Витамин К се нарича още коагулационен витамин. Необходим е за

Витамин К се назовава още коагулационен витамин. Необходим е за образуването на протромбин в черния дроб. Системата за кръвосъсирване е една от главните ни защитни функционалности. Ако нищо не заплашва тялото, тогава факторите на съсирването и противосъсирването са в ред и кръвта остава течна. Но при положение на патология, неотложно се задейства развой, който е ориентиран към образуването на кръвен съсирек, т.е. тялото е в положение когато и да е да „ затвори” раната с образуването на кръвен съсирек.

Освен това се нуждаем от витамин К и за други значими процеси:
• способства за естественото развиване на скелета при децата и предотвратява остеопорозата при възрастните хора;
• взе участие в анаеробното дишане, което се случва в нервната тъкан по време на кислороден апетит и в мускулите при интензивно физическо натоварване;
• стабилизира равнищата на кръвната захар;
• покачва стабилността на стените на кръвоносните съдове;
• предотвратява появяването на обвързваните с възрастта промени;
• взе участие в енергийните процеси;
• има антибактериално и аналгетично действие;
• предизвиква отпущането на матката, премахвайки болката по време на менструация;
• възстановява двигателната функционалност на стомашно-чревния тракт и мускулната дейност;
• неотдавна беше потвърдено, че играе значима роля за усвояването на калция и бъбречната функционалност.
Общият термин витамин К се отнася до мастноразтворими съединения (К1, К2 и К3 и др.). Това вещество може да се съдържа както в растителни, по този начин и в скотски артикули. Например, витамин К1 се синтезира в растенията и се съдържа в листата им. Но макар обстоятелството, че при растителна диета в тялото ни попада задоволително витамин К1, малко от него се усвоява. Затова би трябвало да се комбинира с мазнини. Витамин К2 се синтезира от микроорганизми (бактерии) в червата на индивида, както и от чернодробни кафези на животни.

Кои храни съдържат коагулационния витамин?
Хранителни източници на витамин К1 са: зелена салата, брюкселско зеле и карфиол, спанак, коприва, целина и броколи, зелен чай, водорасли, шипки, овес, соя, ръж, пшеница, моркови, тиква, домати. В пикантните билки също има доста от него: босилек (както свеж, по този начин и сушен), мащерка, магданоз, кориандър, коприва. Въпреки че зелените листни зеленчуци са водещи в наличието на витамини от група К, единствено 10% от тях се усвояват. Но веществото, получено от скотски артикули, се усвоява доста по-добре.
Витамин К2 се съдържа в скотски артикули (свински и говежди черен дроб, яйца, сирена, майонеза, пилешко месо) и както бе упоменато нагоре, се създава от бактерии. Продуктът на соята „ нато” от обичайна японска кухня, се счита за водач във връзка с витамин К. Той се прави посредством накисване на цели соеви зърна. Получената маса се вари и към нея се прибавят специфични бактерии.
Те оказват помощ да се синтезират ензими, употребявани за понижаване на съсирването на кръвта и производството на витамин К и витамини от група В.
Пресните и сушените плодове с нужния ни витамин са: сини сливи, киви, боровинки, нар, авокадо.
Несъмнен плюс е, че по време на термичната обработка витамин К резервира своите потребни свойства, за разлика от другите витамини (загубата е не повече от 5%). При заледяване се губят към 30%. Активността му понижава и при банкет на аспирин.