Инфлацията изяде 15 млрд. от влоговете ни
Високата инфлация изяде над 15 милиарда лева от спестяванията на хората и бизнеса в банките. В резултат семействата станаха по-бедни, а бизнесът губи пари, които в друга обстановка биха отишли за вложения и за откриване на работни места.
Общият размер на депозитите в банките е над 105 милиарда лева, демонстрират последните данни на Българска народна банка към края на април. Това са пари, които стоят на влог при съвсем нулеви лихви. За огромни депозити над избран предел банките даже вкараха такса предпазване.
Същевременно годишната инфлация набъбна до рекордните 14,4%, демонстрират данните на Национален статистически институт, представени от „ Труд “. Такава висока инфлация не е имало след 2008 година, когато беше международната финансова рецесия.
В резултат на всеки 1000 лева на депозит в банка хората за година действително са изгубили по 144 лева, тъй като с тях към този момент могат да купят по-малко артикули и услуги. Ако човек има 10 хиляди лева в банка, действително е изгубил 1440 лева единствено през последните 12 месеца.
А общият размер на загубите на компаниите и семействата от спестяванията им в банките е над 15 милиарда лева Като в тези калкулации влизат единствено депозитите, само че не и парите по разплащателни сметки и под дюшеците. Реално загубите на хората и компаниите са доста по-големи.
В резултат всички хора, които имат спестени пари, обедняват. Това се отнася освен за хората с високи приходи, само че и за тези от междинната класа, които години наред икономисват, с цел да могат да си купят кола или да съберат пари за начална вноска за покупка на нов апартамент. Заради високата инфлация може да се окаже, че парите, на които са разчитали да трансформират към по-добро живота си и са спестявали с години, към този момент не са задоволителни за покупката на кола или апартамент.
Или пък вместо да купят нова кола, ще би трябвало да се задоволят с автомобил на 4-5 години. Или пък вместо със събраните пари да създадат първа вноска за жилище от 80 км. метра, където цялото семейство да се усеща комфортно, ще би трябвало да живеят в по-малък апартамент от да вземем за пример 64 квадрата.
В резултат инфлацията освен понижава настоящите ни приходи, а понижава стандарта ни на живот.
Според ръководещите инфлацията е привнесена извън. Това обаче не е тъкмо по този начин. Средната годишна инфлация в страните от Европейски Съюз е 8,1% към края на април, а у нас е доста по-висока.
Стигна се до такава степен, че в магазините постоянно вносни храни са по-евтини от българския им еквивалент и то в случай, че има по-големи разноски за превоза им до България, а заплатите в страните, където са създадени, са по-високи от тези в България.
Доскоро единствено вносните плодове и зеленчуци бяха по-евтини от българските, само че все по-често това се случва и с кашкавала, сиренето и месото. А повода за това е, че в другите страни от Европейски Съюз има държавна политика, която разрешава производството на храни и други артикули на по-ниска себестойност.
Една от главните аргументи за високата инфлация в България е забавянето на обезщетенията за бизнеса поради високите цени на тока, несигурността дали тези обезщетения ще бъдат получени и незадоволителният им размер. И то в случай, че България създава евтина електрическа енергия и я изнася на високи цени.
Мерките на кабинета ни вършат по-бедни
Предложените от държавното управление антикризисни ограничения ще доведат до още по-голямо повишаване на инфлацията, безапелационни са финансовите специалисти, които “Труд” потърси за коментар.
В резултат всички ще станем още по-бедни. Защото за всеки човек е значимо освен какви приходи получава сега, а и какви спестявания има. Голяма част от пенсионерите също имат пари в банки, които са икономисали по време на целия си трудов живот.
А сега високата инфлация изяжда спестяванията им и в следствие те също ще могат да купят по-малко артикули и услуги с парите си.
Но вместо държавното управление да намерения по какъв начин да отбрани спестяванията на хората и да подтиква стопанската система като укроти инфлацията, се пробва да натрупа политически дивиденти и да се хареса на популацията без да мисли да последствията.
Общият размер на депозитите в банките е над 105 милиарда лева, демонстрират последните данни на Българска народна банка към края на април. Това са пари, които стоят на влог при съвсем нулеви лихви. За огромни депозити над избран предел банките даже вкараха такса предпазване.
Същевременно годишната инфлация набъбна до рекордните 14,4%, демонстрират данните на Национален статистически институт, представени от „ Труд “. Такава висока инфлация не е имало след 2008 година, когато беше международната финансова рецесия.
В резултат на всеки 1000 лева на депозит в банка хората за година действително са изгубили по 144 лева, тъй като с тях към този момент могат да купят по-малко артикули и услуги. Ако човек има 10 хиляди лева в банка, действително е изгубил 1440 лева единствено през последните 12 месеца.
А общият размер на загубите на компаниите и семействата от спестяванията им в банките е над 15 милиарда лева Като в тези калкулации влизат единствено депозитите, само че не и парите по разплащателни сметки и под дюшеците. Реално загубите на хората и компаниите са доста по-големи.
В резултат всички хора, които имат спестени пари, обедняват. Това се отнася освен за хората с високи приходи, само че и за тези от междинната класа, които години наред икономисват, с цел да могат да си купят кола или да съберат пари за начална вноска за покупка на нов апартамент. Заради високата инфлация може да се окаже, че парите, на които са разчитали да трансформират към по-добро живота си и са спестявали с години, към този момент не са задоволителни за покупката на кола или апартамент.
Или пък вместо да купят нова кола, ще би трябвало да се задоволят с автомобил на 4-5 години. Или пък вместо със събраните пари да създадат първа вноска за жилище от 80 км. метра, където цялото семейство да се усеща комфортно, ще би трябвало да живеят в по-малък апартамент от да вземем за пример 64 квадрата.
В резултат инфлацията освен понижава настоящите ни приходи, а понижава стандарта ни на живот.
Според ръководещите инфлацията е привнесена извън. Това обаче не е тъкмо по този начин. Средната годишна инфлация в страните от Европейски Съюз е 8,1% към края на април, а у нас е доста по-висока.
Стигна се до такава степен, че в магазините постоянно вносни храни са по-евтини от българския им еквивалент и то в случай, че има по-големи разноски за превоза им до България, а заплатите в страните, където са създадени, са по-високи от тези в България.
Доскоро единствено вносните плодове и зеленчуци бяха по-евтини от българските, само че все по-често това се случва и с кашкавала, сиренето и месото. А повода за това е, че в другите страни от Европейски Съюз има държавна политика, която разрешава производството на храни и други артикули на по-ниска себестойност.
Една от главните аргументи за високата инфлация в България е забавянето на обезщетенията за бизнеса поради високите цени на тока, несигурността дали тези обезщетения ще бъдат получени и незадоволителният им размер. И то в случай, че България създава евтина електрическа енергия и я изнася на високи цени.
Мерките на кабинета ни вършат по-бедни
Предложените от държавното управление антикризисни ограничения ще доведат до още по-голямо повишаване на инфлацията, безапелационни са финансовите специалисти, които “Труд” потърси за коментар.
В резултат всички ще станем още по-бедни. Защото за всеки човек е значимо освен какви приходи получава сега, а и какви спестявания има. Голяма част от пенсионерите също имат пари в банки, които са икономисали по време на целия си трудов живот.
А сега високата инфлация изяжда спестяванията им и в следствие те също ще могат да купят по-малко артикули и услуги с парите си.
Но вместо държавното управление да намерения по какъв начин да отбрани спестяванията на хората и да подтиква стопанската система като укроти инфлацията, се пробва да натрупа политически дивиденти и да се хареса на популацията без да мисли да последствията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ