Виолета Симеонова-Станичич: Как издателите самоубиват българската литература
Виолета Симеонова е прочут български публицист, работила е във вестниците „ Стандарт ”, „ 24 часа ”, „ Работническо дело ” и други наши и непознати медии, заемала е виновни редакторски постове в тях. Омъжва се за Хърватския дипломат Станичич и взема неговата фамилия. Била е и началник на бюрото на Европейския парламент в Загреб, Хърватия, преди този момент и на представителството на институцията в България. Пътува доста и списва собствен блог, в който споделя забавните си размишления като долния за българската литература.
Виолета Симеонова, сн. фейсбук
„ ОК. Аз мятам пешкира.
За мен упражнението “Голямото четене на бг създатели ” беше персонален план (свързан с носталгията, с поддържането на връзката с родината, настоящата й просвета и пр.).
Това е третото ми лято, в което го върша интензивно и предумишлено, с обич и в персоналното си време.
Оказа се, че съм написала над 55 ревюта (гледах по блога).
Преди това си четях, без да пиша: изчерпателно Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Мирослав Пенков, Петър Делчев, Николай Грозни, цялата ЛФ (за съжаление)…
Мисля, че в последните 3 години съм прочела над 100 нови български книги. Минимум.
Колкото мога физически да поема от вълната нова бг литература.
Повече не мога и не желая.
Това лято изринах стремително повече отпадък, в сравнение с съкровища. (Карамфилов, Ляхова, Пенков, Бърдаров, Радко Пенев, само че и Александър Томов, Светозар Стоянов, Янислав Янков, Атанас Раденски. И прочие.)
Спирам.
Не може повече да не преставам по този начин. Не се устоя.
Не знам за общия бг четец, само че аз би трябвало да тегля чертата някъде.
Сегашното състояние в бг литературата е изцяло сбъркано.
Чета книга след книга и се нервирам. Тук-таме зрънца, има самун, но виждаш по какъв начин не е текъл развой на спор с който й да е било. Не е имало диалог, битка с редактор, страдания с текста, няма “архитектура ”, структура даже. Дори диамантени люспи, които блещукат обещаващо, са оставени да потънат в пустинята от страници.
Между писателя и читателя безусловно не минава никой различен. Нито с рендето, нито с шкурката. Просто се е хвърляло на машината да принтира, безрезервно.
И защото не съм вътрешна на “индустрията ”, нямах безапелационна информация, та единствено се гърчех от безчетните страници слама и се чудех каква икономическа логичност разрешава това??? Докато не видях предходната седмица “кървавото писмо ” на някакъв оповестен създател, който обясняваше по какъв начин си платил всички разходи за издаването в едно от най-престижните издателства в Бг, от корицата, странирането, “промоцията ” та до разпространяването и прочие А в този момент му я държат в складовете и не се напъват да я доставят в книжарниците.
Не ме интересува персоналната му драма, а правилото. Човекът заплаща всичко за 500 бройки тираж, а издателството инкасира – като си покрива разноските плюс таксата за себе си. Същата логичност като в рекламнте агнеции. И мята книгите на поточната линия.
Разпитах се малко, всеобщо феномени. И не в едно издателство. Чак знам и цените към този момент.
Плюс втори проблем. Хем създателите с гигантско его не дават да им се пипне нищо от “самородното злато ”, хем новата школа редактори одобряват ролята си единствено като “стилистично оглаждане ” на думички и повторения. И то в галоп, щото се бърза. Ако изобщо има включен редактор в процеса.
Поради което се стига до сегашната обстановка: доминация на срамежливо затулен самиздат. Да повторим статистиката. Миналата година в България са издадени общо 3491 заглавия в региона на художествената литература, общ тираж 1 911 000.
От тях преводни 1363 с тираж 1 181 000, т.е. приблизително по 867 тираж на заглавие.
И 2279 бг заглавия единствено през 2015!
Средни тиражи от 300-500 бройки на заглавие. 1000 продадени е достижение. 3000+ са паметни. Сиромахов извънземен.
И за какво, драги ми създатели, издатели и напористи деятели на “книжната мафия ”, сте се докарали до тази сляпа улица от бозаво българско нискотиражие?
Защото
пазара има избран размер и няма да се разтегне от бурна промоция, хватки, номера.
Прикритата реклама и маркетинга с блогове и обществени мрежи единствено ще трансформират решението дали да купиш една или друга книга, само че няма да удвоят броя на книгите, бюджета, които човек може да отделя.
Т.е. при сегашната “стрелба на мрачно ” в безкрайните поля от заглавия, цялостната слама седи на същия рафт като сериозните, същински, скъпи произведения и нито има по какъв начин човек да се ориентира, нито кой да те ориентира. (Говоря безусловно. Като си бях неотдавна в Бг и се гмурнах в прелестната книжарница Грийнуйч, просто се удавих. Хем търсих пристана с бг създателите. Не единствено са прекомерно, прекомерно доста, само че дори от един автор/ка има по 3-5 книги, които се “реализират ” по няколко години, та става напълно непрогледно кое има смисъл и кое не).
Медиите не се занимават повече с “ревюта ” и професионална рецензия, евентуално това нито продава, нито е пикантно.
И сегашната обстановка е парадокс. Вместо професионална рецензия терена е завзет от “ревюта ” в блогове. И съчетания във Facebook. Някой път вземат участие другари на издателството, различен път самите “продуценти ” на книгите в издателството. Вдига се звук от “анотации ”, които са промоции, леко маскирани като ревюта.
Отговорните редактори (демек продуценти на книгите) са едни мажоретки.
И като правилен остава единствено канала “от уста на уста ”. Той работи, само че силата му е за 500-1000 тираж, да кажем…
Попитах личните си другари по въпроса и най-малко няколко индивида ми споделиха: “повече предумишлено не чета бг създатели. Голяма боза ”.
(NB: аз не съм зложелател на създателите. Дълбок обожател см им. Смятам, че самата писателска и издателска общественост най-вече има потребност от мнения, поправки, правилни ранглисти, професионално редактиране и в действителност влиятелни награди в края на пътуването).
Та ето изводите ми:
Не може да се издават безрезервно хиляди книги на бг създатели и повече от половината да са фира.
Не е здравословно положителните бг създатели да продават 500 тираж.
Не е ОК всички да издават, едвам си опитат шанса, а издателите безрезервно да им вземате таксите.
Евтиният самиздат прави всичко бозово и в действителност дави положителното.
Книгите на бг създатели би трябвало да са по-малко, да излизат по-трудно, да са повече работени, изстрадани, филтрирани.
Трябва да продават най-малко 3000 тираж на заглавие и да имат превъзходна услуга от цялата система. Трябва да има спор и диалог за тях. Редакторите би трябвало да работят повече върху книгите (и очевидно да имат друга мотивация и роля).
Аз персонално копнея за обстановка, при която обещано издателство или името на избран редактор да е сигнал (даже печат) за качество. Да знам, че там пускат единствено изрично качествени създатели и текстове. Първа ще удрям тъпана за тях.
Явно не трябва да се отглежда илюзията по какъв начин на дребен и “лимитиран ” език и пазар може да се живее от професионално писателство. Това да води до графоманство.
В Бг сега да живеят от това май могат 5 индивида. И има още 100 надарени създатели, които обаче би трябвало да имат и “дневна работа ”.
Останалите хиляди са издали книга, само че не са писатели.
Не искам повече създателите да плюят по книга всяка година, редакторите да са мажоретки, издателствата – сводници, а аз мелачка за страници.
Сори.
Така че, благи ми издатели, в прочут смисъл и аз ви напущам.
Почвам да щадя себе си. Досега ви бях съизвършител един тип, четях, на всеки давах заем, че може да излезе нещо от тази трънка, само че се оказа, че тече просто несекващ поток от мътилка.
Българската художествената литература ще има моите извинения. Сега ще отплавам към други крайбрежия. ”
