Парламентът забрани на ВСС да назначава началници в съдебната власт
Висш правосъден съвет (ВСС) с изминал мандат да не може да назначава ръководителите в правосъдната власт. Такива промени одобриха в сряда депутатите. В Народното събрание с голямо болшинство бяха гласувани на първо четене общо три законопроекта със сходни разпореждания. Те бяха утвърдени на общо съображение, само че с обичайна спогодба, че сред двете четения ще има промени.
Към момента обаче новите ръководещи от „ Прогресивна България “ показват увереност такива промени да бъдат дефинитивно признати. Те заявиха поддръжка и за другите два плана, импортирани от " Демократична България " и " Продължаваме Промяната ".
Дебатите в четвъртък минаха с нехарактерен за последните години спокоен звук. Дори " Възраждане " припознаха част от концепциите и обявиха, че ще ги поддържат, най-малко на първо четене. Изказвания от ГЕРБ и Движение за права и свободи нямаше. Партията на Делян Пеевски гласоподава кардинално " срещу " измененията, когато текстовете бяха обсъждани от правната комисия в Народното събрание.
Мораториум
Общото сред трите законопроекта е налагането на мораториум върху назначенията на настоящия Висш съдебен съвет. Мандатът на правосъдните кадровици изтече преди години, само че до момента Народното събрание по този начин и не е почнал процедура по желание на личната си квота. Междувременно сегашният състав назначи Иван Гешев за основен прокурор, а след това го уволни, откакто ГЕРБ и Движение за права и свободи дадоха знак, че не го желаят повече на поста.
Още по тематиката:
След това същите хора избраха Борислав Сарафов за краткотраен началник на прокуратурата и бяха подготвени да го назначат и за титулярен началник, само че бяха спрени в последния миг, още веднъж с смяна в закона. През последните дни прокурорската гилдия на съвета показва опит да тича пред вятъра като спря всички процедури по желание на началници в системата още преди Народното събрание да е одобрил дебатираните в четвъртък промени.
Сега и трите законопроекта плануват, че членове на Висш съдебен съвет с изминал мандат не могат да гласоподават за назначения на ръководители в системата. Това значи, че с изключение на избора на тримата огромни – основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища – правосъдните кадровици няма да могат да избират и шефове на районно и окръжно равнище.
Разликите
И въпреки че мнозина от изказалите се в четвъртък депутати подчертаха, че и трите плана имат една и съща цел – стоп на назначенията, измененията се разграничават по други линии. В плана на " Продължаваме Промяната " е записано, че номинации на бъдещи членове от парламентарната квота на Висш съдебен съвет ще могат да вършат и публични организации – адвокатурата, Българска академия на науките, Софийскията университет и Съюзът на юристите.
Досега парламентарната квота постоянно е партийна, разяснява депутатът от Политическа партия Велислав Величков. За да се промени това, партията предлага опция за предварителни номинации и отвън Народното събрание. Кандидатурите от публичните организации ще са предварителни. След като бъдат направени, би трябвало народен представител да ги припознае, с цел да ги издигне и да се стигне до гласоподаване в Народното събрание. По думите на Величков по този начин ще " върнем нещото, което доста липсва – доверието в правосъдната власт, което основополагащо за доверието в страната ".
Още по тематиката:
От " Демократична България " пък оферират да се вкарат така наречен двойни болшинства за решенията на съдийската гилдия. Това значи, че при всяко гласоподаване ще е нужна с изключение на елементарната поддръжка от 50+1 и болшинство от членовете, определени директно от съдиите. Предполага се, че това ще ускори повече ролята на магистратурата и по този начин ще може директно определените да преобладават над посочените от Народното събрание в колегията.
Демократична България предлага още и да се разшири кръгът на тези, които могат да желаят освобождение на основния прокурор като към тях се прибавят министърът на правораздаването, ръководителят на Върховния касационен съд, омбудсманът, една пета от депутатите и Висшият адвокатстки съвет.
Дълбока криза
Съдебната система се намира в дълбока рецесия, съобщи от трибуната депутатката от " Прогресивна България " Олга Борисова. Според нея настоящото законодателство не разрешава действителна инспекция на качествата на номинираните за членове на Висш съдебен съвет, които се избират от Народното събрание. Затова в техния законопроект е записано увеличение на пълномощията на специфичната комисия в Народното събрание, която събира информация за претендентите. В момента тази комисия открива служебно условия като стаж, осъждания в предишното, участия във компании, роднински връзки. Сега се предлага в закона да се запише, че комисията може да изисква данни от държавни и общински институции, жители и компании, които са задължени да оказват подпомагане.
Към момента обаче новите ръководещи от „ Прогресивна България “ показват увереност такива промени да бъдат дефинитивно признати. Те заявиха поддръжка и за другите два плана, импортирани от " Демократична България " и " Продължаваме Промяната ".
Дебатите в четвъртък минаха с нехарактерен за последните години спокоен звук. Дори " Възраждане " припознаха част от концепциите и обявиха, че ще ги поддържат, най-малко на първо четене. Изказвания от ГЕРБ и Движение за права и свободи нямаше. Партията на Делян Пеевски гласоподава кардинално " срещу " измененията, когато текстовете бяха обсъждани от правната комисия в Народното събрание.
Мораториум
Общото сред трите законопроекта е налагането на мораториум върху назначенията на настоящия Висш съдебен съвет. Мандатът на правосъдните кадровици изтече преди години, само че до момента Народното събрание по този начин и не е почнал процедура по желание на личната си квота. Междувременно сегашният състав назначи Иван Гешев за основен прокурор, а след това го уволни, откакто ГЕРБ и Движение за права и свободи дадоха знак, че не го желаят повече на поста.
Още по тематиката:
След това същите хора избраха Борислав Сарафов за краткотраен началник на прокуратурата и бяха подготвени да го назначат и за титулярен началник, само че бяха спрени в последния миг, още веднъж с смяна в закона. През последните дни прокурорската гилдия на съвета показва опит да тича пред вятъра като спря всички процедури по желание на началници в системата още преди Народното събрание да е одобрил дебатираните в четвъртък промени.
Сега и трите законопроекта плануват, че членове на Висш съдебен съвет с изминал мандат не могат да гласоподават за назначения на ръководители в системата. Това значи, че с изключение на избора на тримата огромни – основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища – правосъдните кадровици няма да могат да избират и шефове на районно и окръжно равнище.
Разликите
И въпреки че мнозина от изказалите се в четвъртък депутати подчертаха, че и трите плана имат една и съща цел – стоп на назначенията, измененията се разграничават по други линии. В плана на " Продължаваме Промяната " е записано, че номинации на бъдещи членове от парламентарната квота на Висш съдебен съвет ще могат да вършат и публични организации – адвокатурата, Българска академия на науките, Софийскията университет и Съюзът на юристите.
Досега парламентарната квота постоянно е партийна, разяснява депутатът от Политическа партия Велислав Величков. За да се промени това, партията предлага опция за предварителни номинации и отвън Народното събрание. Кандидатурите от публичните организации ще са предварителни. След като бъдат направени, би трябвало народен представител да ги припознае, с цел да ги издигне и да се стигне до гласоподаване в Народното събрание. По думите на Величков по този начин ще " върнем нещото, което доста липсва – доверието в правосъдната власт, което основополагащо за доверието в страната ".
Още по тематиката:
От " Демократична България " пък оферират да се вкарат така наречен двойни болшинства за решенията на съдийската гилдия. Това значи, че при всяко гласоподаване ще е нужна с изключение на елементарната поддръжка от 50+1 и болшинство от членовете, определени директно от съдиите. Предполага се, че това ще ускори повече ролята на магистратурата и по този начин ще може директно определените да преобладават над посочените от Народното събрание в колегията.
Демократична България предлага още и да се разшири кръгът на тези, които могат да желаят освобождение на основния прокурор като към тях се прибавят министърът на правораздаването, ръководителят на Върховния касационен съд, омбудсманът, една пета от депутатите и Висшият адвокатстки съвет.
Дълбока криза
Съдебната система се намира в дълбока рецесия, съобщи от трибуната депутатката от " Прогресивна България " Олга Борисова. Според нея настоящото законодателство не разрешава действителна инспекция на качествата на номинираните за членове на Висш съдебен съвет, които се избират от Народното събрание. Затова в техния законопроект е записано увеличение на пълномощията на специфичната комисия в Народното събрание, която събира информация за претендентите. В момента тази комисия открива служебно условия като стаж, осъждания в предишното, участия във компании, роднински връзки. Сега се предлага в закона да се запише, че комисията може да изисква данни от държавни и общински институции, жители и компании, които са задължени да оказват подпомагане.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ