Вирусните инфекции са най – разпространените заболявания през студените месеци

...
Вирусните инфекции са най – разпространените заболявания през студените месеци
Коментари Харесай

Връзката на вирусните инфекции и сърдечносъдовите заболявания

Вирусните инфекции са най – публикуваните болести през студените месеци на зимния сезон, както при възрастни, по този начин и при деца. Обичайната им локализация са горните дихателни пътища, като: нос, носоглътка, ларинкс, само че могат да обиден и долните отдели на дихателните пътища като трахея, бронхи и бял дроб. Пациентите оповестяват нормално за хрема, раздразнение в носоглътката и суха кашлица. Гореспоменатите признаци са съпроводени от общи недоволства като:  изнемощялост, която може да е изразена в друга степен,  изпотяване, главоболие и липса на вкус. Обичайно следената температурата в раните стадии на болестта са в диапазона от субфебрилитет до 38.3 градуса по Целзий. В идващите няколко дни тези недоволства превалират в друга степен. Като това зависи от имунната система на индивида, като и от приложеното лекуване. Най – постоянно изолираните вируси при пациенти с остри прояви на респираторни инфекции са грипен вирус вид А и В, риновируси, цитомегаловируси, коксаки вируси от група Б, рубеола, респираторни аденовируси и коронавируси. Вирусните инфекции обострят всички хронични болести, само че също по този начин могат да провокират нови,  изключително при пациенти с полиморбидност или имунен недостиг. Вирусните инфекции могат да повлияят на нашето сърце по разнообразни способи. Те могат да отключат ново заболяване или да потенцират подлежащо. В материала по долу ще разгледаме главните групи вирусни болести и механизма им на въздействие и засягане върху човек.

Грипният вирус е два вида А и В. Той повлиява имунната и система, като я отслабва и понижава нейните качества да се оправя с навлезлите бактерии, с които нашето тяло е в непрестанен контакт. Това е и повода, бактериалните инфекции да са преди всичко като затруднение след прекарана грипна зараза. Вирусът на грип  въздейства отрицателно на положението на кръвоносните съдове, както и на намиращите се в тях плаки, чрез възпалителните реакции на самият вирус. В редки случаи вирусната зараза може да засегне кръвоносните съдове на сърцето. При настъпило сходно затруднение има заплаха от изострен коронарен синдром, което е тежко затруднение на грипната зараза. Рискът от увреждане на сърцето е най-голям при хора, генетично предразположени към сърдечносъдови болести, и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.

Риновирусът причиняващ риновирусна зараза е широкоразпространен по целия свят. Източник на болестта са самите ние. Заболяването се популяризира по въздушно капков път. Предилекционо място на засягане са конюктивите и горните дихателни пътища. Заболяването се характеризира с дребен инкубационен интервал, който варира от няколко часа до няколко дни. Възможно е и предаване на болестта по контактно – битов път.

Цитомегаловирусите имат няколко представители, които са необятно публикувани при хората. Тази група включва вирусите на херпес симплекс, вируса на варицела зостер и вируса на Епщайн Бар. Статистически в 50 % от изследваните хора на над 40 годишна възраст е открито съществуването на Цитомегаловирус. Обикновено в организма цитомегаловирусите са в латентно положение и са безвредни, само че може да провокират инфекции, в това число вирусна зараза, засягаща сърцето. Вирусите от тази група се предават посредством обмяна на течности от инфектиран на здрав човек. По време на бременност, вирусите от тази група се предава от майката на плода.

Коксаки вирусите от група В като се изключи че предизвикват грипна зараза се сочат за главните вируси които предизвикват миокардит. Миокардита е инфектиране на междинният, мускулен пласт на сърцето. Обикновено недоволствата от инфекцията продължава към седмица. Симптомите са сходни с другите вирусни инфекции. При засягане на сърцето се следят прояви на тресчица, болежка в гърдите, зной, отмалялост. Ако вируса нападна сърцето продължителността на болестта е по-дълга. Заболяването може да провокира трайни увреждания на сърцето, изключително в случай че рецидивира. Предаването на Коксаки виусите става по фекално-орален и контактно-битов път. Именно по тази причина предварителната защита е обвързвана с повишението на хигиените привички на популацията.

Рубеолата се провокира от РНК вирус, от групата на роба – вирусите. Вирусът се предава по въздушно капков път от болен на здрав субект, като вируса прониква през лигавицата на дихателните пътища. Вирусът на рубеола не е мощно инфектиран, най-вече се популяризира в детска възраст. Проучванията демонстрират че множеството хора изследвани след 25 годишна възраст имат имунитет, което значи, че са се срещали със вируса в детска възраст. Вируса на Рубеола може да засегне и сърцето, като провокира миокардит. Въпреки че не са доста случаите. Заразяването с Вируса на рубеола е доста опасено при бременни дами. Наличието му може да докара до тежки малформации на плода или до аборт. Налична ваксина против рубеола влиза в имунизационния календар на нашата страна, като наложителна.

Аденовирусите са причина за чести огнищни инфекции, макар че през зимните месеци честотата им се покачва. Те провокират в огромен % респираторни болести и вирусен конюнктивит. Вирусът се популяризира посредством пряк контакт, чрез кашляне или кихане. Човек може да се болести също и посредством контакт със инфектирана повърхнина или изпражнения. Симптомите не се разграничават от тези на баналната простуда. Хората в най – голям  риск от развиването на затруднения свързани с боледуването от  аденовирусна зараза са с отслабен имунитет, респираторно болести, включващи обструктивна респираторна болест и сърдечни болести. Което води до опцията за развиването на вирусен миокардит при деца и възрастни.

През последните няколко години поради пандемичната конюнктура се рапортуват серия от разнообразни изследвания, които потвърждават връзката сред ковид и  развиването на вирусен миокардит. Смята се, че повода е непосредствено вирусно увреждане на миокарда, както и бурната имунна реакция на организма.

Голяма част от вирусните инфекции, които засягат сърцето, не провокират тежки признаци, инфекцията може да бъде неглижирана или неразпозната. Повечето пациенти оповестяват за: болежка в региона на гърдите, съпроводена от зной, отмалялост при всекидневно физическо натоварване, болежка по мускулите и ставите, като постоянно пациентите я разказват като при мускулна тресчица след натоварване, нарушавания в сърдечния темп, субфебрилни положения до фебрилитет. При по тежките случай до рисково високи температури и тресчица, възпалено гърло. Някои пациенти оповестяват за синкопи или загуба на схващане.

Респираторните инфекции усилват риска от венозна тромбоза или белодробна емболия. Вирусните инфекции са едни от главните причинители на вирусен миокардит. Въпреки че вирусните инфекции са сезонни, последствията от затрудненията им са много тежки и в някои случаи -  инвалидизиращи. Пациентите, страдащи от вирусен миокардит оповестяват, че имат гръдна болежка, зной отмалялост при физически натоварвания. Ако болестта се развие при пациент с голям брой съпътстващи болести, има риск от развиването на кардиогенен потрес, което е живото застрашаващо положение и изисква незабавна хоспитализация. Перикардита е друго затруднение от прекарана или недоизлекувана вирусна зараза. То се характеризира с инфектиране на перикардния сак. Симптомите, които можем да следим са болежка в региона на гърдите, тежест, зной, фебрилитет.

Лечението на вирусните инфекции включва разнообразни подходи според от стадия на болестта. В началото се предлага пациентите да съблюдават постелен режим, симптоматично лекуване, включващо температуропонижаващи медикаменти, имуностимулатори и витамини за предварителна защита на затрудненията. Ако признаците не отшумят за няколко дни до седмица и положението на пациента се задълбочава със сърдечна симптоматика, е належащо да се извърши консултация с кардиолог. Ако се откри засягане на сърцето, пациента е редно да бъде приет в болница. В болнични условия ще се проведат редица профилирани проучвания като лабораторни проучвания, ЕКГ, Ехокардиография, рентген и ядреномагнитен резунанс, които ще дадат ясна картина за степента на засягане. 

*Д-р Тихомир Христов е кардиохирург в УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “
Източник: zdrave.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР