.webp?15:20:06)
Театрален директор разпуска с пачуърк, докато реди репертоар...
ВИТИЗ беше едно чудно време, безметежно. Много работа, доста хъс за работа. Ние бяхме студентите, които не излизаха от него, от време на време дори спяхме по аудиториите, тъй като работехме до 2-3 часа през нощта. Страшно доста купони имаше, несъмнено. Бяхме доста близки със Стефан Данаилов и невероятни другари с неговия първи клас. Своите мемоари и вижданията си за театралното изкуство с ненаситност описа пред " Марица “ артистът Мариан Бозуков, който е и шеф на Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов ".
Искрата за актьорското майсторство у него се възпламенява, когато е още възпитаник в междинния курс в родния си град Чепеларе. Градът е прочут с това, че има съществени трагици, театрални студиа, школи и самодейни сформира. Първите професионални артисти, които са отишли в Смолянския спектакъл, когато се основава през 1951 година, са били чепеларци.
Неговият преподавател и другар Севделина Панайотова пали у него искрата и влечението към сцената. Завършва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ” в курса на проф. Атанас Шинков и след това при проф. Юлия Огнянова, като е добре прочут на българската аудитория с ролята си в известния ефирен сериал " Дунав-мост ".
Професионалният път на Бозуков включва участия на сцените на емблематични театри в страната. Той е играл в постановки на Народния спектакъл " Иван Вазов ", Театрална работилница " Сфумато ", Драматичен спектакъл - Пловдив, както и в Родопския трагичен спектакъл.
Освен актьорската си кариера, Мариан Бозуков интензивно работи за развиването на театралното изкуство в родния си край. В Чепеларе той е основал младежка театрална натрупа, с което способства за културното обогатяване на локалната общественост и за откриването на млади гении.
Актьорът е бил много непосредствен другар с починалите звезди Чочо Попйорданов и Иван Ласкин.
" Те бяха изключителни мъже, които някак си не се побраха в този живот. Този живот им беше стеснен. С големите си души и с невероятния си гений не се побраха в този свят и по тази причина толкоз рано си потеглиха - за голямо страдание на всички ни ”, твърди Бозуков.
Ролята си на Смирнов в " Малки комедии " по Чехов в Пловдивския спектакъл Бозуков разказва като повратна точка в своята театрална кариера, тъй като тогава най-сетне схваща какво е свободата да си артист. Никога няма да не помни думите на своята професорка Юлия Огнянова, която пристигнала да го гледа, без той да знае, и му споделила след представлението, че е доста щастлива за него, а тя отива да потанцува от благополучие.
Друга повратна точка в живота му е, когато среща към този момент починалата Даниела Олег Ляхова, която дефинира като прелестен създател, художник, сценограф и човек. И третата повратна точка е решението му преди 5 години да се завърне в родния си град.
" Натоварих най-нужните неща в колата и просто си потеглих от София. Върнах се в родното място, където се усещам доста по-значим, доста по-комфортно ми е ”, споделя чепеларецът.
Миналата година, на 10 октомври, Мариан става шеф на Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов " в Смолян, като го заварва в комплицирана обстановка. Там с общи старания и с помощ на институциите той основава екип, за който се усеща виновен, обезпечава им отоплителна система, уют, комфорт, хубави гримьорни.
За него екипът и сътрудниците са същински другари.
" Аз съм с тях непрестанно. Бачкам с тях, играем карти, смеем се, от време на време си пийваме по една ракийка. Важно е човек да е до хората си, тъй като по този начин ги опознава. Те са прелестни, отдадени на театъра цялостен живот. Трупата на Смолянския спектакъл е изключителна. В нея няма интриги, няма злоба. Ние обичаме да сме дружно ”, разкрива Мариан.
В момента работят по " Ние, духовата музика ” и фрагменти от " Суматоха ” на Йордан Радичков, след което стартират работа и по заглавия като " Разбойническа приказка ” на Карел Чапек, текст на надарения Недялко Делчев - " Хора с ангели ”, и " Боряна ” по Йордан Йовков. Наесен се чака да работи и с професор Маргарита Младенова, само че към момента не е ясно по какви текстове. А зимата трупата ще затвори с камерен план по текстове на Здрава Каменова. Междувременно, несъмнено, се приготвят и детски представления.
" Опитваме се да създадем един уравновесен репертоар, с цел да се види целият капацитет на театралната натрупа, цялата палитра на тези младежи ”, изяснява шефът.
Чепеларецът е уверен, че актьорското майсторство е доста потребно при всевъзможни обстановки в живота. Другите занимания на Мариан са пачуъркът - техника за шиене с късчета плат, с което той се занимава повече от 30 години, и разходките в планината. Също по този начин обожава да пее. Бозуков казва за себе си, че е човек, който не се стопира.
" Крилете на вестителя “ е представлението от репертоара на театъра, което му е най на сърце.
Искрата за актьорското майсторство у него се възпламенява, когато е още възпитаник в междинния курс в родния си град Чепеларе. Градът е прочут с това, че има съществени трагици, театрални студиа, школи и самодейни сформира. Първите професионални артисти, които са отишли в Смолянския спектакъл, когато се основава през 1951 година, са били чепеларци.
Неговият преподавател и другар Севделина Панайотова пали у него искрата и влечението към сцената. Завършва ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ” в курса на проф. Атанас Шинков и след това при проф. Юлия Огнянова, като е добре прочут на българската аудитория с ролята си в известния ефирен сериал " Дунав-мост ".
Професионалният път на Бозуков включва участия на сцените на емблематични театри в страната. Той е играл в постановки на Народния спектакъл " Иван Вазов ", Театрална работилница " Сфумато ", Драматичен спектакъл - Пловдив, както и в Родопския трагичен спектакъл.
Освен актьорската си кариера, Мариан Бозуков интензивно работи за развиването на театралното изкуство в родния си край. В Чепеларе той е основал младежка театрална натрупа, с което способства за културното обогатяване на локалната общественост и за откриването на млади гении.
Актьорът е бил много непосредствен другар с починалите звезди Чочо Попйорданов и Иван Ласкин.
" Те бяха изключителни мъже, които някак си не се побраха в този живот. Този живот им беше стеснен. С големите си души и с невероятния си гений не се побраха в този свят и по тази причина толкоз рано си потеглиха - за голямо страдание на всички ни ”, твърди Бозуков.
Ролята си на Смирнов в " Малки комедии " по Чехов в Пловдивския спектакъл Бозуков разказва като повратна точка в своята театрална кариера, тъй като тогава най-сетне схваща какво е свободата да си артист. Никога няма да не помни думите на своята професорка Юлия Огнянова, която пристигнала да го гледа, без той да знае, и му споделила след представлението, че е доста щастлива за него, а тя отива да потанцува от благополучие.
Друга повратна точка в живота му е, когато среща към този момент починалата Даниела Олег Ляхова, която дефинира като прелестен създател, художник, сценограф и човек. И третата повратна точка е решението му преди 5 години да се завърне в родния си град.
" Натоварих най-нужните неща в колата и просто си потеглих от София. Върнах се в родното място, където се усещам доста по-значим, доста по-комфортно ми е ”, споделя чепеларецът.
Миналата година, на 10 октомври, Мариан става шеф на Родопския трагичен спектакъл " Николай Хайтов " в Смолян, като го заварва в комплицирана обстановка. Там с общи старания и с помощ на институциите той основава екип, за който се усеща виновен, обезпечава им отоплителна система, уют, комфорт, хубави гримьорни.
За него екипът и сътрудниците са същински другари.
" Аз съм с тях непрестанно. Бачкам с тях, играем карти, смеем се, от време на време си пийваме по една ракийка. Важно е човек да е до хората си, тъй като по този начин ги опознава. Те са прелестни, отдадени на театъра цялостен живот. Трупата на Смолянския спектакъл е изключителна. В нея няма интриги, няма злоба. Ние обичаме да сме дружно ”, разкрива Мариан.
В момента работят по " Ние, духовата музика ” и фрагменти от " Суматоха ” на Йордан Радичков, след което стартират работа и по заглавия като " Разбойническа приказка ” на Карел Чапек, текст на надарения Недялко Делчев - " Хора с ангели ”, и " Боряна ” по Йордан Йовков. Наесен се чака да работи и с професор Маргарита Младенова, само че към момента не е ясно по какви текстове. А зимата трупата ще затвори с камерен план по текстове на Здрава Каменова. Междувременно, несъмнено, се приготвят и детски представления.
" Опитваме се да създадем един уравновесен репертоар, с цел да се види целият капацитет на театралната натрупа, цялата палитра на тези младежи ”, изяснява шефът.
Чепеларецът е уверен, че актьорското майсторство е доста потребно при всевъзможни обстановки в живота. Другите занимания на Мариан са пачуъркът - техника за шиене с късчета плат, с което той се занимава повече от 30 години, и разходките в планината. Също по този начин обожава да пее. Бозуков казва за себе си, че е човек, който не се стопира.
" Крилете на вестителя “ е представлението от репертоара на театъра, което му е най на сърце.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ