Дефицитът на витамин D може да доведе до автоимунни заболявания
Витамин D е от значително значение освен за здравето на костите, само че и за естествената имунна функционалност. Дефицитът на витамин D е обвързван с нараснал риск от автоимунни болести, само че механизмите, които стоят в основата на тази връзка, не са добре изучени.
Ново изследване, оповестено в Science Advances, демонстрира, че нарушаването на основен ензим, участващ в превръщането на витамин D в неговата биологично дейна форма, може да повлияе негативно върху развиването на Т клетките.
Това води до прекалено произвеждане на Т кафези, които могат да нападат личната тъкан на тялото, феномен, прочут като автореактивност.
Проучването - извършено върху мишка - също сподели, че това нарастване на автореактивните Т-клетки е медиирано от неподходящите резултати на недостига на витамин D върху клетките в тимуса, профилираният орган, който въздейства върху съзряването на Т-клетките и способността им да разграничават сред здрави и инфектирани или непознати кафези.
Авторът на проучването Джон Уайт, доктор, професор по физиология в университета Макгил в Монреал, Канада, сподели пред Medical News Today:
" Нашето изследване сподели, че витамин D е нужен за естественото развиване на тимуса, оптималното " премахване " на самореактивните Т кафези и дълголетието на тимуса. "
Каква роля играят Т-клетките в регулирането на имунната система?
Освен ролята си за здравето на костите, витамин D модулира и функционалността на имунната система. Например данните от наблюдения допускат връзка сред недостига на витамин D и покачвания риск от автоимунни болести, които включват производството на имунен отговор против личната тъкан на тялото.
Т-клетките, приближен източник, профилиран тип бели кръвни кафези, играят решаваща роля в регулирането на този автоимунен отговор. Т-клетките вземат участие в улеснението на имунния отговор против микробите и елиминирането на кафези, които може да са инфектирани или имат рак.
Тези функционалности на Т клетките разчитат на способността им да разграничават личните протеини на тялото, известни като лични протеини или лични антигени, от непознати протеини. Способността на Т-клетките да разпознават личните антигени и да заобикалят отговор против личната тъкан на тялото е известна като Т-клетъчна приемливост.
Т-клетъчната приемливост се появява по време на съзряването на Т кафези от прогениторни кафези, получени от костен мозък в тимуса, жлеза, ситуирана в горната част на гърдите.
По-конкретно, Т-клетъчната приемливост включва асортимент на Т-клетъчни прекурсори, които създават мощна реакция против непознати протеини, само че не и лични антигени.
По време на ранните стадии на развиване на Т клетките, позитивната селекция на прекурсорни Т кафези, способни да произведат мощна реакция против непознати антигени, се случва във външната част на тимуса, наречена кора.
Следващите стадии на развиване на Т клетките се случват в централната област на тимуса, наречена медула. Т-клетките, които създават отговор на личната здрава тъкан на тялото, се отстраняват в медулата в развой, наименуван негативна селекция.
Как витамин D въздейства върху функционалността на Т-клетките?
Подгрупи от епителни кафези в медулата експресират част от гените в човешкия геном, които дружно експресират множеството гени в генома.
Експресията на съвсем целия репертоар от лични протеини в тимуса разрешава развиването на приемливост на Т клетките към всички тъкани на тялото.
Рецепторът за дейната форма на витамин D се експресира в тимуса, а дефицитът на витамин D е обвързван с понижен размер на тимуса.
Трябва да се означи, че предходната работа на създателите сподели, че витамин D може да усъвършенства експресията на гена на автоимунния регулатор и по този метод е от решаващо значение за развиването на Т-клетъчна приемливост и попречване на автоимунен отговор.
Развитието на Т-клетъчната популация в тимуса по време на живота на индивида приключва досега на пубертета.
Това, дружно с по-силното влияние на витамин D върху имунната функционалност в ранния живот, допуска, че витамин D може да повлияе на развиването на Т клетките в тимуса в ранния живот, с цел да повлияе на толерантността на Т клетките.
Каква е връзката сред витамин D и автоимунните болести?
В актуалното изследване откривателите изследват пътищата, по които витамин D евентуално модулира функционалността на Т клетките в ранния живот и след това риска от автоимунни положения.
Витамин D се трансформира в своята биологично дейна форма в тялото посредством ензима Cyp27b1. За да схванат въздействието на витамин D върху имунната функционалност, откривателите са употребявали модел на мишка, генетично конструиран да носи разновидност в двете копия на гена, който експресира Cyp27b1, което води до способността да се създава дейната форма на витамин D.
Тези мишки без биологично дейния витамин D демонстрират понижен размер на тимуса и по-нисък брой Т кафези в кръвта, което е показателно за по-бързото стареене на тимуса.
Тези мишки също имат по-малка секта от епителни кафези в медулата, експресиращи гена на автоимунния регулатор, в сравнение с контролните мишки от див вид.
Освен това, има понижаване на броя на медуларните епителни кафези в тимуса, които показват лични антигени на разрастващите се Т кафези. Предишно изследване Trusted Source сподели, че броят на медуларните епителни кафези, представящи избран личен антиген, е обвързван със степента на Т-клетъчна приемливост към този антиген.
Тези промени в тимуса на мишките, неспособни да създават биологично деен витамин D, са съпроводени от повишение на маркерите, показващи понижена Т-клетъчна приемливост, т.е. увеличение на Т-клетките, които създават мощен отговор към личните антигени.
И най-после, тези мишки също демонстрират нараснали равнища на автоантитела в избрани тъкани, като белите дробове и слюнчените жлези, в късна зрелост. Въпреки това, такива нараснали равнища на автоантитела липсват в други тъкани.
Може ли дефицитът на витамин D да усили риска от диабет вид 1?
По-възрастните мишки, само че не и по-младите, без деен витамин D също демонстрират нарушена регулация на глюкозата (кръвната захар).
Обобщавайки тези констатации, Уайт отбелязва, че: " Ние открихме, че развиването на епителни клетъчни популации в тимуса, сериозно за негативна селекция на Т кафези, е нарушено при мутантни мишки. Освен това, самата негативна Т-клетъчна селекция беше нарушена.
" Стареещите мутантни мишки също развиха признаци на автоимунитет и в някои случаи диабет вид 1 ", уточни той. " Също толкоз забавно, открихме, че при липса на дейната форма на витамин D стареенето на тимуса се форсира доста ", което може в допълнение да усили риска от автоимунни положения.
Ново изследване, оповестено в Science Advances, демонстрира, че нарушаването на основен ензим, участващ в превръщането на витамин D в неговата биологично дейна форма, може да повлияе негативно върху развиването на Т клетките.
Това води до прекалено произвеждане на Т кафези, които могат да нападат личната тъкан на тялото, феномен, прочут като автореактивност.
Проучването - извършено върху мишка - също сподели, че това нарастване на автореактивните Т-клетки е медиирано от неподходящите резултати на недостига на витамин D върху клетките в тимуса, профилираният орган, който въздейства върху съзряването на Т-клетките и способността им да разграничават сред здрави и инфектирани или непознати кафези.
Авторът на проучването Джон Уайт, доктор, професор по физиология в университета Макгил в Монреал, Канада, сподели пред Medical News Today:
" Нашето изследване сподели, че витамин D е нужен за естественото развиване на тимуса, оптималното " премахване " на самореактивните Т кафези и дълголетието на тимуса. "
Каква роля играят Т-клетките в регулирането на имунната система?
Освен ролята си за здравето на костите, витамин D модулира и функционалността на имунната система. Например данните от наблюдения допускат връзка сред недостига на витамин D и покачвания риск от автоимунни болести, които включват производството на имунен отговор против личната тъкан на тялото.
Т-клетките, приближен източник, профилиран тип бели кръвни кафези, играят решаваща роля в регулирането на този автоимунен отговор. Т-клетките вземат участие в улеснението на имунния отговор против микробите и елиминирането на кафези, които може да са инфектирани или имат рак.
Тези функционалности на Т клетките разчитат на способността им да разграничават личните протеини на тялото, известни като лични протеини или лични антигени, от непознати протеини. Способността на Т-клетките да разпознават личните антигени и да заобикалят отговор против личната тъкан на тялото е известна като Т-клетъчна приемливост.
Т-клетъчната приемливост се появява по време на съзряването на Т кафези от прогениторни кафези, получени от костен мозък в тимуса, жлеза, ситуирана в горната част на гърдите.
По-конкретно, Т-клетъчната приемливост включва асортимент на Т-клетъчни прекурсори, които създават мощна реакция против непознати протеини, само че не и лични антигени.
По време на ранните стадии на развиване на Т клетките, позитивната селекция на прекурсорни Т кафези, способни да произведат мощна реакция против непознати антигени, се случва във външната част на тимуса, наречена кора.
Следващите стадии на развиване на Т клетките се случват в централната област на тимуса, наречена медула. Т-клетките, които създават отговор на личната здрава тъкан на тялото, се отстраняват в медулата в развой, наименуван негативна селекция.
Как витамин D въздейства върху функционалността на Т-клетките?
Подгрупи от епителни кафези в медулата експресират част от гените в човешкия геном, които дружно експресират множеството гени в генома.
Експресията на съвсем целия репертоар от лични протеини в тимуса разрешава развиването на приемливост на Т клетките към всички тъкани на тялото.
Рецепторът за дейната форма на витамин D се експресира в тимуса, а дефицитът на витамин D е обвързван с понижен размер на тимуса.
Трябва да се означи, че предходната работа на създателите сподели, че витамин D може да усъвършенства експресията на гена на автоимунния регулатор и по този метод е от решаващо значение за развиването на Т-клетъчна приемливост и попречване на автоимунен отговор.
Развитието на Т-клетъчната популация в тимуса по време на живота на индивида приключва досега на пубертета.
Това, дружно с по-силното влияние на витамин D върху имунната функционалност в ранния живот, допуска, че витамин D може да повлияе на развиването на Т клетките в тимуса в ранния живот, с цел да повлияе на толерантността на Т клетките.
Каква е връзката сред витамин D и автоимунните болести?
В актуалното изследване откривателите изследват пътищата, по които витамин D евентуално модулира функционалността на Т клетките в ранния живот и след това риска от автоимунни положения.
Витамин D се трансформира в своята биологично дейна форма в тялото посредством ензима Cyp27b1. За да схванат въздействието на витамин D върху имунната функционалност, откривателите са употребявали модел на мишка, генетично конструиран да носи разновидност в двете копия на гена, който експресира Cyp27b1, което води до способността да се създава дейната форма на витамин D.
Тези мишки без биологично дейния витамин D демонстрират понижен размер на тимуса и по-нисък брой Т кафези в кръвта, което е показателно за по-бързото стареене на тимуса.
Тези мишки също имат по-малка секта от епителни кафези в медулата, експресиращи гена на автоимунния регулатор, в сравнение с контролните мишки от див вид.
Освен това, има понижаване на броя на медуларните епителни кафези в тимуса, които показват лични антигени на разрастващите се Т кафези. Предишно изследване Trusted Source сподели, че броят на медуларните епителни кафези, представящи избран личен антиген, е обвързван със степента на Т-клетъчна приемливост към този антиген.
Тези промени в тимуса на мишките, неспособни да създават биологично деен витамин D, са съпроводени от повишение на маркерите, показващи понижена Т-клетъчна приемливост, т.е. увеличение на Т-клетките, които създават мощен отговор към личните антигени.
И най-после, тези мишки също демонстрират нараснали равнища на автоантитела в избрани тъкани, като белите дробове и слюнчените жлези, в късна зрелост. Въпреки това, такива нараснали равнища на автоантитела липсват в други тъкани.
Може ли дефицитът на витамин D да усили риска от диабет вид 1?
По-възрастните мишки, само че не и по-младите, без деен витамин D също демонстрират нарушена регулация на глюкозата (кръвната захар).
Обобщавайки тези констатации, Уайт отбелязва, че: " Ние открихме, че развиването на епителни клетъчни популации в тимуса, сериозно за негативна селекция на Т кафези, е нарушено при мутантни мишки. Освен това, самата негативна Т-клетъчна селекция беше нарушена.
" Стареещите мутантни мишки също развиха признаци на автоимунитет и в някои случаи диабет вид 1 ", уточни той. " Също толкоз забавно, открихме, че при липса на дейната форма на витамин D стареенето на тимуса се форсира доста ", което може в допълнение да усили риска от автоимунни положения.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ