бистрица, Железница и Ярлово, плюс териториите до хижа „ Алеко “. Има и преходна зона, която би покрила цяла Витоша и където също ще има рестрикции за човешка активност.
За пръв път Столична община се обръща към непознат водещ специалист по подобен проблем – нормално до момента локалната администрация търсеше мнението на „ зелените “ неправителствени организации. Миналата година точно те заблудиха СОС, че „ Бистришко бранище “ дава отговор на критериите за биосферен резерват към ЮНЕСКО и по този начин общинарите одобриха описаното нагоре решение.
Бистришко бранище
Още през 1934 година „ Бистришко бранище “ е разгласен за резерват за отбрана на смърчовите гори. Но през 2001 година там имаше смерч, който повали стотици декари иглолистни дървета. След този ветровал и заради невзетиите ограничения за изнасяне на повалената дървесина, смърчовите гори в резервата бяха унищожени. После от техните гниещи дънери на Витоша потегли корояд и от едно инфектирано леке от 600 декара бяха унищожени всички 11 000 дка смърч.
Преди шест години в резервата избухна и огромен пожар – тогава се подпали неизнесената мъртва дървесина след смерча. За гасенето в зоната навлязоха тежка техника и хора, което нанесе спомагателни вреди.
проф. Улрике Прьобстал-Хайдер
Препоръките
От отчета на проф. Улрике Прьобстал-Хайдер е видно, че през 2017 година Министерство на околната среда и водите вярно е отказало настояването на СОС.
„ Съществуващият резерват по никакъв метод не дава отговор на поставените цели и затова не би бил приет за биосферен “, написа проф. Прьобстал-Хайдер. Тя предлага „ Бистришко бранище ” да се резервира като строго предпазена територия без обозначението „ биосферен “. Допълнителна причина е, че местността не покрива интернационалните условия за задоволително повърхност.
„ С неговите 10 616 декара на„ Бистришко бранище “ не може да се направи по този начин нареченото функционално зониране – ядро, буферна зона и преходна зона “, написа в отчета.
Изводите от този отчет са причина СОС да анулира решението си от предходната година, с което се желае „ Бистришко бранище “ да кандидатства за биосферен резерват към ЮНЕСКО. То би трябвало да се анулира, тъй като би било спънка за бъдещата рационализация на Витоша.
Докладът
Докладът е поръчан от Столична община, а негов създател е един най-големите европейски експерти по предпазени територии – австрийската професорка Улрике Прьобстал-Хайдер. Тя работи в Института по ландшафтно развиване, рекреация и обмисляне на консервацията, със седалище във Виена. Проф. Прьобстал-Хайдер измежду най-авторитетните учени в региона на ръководството на предпазените територии от мрежата „ Натура 2000 “.
Причината кметът на София Йорданка Фандъкова да потърси експертното мнение е отводът от предходната година на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да номинира „ Бистришко бранище “ за биосферен резерват към ЮНЕСКО. Предложението за това е на Столичния общински съвет (СОС), който на свое съвещание през 2017-а утвърди отправянето на настояването до Министерство на околната среда и водите.
Изискванията
Според условията на ЮНЕСКО, биосферните резервати би трябвало имат по този начин нареченото ядро, където прецизно е регламентирано човешко наличие. За да се изпълнени критериите, към ядрото би трябвало да се обособи буферна зона. В случая на „ Бистришко бранище “ тя ще обхване землищата на селата Бистрица, Железница и Ярлово, плюс териториите до хижа „ Алеко “. Има и преходна зона, която би покрила цяла Витоша и където също ще има рестрикции за човешка активност.
За пръв път Столична община се обръща към непознат водещ специалист по подобен проблем – нормално до момента локалната администрация търсеше мнението на „ зелените “ неправителствени организации. Миналата година точно те заблудиха СОС, че „ Бистришко бранище “ дава отговор на критериите за биосферен резерват към ЮНЕСКО и по този начин общинарите одобриха описаното нагоре решение.
Бистришко бранище
Още през 1934 година „ Бистришко бранище “ е разгласен за резерват за отбрана на смърчовите гори. Но през 2001 година там имаше смерч, който повали стотици декари иглолистни дървета. След този ветровал и заради невзетиите ограничения за изнасяне на повалената дървесина, смърчовите гори в резервата бяха унищожени. После от техните гниещи дънери на Витоша потегли корояд и от едно инфектирано леке от 600 декара бяха унищожени всички 11 000 дка смърч.
Преди шест години в резервата избухна и огромен пожар – тогава се подпали неизнесената мъртва дървесина след смерча. За гасенето в зоната навлязоха тежка техника и хора, което нанесе спомагателни вреди.
проф. Улрике Прьобстал-Хайдер Препоръките
От отчета на проф. Улрике Прьобстал-Хайдер е видно, че през 2017 година Министерство на околната среда и водите вярно е отказало настояването на СОС.
„ Съществуващият резерват по никакъв метод не дава отговор на поставените цели и затова не би бил приет за биосферен “, написа проф. Прьобстал-Хайдер. Тя предлага „ Бистришко бранище ” да се резервира като строго предпазена територия без обозначението „ биосферен “. Допълнителна причина е, че местността не покрива интернационалните условия за задоволително повърхност.
„ С неговите 10 616 декара на„ Бистришко бранище “ не може да се направи по този начин нареченото функционално зониране – ядро, буферна зона и преходна зона “, написа в отчета.
Изводите от този отчет са причина СОС да анулира решението си от предходната година, с което се желае „ Бистришко бранище “ да кандидатства за биосферен резерват към ЮНЕСКО. То би трябвало да се анулира, тъй като би било спънка за бъдещата рационализация на Витоша.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ