Защо храните поскъпнаха толкова много
Високите цени на хляба, зеленчуците и другите храни са проблем за от ден на ден хора. От 2019 насам в Германия се следи повишаване с към 40%. В отчаянието си мнозина протягат ръка към това, което другите изхвърлят.
Сдружението Foodsharing в Касел избавя хранителни артикули от супермаркетите, които другояче биха били изхвърлени. Става дума за храни, които са с изминал период на валидност или са непродаваеми по една или друга причина. Така всекидневно се натрупат килограми непродаваеми зеленчуци, плодове и тестени произведения, които по-късно сдружението раздава гратис на нуждаещи се. Търсенето е все по-голямо, написа АРД.
И хора от междинната класа в това време срещат компликации при обезпечаването на задоволително храна, споделят пред немската социална медия от Foodsharing. Габриела Регенбоген споделя усещанията си от квартал Кирхдитмолд в Касел, където раздава храна от 2018 година. По думите ѝ в този регион клиентелата доста се е трансформирала. Днес междинната класа изпитвала финансови усложнения и се радвала, в случай че може да спести нещо. Кварталът е кардинално един от заможните, само че това към този момент от дълго време не важи за всичките му поданици, изяснява тя.
Напоследък много постоянно чувала от хората: " Колко е хубаво, че ви има! Добре, че сте вие, другояче не бих могъл да си разреша това ". Става дума за биохляб, за грозде и други артикули, които в супермаркетите са с по-високи цени, написа АРД.
Когато храните предизвикват болежка
Проблемът с поскъпващите храни в това време е толкоз огромен, че ангажира и Европейската централна банка във Франкфурт, отбелязва немската социална медия. Всъщност банката е доста удовлетворена от развиването на инфлацията като цяло. Тя включва четири сфери: сила, услуги, потребителски артикули и храни.
В три от секторите цените са добре, единствено при храните не е по този начин, споделя пред АРД Кристиане Никел, заместител генерална директорка в ЕЦБ. " В момента повишаването при храните е към три %, до момента в който в другите сфери не надвишава два. " Кристиане Никел и екипът ѝ желали да схванат на какво се дължи това, заради което поръчали особено изследване.
То е наречено " Когато храните предизвикват болежка ". Защото - както обясняви Никел - храните са продуктова група, с която хората се сблъскват всекидневно, " тъй като би трябвало да се хранят ". Покрай това потребителите непрекъснато се конфронтират с цените и в последна сметка това ги товари. Всеки знае какъв брой коства кафето му. И всяка смяна се усеща незабавно.
До 60 % растеж в цените на храните
За изследването са били направени съпоставения в цените на храните от края на 2019 насам, т.е. отпреди пандемията. Банкерите желали да схванат по какъв начин по този начин инфлацията е два %, само че въпреки това в магазините хората изпитват напълно други чувства.
" Действително цените на храните са тези, които пораждат възприятието, че просто всичко е поскъпнало ", споделя пред АРД Кристиане Никел. Цените на месото да вземем за пример са се повишили с над 30 % от 2019 до момента, при млякото нарастването е 40 %, при маслото 50. Най-много са поскъпнали какаото и шоколадът - с 60 на 100.
" Поскъпването при храните се дължи най-много на два фактора. От една страна на високите енергийни цени - защото производството на доста от храните е енергоемко, респективно това дава непосредствено отражение върху цените. Промените в климата обаче също са значим фактор. Температурата на Земята се покачва и това значи, че да вземем за пример огромни области са изложени на суша ", изяснява Никел. Този фактор въздейства най-много на огромното повишаване на какаото и кафето - щом цели реколти отпадат.
Нима вечно ще е по този начин?
Проучването е обхванало цялата еврозона и е установило, че растежът в цените на храните много варира. Рекордьор е Естония с 57 % повишаване, Германия заема по-скоро междинна позиция с 37 на 100, а минимум е повишаването в Кипър - 20 %. Кристиане Никел обаче не счита, че тази серпантина ще продължи да се развива все по този начин.
" Инфлацията при храните не може да се избегне, тъй като би трябвало да се храним. Но повишаването сега не е толкоз огромно, колкото бе след пандемията ", споделя експертката. Тя чака, че и в областта на храните инфлацията ще се закотви към два %.
Да помагаш там, където системата не може
Хората с ниски приходи са доста по-засегнати от нарастванията в цените от по-заможните. В семействата с ниски приходи процентът от средствата, които се изразходват за насъщни потребности като храни, е доста по-висок, в сравнение с при по-заможните.
При по-бедните разноските за храна постоянно са над 20 % от бюджета, осведоми АРД. И в случай че цените на храните се покачат, наличните средства за други цели по-силно понижават. " Преди наша съществена цел беше да спасим от изхвърляне храните, които към момента могат да се употребяват ", споделя Габриела Регенбоген. Тази цел я има и в този момент, само че е отстъпила на по-заден проект.
Новият акцент е - да се окаже помощ там, където системата не може: да се обезпечат задоволително хранителни артикули на всички хора. " Инфлация на питателните артикули " може да звучи нереално, само че се усеща действително, когато хладилникът е все по-празен. Затова хората все по-често търсят други възможности и от ден на ден от тях протягат ръка към това, което другите изхвърлят.




