ВИС ме взеха под тяхно крило. Под тяхна закрила. Взеха

" ВИС ме взеха под тяхно крило. Под тяхна протекция. Взеха ми пейджер, ушиха ми костюми. За всички мутри съм пял и всичките ме уважаваха ". Това разкри Сашо Роман в подкаста на Тото от " СкандаУ ".

" Иво Карамански беше направил една резервация. Започнах да му пея. До такава степен се опознахме, че като свърших ми сподели: " По което време и да решиш, идваш, тропаш и ти се отваря вратата. Покани ме в тях, като му се роди дете. Цял ден ястие, пиянство. Аз тогава бях застанал вдясно от него. Пита тогава децата си: " Този, който ми е застанал отдясно, какъв ми е? " и те дават отговор: " Побратим, тате ". И той дава отговор: " Точно по този начин, това е моят брат ", описа още той. 

" Жоро Илиев веднъж, тогава работех в " Кошарите ", идва при мен с защитата. Казва ми: " Хайде, побратиме, ти моята ария я знаеш " и една камара по петдесетарки - 10 бона. За една ария. И му пея песента. Даде ми парите и си потегли. Много пари се правеха тогава ". 

" Карамански ме качваше в джипа си и почваше да ме споделя из София. Показваше ми всичките му заведения и ме питаше кое от тях желая да ми подари. Аз не съм видял нищо неприятно от тях. "

Жоро Илиев бе убит на 25 август 2005 година от снайперист в курортния комплекс Слънчев бряг, до момента в който чества в заведението си „ Буда бар “ успеха на футболния си тим „ Локомотив “ (Пловдив) над сръбския „ ОФК Белград “. Убийството остава неразкрито, а с него е комплициран формален завършек на крими групировката ВИС-2. Борецът от Кюстендил умира в 23,12 часа вечерта на 25 август 2005 година, до момента в който беседва по телефона с доближения си Емил Наков.