За висулките и нашата кочина
Висулките през днешния ден. Като съзнателен жител, обезпокоен за живота и здравето на хората, които минават на това оживено място, бях посъветвана да се обадя в Инспектората на Столична община. Така и направих.
Това написа в профила си във Facebook Ивет Добромирова.
Разказах за обстановката. Нервно ми бе отговорено, че те няма какво да създадат. Работа на живущите било те да си отстраняват висулките. Аз обясних, че доста елементарно мога да ги бутна и те да убият някого изпод. Че мястото и обстановката допускат да се отдели региона, тъй като минават хора непрекъснато и аз ще им спомагам с махането.
Още по-нервно ми се изясни, че те ще издадат наставление на домоуправителя живущите да отстранят висулките. Аз обясних, че аз съм живущата и доста желая да ги отстраня, само че няма по какъв начин без да се отдели региона, което е от пълномощията евентуално на полицията и тъй като мястото е характерно, явно те ще би трябвало да се занимаят.
Отново ми обясниха, че те нямат такива пълномощия и това не е тяхна работа, само че ще алармират на районните. Леко изнервено на собствен ред подсетих, че предстоят честванията на 3-ти март, които се случват на това точно място и обстановката става още по-усложнена! Отново ми споделиха, че нищо не зависи от тях, само че въпреки всичко единственото, което могат да създадат е да алармират на районните...
Ами това е, уважаеми. Институциите - общински и държавни, които са мащеха за жителите. След цялото това преживяване, ми се искаше никак да не се бях обаждала на никого. И по този начин си живуркаме в кочината.
Айде, прекрасен ден и на вас. Аз на следващия ден пипвам гората, с цел да се спася от честванията и по какъв начин ще се оправят службите за сигурност, които наблюдават дали прозорците са отворени в този миг с висулките, не знам... Дано единствено не основат проблеми на домоуправителя...
*Заглавието е на редакцията
Това написа в профила си във Facebook Ивет Добромирова.
Разказах за обстановката. Нервно ми бе отговорено, че те няма какво да създадат. Работа на живущите било те да си отстраняват висулките. Аз обясних, че доста елементарно мога да ги бутна и те да убият някого изпод. Че мястото и обстановката допускат да се отдели региона, тъй като минават хора непрекъснато и аз ще им спомагам с махането.
Още по-нервно ми се изясни, че те ще издадат наставление на домоуправителя живущите да отстранят висулките. Аз обясних, че аз съм живущата и доста желая да ги отстраня, само че няма по какъв начин без да се отдели региона, което е от пълномощията евентуално на полицията и тъй като мястото е характерно, явно те ще би трябвало да се занимаят.
Отново ми обясниха, че те нямат такива пълномощия и това не е тяхна работа, само че ще алармират на районните. Леко изнервено на собствен ред подсетих, че предстоят честванията на 3-ти март, които се случват на това точно място и обстановката става още по-усложнена! Отново ми споделиха, че нищо не зависи от тях, само че въпреки всичко единственото, което могат да създадат е да алармират на районните...
Ами това е, уважаеми. Институциите - общински и държавни, които са мащеха за жителите. След цялото това преживяване, ми се искаше никак да не се бях обаждала на никого. И по този начин си живуркаме в кочината.
Айде, прекрасен ден и на вас. Аз на следващия ден пипвам гората, с цел да се спася от честванията и по какъв начин ще се оправят службите за сигурност, които наблюдават дали прозорците са отворени в този миг с висулките, не знам... Дано единствено не основат проблеми на домоуправителя...
*Заглавието е на редакцията
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ