Виртуална лаборатория ще изследва Късната античност на Балканите. Тя е

Виртуална лаборатория ще изследва Късната древност на Балканите. Тя е основана вследствие на плана “LABedia: енциклопедия на Късната древност на Балканите ”.

Представянето на неговите действия се състоя довечера в столицата, а хазаин на събитието беше Институтът по балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките (ИБЦТ-БАН). За работата по плана приказва доцент доктор Златомира Герджикова, а доцент доктор Иво Топалилов показа лабораторията. 

Проектът “LABedia: енциклопедия на Късната древност на Балканите ” стартира през 2019 година, финансиран е от фонд “Научни проучвания ”, водеща организация е Институтът за балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол ” към Българската академия на науките и имаме сътрудници от няколко факултета на СУ “Св. Климент Охридски ” - от Историческия, Богословския, Факултета по типичен и нови филологии. Имаме участници и от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, означи Герджикова, представена от Българска телеграфна агенция. 

В плана вземат участие общо 11 откриватели, като съществени учени по плана. Екипът е интердисциплинарен - имаме археолози, богослови, историци, типичен филолози, изкуствоведи, сподели още Герджикова. Тя означи, че концепцията е да съберат хора, които работят по интервала на Късната древност - сред III - VII в., и които по принцип не взаимодействат между тях.

Първоначално са почнали с реализирането на поредност от обществени лекции, като за целия интервал до момента те са 35. В началото са били присъствено, а по време на пандемията - отдалечено. Организирането на виртуални лекции е дало опция да поканят да се включат повече техни сътрудници от чужбина, описа още доцент Герджикова. Освен това част от българските участници са изнасяли лекциите си на британски език, което е разширило обсега на тяхната аудитория и на въздействието на плана отвън границите на страната ни.

Организирани са и четири дискусионни колоквиуми по тъкмо избрани тематики. Това са събитията с най-голямо научно въздействие, тъй като са с съсредоточена информация, описа Герджикова. Сред другите действия в границите на плана са две интернационалните конференции, в които множеството участници са били от чужбина. В рамките на първия конгрес са взели участие представители на 13 страни, а на втория - от 11 страни.

Основната активност на плана е основаването на енциклопедията за проучване на Късната древност на Балканите. Тя ще е двуезична - на български и на британски език. С отворен достъп е. За момента са качени публикациите на български език, като през идващите месеци би трябвало да бъдат задействани и частите, свързани с балканските сътрудници на ИБЦТ-БАН, описа доцент Герджикова.

Втората цел на плана е да създадем научна мрежа, която да прерасне в Център за проучване на късната древност, описа още тя. Имат сътрудници от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Сърбия, Румъния, Словения, Австрия и Съединени американски щати. Герджикова добави, че на този стадий не са съумели да намерят трайни сътрудници от Албания, Черна гора и Хърватия. Тя изрази вяра, че ще съумеят да намерят такива, въпреки планът да е в своя край.

Всяка балканска страна би трябвало да има лична част от LABedia, която да бъде оповестена на съответния народен език и на британски, добави доцент Герджикова.

След края на плана работата не завършва означи тя и добави, че не престават с развиването на това, което е трябвало да бъде Център за проучване на Късната древност, само че в действителност са нарекли Виртуална лаборатория за проучване на Късната древност. Така научната мрежа, която са основали в границите на плана, продължава да работи.

Доц. Иво Топалилов показа лабораторията и описа за бъдещите им задължения. Той приказва за научното издание по плана Annales Balkanici. Първият том към този момент е реалност и е за основаването на късноантичния свят на Балканите. Предстои до края на годината да излезе вторият том, който ще е за наличието на готите в този район. Следващата година би трябвало да бъдат издадени в книжно тяло и отчетите от двете, проведени интернационалните конференции.

Топалилов уточни, че следва и трети интернационален конгрес. Освен това ще продължат и обществените лекции и дискусионните колоквиуми, както и двата семинара - “Военно дело и въоръжение през Античността и Средновековието ” и “Античният и късноантичният град на Балканите ”. Доц. Топалилов означи, че концепцията им е обществените лекции също да бъдат оповестени в книжни издания. Той уточни, че до момента не са получавали отвод от непознати учени, канени да посетят страната и да изнесат обществена лекция тук. В по-голямата си част непознатите учени желаят да дойдат в София, а не присъединяване им да е онлайн, означи още Топалилов.

Надявам се, че самодейността ще има триумф. Посещенията в уеб страницата демонстрират, че има интерес. Получих позвънявания и от учени от чужбина, които споделят, че наблюдават какво се случва с LABedia, описа още Топалилов. Според него това е добър знак, че нещата, които вършат не са отишли напразно. Реално сътворяваме основа, върху която да се гради и да се сътвори една общественост на Балканите, която да сплотява учените от безусловно всички балкански страни и по този метод границите, които съществуват, да не са спънка за взаимните ни старания, добави той.

В представянето през днешния ден участваха и трима от непознатите сътрудници по плана - Йелена Ярич от Република Северна Македония, Аленка Цедилник от Словения и Хаук Четинкая от Турция.