Убиецът на века проговори: учените разкодираха генома на вируса, убил 100 милиона души
Вирусът на испанския грип от 1918 година оживява в лабораторни условия през 2025 година
Учени от Швейцария за първи път декодираха генома на грипния вирус, провокирал пандемията през 1918-1920 година За разбора са употребявали тъканна проба от пациент, умрял през юли 1918 година на 18-годишна възраст. Пробата е била закрепена във формалин и е била съхранявана в Медицинската сбирка на Университета в Цюрих в продължение на повече от 100 години.
Изследването е взаимна работа на университетите в Базел и Цюрих. Резултатите разкриват, че вирусът е имал три значими разновидности при започване на пандемията, които са му дали опция дейно да се приспособява към човешкия организъм.
Според Вирена Шюнеман, един от създателите на публикацията, това е първото проучване на генома на испанския грип в Швейцария и открива нови благоприятни условия за схващане на еволюцията му в Европа.
Пандемията от 1918-1920 година, породена от вируса H1N1 вид А, убива сред 20 и 100 млн. души, съгласно разнообразни оценки. Втората вълна, почнала през есента на 1918 година, е била изключително смъртоносна. Въпреки големия мащаб на нещастието, молекулярните механизми на разпространяването и акомодацията на вируса остават неразбираеми.
Изследователите са сравнили швейцарския вариант с по-рано изследваните геноми на вируса от Германия и Северна Америка. Те открили, че трите основни разновидности са били налице още при започване на пандемията. Две от тях са помогнали на вируса да преодолее защитните сили на човешкия организъм, а третата е подобрила способността на вируса да се свързва с клетъчните рецептори, увеличавайки инфекциозността му.
Работата се усложнява от обстоятелството, че грипните вируси съхраняват генетичната информация под формата на РНК, която е доста по-малко постоянна от ДНК. Запазването на античната РНК е допустимо единствено при характерни условия. За да се оправи с това предизвикателство, екипът е създал нов способ за добиване на фрагменти от антична РНК от остарели проби, споделя Кристиан Урбан, водещ създател на проучването от Университета в Цюрих.
Декодирането на генома открива опция за по-нататъшно проучване на античните РНК вируси и за основаване на по-точни модели на тяхната еволюция. Това е изключително значимо в изискванията на нови световни закани – като COVID-19, битката с който стана допустима с помощта на актуалните научни способи.
Натрупаните познания ще оказват помощ за образуването на научнообосновани подходи за битка с бъдещи епидемии и ще подчертаят смисъла на медицинските сбирки, които съхраняват исторически мостри за актуалната просвета.
