Виртуалната реалност е истинска опасност за човечеството?
Виртуалните атракциони и виртуалните шлемове поевтиняват и се пускат в всеобща продажба. Засега наподобяват безобидно забавление
Но футуролозите прозират в тях заплаха за цивилизацията…
ИСТОРИЯ НА ВИРТУАЛНОСТТА
Великият фантазьор Станислав Лем е един от първите, описал технологията на виртуалната действителност под названието „ фантоматика “, както и вероятните последици от внедряването й. Той показва, че в даден миг илюзията (или системата от „ фантоми “) ще стане толкоз съвършена, че няма да е допустимо да се отличи от самата действителност.
През 1968 година американският инженер електротехник Айвън Съдърланд конструира първия шлем с видеоекран, чиито изображения се генерират от компютър. Шлемът разрешава на изображенията да се трансформират посредством завъртане на главата – по този начин за първи път е приложена противоположната зрителна връзка. Това е много примитивно устройство и тежестта му е толкоз огромно, че е закрепвано на тавана.
При това виртуалната среда се състои от елементарни модели.
Както и предсказва Лем, с усъвършенстването на компютрите виртуалната действителност става все по-сложна. През 1977 година учени от Масачузетския софтуерен институт започват виртуална разходка с потребление на действителни фотоси от град Аспен в щата Колорадо. През 80-те години на XX век се появяват интерактивните системи, чрез които потребителят посредством придвижване на ръцете си може да манипулира триизмерни обекти на екрана.
През 1982 година компанията за компютърни игри „ Атари “ основава лаборатория за проучване на виртуалната действителност. Макар тя да просъществува единствено две години, в недрата й се образува колектив от учени, които по-късно основават очила за виртуална действителност, ръкавици за предаване на тактилни чувства, устройства за „ тримерен “ тон и така нататък Много от тези изобретения се употребяват при образованието на летци, хирурзи,състезатели и командоси.
ЖИВОТ ВЪВ ВИРТУАЛНОСТТА
В началото на 90-те години се появяват и костюмите за виртуална действителност, които обезпечават тактилни чувства по цялото тяло, като по едно и също време предават на системата и данни за неговото състояние. Но са нужни повече от 20 години, с цел да може да се реализира такова бързо деяние на системата, при което тя да не изостава от реакциите на индивида. Днес казусът е на практика решен и скоро можем да изпитаме пълноценно потапяне в изкуствения свят.
Какво чакат експертите от виртуалната действителност?
Преди всичко, тя ще се внедрява в учащи комплекси и компютърни игри, което към този момент е реалност. Но с помощта на нея ще зародят и нови форми на забавление. Например ще можем да се връщаме в предишното -в ден и място, които ще се фиксират, цифровизират и запазят за нас от специфични устройства. А какво ще кажете за опцията да се отправим на прилежаща планета с галактически транспортен съд?
Потапянето във виртуалната действителност неизбежно ще стане една от най-популярните форми на отдих. С нейна помощ ще може да се пътешества освен във времето и пространството, само че и в светове, подбудени от въображението на писатели, художници и кинематографисти. Вероятно, както и предсказва Мортън Хейлиг, ще се появи необикновен тип изкуство, ориентиран точно към основаване на „ различни “ действителности, които ще наподобяват също по този начин достоверни като тази, в която живеем. И точно тук се крие голяма заплаха.
