Интервюто с Ван Дайк: В Ливърпул никога не спираме да се развиваме
Вирджил ван Дайк не е привикнал да бъде беззащитен на игрището, но краткотрайно бе изгубил надзор. „ Това е възприятие, което в действителност в действителност не можеш да опишеш”, споделя ни централният бранител при загатна за момента, в който краката му поддадоха на „ Метрополитано” и той се строполи на земята след короновалия Ливърпул за победител в Шампионската лига гол на Дивок Ориги.
Той бе на половина извърнат с тил към обстановката, потичващ обратно към нормалната си позиция след неособено умелото си присъединяване в осъществявания от Джеймс Милнър ъглов удар. След шута на Ориги с левия крайник в долния ляв ъгъл на вратата нидерландецът разпери високо и триумфално ръце като намиращите се най-близо до него – Джордан Хендерсън, Андрю Робъртсън и Фабиньо – и се затича към голмайстора. За разлика от тях обаче се срина на колене на третата стъпка и се озова лежащ по тил. Просто такова е възприятието от спечелването на първия трофей при Юрген Клоп и шестата Европейска купа в историята на клуба.
„ Това си беше чиста проба облекчение, разтекло се из цялото ми тяло. Бяхме сложени под напън преди този момент и си помислих: „ Най-сетне се свърши!”. Връщахме се все по-назад, защитавахме се като луди. В един миг просто заритвахме топката напред, само че повода бе психическа. Обичайно градим играта си от най-задните линии, но повеждането още във 2-рата минута в сходен огромен мач си е откачена обстановка. Всеки може да се произнася за това какъв е бил този край, за нас обаче това нямаше никакво значение след гола на Дивок. Имаше толкоз доста страсти, само че първата беше облекчението.”
Това възприятие след това се пренесло към „ мъчителния спомен от Киев”, където Ливърпул загуби финала на ШЛ година по-рано против Реал Мадрид. След това траяло и към петте месеца на незнание дали трансферната сага ще приключи с мечтаното прекосяване в Ливърпул след първичното блокиране на договорката от Саутхамптън. „ Много неща станаха тогава”, както тактично споделя Ван Дайк. На терена на „ Метрополитано”, където той чества триумфа с двете си дребни дъщери и жена си Рике, изборът му бе оневинен.
Тази неделя „ червените” изгубиха след дузпи разногласието за трофея Къмюнити Шийлд от Манчестър Сити – клуб, който също искаше централния защитник и в два случая даже смяташе, че го е спечелил, преди да се наложи да се обърне към Емерик Лапорт. Това е и тимът, който капитанът на Нидерландия сочи за най-голямата опасност за главната цел на Ливърпул за сезона – купата. Нормално, въпреки всичко в последните два първенецът натрупа удивителните общо 198 точки.
„ Те са невероятни. Ние също. Да сме толкоз покрай тях в лигата е удивително – 97 точки и единствено една загуба, така че е разочароващо да не сме с купата в този момент. Аз обаче сложих настрани това възприятие, тъй като мога да уважа постигането на точка повече от страна на Сити. Това ме накара да работя даже още повече, да се натискам към границите си и да сторя всичко по силите си да оказа помощ да спечелим борбата. Знаем, че ще е мъчно, тъй като те ще се подобрят, както и другите тимове, само че ние не се плашим от провокациите.”
Статутът на Ливърпул като крал на континента и кандидат за купата можеше и да не се получи без рекордната до напълно скоро покупка на бранител за 75 млн. паунда на 27.12.2017 година. Довеждането на Ван Дайк постави точка на близо двугодишно задълбочено изследване на пазара. Рекрутиращият щаб, отпред със спортния шеф Майкъл Едуардс, проучва 34 централни бранители в категории А и Б след наблюдения на изявите им в блокове от 15 и повече мачове. В първата група бяха елитните имена, които бяха в положение да създадат разликата на мига, отпред с Ван Дайк и надолу в листата Лапорт, Калиду Кулибали от Наполи и Джером Боатенг от Байерн (Мюнхен). В секция Б били по-младите претенденти с капацитет да станат топ играчи на поста в бъдеще.
Щабът на Ливърпул считал, че Ван Дайк е трябвало да е в своя лична категория: той бил доминатор във всяка една метрика – от въздушните единоборства до скоростта на възобновяване на позицията си. Клоп също мислел капитана на Саутхамптън за друго равнище от останалите, тъй като с изключение на очевидните му игрови умения показвал също самообладание и лидерски качества. Просто феномен.
„ Ако вземаме централен бранител, би трябвало да умее да пази огромни пространства”, сподели през април 2017 година Клоп. Мениджърът усещал, че точният претендент би трябвало да е доминатор във въздуха и „ футболно образован: да взема точното решение в точния момент”. До септември с.г., откакто избра да чака за нидерландеца, вместо да довежда опция, 52-годишният експерт бе под обстрела на медии и почитатели. Нормално, тимът му бе получил 13 гола в първите си 7 мача за сезона.
Той обаче бе прав: никоя от другите възможности не си заслужаваше забравяне за Ван Дайк, който през днешния ден е измежду любимците за „ Златната топка”, получавана до момента единствено от трима централни бранители: Бекенбауер, Замер и Канаваро. От последните 12 носители на наградата, 9 са спечелили в ШЛ, а трите изключения са нормалните обвинени: Лионел Меси дваж (2010 и 2012) и Кристиано Роналдо (2013) поради изумителни голови индикатори. Ван Дайк е с най-голям % извоювани дуели от всеки различен бранител в Топ 5 лигите в Европа за 2018/19, беше с фундаментални заслуги за триумфа на Ливърпул в ШЛ и загуби минимално финала на Лигата на нациите от домакина Португалия.
„ Усещането името ти да е свързвано с толкоз влиятелна премия е доста особено, още повече че бранителите рядко са в сметките за нея. Хубаво е, само че единственото, което мога да сторя, е да се съсредоточа и управлявам това да продължа да играя на високо равнище. Трябва още веднъж да стартира мощно сезона дружно с другите от тима, с цел да изпълним задачите си – това е по-важното.”
Нидерландският национал показва за любимци за наградата Меси и съотборниците си Садио Мане, Мохамед Салах и Алисон – „ готин пич, който се труди крепко, само че е в същото време и веселяк, който се вписа моментално”. Вписването на самия Ван Дайк на „ Анфийлд” също бе гладко, при все това Клоп изисква доста, че пристигна в средата на сезона и че носеше етикета „ най-скъпия бранител в света”, лишен му едвам в този момент от Хари Магуайър след прехвърлянето в Манчестър Юнайтед. Ван Дайк получи помощ от сънародника си Джини Вейналдум и Джордан Хендерсън, с които има общ сътрудник. Сочи капитана на „ червените” като „ значителен фактор” за избирането на Ливърпул поради детайлното изложение на всеки детайл от живота в клуба – от връзките сред мениджъра и играчите до настройката в съблекалнята. „ Джордан ми обрисува картината и ме улесни в решението ми.”
Пътуване до Дубай за сближение на колектива незабавно след дебюта му против Евертън в дерби за Купата на Англия, в което вкара късен надвит гол, се оказа скъпо. Мане по-късно показа, че „ Вирджил толкоз доста се сближи с останалите и беше доста значимо и за него, и за нас да го внедрим в тима. След Дубай той като че ли към този момент бе с нас от три-четири години”.
Описанието от Ван Дайк на Алисон пък е огледално на неговия личен темперамент. Като се стартира с дразненето на Деян Ловрен за самоопределянето му като „ един от най-хубавите бранители в света” до бъзикането на близкия му другар Джо Гомес, че шкафчето му в съблекалнята „ наподобява на салон за красота”, нидерландецът е един от най-ярките характери в клуба.
„ Аз не съм човек, който ще си трайка и няма да се опознае с всички, така че Дубай предложи идеалното странствуване за мен толкоз скоро след идването ми тук. Никога преди не бях отивал в клуб посред сезона, само че се повеселихме и мигновено нещата сработиха сред нас. Човек можеше на мига да види, че всеки е подготвен да работи за този до себе си.”
Ван Дайк има репутацията на „ трансформатор” в Ливърпул и е изцяло наясно с обожанието на хората от трибуната Коп, изразявано и във версия за него на великата ария на Дъ Поугс „ Dirty Old Town”. Той прави оценка това, въпреки че в същото време и не се изненадва от тази голяма любов към него.
„ В лятото, когато вземах решение за бъдещето си, срещах на всички места почитатели на Ливърпул. Навсякъде! И те до един ми споделяха какъв брой доста желаят да отида в техния клуб. Това ми даде чувство какъв брой е огромен Ливърпул и какъв брой буйни са последователите му. Когато видите реванша с Барселона на „ Анфийлд”, сцените от парада с купата в града и празненствата по целия свят, това ви споделя всичко. Невероятно е да си част от нещо толкоз особено. Според мен минимумът ти в подобен хубав и огромен клуб е да даваш всичко по силите си и да нямаш скрупули при излизане от терена, тъй като знаеш, че си дал всичко от себе си за успеха. Феновете правят оценка това. Тази е и настройката на всички ни от състава: ще се борим за всеки метър по игрището и ще работим едни за други – това е нашата основа. Никой не може да ни упрекна, че не се опитваме или че нямаме упоритост, тъй като даваме всичко от себе си.”
Ван Дайк схваща какво значи да представяш Ливърпул освен на терена, а и отвън него. В първия си ден на „ Анфийлд”, преди две години на 30 декември, не видя тогава 10-годишния Роко Дейли с екип с надпис на гърба „ Virgil 4”. Просто защитата бързаше да го вкара в тунела, с цел да се срещне рекордната покупка с новите му съотборници преди мач с Лестър. След това обаче видя фотография на Роко и помоли работещи за клуба хора да издирят хлапето и да му пратят фланелка с подпис.
Това не бе единственият му жест. След като видя молба в Туитър от Крис Гелдард да украси болничната стая на сина му Оливър, мигновено откликна с подписан домашен екип и бутонки. Миналия декември заплати за коледното празненство на фондация „ Оуен МакВей”, на което отидоха 120 дечица вместо нормалните 50. Той не обича да приказва за тези си каузи, но обича да приказва за силата на колектива вътре в клуба.
Сочен за основна фигура, Ван Дайк ловко пренасочва диалога надалеч от себе си към тези, които съгласно него не получават задоволително заслуги, да вземем за пример Жоел Матип. „ Завършекът ни на сезона беше необикновен и му споделих след финала в Мадрид, че персонално аз съм благополучен за него, защото предната година не игра в Киев и след това при започване на сезона имаше проблем с бедрото. В Ливърпул всички сме част от едно цяло, освен 11-те на терена.”
Сплотената съблекалня и неуморимостта на треньорския щаб са подчертаваните от нидерландеца фактори като фундаментални за триумфа на тима. „ Напредъкът ни, откогато съм пристигнал тук, даже леко ме изненада, само че и в същото време не ме учудва. Защото, в случай че се вгледате в тима, имаме приказен колектив и на, и отвън терена. Не приказвам единствено за чисто футболното. Всички се разбираме, желаеме да се борим един за различен, да се развиваме дружно, а това произтича от мениджъра и по какъв начин работи той с щаба си. Главните фигури в тима те приветстват с добре пристигнал, залагат стандарта по какъв начин да се отнасяме един към различен и какво би трябвало да пожелаваме от себе си. Ние желаеме да се подобряваме и в никакъв случай няма да се почувстваме уютно, стоешком на едно място. Заслугата за това е на мениджъра и всички работещи в базата Мелууд. Те постоянно ни напомнят, че нямаме време да си мислим, че всичко е наред; че би трябвало да се стремим към това да сме по-добри спрямо последния си мач, в случай че ще и да сме се показали необикновено в него. Винаги има какво да учим и усъвършенстваме.”
Един от тези аспекти може да е това Ван Дайк в действителност да уцелва волетата си и да ги вкарва самичък, в случай че ще и най-лошите му осъществявания да способстваха за два от най-еуфоричните моменти от предишния сезон: победните голове на Ориги в дербито с Евертън в 96-ата минута и във финала на ШЛ с Тотнъм. Бранителят избухва в смях.
„ Дори не започвайте с това! Дивок обича тези ми осъществявания. Не мога да допускам, че му дадох асистенция за гола в дербито. Ще опитам да му дам и още няколко този сезон, само че и все някое от тези волета ще вземе в последна сметка да влезе. Хайде стига!”.
Ван Дайк няма да има проблем с това от време на време да не уцелва топката или краткотрайно да губи надзор върху себе си, в случай че това значи увеличение на броя титли. „ Вече спечелихме огромния, само че това е единствено начало (бел.инт.: удря лявата си длан с десния юмрук). Времето за празнуване свърши, да се залавяме отново за работа!”.
Мелиса Реди, ESPN
Той бе на половина извърнат с тил към обстановката, потичващ обратно към нормалната си позиция след неособено умелото си присъединяване в осъществявания от Джеймс Милнър ъглов удар. След шута на Ориги с левия крайник в долния ляв ъгъл на вратата нидерландецът разпери високо и триумфално ръце като намиращите се най-близо до него – Джордан Хендерсън, Андрю Робъртсън и Фабиньо – и се затича към голмайстора. За разлика от тях обаче се срина на колене на третата стъпка и се озова лежащ по тил. Просто такова е възприятието от спечелването на първия трофей при Юрген Клоп и шестата Европейска купа в историята на клуба.
„ Това си беше чиста проба облекчение, разтекло се из цялото ми тяло. Бяхме сложени под напън преди този момент и си помислих: „ Най-сетне се свърши!”. Връщахме се все по-назад, защитавахме се като луди. В един миг просто заритвахме топката напред, само че повода бе психическа. Обичайно градим играта си от най-задните линии, но повеждането още във 2-рата минута в сходен огромен мач си е откачена обстановка. Всеки може да се произнася за това какъв е бил този край, за нас обаче това нямаше никакво значение след гола на Дивок. Имаше толкоз доста страсти, само че първата беше облекчението.”
Това възприятие след това се пренесло към „ мъчителния спомен от Киев”, където Ливърпул загуби финала на ШЛ година по-рано против Реал Мадрид. След това траяло и към петте месеца на незнание дали трансферната сага ще приключи с мечтаното прекосяване в Ливърпул след първичното блокиране на договорката от Саутхамптън. „ Много неща станаха тогава”, както тактично споделя Ван Дайк. На терена на „ Метрополитано”, където той чества триумфа с двете си дребни дъщери и жена си Рике, изборът му бе оневинен.
Тази неделя „ червените” изгубиха след дузпи разногласието за трофея Къмюнити Шийлд от Манчестър Сити – клуб, който също искаше централния защитник и в два случая даже смяташе, че го е спечелил, преди да се наложи да се обърне към Емерик Лапорт. Това е и тимът, който капитанът на Нидерландия сочи за най-голямата опасност за главната цел на Ливърпул за сезона – купата. Нормално, въпреки всичко в последните два първенецът натрупа удивителните общо 198 точки.
„ Те са невероятни. Ние също. Да сме толкоз покрай тях в лигата е удивително – 97 точки и единствено една загуба, така че е разочароващо да не сме с купата в този момент. Аз обаче сложих настрани това възприятие, тъй като мога да уважа постигането на точка повече от страна на Сити. Това ме накара да работя даже още повече, да се натискам към границите си и да сторя всичко по силите си да оказа помощ да спечелим борбата. Знаем, че ще е мъчно, тъй като те ще се подобрят, както и другите тимове, само че ние не се плашим от провокациите.”
Статутът на Ливърпул като крал на континента и кандидат за купата можеше и да не се получи без рекордната до напълно скоро покупка на бранител за 75 млн. паунда на 27.12.2017 година. Довеждането на Ван Дайк постави точка на близо двугодишно задълбочено изследване на пазара. Рекрутиращият щаб, отпред със спортния шеф Майкъл Едуардс, проучва 34 централни бранители в категории А и Б след наблюдения на изявите им в блокове от 15 и повече мачове. В първата група бяха елитните имена, които бяха в положение да създадат разликата на мига, отпред с Ван Дайк и надолу в листата Лапорт, Калиду Кулибали от Наполи и Джером Боатенг от Байерн (Мюнхен). В секция Б били по-младите претенденти с капацитет да станат топ играчи на поста в бъдеще.
Щабът на Ливърпул считал, че Ван Дайк е трябвало да е в своя лична категория: той бил доминатор във всяка една метрика – от въздушните единоборства до скоростта на възобновяване на позицията си. Клоп също мислел капитана на Саутхамптън за друго равнище от останалите, тъй като с изключение на очевидните му игрови умения показвал също самообладание и лидерски качества. Просто феномен.
„ Ако вземаме централен бранител, би трябвало да умее да пази огромни пространства”, сподели през април 2017 година Клоп. Мениджърът усещал, че точният претендент би трябвало да е доминатор във въздуха и „ футболно образован: да взема точното решение в точния момент”. До септември с.г., откакто избра да чака за нидерландеца, вместо да довежда опция, 52-годишният експерт бе под обстрела на медии и почитатели. Нормално, тимът му бе получил 13 гола в първите си 7 мача за сезона.
Той обаче бе прав: никоя от другите възможности не си заслужаваше забравяне за Ван Дайк, който през днешния ден е измежду любимците за „ Златната топка”, получавана до момента единствено от трима централни бранители: Бекенбауер, Замер и Канаваро. От последните 12 носители на наградата, 9 са спечелили в ШЛ, а трите изключения са нормалните обвинени: Лионел Меси дваж (2010 и 2012) и Кристиано Роналдо (2013) поради изумителни голови индикатори. Ван Дайк е с най-голям % извоювани дуели от всеки различен бранител в Топ 5 лигите в Европа за 2018/19, беше с фундаментални заслуги за триумфа на Ливърпул в ШЛ и загуби минимално финала на Лигата на нациите от домакина Португалия.
„ Усещането името ти да е свързвано с толкоз влиятелна премия е доста особено, още повече че бранителите рядко са в сметките за нея. Хубаво е, само че единственото, което мога да сторя, е да се съсредоточа и управлявам това да продължа да играя на високо равнище. Трябва още веднъж да стартира мощно сезона дружно с другите от тима, с цел да изпълним задачите си – това е по-важното.”
Нидерландският национал показва за любимци за наградата Меси и съотборниците си Садио Мане, Мохамед Салах и Алисон – „ готин пич, който се труди крепко, само че е в същото време и веселяк, който се вписа моментално”. Вписването на самия Ван Дайк на „ Анфийлд” също бе гладко, при все това Клоп изисква доста, че пристигна в средата на сезона и че носеше етикета „ най-скъпия бранител в света”, лишен му едвам в този момент от Хари Магуайър след прехвърлянето в Манчестър Юнайтед. Ван Дайк получи помощ от сънародника си Джини Вейналдум и Джордан Хендерсън, с които има общ сътрудник. Сочи капитана на „ червените” като „ значителен фактор” за избирането на Ливърпул поради детайлното изложение на всеки детайл от живота в клуба – от връзките сред мениджъра и играчите до настройката в съблекалнята. „ Джордан ми обрисува картината и ме улесни в решението ми.”
Пътуване до Дубай за сближение на колектива незабавно след дебюта му против Евертън в дерби за Купата на Англия, в което вкара късен надвит гол, се оказа скъпо. Мане по-късно показа, че „ Вирджил толкоз доста се сближи с останалите и беше доста значимо и за него, и за нас да го внедрим в тима. След Дубай той като че ли към този момент бе с нас от три-четири години”.
Описанието от Ван Дайк на Алисон пък е огледално на неговия личен темперамент. Като се стартира с дразненето на Деян Ловрен за самоопределянето му като „ един от най-хубавите бранители в света” до бъзикането на близкия му другар Джо Гомес, че шкафчето му в съблекалнята „ наподобява на салон за красота”, нидерландецът е един от най-ярките характери в клуба.
„ Аз не съм човек, който ще си трайка и няма да се опознае с всички, така че Дубай предложи идеалното странствуване за мен толкоз скоро след идването ми тук. Никога преди не бях отивал в клуб посред сезона, само че се повеселихме и мигновено нещата сработиха сред нас. Човек можеше на мига да види, че всеки е подготвен да работи за този до себе си.”
Ван Дайк има репутацията на „ трансформатор” в Ливърпул и е изцяло наясно с обожанието на хората от трибуната Коп, изразявано и във версия за него на великата ария на Дъ Поугс „ Dirty Old Town”. Той прави оценка това, въпреки че в същото време и не се изненадва от тази голяма любов към него.
„ В лятото, когато вземах решение за бъдещето си, срещах на всички места почитатели на Ливърпул. Навсякъде! И те до един ми споделяха какъв брой доста желаят да отида в техния клуб. Това ми даде чувство какъв брой е огромен Ливърпул и какъв брой буйни са последователите му. Когато видите реванша с Барселона на „ Анфийлд”, сцените от парада с купата в града и празненствата по целия свят, това ви споделя всичко. Невероятно е да си част от нещо толкоз особено. Според мен минимумът ти в подобен хубав и огромен клуб е да даваш всичко по силите си и да нямаш скрупули при излизане от терена, тъй като знаеш, че си дал всичко от себе си за успеха. Феновете правят оценка това. Тази е и настройката на всички ни от състава: ще се борим за всеки метър по игрището и ще работим едни за други – това е нашата основа. Никой не може да ни упрекна, че не се опитваме или че нямаме упоритост, тъй като даваме всичко от себе си.”
Ван Дайк схваща какво значи да представяш Ливърпул освен на терена, а и отвън него. В първия си ден на „ Анфийлд”, преди две години на 30 декември, не видя тогава 10-годишния Роко Дейли с екип с надпис на гърба „ Virgil 4”. Просто защитата бързаше да го вкара в тунела, с цел да се срещне рекордната покупка с новите му съотборници преди мач с Лестър. След това обаче видя фотография на Роко и помоли работещи за клуба хора да издирят хлапето и да му пратят фланелка с подпис.
Това не бе единственият му жест. След като видя молба в Туитър от Крис Гелдард да украси болничната стая на сина му Оливър, мигновено откликна с подписан домашен екип и бутонки. Миналия декември заплати за коледното празненство на фондация „ Оуен МакВей”, на което отидоха 120 дечица вместо нормалните 50. Той не обича да приказва за тези си каузи, но обича да приказва за силата на колектива вътре в клуба.
Сочен за основна фигура, Ван Дайк ловко пренасочва диалога надалеч от себе си към тези, които съгласно него не получават задоволително заслуги, да вземем за пример Жоел Матип. „ Завършекът ни на сезона беше необикновен и му споделих след финала в Мадрид, че персонално аз съм благополучен за него, защото предната година не игра в Киев и след това при започване на сезона имаше проблем с бедрото. В Ливърпул всички сме част от едно цяло, освен 11-те на терена.”
Сплотената съблекалня и неуморимостта на треньорския щаб са подчертаваните от нидерландеца фактори като фундаментални за триумфа на тима. „ Напредъкът ни, откогато съм пристигнал тук, даже леко ме изненада, само че и в същото време не ме учудва. Защото, в случай че се вгледате в тима, имаме приказен колектив и на, и отвън терена. Не приказвам единствено за чисто футболното. Всички се разбираме, желаеме да се борим един за различен, да се развиваме дружно, а това произтича от мениджъра и по какъв начин работи той с щаба си. Главните фигури в тима те приветстват с добре пристигнал, залагат стандарта по какъв начин да се отнасяме един към различен и какво би трябвало да пожелаваме от себе си. Ние желаеме да се подобряваме и в никакъв случай няма да се почувстваме уютно, стоешком на едно място. Заслугата за това е на мениджъра и всички работещи в базата Мелууд. Те постоянно ни напомнят, че нямаме време да си мислим, че всичко е наред; че би трябвало да се стремим към това да сме по-добри спрямо последния си мач, в случай че ще и да сме се показали необикновено в него. Винаги има какво да учим и усъвършенстваме.”
Един от тези аспекти може да е това Ван Дайк в действителност да уцелва волетата си и да ги вкарва самичък, в случай че ще и най-лошите му осъществявания да способстваха за два от най-еуфоричните моменти от предишния сезон: победните голове на Ориги в дербито с Евертън в 96-ата минута и във финала на ШЛ с Тотнъм. Бранителят избухва в смях.
„ Дори не започвайте с това! Дивок обича тези ми осъществявания. Не мога да допускам, че му дадох асистенция за гола в дербито. Ще опитам да му дам и още няколко този сезон, само че и все някое от тези волета ще вземе в последна сметка да влезе. Хайде стига!”.
Ван Дайк няма да има проблем с това от време на време да не уцелва топката или краткотрайно да губи надзор върху себе си, в случай че това значи увеличение на броя титли. „ Вече спечелихме огромния, само че това е единствено начало (бел.инт.: удря лявата си длан с десния юмрук). Времето за празнуване свърши, да се залавяме отново за работа!”.
Мелиса Реди, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ