Проф. Радостина Александрова: Очаква се одобрението на нови ваксини у нас
Вирусологът проф. Радостина Александрова в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Днес си приказваме за това дали КОВИД продължава да бъде фактор в живота ни. Вирусологът проф. Радостина Александрова е мой посетител в студиото. Приветствам я в този момент – здравейте.
Здравейте.
Проф. Александрова, въпросът ми към вас е продължава ли КОВИД да бъде фактор в нашия живот?
КОВИД продължава да участва в нашия живот. Виждаме, че неговият извършител е с нас, явно ще остане с нас. А до каква степен значим фактор ще бъде към този момент зависи от това до каква степен и по какъв начин ние сме се научили да го направляваме. Защото с изключение на КОВИД има и голям брой други инфекциозни и неинфекциозни болести, с които ние живеем освен от десетилетия, в границите на нашия живот. Светът живее в продължение на епохи и хилядолетия. Така че ние не трябва да позволяваме те да бъдат решителен фактор в нашия живот. Напротив, би трябвало да съумяваме да ги държим под надзор – нещо, което би трябвало да се случи и се случва и с КОВИД.
Т.е. ние се научихме, по този начин ли, за тези 3 години?
Аз имам вяра, че към този момент 3 години от началото на 2020 година, персонално аз имам вяра, че ние разбрахме, че не сме самички на планетата Земя, че дружно с нас има и доста други живи същества, и че ние живеем и в не просто в съседство, ние сме потопени в един микросвят. И макар, че неговите жители са невидими освен с просто око, а от време на време не можем да ги забележим даже и със светлинен микроскоп, а единствено с електронен, те могат доста съществено да се намесят и се намесват в нашето всекидневие. И в случай че до момента няма човек, който да не е пазил леглото най-малко няколко дни по време на някоя грипна зараза, всички си спомняме по какъв начин сме имали температура, компреси на гърлото и така нататък
Сега видяхме, че един нов вирус, който към момента не е прочут на нашата имунна система, и който се популяризира сполучливо от човек на човек, може да блокира безусловно целия свят.
Но е прочут от предишното, както казахте вие.
Коронавирусите като такива до началото на нашия век бяха едни доста скучни вируси. Лично аз като студентка горещо се надявах да не ми се паднат на изпита, тъй като желаех да покажа цялостния капацитет на това,което съм научила, при коронавирусите нямаше нищо забавно. Вирусите, които провокират болести при животните, при хората имаше два познати вируса по това време, те предизвикваха леки настинки, изобщо цялостна досада. Аз си мечтаех да ми се падне нещо, което да провокира трагични болести, изобщо аз и моите сътрудници, които специализирахме вирусология си мечтаехме за една трагична обстановка, в която човечеството да е изправено на ръба на гибелта, както се споделя, и ние надлежно да го спасяваме. Бяхме въодушевени от книги, от филми.
Когато това се случи в действителния живот, видяхме, че един вирус може да провокира пандемия, видяхме какви са следствията от нея, просто се сетихме какъв брой друго е да стоиш в къщи, в уюта на дома си, в креслото, да четеш брошура, да гледаш филм, и какъв брой е друго, в случай че си действителен участник в него. Но да, в случай че се върнем на въпроса ви, правени бяха такива изследвания за това в предишното срещало ли се е човечеството с коронавируси, дали те са оставали своя генетичен отпечатък върху нашите съвременници. Всъщност, да, оказа се, че има такова изследване, главно хора от азиатския район бяха включени в него.
Оказа се, че е имало може би една много дълга зараза от 10-20 хиляди години, това преди много време се е случило, тогава не е имало медикаменти, не е имало ваксини, хората са се справяли всеки самичък, кой както може. Така че хората, които са имали явно някакво преимущество на имунна система да оцеляват, те са имали по-голям късмет да се оправят с тези инфекции, да остават поколение. И в последна сметка се оказва, че до нашия геном през днешния ден са достигнали тъкмо такива селектирани по това време гени, които евентуално в една или друга степен ни оказват помощ даже и в този момент, при сегашната пандемия. Знаем, че даже хора, които са на една съща възраст, в едно също изходно положение по друг метод понасят КОВИД. Много фактори имат значение, включително и генетичните.
Така е, да. А представяте ли си в този момент да трябваше да ви се пада някоя тематика за изпит и какво щяхте да си помислите за КОВИД, в случай че знаете в действителност какво преживяхме към този момент, като имате поради това? Какво щяхте да си мислите?
Честно казано аз мисля, че тази пандемия беше един огромен урок за всички нас. Между другото преди 100 години пандемията с Испанския грип да речем, тя също се е появила в миг, в който светът е отбелязал доста значителен прогрес в региона на науката, на технологиите. Да, ние в този момент, просто виждам усмивките на лицата на слушателите, само че да, за това време в действителност крачките са били доста съществено напред. Така че очевидно и тогава много сме си били повярвали. И внезапно се случва нещо, един пестник, който ни нанася природата, и се връщаме в действителностите. Може би и в този момент се случи нещо такова – трябваше някой да ни подсети, а кой различен, в случай че не природата, че би трябвало да бъдем по-внимателни и по-смирени в отношението си към нея, към другите живи същества. Доста уроци ни даде тази пандемия. И аз горещо се надявам да сме ги разбрали, да сме ги научили и да ги сме запомнили.
Наистина нека да сме научили тези уроци. Проф. Александрова, знаете, че България е съперник за продължаващите квоти за ваксини и на 14 март ще прекратим контракта с " Пфайзер “. Как ще се отрази това на страната ни? Какво е вашето мнение?
Аз се надявам горещо, че този отвод ще бъде изработен задоволително гъвкаво и дипломатично, тъй че да не си затворим малката врата за приемане на по-нататък на ваксини, просто тъй като тази страница няма по какъв начин да я затворим, КОВИД остава с нас, нищо чудно сходно на грипа и тук да се постанова годишно да бъде обновена имунизацията, изключително при рисковите групи хора. Освен това следва поява на комбинирани ваксини за грип и КОВИД, следва рационализиране на имунизацията против КОВИД, върху което доста съществено се работи за да се увеличи както спектърът на разновидностите, и изобщо на коронавирусите, против които обезпечава отбрана, също и успеваемостта във връзка с попречване на инфекцията. Така че да, уповавам се, че всички ние ще имаме достъп до ваксини и в бъдеще.
Ето и за през днешния ден статистиката, която преди вие да дойдете в студиото аз прочетох на нашите слушатели, имаме 66 дози сложени ваксини за денонощието. Какво ще кажете на нашите слушатели през днешния ден за имунизациите? Работи ли се в посока за тяхната оптимизация и подобряването им?
Данните, които знаем все още, че тези обновени бивалентни ваксини покачват успеваемостта, сложени като бустерна доза да вземем за пример, с 35% спрямо моновалентните. И по този метод от 25 стига до 62% успеваемостта за попречване на тежко боледуване, хоспитализация и надлежно смъртен излаз. Може би 62% не звучи чак толкоз доста на слушателите, само че действително такава е отбраната, която обезпечават и противогрипните ваксини, сред 40 и 60%. И това е най-хубавото, с което разполагаме. Дори то не може да понижи риска от тежко боледуване, това по никакъв начин не е малко.
А другояче единствено да поясним, че най-малко две аргументи има, заради които не можем да реализираме този триумф, към който всички се стремим – те са заложени в самия вирус. Разбира се, че това е и неговата колебливост е едното, второто нещо това е, че е относително къс е инкубационният интервал, въпреки всичко е нужно време, с цел да може имунната памет, която е основана от имунизацията, да може да се самосезира и да се задейства, и да се включи. И също по този начин да не забравяме, че тя се слага мускулно, а в това време по този начин би трябвало отбраната би трябвало да бъде доста дейна на мястото, където е входната врата, и по тази причина се работи в посока и към такива ваксини. И единствено за съпоставяне, ето виждате, да речем при Маймунската шарка даже хора, които към този момент са били в контакт с инфектирани и евентуално към този момент са инфектирани, даже при тях да се сложи ваксина, тя също би могла да предотврати болестта, само че това е един напълно вирус, ДНК съдържащ, с доста по-дълъг инкубационен интервал до 3 седмици. Така че да, това е най-хубавото, с което досега разполагаме. То е доста потребно, изключително за хората, които са в рисковите групи. И да, науката работи интензивно върху усъвършенстването. Вече има такива ваксини за орално приложение и в Китай, и в Индия, мисля че и в Русия, чакат се резултатите от тях, и несъмнено, се работи върху такива, които следва вероятно да бъдат утвърдени и за нас.
Като споменахте науката, забавно ми е да разкажете на нашите слушатели с какви научни действия се занимавате вие в този момент?
Извън това, което вършим в нашата нормална работа в Института, едно от нещата, това е разпространение на науката. Не бих желала хората да ме свързват само и единствено с КОВИД. Миналата година подготвихме една поредност от 10 видеа, отдадени на историята на науката през ХХ век със списание " БГ просвета “. Те могат да бъдат открити в интернет и видени. В момента продължаваме с две нови поредици. Едната е " Предизвикателствата пред медицината “. Там говорихме за раковите болести. А през днешния ден, в този момент тъкмо отивам, с цел да запишем за редките заболявания. И също приготвяме един обучителен курс, още веднъж с къси видеа, насочен към млади учени, студенти, откриватели за това по какъв начин да се приготвят резюмета, отчети, постери, публикации, планове и така нататък И персонално аз считам, че знанието няма смисъл, в случай че не бъде споделено с останалите. И като един дълготраен учител съм подготвена да дам най-хубавото от себе си в това отношение.
Ние ви пожелаваме триумф!
Днес си приказваме за това дали КОВИД продължава да бъде фактор в живота ни. Вирусологът проф. Радостина Александрова е мой посетител в студиото. Приветствам я в този момент – здравейте.
Здравейте.
Проф. Александрова, въпросът ми към вас е продължава ли КОВИД да бъде фактор в нашия живот?
КОВИД продължава да участва в нашия живот. Виждаме, че неговият извършител е с нас, явно ще остане с нас. А до каква степен значим фактор ще бъде към този момент зависи от това до каква степен и по какъв начин ние сме се научили да го направляваме. Защото с изключение на КОВИД има и голям брой други инфекциозни и неинфекциозни болести, с които ние живеем освен от десетилетия, в границите на нашия живот. Светът живее в продължение на епохи и хилядолетия. Така че ние не трябва да позволяваме те да бъдат решителен фактор в нашия живот. Напротив, би трябвало да съумяваме да ги държим под надзор – нещо, което би трябвало да се случи и се случва и с КОВИД.
Т.е. ние се научихме, по този начин ли, за тези 3 години?
Аз имам вяра, че към този момент 3 години от началото на 2020 година, персонално аз имам вяра, че ние разбрахме, че не сме самички на планетата Земя, че дружно с нас има и доста други живи същества, и че ние живеем и в не просто в съседство, ние сме потопени в един микросвят. И макар, че неговите жители са невидими освен с просто око, а от време на време не можем да ги забележим даже и със светлинен микроскоп, а единствено с електронен, те могат доста съществено да се намесят и се намесват в нашето всекидневие. И в случай че до момента няма човек, който да не е пазил леглото най-малко няколко дни по време на някоя грипна зараза, всички си спомняме по какъв начин сме имали температура, компреси на гърлото и така нататък
Сега видяхме, че един нов вирус, който към момента не е прочут на нашата имунна система, и който се популяризира сполучливо от човек на човек, може да блокира безусловно целия свят.
Но е прочут от предишното, както казахте вие.
Коронавирусите като такива до началото на нашия век бяха едни доста скучни вируси. Лично аз като студентка горещо се надявах да не ми се паднат на изпита, тъй като желаех да покажа цялостния капацитет на това,което съм научила, при коронавирусите нямаше нищо забавно. Вирусите, които провокират болести при животните, при хората имаше два познати вируса по това време, те предизвикваха леки настинки, изобщо цялостна досада. Аз си мечтаех да ми се падне нещо, което да провокира трагични болести, изобщо аз и моите сътрудници, които специализирахме вирусология си мечтаехме за една трагична обстановка, в която човечеството да е изправено на ръба на гибелта, както се споделя, и ние надлежно да го спасяваме. Бяхме въодушевени от книги, от филми.
Когато това се случи в действителния живот, видяхме, че един вирус може да провокира пандемия, видяхме какви са следствията от нея, просто се сетихме какъв брой друго е да стоиш в къщи, в уюта на дома си, в креслото, да четеш брошура, да гледаш филм, и какъв брой е друго, в случай че си действителен участник в него. Но да, в случай че се върнем на въпроса ви, правени бяха такива изследвания за това в предишното срещало ли се е човечеството с коронавируси, дали те са оставали своя генетичен отпечатък върху нашите съвременници. Всъщност, да, оказа се, че има такова изследване, главно хора от азиатския район бяха включени в него.
Оказа се, че е имало може би една много дълга зараза от 10-20 хиляди години, това преди много време се е случило, тогава не е имало медикаменти, не е имало ваксини, хората са се справяли всеки самичък, кой както може. Така че хората, които са имали явно някакво преимущество на имунна система да оцеляват, те са имали по-голям късмет да се оправят с тези инфекции, да остават поколение. И в последна сметка се оказва, че до нашия геном през днешния ден са достигнали тъкмо такива селектирани по това време гени, които евентуално в една или друга степен ни оказват помощ даже и в този момент, при сегашната пандемия. Знаем, че даже хора, които са на една съща възраст, в едно също изходно положение по друг метод понасят КОВИД. Много фактори имат значение, включително и генетичните.
Така е, да. А представяте ли си в този момент да трябваше да ви се пада някоя тематика за изпит и какво щяхте да си помислите за КОВИД, в случай че знаете в действителност какво преживяхме към този момент, като имате поради това? Какво щяхте да си мислите?
Честно казано аз мисля, че тази пандемия беше един огромен урок за всички нас. Между другото преди 100 години пандемията с Испанския грип да речем, тя също се е появила в миг, в който светът е отбелязал доста значителен прогрес в региона на науката, на технологиите. Да, ние в този момент, просто виждам усмивките на лицата на слушателите, само че да, за това време в действителност крачките са били доста съществено напред. Така че очевидно и тогава много сме си били повярвали. И внезапно се случва нещо, един пестник, който ни нанася природата, и се връщаме в действителностите. Може би и в този момент се случи нещо такова – трябваше някой да ни подсети, а кой различен, в случай че не природата, че би трябвало да бъдем по-внимателни и по-смирени в отношението си към нея, към другите живи същества. Доста уроци ни даде тази пандемия. И аз горещо се надявам да сме ги разбрали, да сме ги научили и да ги сме запомнили.
Наистина нека да сме научили тези уроци. Проф. Александрова, знаете, че България е съперник за продължаващите квоти за ваксини и на 14 март ще прекратим контракта с " Пфайзер “. Как ще се отрази това на страната ни? Какво е вашето мнение?
Аз се надявам горещо, че този отвод ще бъде изработен задоволително гъвкаво и дипломатично, тъй че да не си затворим малката врата за приемане на по-нататък на ваксини, просто тъй като тази страница няма по какъв начин да я затворим, КОВИД остава с нас, нищо чудно сходно на грипа и тук да се постанова годишно да бъде обновена имунизацията, изключително при рисковите групи хора. Освен това следва поява на комбинирани ваксини за грип и КОВИД, следва рационализиране на имунизацията против КОВИД, върху което доста съществено се работи за да се увеличи както спектърът на разновидностите, и изобщо на коронавирусите, против които обезпечава отбрана, също и успеваемостта във връзка с попречване на инфекцията. Така че да, уповавам се, че всички ние ще имаме достъп до ваксини и в бъдеще.
Ето и за през днешния ден статистиката, която преди вие да дойдете в студиото аз прочетох на нашите слушатели, имаме 66 дози сложени ваксини за денонощието. Какво ще кажете на нашите слушатели през днешния ден за имунизациите? Работи ли се в посока за тяхната оптимизация и подобряването им?
Данните, които знаем все още, че тези обновени бивалентни ваксини покачват успеваемостта, сложени като бустерна доза да вземем за пример, с 35% спрямо моновалентните. И по този метод от 25 стига до 62% успеваемостта за попречване на тежко боледуване, хоспитализация и надлежно смъртен излаз. Може би 62% не звучи чак толкоз доста на слушателите, само че действително такава е отбраната, която обезпечават и противогрипните ваксини, сред 40 и 60%. И това е най-хубавото, с което разполагаме. Дори то не може да понижи риска от тежко боледуване, това по никакъв начин не е малко.
А другояче единствено да поясним, че най-малко две аргументи има, заради които не можем да реализираме този триумф, към който всички се стремим – те са заложени в самия вирус. Разбира се, че това е и неговата колебливост е едното, второто нещо това е, че е относително къс е инкубационният интервал, въпреки всичко е нужно време, с цел да може имунната памет, която е основана от имунизацията, да може да се самосезира и да се задейства, и да се включи. И също по този начин да не забравяме, че тя се слага мускулно, а в това време по този начин би трябвало отбраната би трябвало да бъде доста дейна на мястото, където е входната врата, и по тази причина се работи в посока и към такива ваксини. И единствено за съпоставяне, ето виждате, да речем при Маймунската шарка даже хора, които към този момент са били в контакт с инфектирани и евентуално към този момент са инфектирани, даже при тях да се сложи ваксина, тя също би могла да предотврати болестта, само че това е един напълно вирус, ДНК съдържащ, с доста по-дълъг инкубационен интервал до 3 седмици. Така че да, това е най-хубавото, с което досега разполагаме. То е доста потребно, изключително за хората, които са в рисковите групи. И да, науката работи интензивно върху усъвършенстването. Вече има такива ваксини за орално приложение и в Китай, и в Индия, мисля че и в Русия, чакат се резултатите от тях, и несъмнено, се работи върху такива, които следва вероятно да бъдат утвърдени и за нас.
Като споменахте науката, забавно ми е да разкажете на нашите слушатели с какви научни действия се занимавате вие в този момент?
Извън това, което вършим в нашата нормална работа в Института, едно от нещата, това е разпространение на науката. Не бих желала хората да ме свързват само и единствено с КОВИД. Миналата година подготвихме една поредност от 10 видеа, отдадени на историята на науката през ХХ век със списание " БГ просвета “. Те могат да бъдат открити в интернет и видени. В момента продължаваме с две нови поредици. Едната е " Предизвикателствата пред медицината “. Там говорихме за раковите болести. А през днешния ден, в този момент тъкмо отивам, с цел да запишем за редките заболявания. И също приготвяме един обучителен курс, още веднъж с къси видеа, насочен към млади учени, студенти, откриватели за това по какъв начин да се приготвят резюмета, отчети, постери, публикации, планове и така нататък И персонално аз считам, че знанието няма смисъл, в случай че не бъде споделено с останалите. И като един дълготраен учител съм подготвена да дам най-хубавото от себе си в това отношение.
Ние ви пожелаваме триумф!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ