Какво представлява вирусът Чикунгуня и как се предава?
Вирусът Чикунгуня е РНК вирус, принадлежащ към жанр Alphavirus и семейство Togaviridae. За първи път е изолиран през 1952 година в Танзания по време на зараза, при която е следена присъща мощна ставна болежка, водеща до приведена стойка.
Вирусът се популяризира главно посредством захапване от комари от рода Aedes, най-често Aedes aegypti и Aedes albopictus. Тези типове комари се срещат в тропични и субтропични региони, само че Aedes albopictus сполучливо се приспособява към по-умерени климатични зони. Комарите се развъждат в застояла вода, а интензивността им е най-висока денем.
След захапване от комар вирусът прониква през кожата и се развъжда в кафези на съединителната тъкан и имунната система. Оттам навлиза в кръвообращението и се популяризира в редица органи и тъкани. Повишената виремия (високото количество вирусни частици в кръвта) по време на острия етап на инфекцията с вируса Чикунгуня улеснява последващото предаване при захапване от други комари.
Освен посредством векторния път (предаване посредством захапване от преносител – комар), предаване е допустимо при перинатална експозиция (излагане на вируса в интервала към раждането), в случай че майката е в острата фаза сега на раждането, както и при лабораторни произшествия. Не е потвърдено предаване на вируса посредством кърмене или при нормални обществени контакти.
Как протича инфекцията с вируса Чикунгуня?
Инкубационният интервал на инфекцията нормално е сред два и шест дни. Заболяването стартира ненадейно с нараснала температура и мощна ставна болежка. Болката е симетрична, визира най-вече дребните стави на ръцете и краката, както и колене, глезени и китки. Често е съпроводена от отичане и вдървеност, които лимитират придвижването.
Сред главните признаци на болестта са мускулна болежка, главоболие, конюнктивална инекция (зачервяване и кръвонапълване на повърхностната обвивка на окото), кожен обрив с макуло-папулозен темперамент (състоящ се от петна и дребни изпъкнали възелчета) и изразено възприятие за изнемощялост. Обривът нормално обгръща тялото и крайниците и се появява в първите дни след началото.
В множеството случаи на зараза с вируса Чикунгуня острите признаци отзвучават в границите на 7-10 дни. При забележителна част от засегнатите обаче ставната болежка и вдървеност могат да продължат седмици или месеци, а от време на време и по-дълго. Това положение прилича хронични възпалителни ставни болести и се свързва с по-напреднала възраст и по-тежко протичане на острия етап.
Усложнения от инфекцията с вируса Чикунгуня се следят рядко, само че могат да бъдат съществени. Сред тях са възпалителни болести на централната нервна система (ЦНС) като енцефалит и менингоенцефалит (едновременно инфектиране на мозъчните обвивки и мозъка), засягане на сърдечния мускул (миокардит), нарушавания в сърдечния темп и възпаления на очите като увеит и ретинит. Тежки форми на инфекцията с вируса Чикунгуня се следят най-често при новородени, които са се заразили по време на раждане, както и при по-възрастни с отслабена имунна система или със съществени съпътстващи болести.
Лабораторните находки в острата фаза включват понижен брой левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити (кръвни плочици), леко покачване на чернодробните ензими и умерено увеличение на възпалителните маркери. При хронично протичане на инфекцията образните проучвания могат да покажат синовит (възпаление на ставната обвивка) и оток без ерозивни промени (увреждане на костната тъкан в ставите) в ранния стадий.
Как се слага диагнозата и какви са опциите за лекуване и профилактика?
В първата седмица след появяването на признаците на инфекцията диагнозата се удостоверява посредством полимеразна верижна реакция (PCR – способ за разкриване на генетичния материал на вируса), която в този случай открива съществуване на вирусната рибонуклеинова киселина в кръвта. След този интервал водещи са серологичните проби за антитела от клас имуноглобулин М (ранни антитела, появяващи се скоро след заразяване) и имуноглобулин G (антитела, свързани с по-късен и дълготраен имунен отговор).
При подозрение за кръстосана реакция с други алфавируси (близки вируси от същия жанр, при които антителата могат да дадат подправено позитивен резултат) се употребяват потвърдителни проучвания, като тест за обезвреждащи антитела (лабораторно проучване, което открива дали антителата могат да блокират способността на вируса да провокира инфекция).
Към момента характерно антивирусно лекуване за инфекцията с вируса Чикунгуня не съществува. Терапията е поддържаща и включва отмора, банкет на задоволително течности, намаление на температурата и облекчение на болката с парацетамол. Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства се предлага едвам след изключване на зараза с вируса денга, защото при нея тези медикаменти могат да покачат риска от кръвоизливи.
При продължителна ставна болежка се ползват противовъзпалителни средства за къс интервал. При по-тежки или продължителни ставни недоволства се назначава лекуване с медикаменти, които забавят развиването на болестта, под наблюдаване на ревматолог. Физиотерапията и последователното увеличение на физическата интензивност подкрепят възобновяване на подвижността.
Профилактиката против инфекцията с вируса Чикунгуня се основава на надзор на популациите на комарите и самостоятелни ограничения за отбрана от ухапвания от комари. Препоръчва се унищожаване на застояла вода към жилищата, отнасяне с инсектициди, слагане на мрежи на прозорци и порти, носене на облекла с дълги ръкави и крачоли, както и потребление на репеленти с потвърдена успеваемост.
През 2023 година бе утвърдена първата ваксина против вируса Чикунгуня – жива отслабена ваксина VLA1553 (Ixchiq). Ваксината се ползва в еднократна доза и е предопределена за приложимост при възраст над 18 години с нараснал риск от експозиция. Клиничните изследвания потвърждават, че имунизацията провокира бърз имунен отговор с продължителна отбрана против вируса Чикунгуня. В напреднал стадий на разработка са ваксини въз основата на вирусоподобни частици, които биха разширили опциите за имунопрофилактика.
Епидемиологичните разбори демонстрират, че с разширението на ареала на комара Aedes albopictus в умерените ширини, в това число и България, нараства рискът от поява на огнища на вируса Чикунгуня в райони, които до момента не са били наранени. В Европа са регистрирани случаи на вируса в страни като Италия и Франция, което акцентира нуждата от непрекъснат мониторинг, бърз лабораторен достъп до диагностика и подготвеност за използване на ограничения за ограничение на разпространяването на вируса.
През 2024 година Европейската комисията позволи първата по рода си ваксина против вируса Чикунгуня, излъчен от инфектирани комари.
Въпреки че болестта не е ендемично в Европейски Съюз, последствията от изменението на климата водят до увеличение на наличието на комари, които придвижват съществени болести в Европа.
Ваксината Чикунгуня е предопределена за възрастни над 18 години и беше единомислещо одобренА от страните членки след строга оценка от страна на Европейската организация по медикаментите (EMA).
Вирусът се популяризира главно посредством захапване от комари от рода Aedes, най-често Aedes aegypti и Aedes albopictus. Тези типове комари се срещат в тропични и субтропични региони, само че Aedes albopictus сполучливо се приспособява към по-умерени климатични зони. Комарите се развъждат в застояла вода, а интензивността им е най-висока денем.
След захапване от комар вирусът прониква през кожата и се развъжда в кафези на съединителната тъкан и имунната система. Оттам навлиза в кръвообращението и се популяризира в редица органи и тъкани. Повишената виремия (високото количество вирусни частици в кръвта) по време на острия етап на инфекцията с вируса Чикунгуня улеснява последващото предаване при захапване от други комари.
Освен посредством векторния път (предаване посредством захапване от преносител – комар), предаване е допустимо при перинатална експозиция (излагане на вируса в интервала към раждането), в случай че майката е в острата фаза сега на раждането, както и при лабораторни произшествия. Не е потвърдено предаване на вируса посредством кърмене или при нормални обществени контакти.
Как протича инфекцията с вируса Чикунгуня?
Инкубационният интервал на инфекцията нормално е сред два и шест дни. Заболяването стартира ненадейно с нараснала температура и мощна ставна болежка. Болката е симетрична, визира най-вече дребните стави на ръцете и краката, както и колене, глезени и китки. Често е съпроводена от отичане и вдървеност, които лимитират придвижването.
Сред главните признаци на болестта са мускулна болежка, главоболие, конюнктивална инекция (зачервяване и кръвонапълване на повърхностната обвивка на окото), кожен обрив с макуло-папулозен темперамент (състоящ се от петна и дребни изпъкнали възелчета) и изразено възприятие за изнемощялост. Обривът нормално обгръща тялото и крайниците и се появява в първите дни след началото.
В множеството случаи на зараза с вируса Чикунгуня острите признаци отзвучават в границите на 7-10 дни. При забележителна част от засегнатите обаче ставната болежка и вдървеност могат да продължат седмици или месеци, а от време на време и по-дълго. Това положение прилича хронични възпалителни ставни болести и се свързва с по-напреднала възраст и по-тежко протичане на острия етап.
Усложнения от инфекцията с вируса Чикунгуня се следят рядко, само че могат да бъдат съществени. Сред тях са възпалителни болести на централната нервна система (ЦНС) като енцефалит и менингоенцефалит (едновременно инфектиране на мозъчните обвивки и мозъка), засягане на сърдечния мускул (миокардит), нарушавания в сърдечния темп и възпаления на очите като увеит и ретинит. Тежки форми на инфекцията с вируса Чикунгуня се следят най-често при новородени, които са се заразили по време на раждане, както и при по-възрастни с отслабена имунна система или със съществени съпътстващи болести.
Лабораторните находки в острата фаза включват понижен брой левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити (кръвни плочици), леко покачване на чернодробните ензими и умерено увеличение на възпалителните маркери. При хронично протичане на инфекцията образните проучвания могат да покажат синовит (възпаление на ставната обвивка) и оток без ерозивни промени (увреждане на костната тъкан в ставите) в ранния стадий.
Как се слага диагнозата и какви са опциите за лекуване и профилактика?
В първата седмица след появяването на признаците на инфекцията диагнозата се удостоверява посредством полимеразна верижна реакция (PCR – способ за разкриване на генетичния материал на вируса), която в този случай открива съществуване на вирусната рибонуклеинова киселина в кръвта. След този интервал водещи са серологичните проби за антитела от клас имуноглобулин М (ранни антитела, появяващи се скоро след заразяване) и имуноглобулин G (антитела, свързани с по-късен и дълготраен имунен отговор).
При подозрение за кръстосана реакция с други алфавируси (близки вируси от същия жанр, при които антителата могат да дадат подправено позитивен резултат) се употребяват потвърдителни проучвания, като тест за обезвреждащи антитела (лабораторно проучване, което открива дали антителата могат да блокират способността на вируса да провокира инфекция).
Към момента характерно антивирусно лекуване за инфекцията с вируса Чикунгуня не съществува. Терапията е поддържаща и включва отмора, банкет на задоволително течности, намаление на температурата и облекчение на болката с парацетамол. Употребата на нестероидни противовъзпалителни средства се предлага едвам след изключване на зараза с вируса денга, защото при нея тези медикаменти могат да покачат риска от кръвоизливи.
При продължителна ставна болежка се ползват противовъзпалителни средства за къс интервал. При по-тежки или продължителни ставни недоволства се назначава лекуване с медикаменти, които забавят развиването на болестта, под наблюдаване на ревматолог. Физиотерапията и последователното увеличение на физическата интензивност подкрепят възобновяване на подвижността.
Профилактиката против инфекцията с вируса Чикунгуня се основава на надзор на популациите на комарите и самостоятелни ограничения за отбрана от ухапвания от комари. Препоръчва се унищожаване на застояла вода към жилищата, отнасяне с инсектициди, слагане на мрежи на прозорци и порти, носене на облекла с дълги ръкави и крачоли, както и потребление на репеленти с потвърдена успеваемост.
През 2023 година бе утвърдена първата ваксина против вируса Чикунгуня – жива отслабена ваксина VLA1553 (Ixchiq). Ваксината се ползва в еднократна доза и е предопределена за приложимост при възраст над 18 години с нараснал риск от експозиция. Клиничните изследвания потвърждават, че имунизацията провокира бърз имунен отговор с продължителна отбрана против вируса Чикунгуня. В напреднал стадий на разработка са ваксини въз основата на вирусоподобни частици, които биха разширили опциите за имунопрофилактика.
Епидемиологичните разбори демонстрират, че с разширението на ареала на комара Aedes albopictus в умерените ширини, в това число и България, нараства рискът от поява на огнища на вируса Чикунгуня в райони, които до момента не са били наранени. В Европа са регистрирани случаи на вируса в страни като Италия и Франция, което акцентира нуждата от непрекъснат мониторинг, бърз лабораторен достъп до диагностика и подготвеност за използване на ограничения за ограничение на разпространяването на вируса.
През 2024 година Европейската комисията позволи първата по рода си ваксина против вируса Чикунгуня, излъчен от инфектирани комари.
Въпреки че болестта не е ендемично в Европейски Съюз, последствията от изменението на климата водят до увеличение на наличието на комари, които придвижват съществени болести в Европа.
Ваксината Чикунгуня е предопределена за възрастни над 18 години и беше единомислещо одобренА от страните членки след строга оценка от страна на Европейската организация по медикаментите (EMA).
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ