Висшистите вземат двойно по-висока заплата от работещите без висше образование,

Висшистите вземат двойно по-висока заплата от работещите без висше обучение, написа Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система в собствен разбор. Той се базира на структурна статистика на възнагражденията и разноските за труд от Националния статистически институт.

За нагледност в една категория са обединени работещите със степени „ бакалавър “, „ професионален бакалавър “, „ магистър “ и „ лекар “. Преимуществото на висшето обучение е повече от явно – до момента в който междинната брутна месечна заплата на работещите без висше обучение през 2022 година е била 1220 лева, тази на висшистите е 2443 лв. – с други думи, „ наградата “ на висшето обучение е 100,2%.

Историческият обзор на разликите в заплатите е изключително забавен, отбелязва икономистът. В началото на хилядолетието наградата на висшето обучение е била 57% (между 242 и 380 лева месечно през 2002 г.), само че релативно бързо се покачва до диапазона 85-95%, където остава до началото на актуалното десетилетие.

Причината за двойно по-високите заплати на висшистите през днешния ден по отношение на „ едвам “ 57% разлика при започване на века е най-много в забележителната смяна на икономическата конструкция през този интервал. През тези две десетилетия България добави доста повече работни места в услугите, където висшето обучение е надалеч по-търсено. Ръст има и във високотехнологичните производства, където образованите експерти също са от основна значимост.

Не можем да отминем и съответно растящия дял на ИКТ дейностите, които обезпечават в пъти по-високи от междинните заплати и прекроиха към себе си целия пазар на труда и просветителна инфраструктура на София. В последните години изпреварващият растеж на заплатите в някои обществени браншове – най-видимо, учебното обучение – където работят съвсем извънредно висшисти, също има своето въздействие.